Сложила вечерен грим, тя вървеше в своето измерение. Дъвчеше шумно дъвка и правеше лилави балончета. Не мислеше за общата си култура, не мислеше за предизборните обещания, не чуваше тревогата на другите.
      За нея нещата бяха прости и ясни, но едва ли знаеше каква ще е след онези 10 години ходене по мъките, наречени млади години.
      А със сигурност имаше потенциал да е нещо повече, но нямаше кой да и каже, да я насочи да гледа напред с други очи.
     А тя сигурно е облякла новите си дрехи и седи зад витрината ''Нощно заведение'', отпива малки глътки от сладък коктейл и демонстрира заученото си поведение. Но тя е разбрала простата истина за безсилието и слабостта на мъжете към въртиопашките.
      ...платени квитанции за паркинг, телефонни сметки и по-специални услуги...
      Достатъчно е да се предадеш и да приемеш, че няма различни хора, а различни съдби, и с мръсни ръце да взимаш от потенциала на мисионерите.
       Искам да ритам и да блъскам по вратите, ала зад тях има празни стаи, в които се намират само кресла, а там седят изпразнени съзнания на промити от влагата на живота хора...

Дали нещо го прави, или то е само ?

И незнам той къде е, как живее, с какво ?

Дали земни закони го владеят ? Защо ?

Да не би, всичко земно да е НИЩО в тоз час ?!

Може би, фактор време го отделя от нас !

Може би, съществува без да знаем дали !

Кой е виждал и знае, нека с нас сподели ?!

Може би празно място, празни думи, съдби ?!

А съдбата какво е ? Просто дума, мълва ?

Може би, всичко друго, но и не свобода !

Може би, свобода е не просто дума, влатта.

То, властта върши всичко, свобода дава тя!

Свободата е право, да си вън от властта.

Част от всичко е НИЩО.Дали НИЩО е тя ?

                  Може би, таз картина,

                  се разтяга в страни,

                  после пак се събира,

                  със въпроса - дали ?!

Кой направи те, НИЩО ? Или, НИКОЙ си ти ?

Дали НИКОЙ днес има, или НИЩО е той ?

Колко дни, ще го има под звездите безброй ?

Дали, в НИЩОто ти си, или нещо е той ?

Дали, личност си НИКОЙ, със характер и цел ?

Всичко ти ли разделяш с време, място, предел ?

Във живота ли ходиш, виждаш ни през стъкло ?

Или някъде бродиш, търсиш, гониш, какво ?

И не мога със мисъл да отида отвът,

да погледна, да видя този път във светът!

Със неясна посока и в неясни неща,

аз разбирам - ще мина, може би, не сега.

НИЩО, пак ще си мисля, дали има съдба,

дали НИЩО и НИКОЙ съществуват сега!

Може би, част от торта е живота ни днес.

Може би, всичко вече е завършен процес.

...

Аз решавам, ще спра с тези думи, съвсем !

Ще забравя за НИКОЙ !

                      Не съвсем... Не съвсем ...