Ако развивате ресторант, имате хотел или разработвате друг обект, в който се предлагат храни и напитки, изборът на хладилник трябва да бъде съсредоточен изцяло върху професионалните модели, тъй като единствено професионалните хладилници могат да отговорят на стандартите и изискванията на бизнеса.

Как да изберем професионален хладилник

Изборът на професионален хладилник зависи от няколко ключови фактора, които трябва да вземете под внимание. Ето няколко стъпки, които може да последвате, за да изберете най-подходящия уред за нуждите на вашия бизнес:

Размер и капацитет

Определете от колко голямо пространство за съхранение на хранителни продукти се нуждаете. Това ще ви помогне да изберете подходящия размер и капацитет, така че да има взаимосвързаност между количеството храна, която планирате да съхранявате и капацитета на уреда;

Тип на хладилника

Разгледайте различните типове професионални хладилници, като например:

• Вертикални хладилници: Подходящи за организиране и съхранение на храни в различни отделения. Най-близки до класическия уред;
• Хоризонтални хладилници: Подходящи за съхранение на големи и тежки храни, които биха били твърде тежки за вертикален хладилник (охладени цели птици, тежки плодове и други);
• Хладилни витрини: Подходящи за изложба на продукти пред погледа на клиентите;
• Фризери: Подходящи ако се нуждаете и от замразяване на продуктите.

Енергийна ефективност

Изберете хладилник с висока енергийна ефективност, която ще ви помогне да намалите разходите за електроенергия в дългосрочен план (разгледайте професионални хладилници с висока енергийна ефективност на MixHoReCa.com).

Характеристики и допълнителни функции

Разгледайте допълнителните функции, които може да предлагат различни модели хладилници. Например, регулируеми рафтове, LED осветление, системи за автоматично размразяване и др.

Марка и надеждност

Изследвайте реномето и рецензиите на различни производители на хладилници. Изборът на добре позната марка с доказана надеждност (например Forcold, Maxima, Forcar и много други) може да ви помогне да избегнете бъдещи проблеми със сервиз и поддръжка.

Цена и бюджет

Задайте си реалистичен бюджет за закупуване на хладилник и сравнете различните варианти в рамките на този бюджет.

Гаранция и сервизно обслужване

Проверете каква гаранция предлага производителят и как ще може да получите сервизно обслужване в случай на необходимост.

Пространство за инсталация

Вземете под внимание пространството, където планирате да инсталирате хладилника, като се уверите, че има достатъчно място за отваряне на вратите и свободен достъп до уреда.

Безопасност и съответствие

Уверете се, че избраният хладилник отговаря на всички необходими стандарти за безопасност и хигиена.

Следвайте стъпките и няма да сгрешите

Следвайки тези стъпки и вземайки предвид специфичните си нужди, ще можете да изберете професионален хладилник, който отговаря на вашите изисквания. Съобразявайки се с всеки един от тези фактори, вероятността да попаднете на неподходящ уред е на практика нулева.

Въпреки кризата, българинът не може да се лиши от така отпускащото, неангажиращо, незатормозяващо и олекотяващо присъствие в градските заведения. И добре че са те, защото избягването на готвене, слагане, дигане, миене на съдове е положителният вторичен, не за подценяване ефект. И така всеки избира какво да придобие и от какво да се лиши. Цените са публикувани в менюто, както и на стоките по магазините. Разликата между едните и другите покрива допълнителната услуга предлагана от заведенията и всеки посетите осмисля, осъзнава и приема този факт като е готов да заплати необходимото.

Но явно нещата са малко по-неявни. Никъде не е обявено, че официалните цени са нужния минимум, за да ви бъде обърнато внимание. Чак в края на процеса на „експлоатация ресурсите на заведението” става ясно, че Вие сте били обект на психически анализ – оценен и заклеймен по стандартите на средностатистическата сервитьорка/ сервитьор, а това не е безплатно!

В учебниците пише, че именно клиентът е този който има право, който има изисквания и оценява като добра или лоша заплатената от него услуга. Отживелици! Сега нещата са обърнати с главата на долу, поне на родна земя. Т.е. ОБСЛУЖВАЩИЯТ ПЕРСОНАЛ е този, който преценява КАКВО отношение ще демонстрира и КОЛКО бакшиш да си задържи, според положените усилия, грижи и други не леки, извън основната му работа задачи. Не е нужно вече клиентите да се напрягат за подобни казуси. Сервитьорите ще поемат и това бреме от гърба Ви. Все пак сте отишли да се забавлявате, така че слепотата, глухостта и безсетивността са гаранция за качественото Ви ПРЕкарване.

Разбира се не искам да поставям всички под общ знаменател. Има и къде, къде по-европейски организирани и ефективно структурирани услуги в сферата на ресторантьорството. Но ние не говорим за тях, а за масата.

Дори да имаш най-доброто желание да оставиш някой лев за добро обслужване или комплимент към готвача, когато рестото от сметката ти е закръглено в полза на обслужващия персонал, цялата ти позитивност отива през девет планини в десетата.

  И защо? Нима задържаните 0,45 стотинки е оценката, която самият сервитьор дава за себе си и преценява, че заслужава именно толкова? Има нотка на дребнавост, но като част от ежедневните навици, подобни елементарни действия се превръщат постепенно в дразнения.

И така ... и в трите „Бар на края на Вселената” ще забележите едно и също ... политика на заведението, може би?!?

Монасите и уискито ....
Когато познанието за дестилирането се предава от монасите на селяните, името на алкохола също се променя. Монасите са го наричали „Вода на живота", на латинси (Aquavitae), а в Шотландия келтите започнали да го наричат Uisce Beatha (произнасящо се Isge Beha), което за много хора е труднопроизносимо, затова по-късно под влияние на английския език думата се променя на Fwisge, а след това на уиски. Шотланците все още обичат да наричат уискито „Вода на живота" или поне лекарство.

Зараждане на дестилацията
Законът за алкохола от 1823 г. бил приет след упорита работа, особено от страна на дюка на Гордън (Glenfiddich и Balvenie - провинции на територията на Гордън), който от всички земевладелци имал най-много незаконни дестилатори по своите земи. Той знаел за тях, но не можел да ги предаде, защото щял да изгуби своето влияние. За него било ясно, че уиски ще продължава да се произвежда и е само въпрос на време, кога ще се промени законът, така че и двете страни да бъдат доволни и да печелят пари. Така се зараждат дестилаторите, които познаваме и днес.

Първата световна война и двама врагове
Скоро след началото на Първата световна война производството на уиски е ограничено, за да се намали употребата на ечемик. Но войната не е единственият проблем на дестилаторите. По това време Министър председател на Великобритания е Лойд Джордж, който подкрепя забраната на уискито. Първата стъпка за това е ограничаване на часовете, през които може да се консумира алкохол. През 1915 г. е постигнат компромис вследствие на сериозна кампания от страна на дестилаторите. В резултат на това е изработен проектозакон за алкохола. Според него, за да бъде годно за консумация, уискито трябва да отлежава поне 2 години.
На следващата година този период е увеличен на 3 години.

Следвоенно разпределение и ограничения
Годините след Втората световна война - новото правителство контролира продажбите на уиски, като се набляга на износа (4 от всеки 5 кашона са за износ). В края на 50-те години няма никакви ограничения върху производството на уиски на вътрешния и външния пазар. На практика търсенето се увеличило толкова, че наред със старите дестилатори, които отново започват да функционират, се създават и нови.
Фамилията на Уилям Грантс е собственик на Glenfiddich и Balvenie, но решава да отвори през 1963 г. и пшенични дестилатори. Допълнително е създаден малцов дестилатор в рамките на пшеничния дестилатор.

Малц за света
До 1963 г. по-голямата част от употребяваното уиски е смесено. Такова се пие също и в Шотландия, но там и в северна Англия малцовото уиски също е на почит. До този момент обаче малцовото уиски не се произвежда за износ. За първи път Glenfiddich започва да продава малцово уиски извън Англия. Glenfiddich, Glenmorangie, Glen Grant и Strathisla се продават от известно време в Шотландия, никой преди Уилям Грантс и синове не е гледал сериозно на идеята да ги изнася.

Езеро от уиски
Производството и продажбата на уиски нарастват до началото на 80-те години, когато се достига свръхпроизводство, Glenfiddich и Balvenie остават на пазара, но както и други дейности, драстично намаляват производството. DCL затварят 11 дестилатора само през 83-та година. Другите компании също намаляват производствения си капацитет. Оттогава насам продажбите са нараснали за периода от 5, 10, дори 15 години.

Glenfiddich - История на марката
През 1886 г. Уилям Грант купува земя в долината на река Фидич, където построява дестилатора Glenfiddich. Той започва да функционира през зимата на 1887 г. С цената на много усилия и умения се създава изключителният едномалцов продукт. За това допринасят също така кристално чистата изворна вода, планинският въздух и необичайно малките размери на казаните. Днес Glenfiddich е най-известното едномалцово уиски в света, което все още се произвежда по същия начин и със същите съставки, както и в началото.


Уискито от гледна точка на възраст и бъчвите, в които отлежава
Специалната резерва на Glenfiddich като цяло е непроменена от 1887 г. Първоначално се е продавало като 5-годишно уиски, впоследствие след внимателно проучване се стига до извода, че напитката е най-добре балансирана в периода от 8 до 12 години и така възрастта му е увеличена на 8 години. Това е отбелязано на етикета. Впоследствие други марки предлагат продукти на възраст от 10-12 години, което намеква за предимство над Glenfiddich.
Маркетинговата страте гия се насочва към набляга не на превъзходството на Glenfiddich над други по-млади напитки. На практика Glenfiddich е смеска от уиски на възраст между 8 и 12 години. За да отговори на пазарното предизвикателство, се създава специална резерва на възраст 12 години.
За отлежаването основно се използват традиционни дъбови бъчви. Едва 10 % от бъчвите са такива, в които е отлежавало шери. Уискито се оставя да се смесва за период до 9 месеца, преди да е готово за бутилиране.

Едномалцово уиски номер едно в света
Днес Glenfiddich е най-продаваното малцово уиски с пазарен дял от около 20 %. Останалите 80 % се поделят между повече от 80 дестилатора.

Независима компания, която все още е семейна собственост
Glenfiddich е основана от Уилям Грант и след пет поколения е все още собственост на същата фамилия.

Първи основен износител на малцово уиски
Заслуга на Glenfiddich е световното разпространение на малцово уиски. Дълго преди конкурентите Glenfiddich използват маркетинга като основна стратегия, която води до появата на известната зелена триъгълна бутилка, отличителния чернозлатист етикет и кутии, в които се продава уискито.

Дестилация и бутилиране при извора
Уискито се прави на същото място, където се и бутилира. Тоест меката и чиста вода от извора се използва във всички етапи на производството на продукта.Закупуване на земя за запазване на чистотата на водата
Уилям Грант и синове притежават заобикалящата дестилатора земя, включително и Роби Ду. Водата постъпва директно в дестилатора, без да е замърсена от нищо.

Признание от Шотландската индустрия
Конкурентите са избрали Glenfiddich за един от десетте най-добри производители сред 100 други.

Дестилатор на годината
Компанията печели наградата 3 поредни години, което е прецедент.

Сирене и вино - ако не една от най-удачните, то със сигурност една от най-любимите и чести кулинарни комбинации. В други материали на Vinoto.com можете да прочетете, че тази връзка не винаги е безпроблемна и е необходимо внимание при избора на партньорите. Признаваме обаче, че рядко има друга комбинация, която да ни подтикне към толкова многообразни дегустационни експерименти, колкото тази между виното и сиренето и затова бихме искали да споделим още някои неща за сиренето и виното. Известна трудност при разбирането на материала ще създаде фактът, че, за съжаление, българската култура на сиренето се ограничава до “сирене и кашкавал” и понятия като планинско сирене, червена бактериална коричка или средно зряло сирене все още не ни говорят много. Все пак те могат да бъдат разбрани с помощта на практически помагала - вносните сирена - които все по-често могат да бъдат намерени по магазините ни.

От къде идва сиренето?

Сиренето е една от най-древните храни на света. Първи записки за преработването на краве мляко идват от Месопотамия и са датирани на 5000 г. пр. Хр. По всяка вероятност обаче сиренето съществува от времето, от когато хората държат крави и кози и знаят как да използват млякото им или отпреди минимум 12 000 години. За това как е започнало производството на сиренето експертите имат две тези. Под влиянието на топлината съхраняваното в глинени съдове мляко се е вкисвало и сгъстявало и така възниква бялото сирене в първоначалната си форма. Жълтите сирена пък са се получили при съхраняването или пренасянето на млякото в телешки стомаси. Намиращият се там сирищен фермент предизвиквал съсирването на млякото.
Технологията за производство на сирене се е усъвършенствала непрекъснато в продължение на столетия и днес тя позволява правенето както на висококачествени ръчно произведени местни деликатеси, така и индустриална продукция на едро.

Класификация на сирената

Най-популярните и полезни за ориентиране в ежедневната ни консумация признаци за класификация на сиренето са:
- Вида мляко - краве, овче, козе и т.н.;
-- Масленост на млякото – обезмаслено, пълномаслено и т.н.;
-- Начин на производство – прясно, меко, полутвърдо, твърдо сирене;
-- Начин на зреене – закваска, ферментация, червена бактериална култура, благородна плесен и т.н.;

Вкусови дескриптори – за улесняване на ориентацията в изключително разнообразния свят на сиренето е създадена схемата на вкусовите дескриптори. Тя има важно значение за комбинирането на сирене и вино, тъй като при нея интензивността на сиренето е на преден план. Прилага се за “естествени” сирена или такива, при които вкусът не е променен от билки или подправки. Различават се следните вкусови групи:
-- слабо интензивни сирена, с мек и деликатен вкус – пресни сирена, както и средно-твърди, деликатни жълти сирена като гауда, едамер и т.н.
-- интензивни сирена – меки и полутвърди сирена, получени от въздействието на специални култури микроорганизми – камамбер, бри, “винени и бирени” сирена и т.н.
-- интензивни, пикантни сирена – зрели сирена от всички степени на твърдост като например тези с благородна плесен, с червена бактериална коричка, тиролското планинско сирене (Bergkaese) и т.н.

Удоволствието от сиренето

Сиренето изисква не по-малко грижливо отношение от виното, или поне в случай, че искаме да ни предложи най-доброто от себе си. Най-важните правила:
-- Температура – изваждайте от хладилника около час преди консумация, за да могат ароматите на сиренето да се разгърнат максимално. Изключение е прясното сирене, което се сервира винаги охладено;
-- Степен на зрялост – консумацията на оптималният етап от развитието на едно сирене е важна; не яжте недозрели или презрели сирена, ако желаете да ги оцените по достойнство;
-- Вид – сиренето не се реже просто на дебели филии или недодялани кубчета – факт, който все още има трудност да проникне в главите на работещите в ресторантския бранш у нас. Има начини и пособия за рязане на почти всички видове сирена, описани в многобройни книги;
-- Единство – най-добре е сиренето да се купува, и сервира, на цели пити. Така то изсъхва по-бавно, изглежда по-добре, а и да предоставите на гостите си сами да отрежат желаното по големина парче говори за стил;
-- Отлежаване – сиренето е жив продукт и поради това - силно чувствителен. Ако нямате условия за съхранението и бавното му отлежаване, купувайте количество, което ще консумирате бързо;
-- Съхранение:
-- меки сирена с бяла плесен – винаги в оригиналната опаковка, при която специално покритие запазва желаната бактериална флора;
-- сирена със синя и зелена плесен – алуминиево фолио;
-- полутвърди и твърди жълти сирена – прозрачно фолио или влажна кърпа;
В никакъв случай не дръжте сиренето в кутия с капак – то трябва да диша!

Кое с кое?

Прясно сирене – готово за консумация на деня след производството му, това сирене съдържа голям процент вода – около 70%. Произвежда се от краве, овче и козе мляко. По-известни сирена от тази група: пресносолно сирене в саламура, cottage cheese, прясна Robiola, Murazzano, Caprino, Tomino (Италия) и Sainte-Maure (Франция).

С него хармонират добре пенливи вина (класически или от ароматни сортове), леки и свежи бели вина (совиньон блан, мускат, ризлинг, грюнер велтлинер, френски шенин блан), но и по-екстрактни като шардоне, пино гри, пино блан с малко дъб, свежи розета, по-танинови червени, не особено сладки десертни.

Меки сирена с плесен – добавянето на благородната плесен Penicilium camemberti към млякото или обработването на повърхността на сиренето преди зреене е причината за образуването на бялата гъбична флора и за този приятен гъбено-малцов вкус и аромат. Преди да са готови за консумация тези сирена зреят три до четири седмици.
Към тази група принадлежат: бри и камамбер не само от Франция, но и от всяка друга страна, Tomme de Vaudois, Bio Schaf Chаеsli, Bio Huus-Chаеsli (Швейцария); френските Camembert de Normandie, Brie de Meaux, Brie de Melun, Chaource, Fougeru, Brillat Savarin, Coulommiers, Saint Felicien; италианските Formagella, Tommino Stagionato, Paglietta.
Виното към това сирене може да е пенливо (класическо, от ароматни сортове, може и с по-висока остатъчна сладост); плътни и екстрактно сухо бяло (шардоне, пино гри, пино блан, грюнер велтлинер); десертно.

NB! Ако решите към тези вина да сервирате червено вино, то тогава изберете само такова с малко или много меки танини и известна екстрактна сладост – пино ноар и не особено плътна сира/шираз.

Меки сирена с червена бактериална коричка – формата им варира от малка кръгла пита през квадратна до такава на тухла. По време на зреенето (2 до 4 седмици) сиренето се обтрива със саламура и червени бактерии (Brevibacterium linens), което оцветява повърхността му в оранжево-червено до кафеникаво и му придава специфичен вкус.
Към тази група принадлежат: австрийските Schlierbacher, Schlosskаеse, Backsteiner, Graf Gоеrz; немските Limburger, Romadur; френските Reblochon, Pont-l"Еvеque, Livarot, Epoisses, Langres, Munster, Maroilles, Citeaux; италианското Taleggio.
Вината за тези сирена: пенливи тип dry или semi-dry (със значителна остатъчна захар); плътни и екстрактни бели, полусухи бели; десертни с по-висока остатъчна захар.

NB! Който не иска да се откаже от червеното вино, би трябвало да избере плътни меки вина с екстрактна сладост (пино ноар, мерло). Малко или много меки танини са предпоставка да се избегнат горчивите нотки.

Среднотвърди сирена – групата с най-многобройните и разнообразни представители, които могат да бъдат получени посредством различни производствени техники, могат да са с различна вкусова интензивност, с или без участието на бактерии. Това, което ги обединява в една група е съдържанието на сухо вещество (мазнина, белтъчини, минерални елементи и др.) и на вода – двете групи съставляват съответно по 50% от масата. В голямата си част тези сирена се произвеждат от пастьоризрано краве мляко и след 6 седмици зреене са готови за консумация. Особено качествените сирена зреят до 10 седмици в мандрите.
Към тази група принадлежат: австрийско-швейцарските Mondseer, Tilsiter, Rаеsskаеse, Geheimratskаеse, Butterkаеse, Raclette, Drautaler; швейцарското Vacherin Fribourgeois; френските Morbier, St. Nectaire, Tomme de Savoie; италианското Fontina; холандските Edamer, млада Gouda.
Умереният вкус на тези сирена ги прави особено подходящи за вино: всякакви сухи бели вина, от леки и свежи, през класически до по-екстрактни; също така и полусухи; леки и средно тежки червени вина – пино ноар, мерло, сира, каберне совиньон и др.

Твърди сирена – най-подходящото мляко за производството на висококачествени твърди сирена идва от крави, отглеждани на открито и хранени само с прясна планинска трева през лятото или богатото на билки сено от нея през зимата. Твърдите сирена могат да са с естествена кора, както и червена бактериална култура. Зреенето при тези сирена продължава минимум 3, често и 12 месеца.
Към тази група принадлежат: австрийските Emmentaler, Bergkаеse und Alpkаеse, швейцарските Gruyеre, Emmentaler, Appenzeller, Sbrinz; френските Beaufort, Comte, Cantal; италианските Asiago, Pecorino, Montasio, Parmigiano, Grana Padano; испанските Idiazаbal, Manchego; холандските Favorel, зряла Gouda; английският Cheddar.
Вината за тях: плътни и екстрактни бели вина, тип бургундски; плътни и танинови червени вина със зрели и добре интегрирани танини; айсвайн и по-елегантни благородно сладки вина.

Сирена с благородна плесен – сирената със синя или зелена плесен се числят към групата на полутвърдите сирена. Произвеждат се най-често от пастьоризирано краве мляко, като при някои сирена се използват овче или козе мляко, често в сурово състояние. Млякото се засява с плесента, на която сиренето “Рокфор” е дало името си – Penicillium roqueforti, а по време на зреенето с игли се пробиват въздушни канали, в които се образуват характерните синкаво-зелени плесени.

Към тази група спадат: австрийските Kracher, Оеsterkron, Blauhudler; френските Roquefort, Fourme d’Ambert; италианските Gorgonzola dolce, Gorgonzola piccante, Castelmagno; испанското Cabrales; английското Stilton.
Вината за тези сирена трябва да бъдат сериозни: зрели, отлежавали бели сухи вина (стари бургундски, ризлинги, грюнери) и десертни вина с благородна плесен, като трябва да се има пред вид, че по-зрелите сирена искат по-висока остатъчна захар.

NB! Червеното вино, което може да се изправи пред сирене с плесен трябва да е с екстрактна сладост, много плътно, с много зрели танини. Въпреки това е възможно да се усети една, за някои хора доста напрягаща сетивата, киселинност.

В София вече има място, където спокойно можете да отидете на ресторант с приятели, без да се налага да оставяте малкото си дете вкъщи, дори ако то е едва шестмесечно бебе. В квартал „Лозенец”, на мястото на някогашния ресторант „Св. Наум” се разположи вторият за столицата комплекс с марките SPAGGO и FUNNY. Подобно на този до НДК, в новият SPAGGO има детски клуб, но не един, а два – Funny kids и Funny baby, оборудвани с всичко необходимо за забавлението на малчуганите, а за доброто им настроение се грижат мили и опитни каки - аниматорки.
Кухнята, която комплексът предлага включва традиционни и средиземноморски специалитети, приготвени от едни от най-добрите майстори-готвачи – Жоро Симов и Пепи Иванов. Тук собствениците са обединили три взаимно-допълващи се заведения: уютен италиански пица-ресторант с марката SPAGGO, детска парти-къща FUNNY и Wine&Cheesе –winery by SPAGGO с изтънчена гурме кухня и изискан интериор, където преобладават белите тонове. Комплексът разполага и с паркинг, а непосредствено зад голямата къща се намира Национален парк Лозенец, в който децата на гостите на ресторанта могат да играят на воля. Всъщност мястото е известно на старите софиянци като Курубаглар /от турски – „сухи лозя”/ или Славейковите градини. Тук неведнъж се е събирал кръгът „Мисъл” – Дора Габе, Пейо Яворов, сем. Каравелови и други, а Пенчо Славейков е написал под вековните дъбове едни от най – известните си пи.оеми и стихове. „Високата част на Лозенец” също е било любимо място и на Петко Славейков, Иван Вазов, Константин Иречек.
Новият комплекс SPAGGO е подходящ за празнуване на рождени дни на малки и големи, организиране на сватби, коктейли и частни мероприятия, събиране с любими хора и приятели или за романтична вечеря. За всеки има място в голямата къща на Spaggo, а веднъж попаднали там, ще се насладите на чудесна кухня, приятна атмосфера и великолепно обслужване. И ще пожелаете да се върнете с децата.

В околностите на Пекин,
където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище и, разбира се, Великата китайска стена!

Следващият ден е неделя и понеже Гошо и Цена нямат никакви професионални ангажименти, се включваме в организирана обиколка в околностите на Пекин. Точно в 9 часа микробусчето потегля от паркинга пред хотела, натоварено с петнадесетина туристи от няколко нации: китайци, словаци, американци, руснаци и наша милост, българи. Екскурзоводката ни е симпатична и усмихната. Представя се първо с истинското си име (не се сърдете, че не го запомних ;), а после и с английското – Уенди. Често срещана практика е китайците, особено тези, които контактуват с чужденци, да си имат и английско име. По време на цялото пътуване Уенди не спира да говори и ни залива с информация от какви ли не области: история, култура, демографско състояние на китайската нация и дори кулинария.

За пръв път от нея научавам, че политиката на еднодетното семейство е довела до огромна диспропорция между половете. В момента числовото съотношение между младежите и девойките в Китай е 2:1! Както и да го анализираме, то е ненормално и вещае сериозни проблеми в близко бъдеще. Доста от младите хора няма да могат да създадат семейства. Уенди се шегува, че когато дъщеря й порасне и реши да се омъжи, ще има богат избор, но лично аз бих предпочела да не съм на нейно място. Непременно трябва да спомена, че официалните данни за това съотношение са различни, а неофициалните – дори още по-тревожни.

Неусетно стигаме до първата цел в нашата обиколка – нефритена фабрика. Тук сръчни майстори с помощта на шмиргели и по-фини инструменти, подобни на зъболекарските, изработват от зеленикавия минерал най-различни изделия – от фонтани до изящни гривни. Естествено, завеждат ни и в магазина към фабриката. Ние разглеждаме, мислено цъкаме с език, но се въздържаме да си купим нещо, понеже вече сме се осведомили, че на големите пекински пазари нефритените накити се продават на доста по-ниски цени.

Отправяме се към Гробниците на династията Мин. Те са общо 13 и във всяка от тях почива император заедно със своите близки – майка, съпруги и деца. Влизаме в една от гробниците, наречена Динлин. Това е последната обител на владетеля Шенцзун, управлявал Китай преди около четири века. Леко препускаме из сградите, явно притиснати от времето, и изобщо не слизаме в подземието, където са изложени копия от саркофазите на императора и двете му жени. В паметта ми се врязва една обикновена шахта, която Уенди посочва, говорейки за погребалния обичай. В нея са спускали жива някоя от съпругите на императора, за да го придружава и в отвъдния живот. Не са били жертвани обаче жените, които са родили деца на владетеля. Порядките днес ни изглеждат жестоки, но са били в съответствие с вярванията на китайците, които не са възприемали смъртта като категоричен и окончателен факт.

По програма следва обяд, който е включен в цената на тура, но пътьом се отбиваме в един център за традиционна китайска медицина. Изслушваме кратка лекция на английски за основните й принципи, а след това един лекар специалист безплатно поставя диагноза на всеки желаещ само като си сложи пръстите на вътрешната страна на китката му. После му предлага лекарство, което ще реши здравословния проблем. Вие да не си помислихте, че и то е безплатно? Не е, струва 50 долара. Аз се отказвам и от диагностиката, и от евентуалното лечение. Като си помисля само от колко интересни преживявания ме е лишил моят скептицизъм! (А между нас казано, тук намирисва на печалбарство.)

Вече наистина е време за обяд. Пътуваме, пътуваме и се оказваме отново в двора на нефритената фабрика. Няма грешка, ресторантът е тук. Хм, думата не е съвсем точна, защото огромната зала с размери на футболно игрище трудно се вмества в нашето понятие за ресторант. Мислите, че преувеличавам големината ли?  Добре де, махаме едното наказателно поле.

Ресторант в околностите на Пекин с големина на футболно игрище

Тълпи от туристи влизат и излизат, а сервитьорките светкавично обслужват гладния народ сред невъобразима глъчка. Вече започвам да се чудя как изтънчените ни европейски особи ще обядват в тази обстановка. Уенди обаче влиза в ролята на спасител и ни посочва треньорската скамейка – едно сепаре, където се разполагаме удобно около две кръгли маси с въртящ се плот в средата (вероятно сте виждали такива в китайските ресторанти у нас). Сервират ни 7–8 ястия и ние си сипваме от онези, които ни вдъхват най-голямо доверие. Още помня блюдото с една голяма риба. Не знам дали е задушена, или варена, по-важното е, че никой не си е направил труда да я нареже. Е, как тогава да си сложиш от нея в чинията и да запазиш благоприличие? Много въпроси ще си зададете, ако отидете в Китай, уверявам ви. Все пак за протокола ще отбележа, че накрая от рибата остават главата и добре опосканият й скелет, който би представлявал интерес само за умираща от глад котка.

На излизане виждаме доста опразнени маси в голямата зала. Следите, които са оставили китайците, са несъвместими с нашата представа за култура на хранене. Покривките са обилно залети със сосове, на масите цари пълен безпорядък, все едно е минала вихрушка, а остатъци от обяда има и по пода. Добре че сърцето ми е здраво, иначе можеше и да не издържи на тази гледка ;).

А сега пълен напред към Великата китайска стена – черешката на тортата, върха в туристическата програма, кулминацията в богатия на преживявания ден! Вероятно знаете, че тази световна забележителност е едно от малкото човешки творения (но не единственото), видими от космоса. Освен нея при знаменития си полет до Луната на борда на “Аполо 11” американският астронавт Нийл Армстронг е видял и големите диги, защитаващи бреговете на Холандия от морето.

Не си представях така Великата китайска стена. А и видът й може би не е съвсем автентичен. Участъкът, който посетихме, е най-близкият до Пекин (данните за отдалечеността варират от 60 до 90 км) и се нарича Бадалин. Поетичният превод на това име е “Хребетът, зад който лежат много пътища”. Стръмен е хребетът, времето е лепкаво горещо, въздухът не достига и само героите могат да стигнат до края. А там – там ги чакат лаври...

Извинете, трябва да започна отначало разказа за Великата китайска стена, защото тя не заслужава такова разхвърляно и хаотично изложение. Строителството й започва през VII в.пр.Хр., когато владетелят на едно китайско царство заповядва да се направи голяма стена от камъни и пръст, за да защити територията си от нападенията на друго царство. Примерът му е последван от други владетели, които издигат подобни съоръжения със същата цел – да се отбраняват от атаките на съседите, както и от варварските племена, разположени на север. (Интересно, май повечето народи смятат другите за варвари; дали си варварин, или не, зависи от гледната точка.)

През III в.пр.Хр. император Цин Шъхуан, смятан за обединител на Китай, нарежда всички съществуващи участъци да се съединят в една линия, а онези, които остават извън нея, да бъдат разрушени. Така е създадена Стената от 10 000 ли* (ок. 5000 км), която се превръща в символ на обединен Китай. Надписът на една запазена стела от онова далечно време свидетелства за самочувствието на император Цин Шънхуан: “Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане”.

Едва ли китайците са живели толкова щастливо, защото голяма част от тях – майстори, обикновени селяни, войници, затворници, са били принуждавани да работят на този огромен строеж и често са намирали там смъртта си. Според някои историци издигането на Великата китайска стена е станало с цената на 10 милиона човешки живота :(. Строителството й продължава не векове, а хилядолетия... По време на династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г.сл.Хр.) тя достига почти 20 000 ли дължина (ок. 10 000 км).

В момента общата дължина на запазените участъци се изчислява на 6000–6700 км. На места ширината им е 10 м, а височината – 15 м. В по-отдалечените части на Китай те всъщност представляват по-големи земни валове. Стената следва релефа на терена и минава през стратегически точки, намиращи се обикновено по високите планински била. По протежението й има хиляди застави, наблюдателници и площадки за даване на знаци с огън и дим.

Любов, “заключена” на Великата китайска стена

Част от Бадалин с една от кулите наблюдателници

Тук се вижда колко стръмни са стъпалата – забележете, че туристите се държат за парапетите. А в далечината Великата китайска стена продължава по билото на планината




Не е фотомонтаж, наистина бях на Великата китайска стена :)

След това необходимо въведение ;) нека да започнем изкачването по Бадалин. В самото начало на участъка виждаме някакви синджири с много катинари, на които са привързани разноцветни лентички. По-късно разбирам, че те символизират любовта, която много двойки са “заключили” на това забележително място, може би за да пребъде през вековете. Стената е “благоустроена” и е направена удобна за изкачване от туристите – има стъпала и парапети, за които да се придържат, но е доста стръмна. Аз, за беда, съм обула едни неподходящи, хлъзгащи се сандали и стигайки до средата на участъка, преценявам, че катеренето нагоре не е безопасно за мен. Следващия път непременно ще сложа в куфара удобни обувки!

Цена (колежката на мъжа ми) е нашата гордост! Тя стига до края на Бадалин и се сдобива със специален сертификат – метална плочка, на която са гравирани надписът “I have klimbed The Great Wall” (Аз изкачих Великата стена), датата и нейното име. Както казах, героите ги очакват лаври. А китайците наистина смятат, че не можеш да се наречеш герой, ако не си изкачил Великата стена.

––––––––
* Китайска мярка за дължина, равна на 499,539 м (по други данни – на 487,45 м).

Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай! (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай (7)
За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Аз бях в Китай! (8)
За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня