През късния соц изгря  групата „Супермакс” Тя гостува у нас при соца-представете си, през август 80та. Един от хитовете й беше „Camillo”, припевът на който  се интерпретираше от ширнармас  като”Вашта мамка, милорд”

Баш тя ми зазвуча тези дни, след изцепката на моя кандидат за изборите. Да речеш, че не сме го знаели-ами то, нали ние писахме ,че в мъглата, когато всички котки са тъмносиви, е важно да знаем разликите между хайваните,кой десен, кой–ляв, кой на булката брат.

А изведнъж, бам-нашият човек се изцепи, че  щял да подкрепи врага, ако  недай боже, изпадне от играта. То, не стига, дето образът му е като бик на червено за правоверните, които не могат да простят униполитическата му полярност с името на софийски парк и дружбата му с набори-  достатъчно партийно овапцани с противоположни бои , аристократичното му до  унисексуалност  излъчване, та и сега трябваше в прав текст да ни се припомня нещо, което ние подозирахме

Не ми пука за вас, копелета, ние с вас не сме от една порода. Друга е моята-на софийският елит.

На олигархията.

Вашта мамка, милорд!

Слушай,  да ти кажа две думи. Синьото ядро в столицата е от около 190 000 души. Това са хората, които през годините твърдо гласуваха за СДС. Толкова мръзнаха, псуваха и хвърляха камъни срещу твоите опоненти ли, приятели ли..

Максимумът пък   на хората, които в различните години са гласували за СДС е повече от 400 хиляди. Прави си сметката, милорд, ако не изкараш барем твърдите да те подкрепят!

Защото, милорд, в Полша бъдещето се очерта. То не  е на отворковците, като твоите опоненти. То е урокът, който е виден за окатите. Властта на агресивните популисти  е две лята- през които на  всеки аматьор му лъсва задника. Лъсна в Полша, за ен-ти път лъсва и в България. Имаш и ситуацията, благодарение на достойните  ни учители, подобна на тази, през която всеки абдал разбра кой кой е  и спечели „ Той е”

Ние тия активи няма да ти ги смятаме. Няма да искаме от теб да изкараш максимума

Изкарай твърдите. Изкарай минимума.

Както и да го сучеш, ако не го сториш, ще е трагедия.

Защото днес не сме 2005та, когато наистина трябваше да се подкрепи врага, за да се свърши приказката за Ивайло-подставеното лице на олигархията. Всяка приказка свършва, щом принца целуне принцесата и тя не се събуди. Тогава патроните на дясното нямаха нито политическия кураж, нито политическия разум да сторят необходимото  и да спрат бедата. По определение, политикът трябва да вижда бъдещето, както инданец усеща бизонско стадо-като прилепи ухото по земята. Или по релсата -за  идващия огнен кон. Днес е късно  и глупаво да слагаш ухо на релсата-конят е опасно близо.

Но май е време  да съберем дупе и да погледнем българската реалност в очите. В нея няма,комахай ,никакво дясно и никакво ляво. Просто на едни места олигархията ще  спечели безапелационно, на други мафията, кандидатстваща за олигархия.  Когато децата на едните и другите са едни и същи и са приятели. Това е мъглата,  в тънем и в която ще се издавим  синца. Или ще се спасяваме един навън, други навътре, дори и  под благия поглед на Европейския съюз.

Затова, подкрепете милорда.

Напсувайте го,като мен, но го подкрепете, калпазанина. Повярвайте ми-по лошо ще стане инак. Тепърва ще става като през Полша.  Под приказки за промяна на морала ще се възцари тъмнина и още по гъста мъгла. Защото полският урок от бъдещето е, че моралът не се променя със съмнителни средства, нито може да кажем това, което външните наблюдатели прогнозираха, още като се възкачиха отворковците на сцената  в Полша- че отличната полска  култура на  водене на спора и живата медийна сцена ще помогне на демокрацията в Полша да издържи този неблагочестив експеримент.. Както знаем, нито едното е налице у нас, още по-малко другото. А и Спасителят ни е взел от братята най-лошото. А може и да пропуснем ерата на Качински, заместена от друг. В нас най-лошите сценарии се сбъдват.

Затуй, вашта мамка, милорд! Пак трябва да те подкрепим с отвращение. Направете го, непременно. Ние сме свикнали. Ние така и пием-щото сме славяни.. Ние така и живеем.

Въпрос: Има ли закон или официални разпоредби, които определят по какъв начин трябва да изглеждат бюлетините?
Отговор: Сигурно. Интегрални, минтегрални...

Въпрос: Не е ли идиотски начинът по който изглеждат бюлетините, и не е ли глупаво да се хаби толкова много хартия за отбелязване на двуцифрено число?
Отговор1: Глупаво е...
Отговор2: Напротив - ЦИК е в картелно сътрудничество с печатниците. ;)
Отговор3: Как не те е срам! Такава трябва да е! Ъъъъ... Защото... Ъъъъ... Защото има нискообразовани хора, които имат право на глас, но няма да се оправят с по-сложна бюлетина!

...

Описание на съществуващото решение за изработка на бюлетина

На дълъг и  широк лист се изписват номера и до тях имена. Изборът представлява отбелязване в квадратче, като важен за преброяването е номерът.


Описание на подобрената бюлетина

1. Бюлетината съдържа само номера и квадратчета за отбелязване, без имена. На лист с ширина само 10-тина см могат да се съберат 4-5 реда с номера с много едри цифри.

2. Печатат се списъци с имената на всички партии или кандидати и съответните им номера.

3. Броят на списъците е само колкото е броят на "тъмните стаички". Във всяка се поставя такъв списък, с който избирателят може да направи справка, ако не е сигурен за номера на своя избраник.


Направеното подобрение ще спести много средства по издаване на бюлетините и ще опрости и ускори преброяването, особено в случаи с бюлетини, които са като "чаршафи" в сегашния си вид.


(C) Тош 2007 ;)

Съвсем на кратко, че положението е тежко.
Току що видях как в Несебър купуват гласове. Това което ме впечатли е колко добре е замислена схемата.
Значи, първо минават хора и ти записват името, снимат ти личната карта и ти дават аванс. На изборите, отиваш при тях, дават ти телефон, с който снимаш избора си на бюлетината и чак след представянето на снимката получаваш по-голямата сума. Хитро, а ? :)
Е, разбира се можеш да снимаш една бюлетина, после да я смачкаш и да си вземеш нова, но това е в рамките на риска на професията.
Не, наистина, вече кебапчетата просто не са достатъчни. Трябва сигурност. Пък друг е въпросът, че по новия закон май вече и купуващият и продаващият гласове извършват престъпление. Но какво пък. Така е по-забавно.
Хайде със здраве...А на изборите пак ще е забавно. Ако си падах по кебапчета щях да ида до Факултето да се наям поне. Ма са гнусни. Като почнат да раздават сьомга обаче съм там.

В четвъртък едно чаровно момиче дойде в редакцията и от кошница с портокали ми подаде един ухаещ портокал, за който беше прикрепена покана да отида на портокалова среща днес. Отидох да се видя с Горица Белогушева, Жюстин Томс, въпросното чаровно момиче и колеги от другите издания, където си говорихме за това, колко са важни блоговете днес. Фирмата ABC отваря нова, наречена ComOn, която да се грижи само за онлайн маркетинг. Жюстин обясни понятието онлайн маркетинг
 с много оригиналното обяснение, което е дала на свой клиент: "Онлайн маркетингът е маркетинг онлайн". На мен много ми хареса това определение  :)

Та след презентацията, голяма част от която беше посветена на силата на блоговете като онлайн медия, която застрашава и печатната и ефирната, си поговорихме за блогове. Обсъдихме важността им в непринудена обстановка, докато ядохме портокалови сладкиши и фрешове, като стана дума и за политиците. Думата дойде от там, че стигнахме до признание, че фирмите още не са оценили блоговете като сила, когато аз вметнах, че политиците вече ги оценяват и правят свои блогове.
От известно време следя блога на Мартин Заимов, който редовно пише в него и отговаря на коментарите на посетителите - често наведнъж много отговори, но все пак човекът има и предизборна кампания и го оправдавам. Стана ми симпатичен най-вече заради неговия блог.
Днес разбрах, че дори Георги Кадиев, председателя на софийската организация на БСП също има свой, доста пълен с публикации, но и доста самотен блог в blogspot. В община Младост пък, от известно време има едни плакати "Кой е Петър Атанасов?". Накрая се появи адреса на неговия сайт, където блог няма, но има книга за гости, която явно изпълнява тази функция. И то по много интересен начин! Например, ако аз реша да задам въпрос на Петър Атанасов, той може да ми отговори като, забележете, редактира моя въпрос и вмъкне в него своя отговор. Малко неудобна форма на дискусия, пък и остава тръпчив вкус в устата, когато знаеш, че ти редактират мнението.
Бриго Аспарухов също откри свой блог, но на него той е написал само нещо, което може да се прочете и в много профили на потребители в сайтовете за запознанства. Вижте сами. Само един постинг и то писан на 30-ти септември - може би ентусиазма му е поизчезнал.
Бойко Борисов пък си има сайт! На неговия сайт блог няма, нито пък форум, но пък може да се види колко много е направил за София, както и писмата с благодарности, които е получавал. Също има специална секция, в която всеки любопитен може да прочете какво е казвал неговия любимец пред медиите напоследък (то тази активност не е за блог, а за цял портал!). Въпроси? Съвети, критики, коментари? Че защо са му, той всичко си знае и никъде на сайта му няма и помен за желание от обратна връзка с посетителя.
Има и сайт анти, като това е блогът на Бойко Борисов, но в анти-вариант. Там шепа автори, някои анонимни, други смело заявили имената си, коментират изказванията на Борисов. Аз лично често го чета.
Чест прави на Ивайло Калфин, че си е направил свой блог и го попълва сравнително редовно (за общо 4 месеца 16 публикации, като последната е на 16-ти февруари). Самият той признава, че му е трудно да го списва често, но съм готов да му простя липсата му - за действащ министър, на който не му предстоят избори, това е нещо, което ме изненада приятно.
На срещата днес обменихме реплики, че най-вероятно специални ПР екипи списват блоговете от името на политиците. Иска ми се да не е така, пък и си мисля, че това би се усетило по някакъв начин. Ще ми се също да помоля тези политици, които стартираха блог преди изборите, да не спрат списването му, а да продължат. Нека станат част от блогосферата, пък ако не спечелят на тези избори, кой знае, на следващите може да имат и по-голям успех!

Отваряш сайта на Сървайвър. Гледаш, млади, хубави момичета и жени. С претенции, учили университети, престижни специалности, с бизнеси, реализирали се тук и навън. Могат да бъдат модел за подражание. И се впечатляваш! Представете си, интересували се от политика-но не като кухите миски по конкурсите, които щели да  нахранят и избавят човечеството от проблемите му, а съвсем сериозно! Интересуват се, участничките от политика и имат мнение по проблемите ни, да!

И искат да се запознаят с….

Не, не с Джорж Буш, не и с Рейгън, нито с  Кисинджър, още по малко с Бжежински.

Не с Горбачов, и не със Саркози. Нито пък с жена му.

Не и с Жельо Желев, нито пък с Иван Костов,  дори, да се свети името му.

Искат да се запознаят с Бат Бойко. Да попипнат и те…бицепса..

Отваряш газета.  Не вацко, моля ви-там лиготията ще ви удави за секунда-имайте малко душевна хигиена. Учителите стачкували, ама май  се спихтясали  и работата се оправя. Те не знаели кво искат. Искат от нашия коматец мила моя майно льо, от нашата дажбичка.  внушават ни разни безхаберни драскачи.  Аве дрисльовци, правото на протест е свещено за едно демократично общество и задължително, щом  поставя социалните си инженери  в унизително за съществуването им  положение. Водела ги една лигла, дето е като кака Сийка на Чудомир-само сеир да чакаш от нея. Гладували, припадали-цирк, просто. Ще го гледаме-ний да гледаме през пердето сеир мрем. Да броим митингуващите, да ги обсъждаме и оплюваме. Да ги видим ний, как ще клекнат..

Отваряш телевизора. Залива те на огромни вълни  пропаганда стил Ники Дудука. Тити, Бойко и  компания-само уан мен шоумени. Десни и леви педали сменят предназначението си дотам, щото  да объркат зяпащия лигльо. Пояснявам-десен педал-газ, ляв педал –съединител, моторът се корка,  а колата форсира на място.. Но когато десният стане ляв, просто не знаеш като натиснеш единия, напред ли ще тръгнеш или назад. Задача-направете списък на участниците в шоуто и уточнете кой къв педал е бил  през годините. За да знаете накъде ще вървите. Или да ви светне, че за шоумените е важно да са педали, а вий-зяпльо за лъгане.

 Щели сме да вземаме за един мандат по 2 хиляди евро,  казват педалите, да паднат данъците, да станем бели хора. Лъжа-опонират остатъците от разума.

 Ама ний това ноо добре го знаем!

Да изцицаме дембелите и да си делнем паричките им- е идеология от времената на Ивайло и Робин Худ и Вилхелм Тел.. Само Геслеровците си менят имената-ако сте стигнали до Шилер, ще разберете за кво иде реч са-ако не, няя смисъл.

Недейте чете повече медии-дори и не се ровете в интернет блогове, не гледайте кво пишат другите -едно и също е. Повсеместна лиготия, бурно море от прашинки-проблеми, като метеж на учители в  чашата чешмяна вода.

И малко местни лигльовци.

Педалите и по места  са повсеместно объркани. Леви станаха десни, а десните…Лиготията и мазните усмивки обаче  ги крепят. Поливат ги, наторявани със сеира.
РИК- Русе отхвърли Мариян Димитров. Този, който се облещи на Бузлуджа с фланелка”Червени тъпчигушковци, срам ни е от вас”и  хвърляше редовно  камъни в блатото.  Мотивите-ами закъснял, човека. Само че човекът беше навреме, но не му приеха документите за дребен пропуск. Сетне затвориха вратите и ги отвориха след двайсет минути. Аааа, закъсняли сте! А Геслер си подаде документите пет минути преди 19. Ами ако някой вражески настроен член беше намерил пропуск в документите?

Такова нещо  у нас не може да се случи-то се случва само на Марияндимитровци и прочие донкихотовци, хвърлящи камъни в блатото.

Ама ний това много добре го знаехме-тя тази комисия си е за това -за  служебната победа на поредния Геслер..

Но лиготията, питам,  защо беше нужна? Ами да  те залива на огромни вълни отсякъде. Да се удавиш в нея, да пукнеш, да се смарянгясаш и да викаш за въздух. Да плачеш за въздух. И да си благодарен, че го има, че си жив. Още.
А, и да не забравяте да целувате ръка на Геслеровци. С мазна и благодарска усмивка  гласувайте за тях.. Сеирът те ще ви го доставят.  И по три кинта на записан в списъка, ще се надяваш на томбола и плазма сетне.
Дървото-сетне. Свикнали сте, не ривете.. Цял живот кво сте правили..Едната лиготия ви остана..