Права си да си взискателна, но съм забелязала, че не сме научени предварително да планираме точно нещата, които искаме да направим. Ремонтът трябва да отлежи в главата достатъчно време, да се направи проект и после да се действа. А ние май пришпорваме в движение и като не се получи, изпадаме в нервни кризи. Или, както казваше един мой сладур- как може на всички да им се случват приятности, а на мене само неприятности!

Успех и здрави нерви!

      Мерси, мила Галя! И на теб също!

      Само да вметна, че както и предишния ремонт на собственият ми дом, така и този, при мен се предшества от два месеца внимателно и подробно планиране, коета най-вече включва подбор на Хората, с които ще осъществявам проекта.

      Преди две години имах съвсем задоволителен успех в начинанието Ремонт именно с такова добро планиране. Сега не знам какво стана, може пък и аз нещо да съм объркала, знам ли... Или е по-голям просто ремонтът. Все пак - важното е, че се движи към добро... Дано само да оцелеем живи и здрави да се радваме на резултатите все пак!

;-)

Руске, това пък при вас си е вече нахалство!

       Да плащаш за транспорта, за доставката, може би и за въздуха, дето дишате едновременно с майсторите!

      Не може ли всичко това да си е калкулирано в цената, а клиентът да получава само крайния продукт и да не се занимава с Радините вълнения на майсторите!

      Ето това май излиза да е най-големия ни проблем - вечното мрънкане и липсата на всякакво достойнство при договаряне и изпълнение на работата. Абе свърши си нещата като света, чисто и прегледно, изпълни и малко повече от очакваното - и всеки ще ти даде достойно заплащане! Даже ще са очаровани, ще те препоръчат на приятели и така ще имаш куп клиенти още. Така стана с моите юнаци водопроводчици, дето подмениха щранговете на цялата къща, изкъртиха старата ми баня, изнесоха 72 чувалчета отпадъци на сертифицирано екосметище и поставиха нов водопровод и канализация - всичко това за за ден и половина работни. Разбираха се с поглед не, ами с гръб както стоят един към друг - бързи, презицни, културни. Че и цените им съвсем съизмерими с пазарните. Оттогава трима съседи вече са ми поискали техните координати! Работата сама си говори за майстора!

      Защо ще мрънкаш и ще обясняваш колко ти е трудно на тебе и какви проблеми имаш, зер клинтът си ги няма. Или пък те е наел да ти слуша жалбите, може би?!

      .............

Кога ли ще се научим да работим!

 Иначе и аз гелдам на частната собственост като на храм - много ме дразни, че ако ми влезе крадец в къщата нямам (законно) право да го пречукам:(

Но пък и поддържам мнението, че твоята свобода свършва там, където започва тази на другите. Държа на факта, че жената има право да си предизвикава каквито си иска шумове в дома си, но само при условие, че те не напускат пределите му! Щом се чуват и у вас, това вече си е все едно тя лично е нахлула непоканена.

Лорд, и аз съм си имал проблеми с комшиите като по-малък заради купоните, ама като ми звъннат намалям музиката и казвам на изродите да не вдигат шум. А тая вика "частна собственост".

Лорд, ако беше точно под мен, нямаше да се ядосвам :) Ама аз съм на 3-тия, а тая е на първия.

Аз пък не съм изнервена и не мисля,че трябва така да я нападате тази жена! Първо сам авторът каза,че шумът не се вдига извън определените часове. Така е с блоковете, какъвто и ремонт да се прави се чува навсякъде. Вярно, един месец си е един месец, но като има какво да се работи какво, да се спре ли?! Не съм чувала за тихи ремонти. Ами да частна собственост си е, на всеки може да се наложи, сигурно и аз щях да лудна и да се изнервя, това си е един месец, ама пак ще кажа, като има какво да се работи логично е да се изработи. Не мисля, че и на нея й е приятно да продължава толкова време ремонта.. особено, ако живее насред този шум, освен да й намерите някой по-бързи и качествени майстори, които освен, че вдигат шум и си вършат навреме работата :) И... успех :)

Колкото до частната собственост-тя е многопосочна и важи за всеки. Не разбирам хора, които не могат да търпят и един миг шум. Живота все пак е свързан с издаването на звуци-няма как да живееш в панелка и да се чувстваш изолиран като в къща. Защо да не проявяваме взаимна търпимост в някакви граници? Вярно, всички имам право на покой, но и всички имам право да вдигаме шум. Единственият начин да просъществуват двете права е законът да ги регламентира и съседите да си дават някакъв взаимен аванс на търпение.

Примерно-веднъж като бях в Мадрид, бяхме в апартамент. В момента, в който си пуснах телевизора малко над нормално(не беше много силно, щото беше малко телевизорче, а не някаква система) и излезе една съседка на съседния прозорец и почна да ми се обяснява нещо. Беше 6 часа вечерта. Хубавото е, че аз бях там за 1 седмица. Но можете ли да си представите да живеете всеки ден край тази жена. Да не можете да увеличите звука дори и за 1 песен време? Да не можете да си направите събиране? Не съм сигурна как е със скандалите, щото не сме си викали :) Или пък за шумен секс...

Но по принцип, подкрепям енергийната изолация, защото това е най-смисленото действие, което човек може да предприеме, за да си намали разходите и да подпомогне планетата.

Не съм сигурна, че е въпрос на "престиж". Освен популярните шумо- и топлоизолация имат още едно ценно предимство - миеш само две стъкла вместо четири, като решиш да ги почистиш. В спестеното време - можеш да правиш нещо по-приятно от миене на прозорци, нали така.

Мен лично ме впечатлява повече, че маса хора си слагат големи неотваряеми прозорци без да имат друг достъп до тях освен от вътрешната страна на помещението. По-евтино е малко, но досадата при почистването трае години.  Че и рискове има от падане. Еле па при панелките дето подпрозоречните им первази са по 4 пръста широки, ако изобщо ги има.

Уф!!!

Иначе старият апартамент все още си стои с дървена дограма, малеее...

Но покрай съседи и колеги научих за тръпката наречена алуминиева дограма,  разните му разлепени листовки по улиците (рекламни нам си кво си) стабилно добре ме информират за доброто предлагане на значително ниска (по-ниска от всички останали) цена за тази екстра.

Доста от вас са живяли в панелни жил. блокове , наричани от доста хора "спалните помещения на София",  "кутийките за спане", "панелки" и др. подобни :) Аз този късмет го нямам, не съм живял в такъв жил.блок никога, но съм живял и живея в квартал осеян с такива :)

Някогашният работник на социалистическия труд, кандидатстващ за приза "Герой на соц. труд" получил гражданство в София за да може да работи спокойно, получил и "дом", в който да живее...

Изобщо,  политиката по създаването на куп предприятия и т.н. в София, доведе до обезлюдяването на провинцията. И забележете сами два факта

1. "Желаното Софийско гражданство" - масово накара половин България да се пренесе в София (след отпадането му), ех, сбъдна се мечтата ми, ето в София съм

2. Събирането на куп народ на едно място създава нови работни места - (о, един квартален не стига, дайте и втори и пети квартален магазин да отворим; о, нов автосервиз трябва; а, трябват и нови жилища за новодошлите;  трябват и еди кво си;) и хоп, София стана едно голямо китно селце, в което икономическите растежи са главозамайващи, толкова главозамайващи, че изкривяват реалния БВП на Бългавия

За сметка на това пък селянията расте с огромни темпове, изпреварващи икономическите растежи

Та ... говорехме си за алуминиева дограма, дали има такива екстри в провинцията (или по-скоро, колко често се срещат?!?)

Но пък в училището, в което работя, може да се види следният парадокс: стари, олющени чинове и столчета в класните стаи, но за сметка на това на тоалетните е сложена нова, лъскава, алуминиева дограма.

Сомбри, то май само Белефф те разбира вече:) В смисъл, че повечето хора са ти приели поста доста насериозно, а пък аз мисля, че си правиш та.ак с тези работи, което е чудесно. Аз с мнооого подобни неща си правя та.ак! В следващите прекрасни дни ще забраним алу дограмата за жилища, щото, освен всичко останало, е и доста вредна! Аз съм за дървото! И без това го ядем постоянно....

Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен.

Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок…

Ето,  например градове като Русе,  Трявна - като ги видиш и си викаш, е те тука нема "селско"

Проблемът е, че селското с тази бъркотия дето се получи в София, намери своят втори дом,  и не случайно наричам София - голямото китно селце.

Нищо де,  съседът още прави ремонти, и наближава момента,в който или аз него ще изнеса или той мен.

Иначе дограмата му беше първата придобивка,  година и половина след това още ремонтира банята. Предполагам, че на селянина отгоре баня не му трябва, ама на мен ми требе. Та.... за картинката с банята, уверен съм, не искате да ви разказвам :)