Наблизо до България бушува безпощадна война, но такава има и в страната ни. "Сраженията" се водят по пътищата денонощно. И не спират да се откриват нови и нови фронтове.
Днес убиецът на двете момичета, които загинаха до хотел Хемус в София поискал да излезе на свобода. Съдът не му позволил. Предният път се бил споразумял, но не си бил взел поука. А не спира да излиза нова и нова информация, според която убиецът е бил много добре познат на полицията и прокуратурата, която го е закриляла.
България беше втрещена от случилото се. След това се втрещи от случката на околовръстното шосе, при която загина французин, а се оказа, че неговият убиец си бил поръчал Drink & Drive, което не успяло да стигне до него, защото било спряно от полицаи. Първият екип викнал втори, който да се отзове, тъй като нямало изгледи полицейската проверка, която им правели, да свърши скоро. Полицаите спрели и втория екип. Накрая "ескортирали" пияния и дрогиран шофьор, който се забил в колата на французина, а след това се направили, че случайно минават оттам...
България се втрещи от още много катастрофи напоследък, но дали нещо се промени? Дали на някой му трепна нещо и промени своето поведение на пътя? Всеки ден се разминавам с "хора", които пришпорват автомобилите и изпреварват с мръсна газ в града, вдигайки около 100 км/час по малка квартална уличка. На магистралата онзи ден един ме изпревари в аварийната лента. Стреснах се като видях, как профучава отдясно на мен докато друг в същото време ме изпреварваше отляво със скорост от поне 170 км/час. Това ме накара да погледна набързо стрелката на скоростомера - имах усещане, че сякаш бях спрял.
На пътя София-Боровец около язовир Искър един джип се размина с моя на една боя разстояние. Нямах време дори да реагирам, камо ли да натисна спирачка, когато видях, че от завоя се появява тази грамада, която се движи с бясна скорост към мен в моето платно и дори имаше самообладанието да присветка. В последния момент, буквално на секунда преди удара се разминахме, тъй като успя да се шмугне пред колата, която изпреварваше. Бясна скорост на път, обозначен със знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч и множество завои. Дали този "човек" се е прекръстил, взел си е поука и повече не прави така? Едва ли. Най-вероятно се е изкефил на своите умения и се хвали на приятелите си, че ето, видиш ли, това е предимството да караш мощна кола - може да те спаси от опасна ситуация, тъй като ако се наложи можеш да ускориш рязко до 150-200, което да ти позволи да задминеш и да се прибереш безопасно навреме в твоята лента. До следващия път, когато ще се обади на застрахователя да му плати колата, както и на адвоката или връзката си да го спаси от закона. Ами ако срещу него беше някой, който вземе, че се паникьоса и тръгне да "бяга" към острите скали?
Мая ме питаше няколко пъти през последните години - защо се влачиш с тази скорост? - Има ограничение, карам, съобразявайки се с него. - А другите защо карат така бързо и те изпреварват? - Не знам, отвръщах. И наистина не знаех. И аз се чудех.
Опасните ситуации на пътя са ежедневие, а хората, които ги разиграват, явно не са се втрещили от новините. Нищо не е трепнало в душата им. Не са си помислили, че биха могли да зачернят цяло семейство на пътя.
А защо се случва това? Комбинация от фактори според мен е отговорна за това състояние.
На първо място - нямаме държава. Полицаите са част от схемата, а не част от решението на проблема. Колко ли фишове са изтрили от папката в която се пазят (помните ли онова разкритие?), колко ли ескорта на пияни водачи са извършили? Колко ли полеви тестове за наркотици са показали наличие на дрога, а водачът си е платил и са дали теста му след това да го дъвче и някоя друга жертва, на която да го припишат? Когато решиха да ги тестват и тях, настанаха вопли - тестът бил много чувствителен, ловял и сироп за кашлица. А това не беше проблем досега, простете?
На второ място - манталитет. Този манталитет беше грижливо отглеждан и шлифован повече от декада у податливите на манипулация и внушения люде. Имахме си премиер, който казваше "аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме" и ни заливаше от сутрин до вечер с простотия. Чалгата гърмеше и насаждаше в главите на хората идеала за случайно забогателия човек и неговите житейски радости и трепети, докато в праймтайма течаха реклами за хазарт, а пенсионерите търкаха талончета с последната останала им стотинка след пазар. Изпростяването си беше официална държавна политика. А висша цел в живота - да си купиш скъп автомобил, за да показваш на другите какви мижитурки са, а колко велик си ти!
На трето място - дълги години хората бяха насъсквани едни срещу други до озлобяване. Комунисти срещу пребоядисани комунисти, твърдящи, че са най-евроатлантици от всички, докато бъркаха в кацата с меда. Националисти и каква ли не останала паплач пък насъскваше хората и по други фронтове. В такава отровна среда трудно се раждат и израстват порядъчни идеалисти. Камо ли пък примерни шофьори.
На четвърто място - неподдържаните пътища. Колко години минаха, докато оправят нагънатия участък от магистрала Тракия? На колко места има знаци, които са закрити от храсти и растителност? Изгнили мантинели, липса на маркировка, дупки, бабуни, коловози... Безумни ограничения. Помните ли онова градче с множеството табели с пътен знак за предимство по уличка, която пък уличка, както се оказа, водела към гробищата?
Дали ще видим най-накрая истински промени, които да накарат гамените на пътя да започнат да шофират по правилата и да ценят живота и на другите? Иска ми се да съм оптимист.
Comments3
Та реших да не наливам масло в огъня, достатъчно ми бе, че тая вечер дори покрещях, да не говорим, че показах и няколко пъти най-дългите си пръсти, което е некрасиво, неестетично и грубо, агресивно, долно, но те си го предизвикаха и заработиха. Не показвам среден пръст за щяло и нещяло отдавна вече, нито пък се вбесявам до степен да повиша тон, който гарантирано ще проникне през стъклата и евентуалната салонна музикална оформеност.
Но, да, единственото, което ще ни спаси от тази злокобна война е повече доброта и търпение.
И, преминавайки към позитивния спектър, всъщност напоследък "инцидентността" на любезност, търпение и взаимоизчакване според мои наблюдения се е увеличила. Аз лично приканвам с жест, отстъпвайки предимство често, често получавам същата любезност от водачи.
Разбира се, друг е въпросът на волните шосета извън агломерациите. Там вече е RUN FOR YOUR LIFE :D
Дай Боже да се успокоят душите човешки и да изчезне тази убийствена агресия !
Но и у нас съм се впечатлявал негативно от шофьор, който заздравявайки Вярата Ми, щото наум наистина усилено се молих Господ да ни пощади живи, ухилено обяснява как колата му била като пчеличка, докато кара всички да правят точно това - да отстъпват неговата нагла поредна изпреварваща маневра, ей тези са кошмар...
Трябва да има спокойствие в душата, търпение, а те липсват и всеки е неотстъпчив, дори когато не е с официално предимство, и така ентропията се усилва, но пък е опасно, не е игра, въпреки че вероятно подсъзнателно не осъзнават истинския риск, и че не е екран на Grand Theft Auto N.