През последните дни прочетох какви ли не статии, коментари, трактовки, изявления, в които се съдържаха и противоречия, и неистини за проектите за учебни програми по БЕЛ (8. - 12. клас), вследствие на което ми се прииска да сложа в ред цялата информация, да отсея вярното от невярното, и сега я споделям с вас.
Ще коментирам първо законния начин, по който учебните програми се одобряват, приемат и влизат в сила, защото ми се струва, че огромна част от сънародниците ни не са наясно с процедурата и лесно се хващат за изказвания от рода „махат Ботев от учебните програми”. Наблюдавайки емоционалните им реакции, съм сигурна, че те възприемат новината в буквалния смисъл – днес махат Ботев и от утре той вече няма да се изучава. Това на практика не е възможно и в подкрепа на думите си ще цитирам чл. 13, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план:
Чл. 13. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Условията и редът за включване на нови елементи в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
Преди обаче образователният министър да се разпореди с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, учебните програми трябва:
1. Да бъдат изготвени, като в написването им участват учители и университетски преподаватели, които подават заявка и са одобрени да участват в работните групи след конкурс по документи. Министърът и зам.-министрите носят отговорност за организацията и провеждането на проекта, но не и за съдържателната част на учебните програми. Там отговорността е на участниците в работните групи.
2. Да бъдат оповестени като проекти на сайта на МОН и предложени за публичен дебат на кръгли маси в присъствието на медии и журналисти.
3. В зависимост от изказаните учителски мнения, ако те са преобладаващо положителни, да се утвърдят.
4. Да влязат в сила след приемането на Закона за училищното образование, който обосновава промяната им. Новият закон въвежда две степени на обучение в гимназията – първата е до 10. клас, а втората – до 12. клас, което налага написването на изцяло нови програми за 8. – 12. клас.
Да проследим какво на практика се случи до този момент.
1. Работата по учебните програми започна преди около две години и все още не е завършена. Тя се осъществява по проекта "За по-качествено образование", финансиран чрез Европейските структурни фондове, и се изразява във:
- усъвършенстване на учебните програми за 1. – 7. клас и
- изготвяне на нови учебни програми за 8. – 12. клас.
2. Проектите на учебните програми бяха качени на сайта на МОН ето тук: http://www.mon.bg/left_menu/projects/OP-HR/index.html#better_education, но след бурните страсти в публичното пространство вече ги няма. Според мен, не биваше да бъдат сваляни, защото липсата на информираност дава възможност да се спекулира с общественото мнение.
3. Вече е под въпрос дали проектът „За по-качествено образование” е успешен, или не. Ако той се провали, не само че в следващите години актуални, модернизирани учебни програми няма да има и сегашните ще стават все по-морално остарели и все по-непригодни за обучение на съвременните ученици, но също така ще трябва да бъдат върнати парите, които вече са усвоени. Финансовият проблем не е никак маловажен, защото тези пари ще бъдат взети от други фондове и ще бъдат за сметка на квалификацията на учителите.
Преди да се върна на темата, ще направя малко отклонение и ще ви разкажа една дребна наглед случка, отпреди може би 6-7 години, която още помня, защото тогава за пръв път се сблъсках с проблем, свързан с обучението по БЕЛ при по-големите ученици.
… Бях квестор на изпит по български език след 7. клас. Беше се паднал епизод от „Под игото” и седмокласниците трябваше да го преразкажат. В стаята имаше 14 деца от различни училища. Преди да започнат да пишат, ги попитах кои от тях са чели романа „Под игото”. Само един ученик вдигна ръка. Не коментирах, но резултатът ме потисна.
След изпита бяха останали две девойки, които помолиха да им разреша спор, състояш се в следното: дали думата „домашните”, употребена в текста, означава „домашни животни”, или „хора от семейството”. Обясних какво е имал предвид Вазов, но у мен остана съмнение, че те изобщо са разбрали текста, в който се срещат непознати за тях имена като „Краличът” и „Диарбекир” и някои по-архаични думи, а какво остава да го предадат със свои думи, т.е. да го преразкажат.
Дадох си сметка защо едно емблематично за българската литература произведение като "Под игото" не е никак привлекателно за четене от 13-годишните деца. Отговорът е прост - те не го разбират...
А сега да се върна на темата за учебните програми по български език и литература за гимназията.
Вчера изразих мнение в групата „Учители” във Фейсбук и в отговор на молбата ми за повече яснота във връзка с учебните програми по български език и литература, получих няколко писма от колеги, които са участвали в работните групи по този предмет. Позволявам си да обобщя мненията им и да ги споделя тук.
Защо се налага да се правят нови стандарти и учебни програми по всички учебни предмети за 1. – 12. клас?
- Резултатите от международни изследвания показват, че България е на последните места в PISAи губи позиции в PIRLS, защото се търсят по-различни компетентности: например функционална грамотност – умение за четене, извличане, разбиране, тълкуване, използване на информация от различни източници (текстове, диаграми, таблици; текстовете са от различен характер, като литературните текстове са само малка част).
- Резултатите от НВО и ДЗИ показват, че учениците не умеят да създават текстове в писмена и устна форма; затрудняват се да формулират теза, да се аргументират. В момента образованието не провокира мисленето, мотивацията, интереса на децата.
- Препоръката на ЕК по Националната програма за реформи свежда проблемите в образованието до три момента – да се приеме нов закон за средното образование, да се модернизират програмите и преподаването и да се квалифицират учителите.
- Националната програма за предучилищно и училищно образование (2006-2015), която е основен стратегически документ в областта на средното образование, приет от Народното събрание, предвижда нова структура с нови етапи и степени; в изпълнение се създават два проекта на Закони, но не успяват да се дочетат в две поредни НС. Необходимостта от нов закон е много спешна и наложителна.
- Учебните програми са необходимата основа и съдържание за влизане в сила на нов закон за училищното образование.
Какви са основните критики към обучението по БЕЛ?
- Ниска функционална грамотност на учениците
- Претоварени учебни програми с много автори и произведения, което налага в един учебен час да се коментират по 2-3 творби, което определено пречи на изграждането на умение за аналитично четене на текст
- Възпроизвеждане на готови литературни постановки
- Липса на умения за мислене и за общуване с литературата
- Демотивация, отблъскване от четенето на книги
- Отказ и неумение да се чете, разбира и анализира текст
- Липса на съвременни автори и творби
- Липса на ярки представители на други автори от световната литература
- Липса на съвременни проблеми и на такива, които са близки до учениците
Какви проблеми се преодоляват с проектите на нови учебни програми?
- Некоректното разбиране, че обучението по литература е равносилно на четенето на много литературни творби.
- Превесът на знанията над уменията, характерен за сегашните учебни програми.
- Липсата на определен точен брой часове за всеки от компонентите на предмета.
- Пренебрегването на уменията за възприемане и създаване на текст.
- В действащите учебни програми на много места срещу името на автора стоят думите поезия (напр. Багряна, Далчев), стихосбирка (Да бъде ден!) разкази (военна проза). и др., без да се посочват конкретни творби. Това води до претовареност в часовете и до липсата на единство в учебниците по литература, защото авторските екипи избират различни текстове. В резултат е невъзможно изпитването и оценяването на учениците върху единно учебно съдържание и се стига до ситуация, в която на национални външни оценявания и на държавни зрелостни изпити изборът на автори и творби се стеснява до онези, които са избрани от авторските колективи и коментирани във всички учебници. Така постепенно се стига до преподаване само и единствено на авторите и творбите, които се дават на изпити.
Кои са основните посоки на промяната?
- Редуцира се учебното съдържание и се увеличават часовете за упражнения, като се намаляват часовете за нови знания.
- За всеки от компонентите на предмета са определени точен седмичен брой часове, като по този начин се гарантира успешното усвояване на заложените в учебните програми очаквани резултати за двата компонента.
- Въвеждат се комуникативни компетентности със седмичен брой часове за двата компонента на предмета и очаквани резултати, насочени към възприемането (слушане, четене) и създаването (говорене, писане) на текст.
- Посочват се конкретни творби от всеки автор.
- Изборът на текстове от работните групи се подчинява и на една нова и съвременна гледна точка, според която водещи са уменията, които ученикът следва да овладее, а текстът е само средство за постигане на очакваните резултати.
- Всички класически автори от действащите учебни програми остават, но са представени с по-малко творби, с част от изучаваните в момента творби или с други представителни за тяхното творчество произведения.
- Редуцирането на изучаваните творби е съизмерно при всички автори и литератури – класическите български автори са представени с творби и жанрове с характерните за тях теми, мотиви и стилистика.
- Въвеждат се съвременни автори и се разнообразява световната литература.
- Търси се баланс между направления, литературни родове, жанрове.
- Разглеждат се проблеми –национални и общочовешки, но и близки до учениците.
- Българската литература в началния, в прогимназиалния, в първи и във втори гимназиален етап е представена на различен принцип. Ако в първия гимназиален етап логиката на учебните програми изисква запознаване с литературата на хронологичен принцип, където на фона на най-добрите образци на световната литература се представят и образци на българската литературна класика, за да се гарантира и необходимата широка обща култура на всички млади хора в края на задължителното им образование, то във втория етап водещ е тематичният принцип, като акцентът е главно върху българската литература. Във втория гимназиален етап, учениците, придобили вече основни знания и умения, следва да бъдат насочени към овладяване на умения за четене, за подбор на текстове, за сравнения и анализ, като всичко това е свързано и с изграждането на социални и граждански компетентности.
- Разширяването на изучаваните автори, творби и теми може да се осъществява, от една страна, на училищно равнище, като учителите имат свободата заедно със своите ученици и в зависимост от техните интереси и възможности да избират за допълнителна работа още други автори или още други творби от изучавани автори, и от друга – чрез възможностите на профилираната подготовка за учениците със специфична хуманитарна насоченост.
Comments37
Здравейте, Колеги,
Намирам за основателни констатациите на Валя, които аз ще обобщя метафорично и ще кажа, че пак слагаме каруцата пред коня, но няма да се съглася с нейния призив цитирам ....” за обединение за открито писмо и за спиране на обсъждането”.
Ако приемането на нов закон се случва след акт на Народното събрание, то приемането на Програма /и е акт на МОН. Така, че е въпрос на конкретна образователна политика дали ще бъде приет предложеният Проект за програма / и или не. Остава да гадаем, но не и да изчакваме. Поне можем да се възползваме от дадената ни възможност за обсъждане. В противен случай един ден пак ще се „чудим” какво са искали да ни кажат с тази Програма. За това моя призив е: Колеги, бъдете активни. Нека да посочим аргументирано некоректните формулировки, които в някой случай се чудя как ще насочват детското развитие. И тук ще подкрепя проф. Гълъбова, че в Проекта има какво да се оптимизира.
Ще привлека вниманието ви върху един проблем (за сега): наличие на съответствие (или отсъствие на такова) между ДОИ и съдържанието на програмите по всяко направление и ядра. Та нали чрез тези програми трябва да бъдат постигнати тези норми фиксирани в ДОИ, които се приемат за основа при едно критериално измерване на постиженията на децата.(отбелязвано в нашата практика като диагностика)
Ще си позволя да напомня на всички колеги, за които предучилищното образование е кауза, че всеки може персонално на изпрати своите препоръки на посочения в сайта на МОН електронен адрес в срок до 7 ноември. Лично аз ще го направя.
В.Янчева
"Прилага основите на техниката на равновесни стоежи, пресечени стъпки,
полуклек с ръце встрани, ритмичното ходене с танцови стъпки на греда".
Цитатът е от Програмата по Физическа култура за 4 група.
Така заедно с "Изпълнява комбинации на изучените технически елементи от спортно-подготвителни игри, свързани със спортовете баскетбол, футбол, хандбал, тенис на корт, тенис на маса, бадминтон и елементи от избираеми спортно-подготвителни дейности (ски, шейни, плуване, колоездене, ролкови кънки, туризъм)" , май трябва да се включи и спортна гимнастика, а може би и цирково изкуство.
А мнението ми за предлаганите програми е, че те не покриват напълно ДОИ.
"Прилага основите на техниката на равновесни стоежи, пресечени стъпки,
полуклек с ръце встрани, ритмичното ходене с танцови стъпки на греда".
Цитатът е от Програмата по Физическа култура за 4 група.
Така заедно с "Изпълнява комбинации на изучените технически елементи от спортно-подготвителни игри, свързани със спортовете баскетбол, футбол, хандбал, тенис на корт, тенис на маса, бадминтон и елементи от избираеми спортно-подготвителни дейности (ски, шейни, плуване, колоездене, ролкови кънки, туризъм)" , май трябва да се включи и спортна гимнастика, а може би и цирково изкуство.
А мнението ми за предлаганите програми е, че те не покриват напълно ДОИ.
Здравейте, Колеги,
Ето още един текст за размисъл, чиято интепретативна същност е енигма за мен дори и в рамките на общия текст на въведението.
...„От друга страна, учебните програми отчитат важността и повлияването за развитието на взаимовръзките между и сред тези системи и затова се основават на тези взаимовръзки.”....
Въведение към учебните програми за предучилищно възпитание и подготовка с. 2 / втори абзац :
"Ситуацията в детската градина е събитие или поредица от събития, преминаващи в рамките на определено време и на различните видове взаимодействия на децата с детските учители, между самите тях, със средовите, игровите и обучителни ресурси, съотнесени с темата в определено образователно направление, нейните конкретни цели и очаквани резултати".
Е, толкова сложно и объркано определение .....
И аз това се питам мили ми колеги, как да използваме хардуер и софтуер...цитирам от направление КТБД- ядро"Конструиране и моделиране"- "Познава и използва отделни елементи от хардуера и софтуера на устройства за комуникация и информация". Ние не сме училище за да имаме обурудвани компютърни кабинети, добре че при нас са родителите та ни купиха един лаптоп, проектор и интерактивна дъска, но на 200 деца в градината питам( Как?) да го използваме този софтуер и хардуер.
И още нещо...Образователно ядро „Растителен свят“
• Различава сигналните признаци на растенията при неблагоприятни условия н средата.
Незнам колеги, имам претенциите за педагог с нестандартно мислене и идей, но тази програма ми идва малко в повече.
Разбира важността за безопасното използване на техниката, включителноинформационите и комуникационните технологии.
Прочетох проектите за програми и останах с много противоречиви усещания. Не за друго, а защото ми е странно как е възможно така професионално направени проекти за програми по Изобразително изкуство и Математика да са поставени наравно с нелепи, непрофесионални, направо абсурдни "проекти", като тези по Игрова култура. За да не съм голословна, цитирам:
...чрезпрограматасесъздават възможностизаусъвършенстванетонаигровияопитнаподрастващите,осъзнатна определена степен като тяхна игрова култура.
Дългнапедагогаина родителитеедапридружаткатопартньоривиграенетодецатавнерегламентиранитеив свободните във времето игрови ситуации.
Представянетоимвобразователнитеядраизисквавзаимовръзкавпроцеситенакодиранеи декодиране,назапленяванеиизмисляне,навживяванеиприобщаванекактовартистичното пространство, така и във фолклорните игри.
Запървагрупасесистематизиратасоциациизасубективнопреживянигровсвяти оцененокатозначимоигровоприсъствиевнего.
...детскатаигровасреда.Тяседефиниракатомясто, къдетодецатазапочватдасесъбират,задареализиратзаедносучителя (изобщо не е задължително да има учител, за да съществува детска игрова среда!) индивидуалнии съвместниигровицели(тематичнизамисли).Тесепровокират,придружаватиобогатяват попосокана:игровитематериализаобиграване;конкретизиранитенасокизауправляване наигровитеуменияиспособности;игровотообслужваненакомуникацията иобщуванетона 3-4-годишните деца.
Тесаосновополагащизавъзможноститена игровоприсъствиенадететовсвободноизбранитеотнегоигровипрояви.
Осигуряването на игрова култура при 3-4-годишните се извършва в ежедневните наблюдения на игрите на децата и като се спазват определени препоръки, отнесени до вида на критериите и на показателите, съобразно ДОИ (2005).
Осигуряване на игрова култура???!!! Ежедневни наблюдения, отнесени до вида на критериите???!!!
Повременапровежданена процедуратанавходящата,наизходящатаинатекущатадиагностикаенужнонепринудено възприеманенаинструкциятаподформанапознатазадететоигрово-познавателнаситуация. Най-добресеорганизираподформатана„играспроверяващия”,вкоятосеизисква невербалноигровоприсъствие(посочване,оцветяване,свързванеспътечкаипр.).
Целтаеда сепроследизаместванетовигратаиигровитеумениязавръзкамеждукостюмиперсонаж, роляиправила,атрибутинапразникаиперсонажи.Използватсепознатистимулиотгледна точканаролята–животниилица.Поотношениенаумениятазафолклорнитеиобредни игриеподходящодасесъчетававъзможносттадасеучастваотпозициянароля/правилав игрово-празничното пространство.
Игроватакомуникация иобщуване,определениотигровиязамисъл/темата,от сюжета/съдържаниетоиотролевопресъздаванесафакторивразличнастепенна съподчиненосткъмтворческитепроявивиграенетовъобще,коетоеснерегламентиранисъс свободен характер. Върхът сте!!!
Обяснавагледниточкизазащитанасвободнопразнуваненадецатавусловиятана фолклорен празник. Защо не се пробвате да го кажете човешки?Тязависиотпредпочитаниятанадецатаинамираизразкактовъввръзката междуигровитецели(тема/замисъл),такаивединствотонасъиграчитевреализиранетоим –проявинаигровоповедениеинаигровообщуване.
Завторавъзрастовагрупасаобособенинасоки,коитосаасоциациязасубективно преживян „игров свят” и оценено като значимо „игрово присъствие” в него. ?????!!!!!!!
Определянетонапостижениятанадецатасеосъществявапринужнонепринудено възприеманенаинструкциятаподформанапознатазадететоигрово-познавателнаситуация.
Внаправлението„Игрова култура”сеизвеждазначениетонасоциалнотообвързване,емоционалнотофилтриранеи функционално-деловотопартнираневусловиятанадинамичнипреходиотигрово-познаватениситуации.
Участиетона5-6-годишнитевигратасепостигачрезтрансформациитенаигрово присъствиеичреззасилванетонакреативноторазкриваненасъщносттанаигроватакултура надетето/групата.
Границитенадетскотоигровоизразяванедопускат иновации...
За5-6-годишнитедетайлнотоописаниенаигровитепространства Не му е нужно да го описва, за да играе креативно! То просто го използва интуитивно и/или целенасочено! Детето не е длъжно да ви се обяснява, за да играе истински!!! исвързванетона многообразиетоотигровисветовесигровияопитнаобщносттаИ защо???!!!садветенай-важни изискваниявпсихолого-педагогическиисоцио-културенплан.Сътворяванетонаигровите материалиотдецатаитрансформиранетоимсъобразнособствениязамисълизначимите цели,осигурениотобразователнотосъдържание,свързваемоционалниякомпонент(силата на“Аз-а”)съссоциалния(сигурносттана“Ние”) Значимите цели на образователното съдържание осигуряват сигурността на Ние???!!!исеосъществявачрезвръзкатамеждутях.
Преживяваниятасеориентираткъмконтакти,подчиненина “тукисегапринципа”.Комуникациятаедиректна,вцентъранавзаимодействиетосе поставятличностнозначимизаобщносттазамисли.Такаситуационнитеусловияна постиганетонаигровитецелисевъзприематсериозночрезигровитесветове.Катопримери закреативнимедиичрезиграенетомогатдасеизползват:предметнотруктурираниигрови материалиииграчки,комплектиотигровисредства;информационниикомуникационни технологии;пресъздаващообиграванечрезкомпютрииинтеракативнадъска–пантомими, симулативниигри,тетарализираниигриисамостоятелносъздаданитекстове,стихчета, римушки и пр. Какъв тюрлю-гювеч!!!
Най-важнотоевъзрастниятдапридружаваиграенетов процесанаобмянанаотношениямеждудецата???!!!,дагиуважаваидастимулираконсенсусв пресъздаването.
Затретавъзрастовагрупасаобособяватконкретнитеми,коитонесъвпадатс образователнитеядракатонаименование,асаасоциациязасубективнопреживянигрови свят и оценено като значимо игрово присъствие в него. И от какъв зор ни съобщавате това прозрение???
Игровотопресъздаванеиизразителноствподготвителнатазаучилищегрупа/класе процеснапедагогическовзаимодействие,ориентираноотцеликъмсамияпроцеснаиграене, коитосаценнизадететокатоудоволствиеотигровоиедновременноприложно-моделнои познавателноизобразяванеиизразяване. Този, който е писал това прозрение, учил ли е теория на играта??? Знае ли какво отличава играта от другите дейности?„Процес, ориентиран към...процес“
Чрезнаблюдениенадетскитеигривсъщностнеопровержимосепоказвакак ситуационнотоимпротичанеиорганизациятаизвисяватдуховнияръстЕхаааааа!научастващитев нея.Първоначалноигровитецелинадхвърлятжеланиетодасеманипулираидасеизследват исъздаватновиситуациизадействиесигровитепредмети.По-нататъксепоражда съгласуваностнапредварителноосъщественитеинтелектуалнисхеми,извлечениотиграта, коитоставатпо-комплицираниисесвързватсвъзникванетонасимволичността:жестовете, действията,речтасаизраззанамираненаравновесиевигровплан.Игровитеиигрово-познавателнитеситуациивтоваотношениесаименноценнисбогатствотоналичностнии делови контакти на детето с връстници и възрастни. Това курсова работа ли е или програма?!
Кой е авторът на това методическо недоразумение??? Само си представете, че всеки ден ще трябва да го отваряте и да го четете!!! По всички проекти (с изключение на проектите по Изобразително изкуство) имам своите бележки, които ще изпратя във файла за коментари на МОН. Имам и принципно питане: защо при липса на закон и обявени образователни стандарти, се пишат проекти (някои от които на крак, от хора, които явно и хабер си нямат от реална работа с деца в детска градина). Тези проекти изобилстват от печатни и стилистични грешки, не са минали на редактор, а са публикувани за обсъждане от цялата общественост. Как е възможно?! Що за неуважение е това?!
Здравейте,
Еми, прочетох написаното от теб в първите няколко реда и се зачудих дали аз съм чела същия проект за Програма в направление „Математика”? Поправи ме ако греша, но като че ли даваш този проект за програма за пример като казваш цитирам, че е „професионално направен”.
Позволи ми да не се съглася.
Ето и моите най- общи бележки. (В детайли те ще бъдат изпратени на посочения адрес, но сами се досещате, че те са толкова много, че не е възможно да го направя тук.)
При разработването на програми или програма трябва да има ясна представа за това, какви са целите на предучилищното образование, които да насочват педагогическите ни намерения в това да структурираме детството, да насочваме детското развитие в една институционална среда, каквато е детската градина. И тук възниква основния въпрос „КАК?” да бъде направено. Отговор на този въпрос трудно ще открием във въвеждащата част, а и не само там. Необходимо е да бъде очертан подходът, който ще определя педагогическото взаимодействие, но не просто да бъде нормативно заявен, а да бъде приложен при разработването на конкретните програми по направления. Шели ни е подсказала някой идеи, които с малки изключения можем да отнесем към конструктивизма в образованието, който съществува с голяма степен на вариативност и позволява всеки да намери онзи подход, който да е педагогически обоснован и основаващ се на заложените в програмата принципи (които според мен се нуждаят от оптимизиране). Отсъстват основополагащи принципи като принципа на развитието . Някой от изведените „принципи” далеч не отговарят на идеята за принцип: „инициативност, спонтанност, допълняемост, проследяемост, творчество и креативност и т.н. Принципите се нуждаят от сериозно прецизиране и да са в съответствие на поставените цели и да гарантират тяхното постигане. Останалите принципи, които не съм изброила, се нуждаят от съдържателно уточняване.
В уводната част липсва яснота за организационната форма чрез, която ще протичат педагогическите взаимодействия. Да ситуация, но какъв тип? В текста се срещат различни понятия, без да се дефинират: „ задължителни организационни форми; незадължителни нерегламентирани такива” В таблицата при седмичното им разпределение като вид са определени регламентирани и нерегламентирани. Та се питам какви са тези ситуации накрая? Тук се пише нова програма и не може или не бива да се разчита на предходни текстове от други програми, които да уточняват това или да сме поставени в режим на досещане или „по подразбиране” всеки да прави своята интерпретация. Ами ако тя не съвпада с тази на проверяващия ни?..... Мене лично ме смущава терминологичното обозначение „задължителна нерегламентирана” ситуация. Спонтанната интерпретация на последния термин се свързва най-често с незадължителност на действието.
Има какво да се иска и по отношение на текста в който ни подсказват, че в детските градини няма да има диагностика, а „входяща и изходяща преценка” при това при условия определяни от учителя. Колеги, не искам никого да засегна, но с тази дейност на запад се занимават цели научни институти, а ние пак сме решили да рационализираме нещата. Тук определено има върху какво да се помисли. Очевидно във формата, в която сега протичат диагностичните процедури, те не са подчинени на очертаване на перспективите в детското развитие, а обслужват други властови цели, което и води, ще го нарека, до „неволно” манипулиране на резултатите.
И моля пишещите програми да бъдат коректни в употребата на различни термини. Не че не са възможни неточности, но на толкова масови до сега не се бях натъквала.
И моля, Шели, не слагайте знак за равенство между академичен стил и това което е предмет на нашето обсъждане. Академичният стил не е просто по-висок наратив. Той трябва да отговаря на научна достоверност, с каквато тук очевидно не се сблъскваме. За съжаление „академичният стил” започва да се употребява като синоним на „неразбираем стил”. Но моля нека да ги разграничим.
А сега и за МАТЕМАТИКАТА.
Колеги, аз очаквам програмите в структурно отношение, поне, да съответстват на изискваното от действащите нормативни разпоредби. Ще прескоча разсъжденията за съответствие или не между действащи законови норми и спецификата на предучилищното образование и ще припомня, че в една програма трябва задължително да присъстват три неща: цели, съдържание, ( за училище то е определено като учебно съдържание, очевидно това понятие за детска градина не е конструктивно) и очаквани резултати.
Аз не откривам структурирано съдържание в нито едно направление. Поправете ме ако греша. Тази форма, която е приета е нещо междинно между програма и държавни образователни изисквания, но диференцирани по възрастови групи, при това в направление математика направеното не е много успешно.
Вече станах много обстоятелствена и ще си спестя подробния анализ. Но за да обоснова твърдението си, че Програмата в направление математика не е добрия образец ще приведа следните аргументи:
Примери мога да дам колкото искате, но смятам да прекратя това мъчение за мен.
Да, Вили, голяма част от прокламираното за проекти на програми е всъщност бледо подобие на такива. Уводната част не съм коментирала (ще изпратя пълния си коментар в МОН), защото бях шокирана от лекотата, с която тези писания се изтипосват на сайта на МОН с гръмкото заглавие "проекти на програми". Безумно се уморих да чета предложените умотворения, които изобилстват от недостатъчност, но разработката по ИК направо ме разби! В сравнение с нея написаното по ОН Математика е направо върховно! Предполагам, че разработката е на проф. Д. Гълъбова или на човек от нейния екип, защото стилът ми е изключително познат. Аз харесвам нейните разработки по математика в система "Моливко". Децата с удоволствие работят по тетрадките й. Да, има какво да бъде коригирано и там - имам своите бележки и ще ги изпратя. В професионализма на Д. Гълъбова обаче не се съмнявам!
През цялото време, докато четях текстовете, не ме напускаше усещането за работа на парче, в бързи срокове, с недоглеждане и недостатъчно осмисляне на материята. Да, четенето на тези помпозни, наукообразни фрази е изключително уморително и отегчително занимание. Искрено се съмнявам, че учителите ще си правят труда да ги четат - не и в този вид! Мисля, че е крайно време да се приключи с практиката на писане по този начин. Странно защо в академичната общност съществува убеждението, че ако нещо не е казано по най-сложния възможен начин, то не е научно. Най-великите учени и мислители са говорели и пишели ясно, точно и просто. Сигурно защото са знаели точно какво казват. За разлика от нашите "учени"...
Еми, аз също познавам разработки на проф. Гълъбова и не допускам, че тя е участвала в този формат на разработка, още повече че самата тя алармира колегията за появата на тези проекти с акцент върху това, че трябва да се оптимизират. Но съм напълно съгласна с теб, че появата на подобен текст на страница на МОН е недопустимо и е абсолютно подценяване на предучилищната колегия. Моята надежда е поне нашето „говорене” да бъде чуто!...
Благодаря за добрите думи и оценки за мен и за методическия стил. Вашите предположения относно автора на текста на учебната програма по "Математика" са близо до истината. Но ... аз като необявен официално "автор" се дистанцирам от този проект за Програма по ред причини, които не е коректно тук да обявявам. Отказът ми от авторство касае особено текста, визиращ очакваните резултати по математика по образователни ядра и възрастови групи. Този текст показва нарушаване на системността, последователността и логиката на образователното съдържание по възрастови групи. Той е олекотен, /орязан/ и намален по обем от оригиналния предложен текст. На всеки компетентен учител, анализиращ "учебната програма" по математика, ще направят впечатление следните липсващи съдържателни акценти и противоречия:
- липсва уточняване на специфичните за детската възраст равнища при овладяване на съответното образователно математическо съдържание -емпиричното равнище на предметно-манипулативна дейност за малките групи, рефлексивното равнище / експериментално-схематична и моделираща дейност/ за по-големите групи и др.;
- нарушен е принципът за спираловидно и системно надграждане на знания от първа до четвърта група: вижте, например, в 3-та група /цитирам: децата познават цифрите до 5 и ги съотнасят към числата: а какво ще правят с числата до десет не е ясно?/, а за 4-та подготвителна група липсва изобщо образователно съдържание за цифрите, записа 10, знаците, връзките му количествата и цифрите, числовата редица до 10, и т.н.
- не се разкрива напълно развитието на дейността групиране по познати признаци по възрастови групи;
- липсва изобщо дейността измерване с предметни условни мерки, а се говори само за сравняване в 4-та група;
- "Коригираният /редактиран текст от ...???/" води до нарушаване на надграждането по сложност на образователното съдържание за възрастовите групи: напр. в първа и втора група децата /цитирам: "сравняват пространствените измерения височина, дължина, широчина" ... а в 4-група сравняват по височина /само ???/;
- проблем е и липсващо важно образователно съдържание в образователните ядра по математика за всяка група;
Тези и други проблеми на изработения проект на "програма по математика" ми дават основание да се разгранича от него, т.к. не отговаря изцяло на моята концепция!
Затова е особено важно до МОН да достигне компетентното професионално мнение и оценка на учителите и експертите на предлагания проект за "учебни програми за предучилищно образоване" на МОН!
С уважение: проф. д-р Д.Гълъбова
Програмата "Родители"...гвоздеят в проекта, който трябва да запълни ценностната дупка на няколко поколения българи..Държавата вече се усеща, че тези и граждани не стават за икономически просперитет /отиде ни БВП- то!/, не стават и за социален просперитет, щото не са придобили никакви комуникативни умения, не са се научили да правят градация на приоритетите, или са се научили, ама нещо много куца градация...и сега? Ми сега държавата ще образова родителите. Как? Като вмени на детските учители да ги образоват /щото няма кой друг и на държавата законовите и механизми не работят и са сринати семейните ценности/. и затова -анатомия и физиология на детето, възрастова психология, че и семейно консултиране плюс "домашни". Ама държавата само не си е дала сметка, че не родителите, а децата са записани на детска градина и че никъде не е измислила как да задължи родителите да седнат в детската градина и да се образоват. С две думи-родителят от партньор се превръща в обучаем.
В началото казах, че определението за педагогическа ситуация е прекрасно. И наистина е така. Всяко педагогически осмислено взаимодействие! Това прави излишно разписването на задължителни ситуации в броят, в който те се предлагат, защото, на практика, не на теория, тези ситуации с тези цели и тези очаквани резултати се провеждат и постигат само чрез фронтални методи, което прави т.нар. възпитателно-образователен процес едно Фърляне от ситуация в ситуация /щото има и режим и разни други особености на терена/. И то не е, защото педагозите са неграмотни, поне в по-голямата си част, а защото групите са с брой деца, който няма аналог. И сега оттук ще скочите за делегираните бюджети ииии...ама това е друга тема за друг път. И да знаете, че те принципно не пречат, нито директорите са вечната пречка в колелото на прогреса, ама и това - друг път. И както чух, че е казала една учителка -моят поклон и адмирации към тази жена! "На качествения учител нито една система не може да му попречи да работи качествено." - верно е. Ама що така, като може и системата да е качествена?
Между другото, сега като се замисля, с програмата "Родители" държавата ни връща обратно в детската градина готовия вече продукт от средното и висшето образование😀, да го "калибрираме" така да се каже😁. С което негласно признава, че само ние можем да се оправим с тая работа.
И сега, конкретно към авторите на проекта, които и да са те , -тия "калибри", дето ги задавате с тоя проект не стават, защото те ще доведат само до репродуциране на сегашния продукт...и след 20- тина години ще ни го върнете пак в детската градина да се оправяме ние с него с някоя нова програма "Родители".
"Ситуацията в детската градина е събитие или поредица от събития, преминаващи в рамките на определено време и на различните видове взаимодействия на децата с детските учители, между самите тях, със средовите, игровите и обучителни ресурси, съотнесени с темата в определено образователно направление, нейните конкретни цели и очаквани резултати". Предлагам да се съсредоточим върху това прекрасно определение и да погледнем целия проект през неговата призма. Да си представим какви искаме да са хората след 25 години на изхода на висшето образование и как да го постигнем, защото от предучилищното образвование тръгва всичко. Предлагам и да се върнем към научните постулати за развитието в детска възраст и да пренебрегнем наслагваните с години върху доктората на колегата теоретични писания на част от нашите учени, върху които, очевидно, е структуриран целия проект. Предлагам държавата да вмени на учените задължението им за изработване на национални стандарти, което те отлагат вече толкова години и в рамките на задължителността да либерализира "позволените" за прилагане педагогически системи, защото изборът между тях е работа на педагозите. Предлагам и оценъчната единица за екип, форма на образование или работа на учител да не са умозренията на някой експерт, а резултата на изхода спрямо бъдещите национални стандарти. Родителите сами ще определят коя градина и кой екип "да живее", защото всеки ще иска детето му да се възпитава и обучава при най-добрите и в най-добри условия. Работата на държавата е да си коригира стандартите /ЕРС-тата също☺/, да си прегледа законоваата и нормативна база за това кой може да стане и да остане учител, да си оправи немалко управлението на финансови потоци, зацото делегираните бюджети и всички надолу по веригата страдат от тая работа и да осъзнае /облечено в съответните смислени програми и нормативни актове/, че ако сега не се освясти да подготви едно по-читаво поколение, утре ще и се наложи да бъде управлявана от хора, които няма да се грижат за нея, а само за личните си интереси.
Ситуация е всяко педагогически осмислено взаимодействие!, нон сенс е задължителната нерегламентирана ситуация. С колеги, които много уважавам, си говорихме и стигаме да извода, че хорариум 10-12-14-16 е напълно достатъчен. Ако вместим познавателното съдържание в програма /но не предлаганите😊/ и фиксираме само задължителните регламентирани ситуации за всяка възрастова група, мисля, че хоризонтът става по-светъл.
Направление ИК е просто без аналог. Аз не знам изобщо авторите дали наистина мислят, че учител-професионалист ще коментира предлаганото в проекта ИК без да го разпердушини. То просто за нищо не става в така предлагания вид, не е за корекция, а за изхвърляне.
Още нещо искам да споделя, малко встрани. Моите наблюдения говорят, че детската игра започва винаги след или по повод на някаква дейност, извършвана с възрастните или наблюдавано при тях поведение. От нещоправене в заедност. Ако детският учител се съсредоточи в педагогическото осмисляне на нещоправенето в заедност, детската игра с всичките и хубави ефекти на усвояване на модели и защитен механизъм, ще следва естествено. Стига да има простор за нея и учителят да си дава професионална сметка какво би могло да означава " нещоправевне в заедност и радост"...спомнете си коя е водещата дейност в детска възраст😀
Благодаря на преподавателите от висшите училища , които се включиха тук, защото коментарите им са изключително ценни и разбираеми, без това да ги лишава от научна стойност.
Другото, което се питах, питам се и днес: Кога най-сетне ще се пристъпи към изработване на държавен стандарт за материалната среда в детската градина? Важен, много важен за реализирането на която и да било Програма - и сега действащите, и бъдещите.
За да сме коректни и точни ще си позволя да напомня, че опити за определяне на някой типове ситуации има в уводната част на Програмата за подготвителна група в детската градина от 2003г (публикувана в „Аз буки” бр. №20 ,2003г.). Дано да не греша, но там се появяват за първи път. Валя, най- вероятно си срещнала тези опити за дефиниции там.
Ето и точни цитати от посочената Програма за подготвителна група:
„Педагогическата ситуация е форма за организация на специфичното и задължителното, както в училище, проектирано през учебни програма, годишния, месечния, и седмичния и дневния план, взаимодействието между педагога, децата, родителите и близките им в подготвителна група.....”....”Обучаващите ситуации са форма на педагогическо взаимодействие, които се определят в подготвителна група като регламентирани във времето- продължителност и ден от седмицата (не могат да отпаднат и да се заменят с друг вид). Друга група за задължителните, но нерегламентирани като продължителност и като ден от седмицата ситуации- практически и игрово- познавателни ситуации. Програмата определя само броя на задължителните ситуации. Броят на свободните ( незадължителни) ситуации не се определя в примерното разпределение по- долу, но се очаква да се осигуряват всеки ден."
Така комплексът от задължителни и регламентирани ( за подготвителна група те са предимно обучаващи) и задължителни, но нерегламентирани ( за подготвителна група са игрово- познавателните и практически) гарантира приемственост при прехода за училище независимо от мястото където групата функционира в детската градина или в училище.”
Валя, моя отговор на поставения от теб въпрос е и не и да, защото нерегламентираните, но задължителни ситуации се провеждат след регламентираните, но в друг ден (това е уточнено в текста.) Очевидно се има предвит в един ден да няма дублиране на двете разновидности на ситуации от едно и също направление (това добре). Още се казва, че задължителните се провеждат "предимно сутрин", което не изключва според мен да се провеждат след обяд и за това отговорът ми има и потвърждение на твоето питане. И да приключа с информацията е казано, че продължителността е от 25 до 35 минути.
И още един текст от Правилника за приложение на Закона за народната просвета:
чл.96 (1) Продължителността на учебния час е (нова-ДВ,бр.33 от 2003г.) тридесет минути в подготвителния клас.
Тълкуването оставам на вас.
Как да заспи човек в такова "разделно време" за предучилишната колегия (позволявам си да се идентифицирам и с тази общност и се надявам тя да ме допусне). На мен ми се иска да има повече яснота и точност в поставяните регламенти. Ще ми се и да не са безгранични като количество, та да се спазват все пак! В противен случай ставаме нарушители на норми, а това от позиции на постигането на фукциониращи социални структури не е добре. Напълно съм съгласна с теб, че трябва да бъдат планирани в седмичния или годишен план, (правиникът за приложение на ЗНП дава такава възможност), само регламентираните ситуации. Според мен те също могат да се диференцират на обучаващи, игрови-познавателни и пракически. Да наистина ще доминират обучаващите ( в някой направления като математика например), но нека да съществува изборност. Нали се борим (под флага на либерализма) за някаква форма на свобода!
Ако ми позволите, сериозно, мисля, че точно в този момент цялата академична общност трябва да се обедини и да каже категорично "не" на предлагания проект. Защото вие, нашите учители, сте хората, които определяте тези норми в съответствие с научни аргументи и тези. Щом като обикновения учител вижда парадоксите и безсмислиците, колко повече вие?
Това, от което най-много се нуждаем сега, е либерализация на образованието - освобождаването му от безсмислени, анахронични модели на контрол, насаждани с десетилетия. Да, Шели, напълно си права, че нещото, наречено "задължителна нерегламентирана ситуация", е пълен абсурд, измислен чисто и просто за запълване на т.нар. "норматив". Системата, за голямо мое съжаление, се гради върху презумпцията за виновност. Тя се съмнява, че ние работим, затова регламентира всякакви по вид и брой задължителни форми, за да ни вмени отговорността да сме ги провели така, както тя е постановила. А тя постановява по начина, по който виждаме сегашните проекти за програми - с излишък на недостатъчност. Всички мислещи учители, които са в професията, защото обичат да работят с деца и са творци в работата си, се чувстват като впримчени в някакъв капан от недомислици...
Малко споделени размисли...
Бях решила в събота и неделя да седна и да работя по проектите на програми за предучилищна подготовка. Подготвила съм си записки, документи, работния ми файл с корекциите до момента... Започвам чинно да изписвам, предлагам, обяснявам... А в мен с всяка измината минута расте вътрешното негодувание, че върша нещо, което не трябва да правя. Защо? Въпросът защо всъщност правя това не ми дава мира. Да, мога като отличничка да редактирам и коригирам чинно цялата тази безкрайна бумащина, която се канят да стоварят на главите ни за изпълнение. Защо? За да поставя поредната матрица за вписване в системата?! Просто защото досега така е правено?! Веднага в съзнанието ми изплува образа на едно от децата, с които работя – дете със СОП. То не от най-тежките случаи – обучаемо е, с леки говорни нарушения, емоционално свръхвъзбудимо, трудно справящо се с предвидения материал – дори и след системна индивидуална работа не съществува гаранция, че утре ще е в състояние да си припомни всичко, което сме постигнали до момента... То интуитивно усеща хората и често казва (дори на непознати) “Обичам те!“ и чистосърдечно ги прегръща. Друг път толкова бурно реагира – особено ако е в губеща позиция, че е трудно да издържиш цялата му яростна атака... А то се чувства губещо всеки път, когато не успее да разбере нещо и до него няма кой веднага да му окаже подкрепа... Децата със СОП стават все повече. Тяхната интеграция в реална учебна среда е болезнена тема с много неизвестни... Натискът отвсякъде върху учителите е толкова голям, че понякога ги поставя в патова ситуация, когато трябва да се справят с поведенчески казуси с такива деца... Питам се, след като толкова ревностно разписваме програми, системи, методически указания и какви ли още не бумаги за задължително изпълнение, даваме ли си сметка как в реална ситуация те стоят... Защото ако имате 5-6 деца със СОП в групата/класа и сте длъжни да вървите по програмата, да спазвате нормативно определените ЗРС и ЗНС (или учебни часове в у-ще), да планирате по предписание и т.н., как ще се справите? И най-важното – колко време ще издържите на този натиск и с цената на какво? Доказано е, че естественото, свободно преминаване от една детска активност в друга, следвайки естествения интерес (природно, априори зададена любознателност) на децата, ще постигнете в пъти повече, отколкото ако им натрапите своя регламент, своя дневен ред... Вие самите не се ли чувствате уязвени от факта,че непрекъснато ви се натрапва регламент, който виждате, че не работи в интерес на децата, следователно на вас самите, защото не сте истински учители, ако не можете да създадете възможно най-благоприятната среда за тяхното развитие? Да, можете да задавате обект/тема на евентуален интерес, можете да приложите т.нар. педагогически талант, за да „насочвате тяхната познавателна активност“, но според мен това си е чиста проба поведенческа манипулация. Да, в наши дни с това се сблъскваме всеки ден, отвсякъде... Но редно ли е да го правим и ние? Честни ли сме пред децата? А пред себе си? Говоря за нов морал, за създаването на установка на честност, добронамереност и неподправена радост от общуването и „нещоправенето“ (както много интересно го определи Шели). Това „нещоправене“ е всъщност тази естествено породена активност, с чиято помощ детето опознава света и го преобразува, претворява... Нали в това е смисълът на нашето педагогическо търсене – да намерим онези начини, форми, средства, с които да стимулираме естествената, самопородена познавателна активност на децата... Да им съдействаме в нелеката задача да поемат отговорност за своя собствен процес на познание. Да, можем да зададем (Монтесори е нарекла това „предварително подготвена среда“) познавателни стимули, дори да отиграем заедно цели ситуации (децата са невероятни партньори в театър, в игра, в учене, в труд)... Но това не става, ако над главите ви виси дамоклиевия меч на 2 ЗРС и още 2 ЗНС с теми, които нямат нищо общо с актуалните потребности на децата в момента... Защо просто не се даде свободата на учителя да прецени кога, как и с какви средства да съдейства на децата да постигнат владеенето на онези знания, умения и отношения, които са зададени в ДОИ (т.е. по стандарт)? Защо просто не бъде оставен да си свърши работата по съвест и сърце, без да бъде роб на една остаряла, демотивираща система? Всички знаем, че там, където човек се чувства потиснат и неразбран, той не е в състояние да даде най-доброто от себе си. А ние искаме да го дадем на децата! Нали затова сме станали учители!!!
Здравейте колеги,
Като се присъединявам към критиките на всички вас по отношение на съдържанието на предложените Програми за предучилищно възпитание и подготовка, си позволявам да коментирам следното. МОН няма право да предлага обсъждане на програми за първа и втора възрастова група, при положение, че предучилищното образование не е станало задължително за децата под 5 годишна възраст. В най-добрия случай, програмите за тези възрастови групи биха имали препоръчителен, а не задължителен характер.
Но вие най-добре си знаете, че има органи над вас, които като видят щемпел: "Одобрено от МОН", ви го вменяват като задължение!!!!
Мисля, че е крайно време учителите да се научат да си отстояват правата!
Ако пък МОН чрез настоящия Проект промотира идеята за задължително предучилищно възпитание и подготовка от 3 годишна възраст, трябва да скочим като един: учители и родители. Нямаме право да съсипваме бъдещето на децата си с програми от подобен характер, които окончателно ще погазят правото на детство – каквото и да означава това!
По отношение на обучението на родителите: Моля ви, обяснявайте на родителите, че регламентирането на дейността от толкова ранна възраст по образователни направления (така както е планирано в програмите) със задължителните книжки, които неминуемо ще бъдат наложени, е убийство за природната интелигентност, любознателност и инициативност на децата. И че учителят, колкото и креативен и добронамерен да е към децата, не може в подобна ситуация да се пребори успешно с бюрократичната машина. Не е ли ясно, че подобно решение отново обслужва нечии финансови интереси - на издателства и прикачени към тях авторски колегии?!
Крайно време е да се спечелят родителите за съюзници и да кажем всички заедно, че не искаме повече експерименти за наша сметка!
Мариана Ризова
Тук ми е по-уютно от всякъде другаде, където се обсъжда проекта. Загубих достатъчно време за "четене с разбиране" ( в стила на emijord по програми ИК).
Разбирам, че това е рамката за обсъждане, предложена от МОН, но вече се отказах да влизам в нея.
Вили Янчева, как да оптимизираме нещо, което е пълно с грешки от всякакво естество - и теоритични ( I гр. 3.4. Образователно ядро „Звукова култура” Говори силно или високо.....Характеристикиките на звука са: силно-тихо, високо-ниско), и смислови, взаимно изключващи се ( много са). С редица, опитвайки се да си ги представя практически, искрено се забавлявах. (Като комбинацията от танцови стъпки върху греда, което никак не корелира със заявения приоритет в проекта за опазване здравето на детето :)
) Програма Родители е някакво безумие!
Днес се питам: Имам ли друг ход, освен предложената форма от МОН за изразяване на мнение? И започвам да "нищя" въведението към Проекта като цяло и общото представяне на програмите по направления. Дано ми стигне времето!
За броя на ситуациите: Отдавна и категорично съм за: в седмичния хорариум - само ЗРС, които включват в себе си и т.н. задължителни нерегламентирани, защото няма нищо по-естествено от това; броят им - в следния порядък: 10-12-14 -16.
Валя Иванова
След дълго проучване (пълна загуба на време!) на предложените проекти стигнах до абсолютното убеждение, че сега, в този момент, преди да е приет нов закон и нови стандарти, не съществува никаква реална причина (освен ако тя не е от материално естество - т.е. някой не е взел пари за това или не трябва да се утопят някакви европари, но това не е водещ мотив за всички нас, които работим в системата и реализираме подобни писания), поради която да е належащо писането и приемането на такива програми. Това си е чисто поставяне на каруцата пред коня. В момента действащата нормативна уредба е достатъчна, за да обезпечи функционирането на системата на ПУВ. Мисля, че е време ние, като гилдия, да изразим ясна позиция против подобно писане по поръчка!!! Не желаем да оправяме бакиите на някой, който се е писал автор (и ще вземе пари за това) и ни тропосва нескопосани, безсистемни (направо тъпи) умотворения за корекция, които после целокупното българско учителско войнство ще трябва да следва!!! Това е пълно чиновническо безобразие и безхаберие! Никаква грижа за децата тук няма!!! И никакво уважение към учителите и родителите им! Ние тук сме в ролята на профаните, които ще приемат поредната воля свише на някого, на когото (цитирам една уважавана специалистка в бранша) "му дошло от г_з хабер, че точно сега трябва да се прави това"... Извинете ме за пиперливия език, но съм направо бясна след многочасовото четене на тези наукообразни глупости!!! Едно 3-годишно не може си изтрие носа и се учи да се ориентира из дрехите си, а вие му целеполагате такива дивотии, че не е истина!!! Вярвате ли си изобщо, като го пишете?! Или нямате и бледа идея какво се случва в първа група!!!
Крайно време е гилдията да се обедини и да заеме позиция по подобни "случки"! Не може всеки да си публикува разни нескопосани простотии на сайта на МОН! Къде отива престижа на институцията МОН?!
Мнение на родител на дете от групата, с която работя, което ще оставя без коментар: "Съжалявам, но този текст на Програмата е бутафорен. Повторение на едно и също и в крайна сметка - нищо. Нищо конкретно. В крайна сметка, с какво можем да бъдем полезни? Аз лично, не разбрах."
"На 23.10.2014г. в .......................“, кв............... се състоя среща със заместник-министърът на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева.
Педагогическата колегия на ........, съвместно с директори и главни учители на други детски градини от гр. София представиха своите мнения, виждания и обосновки за новите проекти на учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка. Те споделиха своя практически опит и дадоха конструктивни предложения за промяна и допълване на някои аспекти в учебните програми за предучилищно възпитание и подготовка по съответните образователни направления.
Заместник-министърът на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева благодари за ползотворната среща и сподели, че според нея опитът на практикуващия детски учител е много ценен за актуализиране на съответните програми."
Действа се! Колкото по-малко време се чете и мисли, толкова "по-конструктивни" са предложенията!
"Актуализиране на съответните програми"??? Не знаех, че поправката на методически, граматически и стилистично сбъркани текстове се нарича така :)