Братя Хънт (Нелсън Хънт и Хърбърт Хънт)  са показателен пример как любовта към авантюрите и парите може да струва милиарди.

След като, едно от семейните притежания на братята, находището "Саир" в Либия било национализирано от Муамър Кадафи, Хънтови може би придобили отвращение към класическите бизнес сделки и все повече обръщали внимание на срочната търговия.
Братята имали успех и като смели и умни играчи разполагащи с много пари набързо изкупили една трета от реколтата със соя, макар на стоковите борси и на CBOT благоразумно предписвали лимит от 3 милиона бушела на лице.
Братята обаче ползвайки роднини в спекулациите си набързо изкупили соята.
Подобни похвати, братята щели да приложат скоро и на пазара на сребро!



Нелсън Хънт 1967 година 

Наченките на тази история започват още преди соевия им удар.
Ощe около 1970 година братята правят сделки със сребро, но истински запрятат ръкави когато Кадафи национализирал петролните полета на фамилията.
По него време в САЩ, покупката на злато била забранена, затова среброто било смятано като защита срещу инфлацията. На братята не убегнало, че производителите не могат да покрият търсенето, а също че и правителството на САЩ продало още през 60-те години 1.7 милиарда унции сребро от стратегическите си запаси.
Нелсън Хънт и братята му решили да се възползват от това.
Първо се разнесъл слух, а после паднала и бомбата. Братя Хънт изкупували до дъно сребърните пазари! При това, братята за разлика от другите спекуланти искали доставка на контрактите си. Цената на среброто бързо се качила от 2.5 до 6 долара.
В 1976 година братята се опитали да осъществят контакт с иранския шах, но след като не успели се обърнали към няколко богати саудитци и без много шум събрали малък пул от готови на риск и печалби инвеститори като, Майи Нахас (Арабски милиардер живеещ в Бразилия), двама саудитски шейхове Мохамед Абур ал Амуди и Али Бих Мусалер, както и няколко партньори с по-малки възможности. Било създадено специално за целта дружество (Интернейшънъл Метал Инвестмент Лимитид) регистрирано на Бермудските острови и операцията по притискане на сребърния пазар започнала.
През 1979, при падежа на 8000 контракта, братята отново поискали ефективна доставка. 
Запасите започнали да се изчерпват. Сега на повишение играели и други дребни и едри спекуланти, като част от тях също искали доставка на контрактите си.
Есента на 1979 година, котировките прескочили 15 долара, а в началото на 1980 година среброто стигнало 30 долара. Част от спекулантите и брокерите заемали къси позиции очаквайки срив, но щом наближал срока на изтичане на контракта трябвало да закриват или да намерят сребро срещу апетита на на Хънт и компания. Загубите на някой брокерски компании и техни клиенти станали огромни, защото среброто стигнало 35 долара.
В медиите започнала яростна атака срещу братята, от страна на компании както "Тифани" и големи фотографски корпорации като "Кодак".
Федералния резерв също се намесил и напомнил на банкерите да не предоставят кредити на спекулантите.

Графика на среброто


На 21 Януари когато среброто стигнало 50 долара, управителния съвет на COMEX взел решение минималната вноска да се повиши драстично с 20 000 долара на контракт. 
Само за няколко часа цената слязла толкова на долу, че на брокерите трябвало да се доплатят стотици милиони. Само Интернейшънъл Метал Инвестмент Лимитид на Хънт и съдружниците им контролирала сребро на стойност 10 милиарда.
За 48 часа цените паднали с 10 долара, а след няколко дни при братя Хънт имало искания за доплащания към брокери на стойност 900 милиона долара.
В средата на Март 1980 година, курса бил вече 20 долара, арабските съдружници отказали да подкрепят повече пазара, оттеглили се със загубите си до момента и братята Хънт поискали кредит в Европа на стойност 3 милиарда долара, както и да се обърнат към мразените от тях банкери по източното крайбрежие.
На 27 Март цената на среброто започнала от 15 долара но за няколко часа паднала до 10 долара.
На искането на брокера си с искане за нова вноска от 10 милиона братя Хънт за пръв път казали "Не може!"
Когато истинското състояние на нещата станало достояние избухналата паника повлякла и пазара на акции! Dow Jones паднал от 762.12 пункта на 732, или с 22%.

Нелсън Хънт дал пресконференция в Париж, където бил по това време, с лаконичната фраза "Всичко ще се оправи!"
Още по обед, поне що се отнася до акциите, думите на тексасеца сякаш се потвърдили и били регистрирани масивни покупки на акации.
Брокерът на Хънт, също успял да продаде част от контрактите сребро и така се спасил от фалит, но и така загубите му били огромни.
Въпреки това, някой фондове опитвали се да правят пари на на пазарите в Чикаго или на COMEX, се декапитализирали над 3 пъти, а много и едри дребни играчи фалирали, а управителя на швейцарски фонд се застрелял когато фондът управляван от него фалирал.
Малко по-добре се оправили братя Хънт. По настояване на шефа на Федералния резерв Пол Волкър, братята получили 1.5 милиарда кредит за да избегнат банкрута, но основната трудност била планината от сребро, докато петролните интереси на братята се фодели от фондация не-свързана юридически със сребърната им афера.
Сребърния им оптимизъм обаче бил ненакърнен. Само след дни, Нелсън Хънт завил, че очаква цени от 300 долара!
Колко са загубили братята от тази "злополука", може би никой освен тях не знае, но груба съпоставка показва, че може би на фамилията след всичко са останали около 3 милиарда долара и планина от доставено сребро.
На братя Хънт се наложило да ипотекират някой от конезаводите си, скъпите коли и колекции от монети и антики.

От сребърния бум спечелили обаче дребни хора извън средите на спекулантите.
В дните на възход на среброто, хора и семейства продавали на добри цени стари сребърни прибори и бижута като  показали малко по-здрав разум от много борсови деятели и "експерти".

В годините, когато спекулациите със сребро на братя Хънт достигнаха апогея си, златото също бе повлияно и стигна рекорден връх.
Във върховата си точка, през онази година, златото достигна ниво от 850 долара за трой унция (2150 в днешни пари), а инфлацията в САЩ удари 14%!



www.Zlato.dir.bg

Една история (всички прилики със сегашни събития в САЩ, Азия и Европа са случайни):

След смъртта на Луи XIV,  Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.

Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. Отделно Лоу щял да получи концесия, почти за каквото пожелае.

Книжните пари пуснати в изобилие и гарантирани уж (Капитала на Банк Женарал бил 6 милиона златни ливри, но никой не знае колко книжни пари са пуснати срещу тях) скоро оживили икономиката. Появяващата се инфлация, бутнала търговията напред.

През 1717 година друг банкер на име Антоан Крозан , загубил концесията си над Луизиана (Половината днешни САЩ), понеже не могъл да извлече почти никаква полза от нея.

Дали концесията на Джон Лоу като той срещу нея се заел да изчисти и държавните дългове.

Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната - Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата.

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал!

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата.

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем”

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век.

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу. 

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон - "От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” .

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара.

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре.

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 .

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара.

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си.

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им.

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато.

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?!

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара.

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!!

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки.

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга.

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

www.Zlato.dir.bg

Аферата със злато от 1869 г.

През 1869 година Гулд замисля финансов удар върху златото. Планът е достоен за Наполеон, а начинанието трудно, но не и невъзможно. Да се монополизира пазара на злато – ето я целта.
За целта се обединява с Джим Фиск и Даниел Дрю.
Между 1861 и 1869 година в САЩ са напечатани толкова много пари, че се стига до инфлация над 36 %.  Забелязвайки изкривеното съотношение пари-злато, Гулд решава да притисне пазара на злато. На борсата се търгувало злато за около 20 милиона долара. Количество за между 75 и 100 милиона долара в злато, имало правителството на САЩ.
Гулд съобразил, че ако изкупи всичкото злато на борсата, то цените ще се качат до там до където поиска. Въпроса бил дали правителството на Грант ще стои или ще се намеси на пазара на злато. Използвайки познанството си с президента Грант, Гулд се опитал да разучи позицията на президента по повод златото.
Грант макар и успешен генерал нищо не разбирал от икономика и се осланял на съвети на приятели. Гулд знаейки това се обърнал към зетя на президента Абел Корбин, на когото Гулд обещали дял от печалбата. Обърнал се и към политика от Ню Йорк Уилям Туид. Фамилията Селигман, с големите и връзки във Вашингтон, била привлечена на страната на плана и се заели да обработват президента. (По-късно Селигман участва в операцията и успява да откъсне апетитен къс) Отделно, наели специалист по връзки с обществеността , британския специалист по финансови въпроси Доминик Хенли. Хенли започнал обработката на обществото с аналитични и издържани статии по вестниците в които обяснявал ползата от по-скъпо злато. Макар да се колебаел, президента  Грант обстрелван от много места с идеята за ползата от скъпо злато наредил под влияние на обкръжението си, на секретаря на хазната  да не продава злато без договорка с него.
Абел Корбин веднага издал за писмото на Гулд за което му било платено 25 000 долара.
Гулд и бандата около него запретнали ръкави. На 22.09.1869 цената на златото била 130 долара , но скоро на 160. Скоро Гулд и екипът му накупили повече контракти за злато, отколкото злато имало на склад в трезорите на всички банки.
За ликуван обаче още било рано. Много банкери заели къси позиции на пазара на злато и изправени пред фалит, започнали да молят президента да се вземат мерки за да се успокои златния пазар. Генерал Потър пък, при среща с президента му разказал как Гулд и компания са се опитали да го подкупят за да обработва и той държавния глава. Грант, макар да не разбирал от икономика,  финанси и злато, не бил глупак и разбрал, че е бил използван за да се повиши пазара на злато. Ядосан, наредил веднага на зет си да прекъсне всякакви контакти с шайката около Гулд и да не се замесва в златната афера.
Гулд решил, че става прекалено рисково за това измислил нов план.
Докато Фриск се опитва да задържи пазара на злато висок и около 160 долара, то Гулд ще действа за да изчисти контрактите. Фриск започнал да купува контракти, но разхвърляйки ги между различни брокери и без да подписва нищо.
На 04.10.1869 година Фриск бил толкова убедителен в покупките си и приказките си в борсата, че златото се качило до 169 долара. Изведнъж дошла  новината, че правителството е започнало да продава злато.  “Браун Брадърс”  координират продажбите и пазарът се срутва.  Само за 1 час котировките на злато паднали с 30 %.
Настанала паника сред едни и ликуване сред други.
Само, че Джей Гулд още от предния ден продавал контрактите си злато и докато Фриск имал грижата да задържи цените (Хората виждали как човек от бандата купува усилено злато и го следвали), то Гулд изчистил всичкото си злато, продавайки ги на същите тези наивници.
Когато брокерите които купували злато по поръчка на бандата, поискали   да се  покрият  контрактите злато, които Фриск е купувал, групата отричала да е давала нареждания и понеже всички поръчки били устни няколко компании фалирали.
Носи се слух, че Гулд по-късно компенсирал тайно брокерите и може би до някъде на това и се дължи тяхната наивност да изпълняват неподписани сделки със злато.
Все пак Фриск не успява да спечели кой знае колко от аферата със злато, но Гулд се оттегля с 10 милиона печалба. Селигман също намазва, но кризата е такава, че на следващия ден Уолстрийт е поразен от силен спад, а фалитите следват един след друг.
Тълпите измамени и фалирали били бесни и само бягство спасява Гулд от линчуване.
Завеждат се съдебни дела, и аферата със злато се разглежда в Конгреса на САЩ, но общо взето  приключва до тук.
....
Фриск е застрелян на улицата, от измамен приятел на една от любовниците си в 1872 година.  Туд същата година бил арестуван за машинации и злоупотреби и умира в затвора, а Даниел Дрю умрял разорен в една тоалетна.
От всички само Джей Гулд (починал 1892 година от естествена смърт) успял да съхрани и да се порадва на богатството си и  легендарната му спекулация със злато се помни и днес.