Два дни гр. Димитровград бе домакин на едно уникално образователно събитие - Панаир на учебните проекти "Подай ръка". Организатор на събитието бе община Димитровград и Сдружение "Начално образование". Повече за емоцията и онова, което преживяха ученици, учители и родители ще намерите в статията.

Ако сте го пропуснали тази година, не го пропускайте през следващата :)

ПОКАНА

За участие в Национална среща

„Чиста, вкусна и социално отговорна храна за българските деца“,

Място: София, Международен Изложбен Център,

бул. „Цариградско шосе“ № 147

Дата: 12.11.2010

Начало: 9.00 – регистрация на участниците

Организатори: Асоциация на конвивиумите на Slow Foodв България, SlowFoodInternational

Контакти за записване: Цонка Димитрова, tsonkadim@abv.bg,

тел.: +359888137745; +359 884330275

Краен срок за записване: 18.10.2010 г.

Уважаеми колеги,

Асоциация на конвивиумите на Slow Food в България съвместно със SlowFoodInternational и Международен изложбен център - гр. София организират среща„Чиста, вкусна и социално отговорна храна за българските деца“. Срещата е част от проект “Европейските училища за здравословна храна”, финансиран от ЕК – ГД „Земеделие и развитие на селските райони”. На нея ще бъдат представени постигнатите резултати, ще бъде споделен натрупания опит, както и трудностите, които възникват. На вниманието на българските учители ще представим българското издание на образователния пакет „За произхода на вкусовете”.

Бихме искали да поканим всички свои колеги, които са работили за подобряване на културата на хранене и информираността на децата да споделят своя опит и успехи. Така, с общи усилия ще изградим в България мрежа от училища, работещи за въвеждане на практика за доставяне на чиста и здравословна храна директно от фермата в училищния стол и ще допринесем за създаването на едно младо поколение от активни потребители, за които произходът на храната е от водещо значение при техния избор.

Храната на децата е наша грижа и отговорност. Дали те ще растат здрави и с правилно отношение към това което ядат, зависи и от нас . Не е достатъчно само да забраним „нездравословните” храни в училищните лавки, тряба да дадем на учениците ни право и възможност за информиран избор.

Slow Food e неправителствена, еко-гастрономическа организация, основана в Италия. Целта й е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат.

Една от мисиите на SlowFood е да убеди хората, че храната не е просто ежедневна необходимост, а че ние имаме правото на качествена и вкусна храна всеки ден като по този начин се грижим и за нашата планета. SlowFood постига това с проекти, включващи уроци в класната стая, посещения при производители, семинари за възпитаване на вкуса, подобряване на условията в училищните столове.

Част от цялостната концепция за възпитаването на вкуса е проектът „SlowFood в училищния стол: европейска училищна мрежа”, който започва през 2009 г. в 7 страни: Белгия, България, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Великобритания (Северна Ирландия). Крайната цел е всички европейски страни да се присъединят към тази мрежа.

Всяко училище, включено в проекта, ще работи основно за възпитаване на вкуса у децата на базата на разработения от SlowFood образователен пакет „За произхода на вкусовете”. По този начин ще се разширят познанията на децата относно храната, която консумират, какъв е нейният вкус, от къде произхожда и как се произвежда. В училищата ще се положат усилия за подобряване на качеството и устойчивостта на техните столове, управлението на храната, търговете за снабдители, запазването, приготвянето, сервирането, както и управлението на отпадъците от столовете.

Първите две училища от България, включени в проекта са 55 СОУ «Петко Каравелов» в София и ОУ «Георги Бенковски» в  с.Черни Вит, обл. Ловеч.

Искрено се надяваме да осигурите присъствието на учители от Вашето училище и по този начин да засвидетелствате желание да станете част от “Европейските училища за здравословна храна”

Организаторите поемат разноските по материалите за срещата, осигуряване на лектори и кафе-пауза.

С уважение:

Цонка Димитрова

/Координатор училищни дейности

Асоциация на конвивиумите на Slow Foodв България/

Добавям това въведение, преди самото публикуване. Смятах постинга да е в изкуство, но намирам, че новината не касае само изкуството. На целият пейзаж, когато се руши, повече отколкото се създава. Когато общонародният дух прилича на кърпа опъвана от всички страни, с нокти и зъби, от нездравословни амбиции или за спорта, да не би някой да си вземе своето, което не е наше. Все пак се случват и подобни събития, светли от съзидателната си енергия, рожба на усилията на дългогодишен труд, вдъхновение и озерен интелект.

В началото беше Словото...и Самотата ни.
Днес разказах историята на един възрастен и много мъдър човек, а тя се отнасяше за много от нас.

Забелязали ли сте, че котка която живее изолирана от останалите само с хора, се опитва да говори човешки? Извива глас, мяукането й е близко до реч. Малко й остава да заговори, а познавам и хора, които разбират някои подобни думички. Брат ми например. Котка която живее в общност на котки не развива тази способност, тя си има събеседниците.

Първата изглежда далеч по-интелигентна, но в крайна сметка нито проговаря на човешки, нито разговаря като котка. Тя е просто възвисената самотница сред вида си.

С много от нас, пишещи положението беше същото.

Силата на Духа ни, не помогна много. Тя ни затваряше в себе си. Може би ни приближаваше към божеството, но пак щяхме да бъдем безкрайно далеч, както измъченото мяукане от човешката реч.

Всички бяхме щастливо прокълнати, обаче, да живеем в интересни времена. Когато скептицизма на повечето от нас, по отношение на технологията, трябваше да рухне. Когато трябваше да си признаем, че онова към което се е стремяла човешката душа, не беше постигнато с красиви думи, с възвисени идеали и разбирането им, а с цифри, къртовска работа на развити в друго интелекти и изявата на една по-практична и различна гениалност от тази на литературата.

Технологията ни даде не само свобода да бъдем себе си, а и да бъдем заедно. Пусна ни на двора на духа, както непредпазливия стопанин, домашното си коте, при останалите котки.

Нищо от това нямаше да се случи, обаче, ако го нямаше ентусиазма, правилната оценка на ситуация и необходимост, любовта към изкуството и по-специално към литературата на хора които създадоха литературните сайтове.

В началото беше Словото...после “Буквите” – класиката в литературните сайтове в България. Сега има и други, но традицията си е традиция. Седемте години също.

Седем години ние писахме, срещахме се виртуално, обменяхме идеи, деряхме очи, изписвахме ги. Живеещи и извън виртуала и литературния текст, жулихме колене в житейското. Надпреварвахме се. Конкурирахме се. Влюбвахме се. Погубвахме се. Късахме си нерви. Спасявахме се от тежки сривове. Лична бележка или просто усмивка под текст, връщаше поизгубените в дивия живот сили.

Лично, в този период бях паднал под всякаква отрицателна стойност в екстенц – битово отношение, а също и душевно. Знам, че много са били като мен, а е имало и далеч по-разтърсващи драми. Понякога думите бяха настръхнали като зверчета. Личеше си, че автора се е освобождавал от демонични страхове. Друг път галеха като пера на алегоричен ангел, но буквално. Или се галеха като гръбнаците на онези гальовни домашни любимци с които започнах историята.

Разкази от всевъзможни жанрове, много дори експериментални. Послания на границата между литература и проста лична изповед, до дълбоко и високо интелектуални, дори изпреварили времето си, творби.

Фантастика и смях.

Любов и еротика.

Криминалета и пародии.

Исторически и приключенски.

Диаболично и хорър – трилър четиво....

Мога, мога да изброявам до утре. Всички жанрове в белетристиката имат вече своите образци. Много дори не особено популярни в българската литература, а сега вече с книги и електронни, и на хартиен носител. Намерили своите читатели, а в общуването през тези седем години и творческото взаимодействие, неусетно изтънчили езика си.

Като следящ и като участник ми е достатъчно да преценя, че набора от произведения е огромен. Изборът от богат, по-богат.

Труд е било, адски и отговорен труд да се събере материал за антология от всичко това, но вече е факт.

Антологията ще има премиера на 04.12.2009 /петъка/ в читалище “Н. Хайтов” срещу Плиска, минавате през подлезчето и в сградата на бившето кино. Там ще съм, по всяка вероятност, както съм и в антологията.

В нея са и по-значими от мен автори и произведения, които не са получили прочита и шумотевицата на някои от моите, но това не ги прави в никакъв случай, по-малко интересни.

Много красота, много душевни изживявания, много приключения на духа, най-различни характери и жанрове, езици и творческо усещане.

Имам удоволствието да ви съобщя, че Националния дворец на културата стана официален партньор на БФЕС и съорганизатор на Световните Кибер Игри 2007 – България. Националния финал за този грандиозен турнир ще се проведе по време на първия по рода си Open-AirSummerFestival. Събитието е сериозна крачка към  превръщането на гейм състезанието в истински младежки фестивал на дигиталната култура, какъвто е и световният му еквивалент WCG. Уникалното мероприятие ще съчетае невероятно музикално парти, екстремни, компютърни и забавни състезания за деца и родители, турнир по между-училищен много бой, грандиозно огнено шоу и празнична заря.Инициативата се осъществява с подкрепата на Държавната Агенция за Младежта и Спорта, Държавната Агенция за Информационни Технологии и Съобщенията, Държавната Агенция за Закрила наДетето, Обществения съвет за безопасен интернет, Национална Асоциация  И-центрове, Асоциация "Планет Х" и др.