ИЗ „ЛЕТОпис НА ЕДНО гръцко ЛеТО“

 от Диди Фа,

ЛЕТОписец блОгърски от по край гръцкото море.....

 Първа глава

 ДОБРЕ ОТСЕЧЕНА  /това като го четете внимавайте да не отнеса и ваЩе глави, че както съм развъртЕла клавиатурата, много жертви ще паднат. Казвам ви, това клавиатурата е кАде по-лошо от гилотина, особено в ръчичките ми мои супер неграмотни, но напълно графомански/

Тая добре отсечена първа глава е нещо като сътворение ЛЕТОписно, където първо бе словото, а после Акъла, ама Акъла Йощ не съм го НаШла, а словото напълно го УпУщих.....

Лето Господне 2015-о. Не беше така. Първо беше зима и зимата започна още след лЕто Господне 2014, ама не беше точно лято, а беше веднага след есента, която нЕкак си беше по-лЕтна от зимното лЕто, но сега почнах да разказвам за зима ГосподнЯ и то тая зима дето не беше много зима като зима, само дето вместо снЕг валеше дОШ ама Секи ден и ми измръзна'а марулите и бАш в тая зима мислех да не идвам по земите гръцки или по морето гръцко. Не, главно  по земите, понеже аз все Йощ имам проблем с дълбокото, както и с високото. После беше пролет и пролетта беше дАждовна и пак мислех да не идвам по земите гръцки или беше по морето или нека за по-красноречиво казвам по земите гръцки около морето, то не е точно около морето, а е на половина около и наполовина покрай, ама, айде, сега да не издребняваме толкова в географска точност, това е ЛЕТОпис все пак не е стратегикон, т.е. тук няма да се споменУват Мверкел и Ципрас, освен ако нЕкой от тия двамата не Земе да гушне букетО, докато рита здраво камбаната, облечен в дРъвен кастюм. Както казват гРъците, за Меркел – добро или нищо, същото като за умрЕл, а и за Ципрас така същоТО и всичко това придружено със съответните Жешки пожелания към майките им и към роднините им, от както световния буламач се е сгъстил до качамак и после се е изсипал в вселенската кофа за боклук и от него се е появила райската градина „Едем“ или „Ядем“, зависи от кой край на земите бОлгарските е преписана първата част на „Библията“ по време на матура, после скулптура Бог или ДЕдо Боже създал животните, забраненото дърво на мъдростта, което само змиите, т.е. свекървите употребяват в голЕмо количество по Градскоселски обичай и разбира се баба и дядо, т.е. Адам и Ева. Ама като се замисля за всички пожелания, които валят като летен дОШ и веднага се сещам , че такива роднински връзки не знам даже и на бОлгарски език....
Нещо се отплеснах в мечти и лирически отклонения.
 Не ги четете, нЕма да ги разберете/ у тая дума внимавайте кАде слагате ударението, за да я прочетете правилно и ако сте поне малко сещателни, ще/ке чатнете, че съм леко неграмотна и от югозападните покрайнини на БГ-то, т.е. от онова мЕсто на картата или на глоуса, зависи какво си имате дома, където първоначално се ражда целата бОлгарската простотия и се разпространява правопропорционално в геометрична прогресия по сите земи бОлгарски/, това беше родено от първото за деня кафе. Има време да пощурея докрай само трЕбе да гаврътна още 2-3 кафета, т.е. фрапета, в голЕма чаша с лед, много захар и млЕко. /фрапе = онова, дето нЕкой тъпи селяндури е БГ-то му викат бЕло кафе/

И не се цупете, че нещо ФЪФ текста ви звучи объркано, то и Ф Библията не е всичко наред, ама лАжете повсеместно, че сте я чели, ама друг път, горе долу колкото са я чели неграмотните ви предци, които имат кАде по подробни познания за събитията в и около нея.. Както казах по-горе, всичко зависи на коя матура и кой от кого е преписвал....

И такаааа, бЕх до оная част с лЕтото и зимата, ама зимата нЕкак си мина без снЕг, ама снЕг имаше чак през първия ден на лЕтото, ама само на Ястребец  и затова като  почна пролетта със слана всички цветя ми измръзнаха, а имах едни хубави мушката, нЕкъде около 20 корена на открито около гръцкото море...

нЕма значение... Ш"ефката купи нови корени и пак мушкато.

Та беше пролет и аз още си бЕх у БГ-то, докато шефката купуваше и садеше мушкато по кюповете покрай морето, нЕкаде на около 20-30 метра от него, т.е. от морето....

А аз сеех семена по дигата покрай реката у родината, ама на село, докато майка ми благославяше майка ми и  всичките и‘ роднини, защото тя трябва лЕтос да ги полива, копа и пак полива.... и така в сеене на китки, грах, картофи и други земеделски култури ми премина пред очите като на лош филм половината пролет, а аз все още си мислех да не ходя по гръцките земи, ама ИЧ да не стъпвам по нИх. Ама де такъв кАсмет. По можех от лотарията да спечеля отколкото да пропусна лЕтото по гръцките земи.

И беше май, ама месец май и бЕх на изпит по английска литература, по точно бЕх в пълно отчаяние след изпит по английска литература, защото бЕх осъзнала поне 3 грешки, които допуснах незлоумишлено, а поради дълбоко незнание  и тъкмо се чудех на вътрешната си простотия, когато ми затутурутка ЖиЕсЕмАт. Беше шефката, афиндико му, газдата, бе, оная дето ми плаща да и‘ живея в гарсониерата през лЕтото.... Не се мъчете да го разберете, хората в белите държави живеят в световен комунизъм и това нЕма нужда да го разбирате, нЕкога, когато съм у подходящия сюрреализъм може и да се опитам да го обясня....

Та беше пролет и  ЖиЕсЕмАт затутурутка и аз взех, че отговорих на тутуруткането и разбрах, че вчера е трЕбело да съм на работа или е трЕбело още миналата седмица да съм почнала работа или не е трЕбело да спирам цЕла зима да работа, както и да е днеска трЕбеше да си купя билет за автобус, ама да пътувам, ако може вчера или  ония ден, или най-добре миналата седмица. Както и да е нЕма нужда никой да разбира времевия континиум това вече го е обяснил нЕкак си сложно и неразбираемо, но много научно, самият Айнщайн, от там нататък всички НЕ го разбират, но се опитват да го ползват. И така като се опитах бързо да проумея всичко написано и обяснено от Айнщайн в края на краищата разбрах, че преди свети Гьорги да яхне белия кон няма как да стигна до по край гръцкото море и затова отидох в първата черква, ама след 3 дни и се помолих на светията да яха коня, че аз трябва да се качвам на автобуса с най-евтини билети и да се оттъря до покрай гръцкото море....

Край на първа глава.

Звучи така Секаш я слагам на гилотина и лично я режа....


П.С. 1. Ако видите правописни грешки да ви бодат очите, поправете си ги сами! За вашето добро здраве това е по-препоръчително, отколкото, ако ви хрумне да ми ги наврете в лицето...
П.С.2.  Поправих 2-3 и се изморих, да не си мислите, че не редактирам. Редактирам само докато се изморя, това е някъде до края на първия ред.

Похвалих ли се, че вече съм на юг, но нещо не ми е южно?

Е, значи е време да се обясня /не в любов/. Значи уведомявам ви, че вече съм на юг, най-официално.

Като тръгнах на юг и Перун ми хвърли една гардушка, а аз се направих, че не разбирам намека и продължих напред. До Солун валя, а като стигнах до така известната Олимпийска ривиера имах усещането, че зимата не е свършила – студ, та студ. Не обърнах особено внимание на тези подробности, независимо, че съм наясно кои са ми комшии – олимпийските богове имам впредвид. Съвсем непредвидливо реших да не обръщам внимание на комшулука, а ония Зевс като се разсърди и през ден зареди светкавици, гръмотевици и дъжд, та дъжд. В някакъв момент почнаха да прииждат чехите и слънцето пекна – два дена по ред жега, та жега – не се дишаше. Взеха да ме питат защо е така, аз учудено ги гледам и им викам:

• Бе, вие кога ще разберете кой живее на оная планина дето всяка сутрин я снимате? Вземете прочетете два реда митология и да ви стане ясно вече кой кой е по домова книга на Олимп.

  Не ме разбират щото и моя чешки е като тяхния български – чужди езици....

  С чехите както и да е... Обаче тръгнаха сърбите. Всеки ден по един автобус и всичките не знаят къде се намират, а по-лоши от идващите с автобуси са идващите с лични автомобили на свободна консумация, защото ако им се паднат два дена по ред без слънце веднага си вдигат куфарите с месаците и хващат пътя към дома да си пържат пръжките в домашни условия.

  Та преди няколко дни се появява един такъв сърбин в съседния хотел. Веднага ме викнаха да се разправям с него – т.е. да превеждам, т.е. да се пазаря. Хубаво. Викнаха ме, отидох. Ама като тръгна един разговор – собственика на хотела ми обяснява колко струват стаите, а сърбина ми обяснява колко е богат,а и аз каква съм хубава и аз като знам каква съм убавица веднага ми зазвъня едно гадно звънче в мозъка, което и сега блъска в една тоналност – на тоя му трябва български паспорт, на тоя му трябва паспорт за ЕС-то иначе защо ще ме харесва толкова? Както и да е прекарах два дена в скътаване да не го виждат очите ми, обаче и това не може да е вечно и вчера се засякохме на улицата. Направо ми се прииска да се родя отново и в новия си живот да съм шампионка по бягане на дълги разстояния, ама това на този етап ми е невъзможно, така че трябваше да се срещнем очи в очи. Казах едно „Добро утро“, нали съм добре възпитана в лицемерни ценности и се замолих да няма продължение на разговора, ама когато човек няма късмет – няма късмет и разговора се заформи.

  Той каза:

• Ти ми разби сърцето.

  Аз се правя на не разбрала и му отговарям :

• Кое сърце?

  А той:

• Моето сърце.
• Аааа, товоето... е, щом не е моето какъв е проблема?
• Ами ти ми разби сърцето... – вече ми го повтаря и учудено и ядосано, защото откри, че не го отразявам, нищо че на пазарлъка ми се похвали, колко е богат, красив и неотразим...
• Е,  аз сега какво да правя като не съм кардиолог.

  Врътнах се и почнах да мета, а тоя ми вика:

• Ми трябва да измислим нещо.
• Е, аз няма нужда да мисля, веднага мога на направя нещо.
• Какво?
• Хвърли парчетата на земята и ще ги замета.

  За две минути беше безсловесен, а после попита:

• Ти имаш ли сърце?
• Не знам, но ти имаш неповторимия шанс да разбереш.  
• Бе ти какъв човек си?
• Съседка съм на олимпийските богове от 15 години насам. И не се напъвай да мислиш по въпроса, отговора сам ще дойде при теб....

Погледна ме мъдро и неразбиращо, а вечерта излезе такава буря, че като седнах и се замислих все ми се въртеше мисълта около комшиите на Олимп. Не може някой да се габарка с мен и да не го удари гръм, градушка или проливен дъжд.

Затова от сега нататък AVE didif и това си е.

П.П. Нали си спомняте, че бях обещала ксенофобски текст....