BgLOG.net
By Teri , 10 August 2016
Имах нещастието да резервирам 9 нощувки в хотел Деница в Обзор. Резервацията направихме през Booking.com още февруари-март с идеята да платим всичко по-рано и накрая да остане само да имаме джобни. Цената на нощувка беше 25 евро, като това, че сме резервирали по-рано явно нямаше значение.
Но не това е важното. Втрещи ме абсолютната незаинтересованост на персонала в хотела, които ни неглижираха по всякакъв възможен начин. Смениха ни чаршафите и хавлиите на втория ден, което беше много странно. Както споменах, ние бяхме резервирали 9 нощувки. До 8-мата нощувка чаршафите и хавлиите не бяха сменени. Добре че си носехме с нас тоалетна хартия - оказа се, че и нея не я сменят редовно. А тази, която ни слагаха беше от най-долнопробната, купена вероятно от някое местно "Левче".

На рецепцията никога нямаше никой. Имаше един чичо, който седеше на една маса в ресторанта и чието отражение се виждаше в едно огледало. Винаги седеше и четеше нещо важно, когато имаше интерес в огледалото явно виждаше, че има някой на рецепцията, но не се надигаше да отиде до нея, налагаше да се влезеш в ресторанта и да попиташ прав, като ученик и да се чудиш до последно, дали това не е някой гост на хотела, тъй като многозначително мълчи и си гледа в книжата. След трети въпрос разбираш, че ще вземе отношение към проблема ти.

Банята - беше ужасна. Каналът се беше запушил и постоянно се наводняваше, трябваше с джапанка се опитваме да правим вакуум и да я отпушваме. Вътре имаше една мивка и едно огледало. Възможно най-евтиното изпълнение. Много е трудно да видиш лицето си, когато се бръснеш. Да не говорим, че няма къде да сложиш козметиката, та мивката беше осеяна с нея.

Леглата бяха две, долепени едно до друго. Не беше това очакването ни, очаквахме семейно легло на което да спи и детето. След разговор, по-скоро монолог и едно "ъхъ" от чичото една жена ни донесе кошара където Ения спеше нощно време.

Климатик не ползвахме, тъй като беше невероятно шумен. Марка Nippon, той явно не си знаеше годините и при включване и изключване на компресора стаята се тресеше от невъобразим грохот, нещо, което нощно време не искахме да си причиним.

Да не забравя и паркинга. В Booking.com беше отбелязано, че има паркинг, който може да се ползва безплатно без заявка. Чичото с досада само каза, че да сме ходели на общинския, който бил на 100 метра. Наистина беше далеч, което в жегата си беше изпитание, да не говорим, че често чакахме да се освободи място под палещото слънце.

Тръгнахме си ден по-рано и загубихме една нощувка на стойност 25 евро. Анулирах резервацията и сайтът Booking.com само ме уведоми любезно, че ако го направя, губя 25 евро. Е, направих го и си тръгнахме, а жената, която ни донесе кошара само успя да попита "Какво става?". 

Нямаше да ми е толкова обидно, ако поне имаше отношение от страна на персонала. Но мен ме беше яд, тъй като срещах само отношение на човек, който се чувства ограбен, че съм в хотела му. Бил съм и на други такива места, преглътвали сме дребните кусури благодарение на това, че на рецепция има вежлив персонал, който винаги ще реагира и ще те упъти, ако е нужно. Но в този хотел почувствах, че съм само този, който ще снесе едни пари, ако не съм аз, то ще е друг. Качеството - няма го. За същите пари съм бил и на далеч по-добри места по родното черноморие.

Затова моля, ако се чудите дали да отидете в хотел Деница - Обзор, не правете тази грешка. Ако уважавате себе си и парите си. И ако не искате да се скапе почивката ви.
Legacy hit count
1780
Legacy blog alias
78565
Legacy friendly alias
Хотел-Деница---Обзор---да-измамим-туриста-в-Booking-com
Нещата от живота

Comments

By Pavlina , 6 November 2007
Заглавието нарочно е сложно – за да се замислят нефилолозите сред вас, че понякога, с цел да се обясни нещо съвременно и наглед дребно, се налага да се върнем далеч в миналото и старателно да го “разчленим”.

В една публикация Таничка се чудеше как е правилно да се напише (а и да се каже всъщност): паркинги или паркинзи? С колегите в службата сме се питали също: куплунги или куплунзи? Същевременно без колебание употребяваме лозунги, митинги, хирурзи, геолози.

Защо всъщност езиковото ни съзнание се раздвоява в някои случаи? Да надникнем за малко в миналото. Учените смятат, че преди хилядолетия е съществувал т.нар. праславянски език – езикът, който са говорели славяните в своята прародина, преди да се разселят и да се обособят в три групи: южни, източни и западни. Той в известна степен е хипотетичен, доколкото не е засвидетелстван писмено и може да се възстанови само теоретично.

В случая за нас е важна една промяна, настъпила в звуковата му система. Нарича се втора палатализация и засяга съгласните к, ги х, които при определени позиции в думите се заменят съответно от ц, з и с. За любознателните ще кажа, че в праславянския език к, г и х са били твърди съгласни и когато са се намирали пред предни гласни, са се превръщали в меките тогава ц, з и с, които също са имали по-предно място на учленение. Причината за тези звукови промени е действащата в късния праславянски език тенденция към синхармонизъм, т.е. към съзвучие. При втората палатализация редуванията к~ц, г~з и х~с са настъпвали в позиция пред гласните е и и, обаче не пред всяко е или и (за да е по-сложно, разбира се), а само пред онези, които са наследници на индоевропейските дифтонги ai и oi.

Точно това и, което днес се среща във формите за множествено число на съществителните имена от мъжки род, е от такъв дифтонгичен произход и навремето е омекчавало предходните съгласни к, г и х, а днес е причина за съмнения и въпроси. Сега вече може би ви става ясно защо казваме ученик, но ученици; залог, но залози; монах, но монаси. В езика ни, от една страна, се пазят резултатите от разглежданото историческо редуване, което преди векове е било последователно. От друга, поради факта, че звуковият закон, наречен втора палатализация, отдавна е престанал да действа, днес се срещат доста изключения. Сред тях са и съществителните, завършващи на -нг: паркинг–паркинги, куплунг–куплунги, дансинг–дансинги, пудинг–пудинги...

–––––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхното историческо развитие и последователност.

Диахронично (1). За историята на някои думи

Диахронично (3). Чуждици ли? Нищо ново под слънцето...

Legacy hit count
3595
Legacy blog alias
14784
Legacy friendly alias
Диахронично---2---Съвременни-фонетични-редувания-и-исторически-палатализации

Comments4

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 6 месеца
... И така актуалната напоследък „митинги” - също :)

Изглежда изключенията в последно време не са никак малко. Възползвам се от темата, обръщайки се с голяма молба към теб, да ни разясниш един езиков проблем (според мен има някаква връзка и с палатализацията), в който задълбахме преди време тук, но така и не успяхме да стигнем до категоричен отговор.  Ставаше въпрос за употребата на съществителното име човек в множествено число при използване на бройната форма. Признавам си, че се опитах да следвам някаква логика в разсъжденията си, но това не ми помогна особено. И така, как е правилно да се каже: „двама човека” или „двама човеци”?

А иначе: страшно ти благодаря за чудесната статия!

Pavlina
Pavlina преди 18 години и 6 месеца
Строго погледнато, трябва да се каже двама човеци, защото съществителните имена от мъжки род, означаващи лица (одушевени същества), нямат специална бройна форма и след числителни имена и количествени наречия се употребява формата за множествено число. Лично аз бих казала двама души, а не двама човеци. Новият правописният речник обаче не споделя моето мнение. Според него трябва да се пише двама, трима, четирима и т.н. човека. Не мога да намеря логично обяснение, честно казано.

Изобщо проблемът за бройната форма е много сложен, тя е претърпяла (а и в момента търпи) странно развитие и вероятно затова е предмет на доста научни изследвания и дискусии.
Shogun
Shogun преди 17 години и 2 месеца
Хм, значи от "ауспух" мн.ч. е "ауспуси". Доста зле звучи, ама какво да се прави... Срещала съм го в обяви и ми е правило доста лошо впечатление.
Pavlina
Pavlina преди 17 години и 2 месеца
Точно така е. За утешение, формата за мн.ч. на орех е орехи, а не ореси. Колко е хубаво, че си знаем български от мънички. Представяш ли си, ако трябваше да го учим?