ЗА   ВАС,   УЧИТЕЛЮ:

Здравейте, колеги! Радвам се да споделя с Вас една инициатива на моите ученици, чието техническо изпълнение стана възможно благодарение и на Вашия безрезервно споделен опит.

В края на месец април, 2010 г. с учениците ми приключихме работа над проект "Гласът на децата срещу насилието”, финансиран от Фондация “Работилница за граждански инициативи”.

Цел на проекта: Да се подобри общуването между децата в 4 училища в Хасково и Свиленград чрез използване на нетрадиционни техники за справяне с агресията с активното участие на самите деца.

 В рамките на проекта в училищата си учениците изградиха символични стени срещу насилието. На тях всеки желаещ получи възможност: да запише или нарисува своето виждане относно причините за агресивно поведение сред децата; да предложи идея за справяне с агресията и подобряване на междуличностните отношения. 

 С част от детските гласове за толерантност и ненасилие, записани върху „Стената”, по-големите ученици изработиха и отпечатаха цветни стикери, които разпространиха в Хасково и региона на 16 май – Ден срещу насилието в обществото.

Те създадоха и електронна книжка с послания за ненасилие. Привлякоха към каузата си  връстници извън пределите на своето училище,  препращайки си книжката на принципа „Предай нататък...” чрез  „skype”, i-mail, Facebook.

Книжката можете да видите ето тук: http://en.calameo.com/read/00023428310ec4d4213a8

  С децата ще бъдем много радостни, ако и Вие се включите в нашата инициатива като помогнете детските гласове за ненасилие да достигнат до повече хора.

Екология.ppt 

  Това е нашият нов сайт: ogancheta.webnode.com

Благодарим на всички, които безрезервно споделят знания и опит! Благодарим за уроците, за идеите, за търпеливите напътствия!

Специални благодарности на Роси Александрова и Дани Василева.

Ще се радваме да ни приемете за приятели!

Здравейте, колеги! Отдавна не съм публикувала нищо, но да напиша следващите редове ме провокира публикацията Извънкласна дейност на Rositsa Georgieva . Това е тема, която силно ме вълнува и за която много ме боли. Може понякога и да досаждам с нея, но това е, защото виждам смисъл в съхраняването на извънкласната дейност в училище като моето... и полагам огромни усилия това да се случва. Понякога, обаче се чувствам обезсърчена...

Нямахме идея с какво се захващаме, когато през май, 2007г., с моя колежка решихме да разработим проект за извънкласни дейности към МОН. Нарекохме го „Образование за ценности”. Заложихме на фолклорните танци – български и турски /тъй като децата са от различни малцинствени групи/. Поканихме в екипа професионалисти – хореограф и корепетитор; предвидихме и достатъчно средства за костюми. За радост проектът бе одобрен и в началото на следващата учебна година танцов състав „Етномагия” започна своето обучение. Това бе най-хубавото, най-вълнуващото преживяване за децата, а и за нас, учителите, работещи по проекта. Само за половин година децата научиха прекрасни български и турски песни и танци. Участваха в извънучилищни концерти; спечелиха специалната награда на журито на VІІІ международен етно фестивал „Децата на Балканите заедно за Европа”, гостуваха на свои съученици от Бургас Радост на брега на морето 

За мен смисълът на всичко това бе най-вече в промяната, която усещах у децата. Опознавахме се взаимно, виждах ги по-организирани, по-уверени в себе си.

Но проектът приключи – с него и финансирането. Нямаше как да отпратим децата... А и не искахме. Как да загърбим постигнатото с толкова много труд?! За труда получихме похвали, но не и подкрепа. Работещите в училище сме свикнали да бъдем доброволци, но как да привлечем външните специалисти?! Решихме – ще правим и невъзможното, но ще съхраним танцовия състав. Междувременно групите станаха две! Събирахме такси /повечето деца са от социално-слаби семейства/, търсихме спонсорства, продавахме Prikazka za omagiosanata gora.ppt/отпечатана по проекта/ - оцеляхме още една година... През това време написахме нов проект по ОП „Развитие на човешките ресурси” – за съжаление не беше одобрен.

Наближава новата учебна година и не знам ще ни стигнат ли силите да продължаваме да се борим. А съм убедена, че това е пътят в училище като нашето. Съзнавам, че внесох тъжни нотки в лятното ваканционно настроение, но публикациите Ви ми дават усещане, че ви познавам и ми се прииска да споделя всичко това с Вас. Как се справяте  Вие, в такива  ситуации?

Колеги, близо 15 години се занимавам непрофесионално с танци, с ученици от началния курс, а и по-големи. За кратко бях към ЦРД, но тъй като го закриха, работя "на доброволни начала". Тази година се навършват 10 години от основаването на танцова група "Ефект" към нашето училище.Реших да събера снимките от изявите на групата, но само от последните 4 години са на цифров апарат. Днес се поизмъчих с програмата ProshowGold, не се получи точно това, което исках, но....Споделям с вас това, защото може би в миналия си живот съм била мажоретка /ха-ха/ и танците са другата ми страст. В условията на постоянна липса на средства за тоалети на групата и ентусиазирани спонсори, съществуването на групата е просто чудо /помпоните съм ги правила от мнооого найлонови чантички/.Надявам се да придобиете представа за групата и нейните изяви.

http://4storing.com/xo3682/f5bc2b0e1d8c05f96831a7647b6034c3.html