<?xml:namespace prefix="o"?>
Не се учудвайте! Знаете, че празникът Бабинден отбелязваме на 21 януари. Тогава, в деня на родилната помощ, отдаваме своето уважение и почит на онези, които са помогнали на бял свят да се появят децата ни, внуците ни.
Не за този Бабинден, а за едни други бабини дни ми се иска да напиша днес. Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. Не омаловажавам и ролята на дядовците, разбира се. Може би и затова връзката на децата с възрастните хора, обичта им към тях, понякога е толкова силна, че се конкурира с обичта към мама и татко.
Днес много баби се възползват от възможността да се грижат за отглеждането на своите внучета срещу заплащане, по програмата “В подкрепа на майчинството”, за да могат младите родители да работят. А много други, дори и да не са се включили в разни социални програми, пак с любов и внимание вършат същото.
За тези баби – всеотдайни, грижливи, нежни, любящи, неуморни, търпеливи, тактични, за тях ми е думата днес. Тези, които дават на внучетата си толкова много любов:
-утешават ги с целувки, когато са тъжни и намират начин да ги разсмеят,
-преобличат ги,когато са изцапани,мокри, за да не се кара мама,
-разказват най - вълшебните приказки, които другите не знаят,
-промиват нараненото коляно и го лекуват с целувка,
-пеят песничките от своето детство, които приличат на днешните,
-играят детски игри, нищо че пропускат да свършат някоя работа,
-разболяват се от притеснение ако внучето е болно, дават сиропчета, хапчета, масажират, загряват, будуват нощем,
-бързо прощават сторена беля, само срещу горещо обещание за слушане,
-отделят от скромните си средства, за да купят нещичко за детето,
-умеят да отговарят точно на най-неочаквани чудни любознателни детски въпроси,
-имат топла и нежна прегръдка, в която задълго можеш да се сгушиш,
-мечтаят заедно с внуците за бъдещето им, че понякога и повече от тях,
-дават най-добрия пример за подражание, утре децата да се гордеят какво са научили.
-имат най-добрите ръце, които могат всичко – да милват нежно, да готвят вкусно, да перат чисто, да шият и кърпят, да плетат дрешки, да мият чинии, да чистят къщата.
За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – една чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич. Обич, която не може да се измери с никакви мерни единици. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.
За тези баби и внучета всеки ден е Бабин ден. За тях, за дълбоките и трайни отношения между бабата и внучето, са написани много стихотворения и разказчета от детски автори. Защото тази тема не е актуална само днес, не е и от вчера. Това е залегнало в българския бит и традиции още от далечни времена.
Искам да поздравя всички всеотдайни, любящи своите внучета баби, с няколко чудесни детски стихотворения и един миниатюрен разказ, разкриващи безкрайната обич към баба:
Баба иде – Васил Ив. Стоянов Баба – Дора Габе
Баба иде, аз я чух и набързо се обух, Мама каза, че и баба
Вънка ще се затека,отдалеч ще й река: била някога мъничка,
Мила бабо,тук ела, о, добре си ми дошла! че и тя не е можала
Нещо тя ще ми даде,но дали ще се яде? да се облече самичка.
Скъпа моя бабо – Й. Петров Че отзад й плели плитка
Скъпа моя бабо, мила и добричка роклята й била малка
Дай да ти погаля бялата косичка, и отивала да учи
че ти ме отгледа от мъничко бебе, със тетрадка и писалка.
искам да съм бабо, винаги при тебе! Оле, колко ми е смешно!
Майка сутрин рано хуква като хала, Тази баба,толкоз стара,
Татко вечер късно сварва ме заспала. Дето с очилата гледа
Ти си ми за майка,ти си ми за татко. и мърмори, и се кара -
Дай да те прегърна и целуна сладко! с къса рокля и тетрадка!
С тебе, мила бабо, сладък ми е хляба, Бабо мила, бабо сладка!
Ти си на земята най-добрата баба!
Баба – Дора Габе
Баба каза, че не я обичам, защото не я слушам! Тя не знае колко много я обичам. Тя не знае колко е мъчно слушането! Тази заран ме изпрати да купя магданоз. Аз стисках парите в ръчичката си, а те паднали! Като се върнах, баба извика :”Косата ми побеля от тебе!” Аз казах на баба: “Не ти побеля косата от мене, бабенце, а цъфна като вишнята на двора. Нали ми каза, че вишнята цъфнала, защото слънцето я обича? И ти цъфна, защото аз те обичам! Ох, бабенце, много те обичам! Да знаеш колко ти прилича бялата коса!” Баба се разсмя. Ох, колко сладко ме целуна баба! Каква е хубава с бялата коса! И засмяна! Аз вече ще казвам само хубави неща на баба. И на всички хора ще казвам хубави неща!
Comments