Преподаватели, родители и ученици ежедневно търсят в общността различни образователни материали и публикации на всякакви теми. В тази истинска съкровищница, създадена с усилията на най-добрите начални учители у нас, всички ние имаме нужда да познаваме ефективните начини за по-лесно намиране на онова, което ни интересува. Казвам „ние“, защото дори и аз се затруднявам  да открия нещо в личния си блог, което съм създавала преди време, тъй като постингите ми надвишиха числото 1200.

Днес седнах и описах най-често прилаганите начини за ефективно търсене чрез използването на основния инструмент – великата и ненадмината търсеща машина Гугъл. Преди да се спра на тях, ще припомня някои общи правила за търсене:

1. Въведените думи не бива да са повече от 10.

2. За подреждането на резултатите последователността на думите е от значение, затова най-напред трябва да се въведе най-важната дума и после – следващите по важност.

3. Търсачката не прави разлика между малки и главни букви.

4. Логическата връзка между думите по подразбиране е И.

5. Google обикновено игнорира пунктуацията.

По-ефективно става търсенето, когато в търсачката въвеждаме подсказващи думи – команди, или логически оператори, чрез които тя филтрира информацията и ни я доставя според това, което ни интересува. Най-често използваните начини са следните:

1. Когато искаме да търсим съдържание в конкретен сайт, въвеждаме site: и след двоеточието написваме адреса на сайта, но без да оставяме интервал. В случая искаме да търсим в БГлог, следователно написваме site:bglog.net.

След този израз е редно да напишем и какво точно желаем да ни намери Гугъл в Бглог. Например може да е учебен ресурс или публикация във връзка с предстоящото външно оценяване в 4. клас. В такъв случай е достатъчно да напишем следното: site:bglog.net външно оценяване. Търсачката ни извежда всички страници, в които се съдържа ключовият израз „външно оценяване“, което почти винаги означава постинги с полезни учебни материали.

2. Чрез командата intitle: задаваме следващата дума да се среща в заглавията на страниците. Например: intitle:портфолио. Чрез командата allintitle: задаваме всички думи от запитването да се срещат в заглавието. Например allintitle:годишно утро.

3. Различен от предходния начин е този, при който търсенето е само в съдържанието на страниците. За целта въвеждаме командата intext:. Например искаме да намерим в новините какво пише за учителските ни заплати. Пишем следното: intext:учителски заплати.

4. Чрез командата filetype: може да търсим документи в определени файлови формати, например: ppt, pptx, swf, pdf, doc, xls, mp3 и др. Ако да речем искаме да намерим презентация на тема „Съществителни имена“, пишем следното: filetype:ppt съществителни имена.

5. С помощта на командата inanchor: и ключова дума или израз (без интервал) търсим само в линкове. Пример:inanchor:начално образование.

Чрез командата allinurl: задаваме всички думи от запитването да се срещат в адреса на документите, а с inurl: – която и да е от тях. Пример: allinurl:игри букви или inurl:игри математика.

6. Ако искаме Гугъл да ни отведе на страница, в която ключовият израз се среща без изменение, то тогава го поставяме в кавички. Например: „сценарий за края на учебната година“.  

7. Ако желаем да търсим конкретна информация, заедно с която да не се появяват излишни страници, използваме знака „минус“ (или това е малкото тире), долепен до думата, която не искаме да фигурира в уебстраницата. Например, ако търсим материали за Левски, но не желаем да попадаме на спортни сайтове, може да изключим няколко думи, които биха ни отвели към страници на спортна тематика, и да напишем: Левски -футбол -отбор -спорт.

8. Точно обратната функция има логическият оператор, обозначен със знак „плюс“. При него думите, пред които сме го долепили, задължително фигурират в изведените страници. Например: изходно ниво +роден +край.

9. Ако искаме да търсим две думи, които да не се срещат на една и съща страница, ще ни помогне логическият оператор „или“. Той се въвежда посредством английската дума OR, написана задължително с главни букви. Например искаме да видим всички страници с тренажори или тестове по математика, с които се упражнява умножението. Ще напишем следното: тренажор умножение OR тест умножение.

10. Когато искаме да намерим страници с думи, които думи обикновено не се срещат заедно, тогава използваме AND с главни букви.

11. Звездичката е знак, който подсказва на Гугъл, че сме пропуснали дадена дума, най-често защото сме я забравили. Например това може да е дума от сентенция или пословица като следната: като се обърне колата, * много. Виждаме, че понякога липсващата дума може дори да не е една: пътища, конспирации, причини, обяснения и т.н. :)

Накрая, командите и логическите оператори може да се смесват, т.е. да се използват съвместно, като напишем няколко команди и логически оператори в едно търсене, за да може то да е още по-резултатно. 

II.                  Заблуди от предсказване.

5.      Статична заблуда на бъдещото състояние

Деф.  Приравнява се бъдещото състояние на явлението, обекта или човека към  сегашното и/или предишни негови състояния – отрицание на промените.

Примери:

а)  Щом до 7-годишна възраст не си научил какво е добро и зло, никога няма да се научиш

б) Хората в България винаги са били такива, каквито са сега и винаги ще си останат такива.

Заб. Тук има едновременно две заблуди – предишно състояние, приравнено на сегашното и бъдещо състояние, приравнено на предишното и сегашното. Получава се верижна заблуда, тъй като предишното състояние увеличава тежестта на хипотезата за бъдещото състояние.

в) ББ не става за кмет и премиер, защото е бил пожарникар и бодигард.

Заб. Тук косвено се намеква, че липсата на квалификация в миналото ще се прехвърли като липса на квалификация и в бъдещето, с което се отрича концепцията за опита. Ако ББ се окаже неквалифициран за управленски функции, то няма да е защото навремето не е учил това, а защото и досега не се е преквалифицирал.

6.      Екстраполационна (линейна) заблуда на бъдещото състояние

Деф.  Заблуда на линейната екстраполация, при която се предполага, че даденият процес, човек или обект ще продължава да се променя вечно с едни и същи темпове.

Примери:

а) Историята и бъдещето на Мисисипи според Марк Твен:

„За 176 години Мисисипи е скъсила с 242 мили долното си течение. Това прави средно малко повече от  миля и 1/3 на година. Следователно всеки уравновесен, нормален човек, който не е нито сляп, нито идиот, може да се убеди, че през древния силурски период, от който идния ноември се навършат точно 1 млн. години, долното течение на Мисисипи е било над 1 300 000 мили и реката е стърчала над Мексиканския залив като въдица. По същия начин, всеки може лесно да се убеди, че след 742 години, тя ще бъде само 1 миля и ¾, а Кайро и Нови Орлеан ще слеят улиците си и ще се трудят отговорно под грижите на един кмет и обща управа. Науката е същинска магия. И най – незначителният факт може да наплоди какви ли не догадки.”

б) На всеки е ясно, че щом бебетата удвояват теглото си през първите три месеца, което предполага, че на 24 години ще имат умопомрачителното тегло от 2 на степен 96 или   7.9228e+028 пъти началното си тегло (2-4 кг).

в) Теорията за неограничения икономически растеж (и съответно неограниченото нарастване на благосъстоянието при нормални условия) предполага, че след 1000 години (при 2% годишно нарастване) хората ще бъдат около 4 трилиона пъти по – богати от сега, което означава, че ще могат да си позволяват къщи с размери около 40 000 квадратни километра, което при настоящите темпове на нарастване на населението (удвояване на всеки сто години) означава 6.5 милион милиона по 40 000 квадратни километра, което при територия на земята (непокрита с вода) 148,940,000  кв. км. Означава, че всеки квадратен километър е притежаван едновременно (максимум) от почти 2 трилион трилиона души...

7.      Заблуда на потенциалното (евентуално) бъдещо състояние

Деф. Използване на аргумент „какво би могло да бъде” с тежест на факт в съждението. Една мисловна конструкция (най – често с вероятностна тежест) се използва на мястото на реално събитие или състояние.

Примери:

а) Ако ОДС с Иван Костов бяха на власт в последните 8 години, хората щяха да взимат двойни пенсии, затова гласувайте за ДСБ и СДС.

Заб. ОДС не са били на власт през тези 8 години и тази хипотеза не може да има тежестта на факт, защото това какво би могло да се случи не е равносилно на това, какво се е случило. Аргумент в полза на ОДС е това, което те са свършили, а не това, което биха могли да свършат, ако бяха останали.

б) Ако Русия не беше поискала откуп, еквивалентен на 32 тона злато за Освобождението ни, това дело щеше да е напълно безкористно, затова да свалим шапки за безкористността му.

в) Ако се бях родил в САЩ, вече щях да съм милионер, следователно Българската държава ме е ограбила поне с 1 милион долара.

Заб. Това е хипотеза, тъй като нямаме емпирично потвърждение, следователно и загубите са хипотетични и техните компенсации – също.

8.      Заблуда на неизбежното(сингулярно) бъдещо състояние

Деф.  При тази заблуда се отрича ефекта от настоящите действия върху бъдещето – „Нищо не можем да променим”, „Каквото и да направим ще е все тая, затова хайде да не правим нищо” и т.н. Заблудата е в априорното приемане на грешна в общия случай презумпция, вместо да се приложат аргументи за липсата на чувствителност на „бъдещето” към действията на твърдящия заблудата човек.

Примери:

а) И да копам и да не копам кенефо, нема го изкопам

Заб. Очевидно е, че ако се копае достатъчно дълго, дупката за външната тоалетна ще бъде изкопана, т.е невярно обобщение

б) Независимо дали си добър с хората, те те „прецакват”, затова прецакай ги и ти.

Заб. Именно това твърдение създава „прецакването”, защото всеки, който възприеме такава политика убеждава прецаканите от него с действията си, че няма значение дали са добри с другите хора, затова някаква част от тях решават, че е по – добре и те да „прецакват”, така може да се стигне в най – добрия случай до някакво самоподържащо се множество от „прецакващи” хора, а в най – лошия случай, то ще погълне цялото общество. Тук заблудата от липса на последствия на постъпките сама създава липсата на последствия.

в) Моята партия така и така няма да мине 4% бариера, няма смисъл да гласувам.

Заб. В действителност партията не би минала бариерата ИМЕННО поради такива разсъждения, подобно на предишния пример.

1.   Харвардска заблуда.

В интернет циркулира като верижно писмо един тест, за който се твърди, че е приемен за Харвард. Предполага се, че много малък процент хора могат да го решат и наистина е така, но защо?

Тестът:

1 = 5

2 = 25

3 = 325

4 = 4325

5 = ?

Отговорът:

5 = 1

Обяснението:

Ако 1 = 5, то несъмнено 5 = 1.

Логиката изглежда безгрешна и е почти невъзможно да се досетиш, но дали е така? Когато даден човек види теста си казва „Това не е е буквално” и започва да търси някаква математическа или логическа зависимост. Отговорът обаче се оказва плод на буквално мислене – „5 = 1”. Ето, че не е толкова лесно да се реши тестът. Изглежда смислено – трябва умение за измъкване от безизходни логически ситуации чрез креативност, умение да не се влияе изводът от данни, които нямат връзка към него. Защо да е заблуда?

Много просто – тестът е неверен сам по себе си.

Когато човек погледне теста, той си казва, че няма как да е буквален, просто защото, ако се гледа буквално самият тест е неверен – 1 няма как да е равно на 5, 1 = 1, 5 = 5. След като не е буквално, то зависимостта е друга. Проблемът е, че:

НЕВЯРНА ПРЕЗУМПЦИЯ + ВЯРНО СЪЖДЕНИЕ = НЕВЕРЕН ИЗВОД

Няма как 1 = 5, не е възможно, оттам всичко губи смисъл. Успешно изкарване на теста означава нечувствителност към неверни презумпции и способност да се правят изводи от корумпирана информация, т.е. учи на вредни навици в мисленето. Ако приемем, че 1 = 5, оттам следва, че 5 = 1. Проблемът е, че не можем да приемем тази презумпция. Този тест подвежда, защото верният отговор се намира, само ако се приеме неверен предикат към съждението.

Как можем да направим теста коректен.

Много просто – като заместим числата с абстрактни обекти, които могат да приемат всякакви стойности. Тогава ще имаме:

A = E

B = BE

C = CBE

D = DCBE

E = ?

Тук изводът E=A ще следва от вярна предпоставка, защото и A и Е ще могат да приемат всякакви стойности и знак за равенство ще може да бъде сложен в предиката!

ИЗВОД:

i)       Много важно е при правенето на изводи, да са проверени всички презумпции, предикати, предпоставки и други пред-условия.

ii)     Много е важно, ако изводът изглежда очевидно неверен, да се проверят пред-условията, вместо да се отхвърля неговата невярност.

iii)   Много е важно да не се добавят изкуствено пред-условия към разсъжденията „Тъй като знаем, че времето е абсолютна величина.... няма как да приемем извода на Айнщайн, независимо от експерименталните потвърждения”

1.          Argumentum ad Dominem.

Деф.  Посочва се някакъв субект, имащ функцията на „Бог”, който отнема правото на избор и предопределя действията на индивида. Това са изказвания от типа: “Бог ме накара ”, „Бяха гласовете в главата ми”, „Това е Съдба ”, „Предопределено е от духовете на времето”.

Примери:

а)  Всичко, което се случва е по Божията воля, затова каквото и да направим, сме праведни.

Заб. Всъщност в Библията ясно и точно е написано каква е Божията воля и какво се смята за правилно и грешно там.

б) Холокостът беше историческа необходимост, защото такова беше времето.

Заб. Относно се сочи външна воля, предопределяща избора - „такова било времето”,  като извинения за направения избор (да се убиват евреи).

в) Наша съдба е да бъдем лъгани от политиците и да гласуваме за мошеници, такава ни е орисията.

Заб. Изказващият твърдението отказва да поеме отговорност за собствения си глас, има някакъв субект, наречен „Съдба”, който го е предопределил.

2.      Argumentum ad Demonium.

Деф.  Подобно на първия аргумент, тук се посочва външна force major-на сила, която предопределя избора на човека, като този път към нея се прикачва отрицателна морална оценка, потвърждаваща предположението, че  изказващият аргумента смята избора и  действията си за неморални – лоши.

Примери:

а)  Ние не можем да вършим зло, защото всяко Зло  е от Лукаваго.

Заб. В Библията изрично пише какво е зло и, че хората ще бъдат съдени за него, т.е. там „Лукаваго” не носи отговорност за избора на хората.

б) Хората крадат, защото са бедни, бедността ги озлобява.

Заб. Лошите обстоятелства изместват отговорността за избора, в действителност те имат само вероятностна (не логическа) тежест в него – можеш да крадеш и без да си беден и да си беден без да крадеш.

в) Хората вършат лоши неща, защото имат лоши водачи.

Заб. Хората не са „длъжни” да следват водачите си, те избират да го правят.

3.      Befehl  ist  Befehl.

Деф. „Заповедта си е заповед” т.е. заблудата на следването на заповеди (отговорността е на издаващия заповедта, а не на изпълнителя и).  Издаващият заповедта отговаря единствено за издаването и, изпълняващият отговаря за изпълнението и. Издаването на заповеди не отменя свободния избор на човека, тъй като той е фундаментално и неотменимо право, има единствено обуславяща роля (какво ще се случи, ако не се избере да се следва заповедта) и прави избора по – труден (по – малко вероятно да се избере да не се следва заповедта).

Примери:

а) Пращахме евреи в газовите камери, само защото ни заповядваха (обяснения на немски войници на Нюрнбергския процес).

Заб. А ако им бяха заповядали да пратят там децата си или сами да влязат?

б) Старшината ни заповяда да изгребем въздуха с лъжичка от чашите ни за кафе, за да направим място за него. Тъй, вярно, другарю старшина!

в) Заповядаха ни да се самоубием поне два пъти и ако не успем втория път, ще ни убият – щом е заповед, аз съм длъжен да се подчиня, само ме е страх да не умра, ако не успея два пъти да умра!

г) Ако не слушаме заповедите на Доган, няма да успеем, затова да гласуваме под строй и да чакаме да ни дадат парите от помощите за наводненията.

д) Липсата на дисциплина в една войска ще доведе до гибел на войската, затова спазвам заповедите, дори те да означават гибел за войската!

Заб. Ха така – по – важен е принципът, дори сам да си противоречи!

4.      Колективна отговорност

Деф. Колективната отговорност е колективна безотговорност. Как става това? Нека имаме 100 души, които са отговорни за извършването на едно действие, тогава всеки от тях има по 1/100 т.е. никой няма „пълната отговорност” и следователно е безотговорен. Колективната отговорност представлява прехвърляне на индивидуалните отговорности на членовете от колектива върху самия колектив (реална отговорност се носи от една абстракция без плът), а тъй като колективът не подлежи на физическо наказание за престъпленията си (затвор и др.), то те остават ненаказани. Друга форма на колективната отговорност е споделянето на отговорност (един човек или малка група от хора имат конкретни вини за дадено действие, но ги „споделят” с всички останали).  В заключение: Личната отговорност не може да се прехвърля, споделя, продава или по друг начин да се трансформира, сменяйки собственика си. Всеки е отговорен само и единствено за своите дела или бездействия.

Примери:

а) Депутатът Х.К. е нарушил закона, приемайки пари от сивия сектор на икономиката, за да се приеме добавка тип „Ванко 1”, която да пусне на свобода известен мафиот. Мамка им на депутатите!

Заб. Изведнъв Х.К. се превръща в 240 души и тъй като всички са виновни за нещо, защо да не са виновни и за това? Така общественото внимание успешно де разфокусира и липсата на конкретен субект на престъплението и обект на закона се превръща в липса на справедливост.

б) Всички ние сме виновни за детската проституция, защото я наблюдаваме отстрани.

Заб. Всеки, който види престъпление и не се намеси, става автоматично съучастник със своето бездействие, но отговаря само за него, не за конкретните действия на конкретните извършители.

в) „Българинът е ...” по избор: „мързелив, глупав, гениален, простак, секс ламя, агресивен, културен, дебил, нечистоплътен, извисен” и т.н.

Заб. Кой точно българин е всички тези неща?

г) За профанизацията в България сме виновни всички ние!

Заб. Кои „ние”? Кой е извършил какво, за да подпомогне този процес (ако той съществува)?

I.                  Заблуди от бягство от отговорност.

Деф.  Заблуди, при които отговорност за направения избор се прехвърля върху обстоятелствата, при които е направен изборът или се отрича личната отговорност. Тези заблуди са отрицание на фундаменталната свобода на избора.

1.          Argumentum ad Dominem.

Деф.  Посочва се някакъв субект, имащ функцията на „Бог”, който отнема правото на избор и предопределя действията на индивида. Това са изказвания от типа: “Бог ме накара ”, „Бяха гласовете в главата ми”, „Това е Съдба ”, „Предопределено е от духовете на времето”.

Примери:

а)  Всичко, което се случва е по Божията воля, затова каквото и да направим, сме праведни.

Заб. Всъщност в Библията ясно и точно е написано каква е Божията воля и какво се смята за правилно и грешно там.

б) Холокостът беше историческа необходимост, защото такова беше времето.

Заб. Относно се сочи външна воля, предопределяща избора - „такова било времето”,  като извинения за направения избор (да се убиват евреи).

в) Наша съдба е да бъдем лъгани от политиците и да гласуваме за мошеници, такава ни е орисията.

Заб. Изказващият твърдението отказва да поеме отговорност за собствения си глас, има някакъв субект, наречен „Съдба”, който го е предопределил.

2.      Argumentum ad Demonium.

Деф.  Подобно на първия аргумент, тук се посочва външна force major-на сила, която предопределя избора на човека, като този път към нея се прикачва отрицателна морална оценка, потвърждаваща предположението, че  изказващият аргумента смята избора и  действията си за неморални – лоши.

Примери:

а)  Ние не можем да вършим зло, защото всяко Зло  е от Лукаваго.

Заб. В Библията изрично пише какво е зло и, че хората ще бъдат съдени за него, т.е. там „Лукаваго” не носи отговорност за избора на хората.

б) Хората крадат, защото са бедни, бедността ги озлобява.

Заб. Лошите обстоятелства изместват отговорността за избора, в действителност те имат само вероятностна (не логическа) тежест в него – можеш да крадеш и без да си беден и да си беден без да крадеш.

в) Хората вършат лоши неща, защото имат лоши водачи.

Заб. Хората не са „длъжни” да следват водачите си, те избират да го правят.