По покана на Десислав Кузманов, който движи своята SEO агенция NewRank.bg и който организира този семинар, наречен TravelCamp се озовах в Приказно-Красивата Елена. Спонтанно и изневиделица - покани ме във Фейсбука, семинара бе организиран от него, спонсориран от няколко компании и напълно безплатен. Дотук с прозаичните детайли.
Не бях стъпвал в Елена преди това, и бях поразен от това китно, приказно градче, сгушено някъде из недрата на Балкана - зелените хълмове се диплят наоколо, приказни нюянси на полетата и горите се сливат с контура на релефа и преливат в необятността на небесната шир. Хората са мили, така както са мили и гостоприемни хората в малките градчета, встрани от свръхстресирания, анонимно-забързан свят на мегаполисите и големите градове и тяхната студено-алиенирана, отчуждено-изолирана бетонна джунгла.
Пред входа на туристическия център имаше огромен букетвенец - почти цял човешки ръст - изплетен от преплетени стъбла на все още дъхави билки: съвсем наскоро са чествали Еньовден. На вратата имаше бележка с телефон, оказа се че момичето, което работи там е също ангажирана с трескавата подготовка на семинара. Нахълтах в първия попаднал ми хотел ( което беше леко припряно като решение, но за следващия път вече зная къде са по-добрите възможности :) ), изчаках да ме настанят, и междувременно се чух и видях за кратко с Десислав, който също беше зает с подготовката, но ми отдели няколко минутки да си поговорим. Оставих си багажа и отидох да видя залата, където срещнах и девойката от туристическия център, запознахме се ( за Бога, колко трудно помня имена ! :) ), повъртях се в залата - наистина приятна и по своему чаровна, носеща още онзи контур, стил и дух на социализма, със стандартни мебели от масивно дърво, носещи своя улегнал аромат, и онази специфично матова дограма на притъмнените прозорци, килимите по коридорите, но в същото време с приятен дизайн и архутектура, след което излязох и запраших наоколо из уличките на градчето.
Слънцето припичаше, полетата ухаеха, облачета се носеха спокойно и небрежно из небето, хората се движеха някак спокойно и целеустремено по своите си пътища и дела, поприказвах с някой и друг - хора от магазина и разни други. Всички откликваха и беше приятно. Взех си бира от един друг магазин и се замотах из по странични улички, където ме очакваше приятната изненада да си говоря за градинарство, как гледа лозите и подобни занимателни теми със стопанина на една къща, който поздравих, докато се мотах покрай оградата им. Беше приятен, изпълнен с човещина разговор, и се разделихме след обстойно и детайлно обсъждане на живота, вселената, градинарството и лозарството по живо, по здраво, допивайки втората си бира. Скитах още този следобях, излезнах и наоколо - потичах из хълмовете, изследвах околността. Разсъблякох се гол до кръста и легнах на една ливада край пътя, по който потичах, попивайки аромата на дъхавата земя, на ухаещите билки и цветя, прегръщах едно дърво, реех погледа и духа си из небесата и разстилащата се наоколо вълнисто-гориста зеленина. Чувствах Елена, чувствах Балкана, гръдта и, земята и, енергията, вибрацията и, чувствах, усещах, докосвах и вдишвах България !
На следния ден бе самия семинар - а той беше невероятно добър, невероятно качествен и ползотворен. Богата, наситена програма, лекторите бяха повече хора от бранша - online marketing/SEO хора, но публиката бе съставена повече от хора в туристическия бизнес, защото именно нещата, които лекторите бяха подготвили бяха за тях, насочени към това да им дадат информация и хвърлят светлина какво биха могли да направят за това да развиват ползотворно и прогресивно бизнеса си. Направи ми впечатление, че повечето от хората - предимно собственици на къщи за гости - са наистина добри и гостоприемни, загрижени за качеството на услугата си и добрата почивка, добре прекараното време на посетителите си, а не просто поредните безочливи "бизнесмени". Изобщо, Елена излъчваше доброта и гостоприемство чрез хората си. Последна наистина колосално геройски, епичен дори обяд в един ресторант в центъра, където на огромни маса се развихри приятно-щура компания и превъзходна трапеза. Продължихме и следобяда с още лекции, отново интересни и полезни, имаше дори дегустация на местни деликатеси и някакво вино в една от паузите, запознавах се и си общувах с нови хора, макар че някои от колегите познавах задочно от различните форуми и социални мрежи.
След като приключи се впуснах в нова посока на по-продължително тичане, и беше приказно, накрая имаше една дълга, права отсечка, невероятно красиви гледки, приказни поляни и житни ниви, красивата светлина на залеза и приказната природа наоколо. Върнах се, взех душ, преоблякох се и се отзовах на уговорката и поканата на хората, с които същия ден се запознах - срещнахме се в уреченото време на центъра на градчето, и прекарахме невероятно добро време в незабравима ( почти нищо не помня :D ) вечеря в ресторантче с жива музика, в което изпихме твърде много мезета в акомпанимента на изключително добра домашна еленска сливова ракия...Наистина незабравимо изживяване :)
Разделихме се отново вечерта, а на следната сутрин потеглих обратно към Търново, където се разхождах до привечер, когато автобуса за София ме отнесе обратно в големия град, но зная, че отново ще я навестя !
А ето и видеото след семинара:
А ето и една снимка от тези дни, която Десислав качи на Фейсбука от площада на градчето:

Тези дни бяхме на зелено училище в прекрасното градче Елена, което посещавам за първи път. Изключително добри се оказаха условията в хотел Перун – освен че навсякъде беше чисто, приятно, уютно, нас ни обслужваха хора с усмихнати лица и одобрителни погледи. Как пък нито веднъж не ни направиха забележка за нещо! А иначе основания им давахме, защото е невъзможно да не стане съвсем никаква беля, след като сме довели голяма група деца.

Но идеята на поста ми не е да описвам как сме прекарали зеленото училище, а да ви разкажа за срещата с колежка от блога. Силви Руменова толкова много искаше да се видим, че измина 45 км от Велико Търново до гр. Елена, за да прекара една вечер с нас.

С моята зашеметяваща разсеяност, не си бях взела телефона, за да дойда да я посрещна пред хотела, но тя успешно ме намери. Не зная какво впечатление съм произвела, но тя се появи, тъкмо когато привършихме вечерята в механата и с моята колежка по стая пеехме въодушевено руските песни, които пускаха на уредбата.

Когато пред мен застана руса дама с широка усмивка, в първия момент си помислих, че е родител, който ме познава, но след секунда се сетих, че това няма как да не е Силви. Много мило ми стана! Много! Силви беше заедно с дъщеря си, която ще видите в краткото клипче. Малко по-късно научих, че майка и дъщеря ходят навсякъде заедно и си прекарват чудничко.

Силви и дъщеря й веднага се включиха в програмата за вечерта, която съдържаше: образователна викторина върху въпроси, свързани с местата, които посетихме по време на зеленото училище - Котел, Жеравна и самата Елена; конкурс за мис и мистър Дискотека и конкурс за най-интересна прическа. Двете мили дами бяха нашето жури – излъчваха победители и раздаваха по своя преценка награди.

Ето няколко фотоса за спомен. (Музиката можете да изключите чрез бутончето долу, вляво.)