Книгата е посветена изцяло на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни- и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. На това ниво на битуване и живот, вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

НАМИРА СЕ ВСАЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Парфюм на птица с просветлено сърце

Книгата е богата колекция от хайку и стихове.

Преливаща от хайку поезия, която отразява „света“ на морето и „света“ на планината. В анализите се засяга темата защо човек трябва да пази природата като собственото си тяло, като свещен къс от живота. Интерпретират се и въпросите за толерантността между хората – без оглед на пол, религия, раса, политическа и социална принадлежност, образование и таланти.

„Светът в книгите на Настя Байрактарова, не остава на кръстопътя между злото и доброто, а в душевната нравственост на този свят, авторката предлага изхода, светлината в тунела, която ще ни изведе на пътя отвъд страданието и мрака. Стиховете й са напълнени с великолепните символи на красотата. Нейната поезия е разговор с Бога, покорявайки ни с белите лястовици на надеждата, които политат от всеки стих. Творчеството на Настя Байрактарова, разперва криле над дребнавото ежедневие и сивотата. В нежните цветя на невинността, където човек открива необикновената любов и живот, по- силен от смъртта. Авторката изживява реално тази фатална и съдбоносна любов и я въплъщава във всичките си стихове, посветени на онзи, който я спасява от душевна смърт и нищетата на битуването в ниските слоеве на живота. Предполага се, че прототипът на нейния лирически герой ,на границата между живота и смъртта, я дарява с нов живот, изпълнен със смисъл и великолепни изживявания. Само влюбена душа може да нарисува поезията си с толкова светлина, оптимизъм и съвършенство, с такъв емоционален заряд! Във всичките петдесет книги, написани за няколко години, тридесет и четири от които са сътворени за осем месеца, писателката остава вярна на себе си- не отстъпва от любовта и положителните модели на мислене и изказ, които будят у възхищение у читателската аудитория.“

НАМИРА СЕ В:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E

ИЗВЕСТНА Е С ТОВА, ЧЕ ПИШЕ ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ КНИГИ ЗА ГОДИНА И НЯКОЛКО МЕСЕЦА, С ОБЕМ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПО 100 СТРАНИЦИ ВСЯКА. ПИПНАТА ОТ БОГА. ЕТО ОЩЕ ЕДНА НЕЙНА КГИГА:

Сияйни Лица

„Най- вълшебните любовни поеми и стихове, са събрани в книгата „Сияйни лица“. Изящни, грациозни, удрящи с емоционалната си сила право в сърцето, позитивни, красиви, въплътили идеала за любов и мечтата за преживявания, които докосват небето и звездите. Такива, каквито човек би мечтал да съхрани в паметта  до края на дните си.

Книгата е съставена изцяло от любовни стихове и поеми. Концепцията на писателката, която определя цялостното й творчество,  което е само позитивно и изцяло в палитрата на светлината, е че „начинът на мислене, особено когато е въплътен в писмено слово, влияе изключително на света, дори от момента, когато всичко е още в проект и не е споделено с читателя, то вече присъствува като модел във Вселената. Творецът носи голяма отговорност – негова е задачата да трансформира отрицателното мислене и човешките недъзи, за да ги преобрази в друг модел на мислене, в който присъствува прекрасното.”

Мнозина я сравняват с и най- фините и съзерцателни поети, чиито философски възгледи са оставили трайни следи в този свят, променяйки го към по- добро, осмисляйки го през призмата на най- дълбоката мъдрост. Необикновената образност и метафоричност на стиха я поставя сред най-изящните майстори на словото.“

КНИГАТА СЕ НАМИРА В:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

КНИГАТА "ПЪРВАТА ЛЮБОВ"

Първата любов винаги е най- чиста и запомняща се, свързана с пълната отдаденост на любимия. А когато любовта е част от една реална житейска история, в която се явява спасение от смъртта, начало на нов, щастлив живот, прекрасна  среща с човешкото достойнство, благородството, чест и чистота, въплътена във вълшебната душа на възлюбения, книгата, подплатена от действителния живот, придобива друг вкус и смисъл.

Произведението съдържа стихове за Вечността и любовта. За необходимостта от вяра, на която се уповава стремежът към съвършенство. Две от стихотворенията в тази книга „Гнездата на децата“ и „Маковите градини и слънчевото момиче“, спечелиха първа награда на международния конкурс в Хамбург 2011 г.

"Поезията на Настя Байрактарова, наподобава лириката на богоозарените души- фина, съзерцателна и чиста, философска, изпълнена с мъдрост и послания, сякаш дошла от по- съвършени светове, докосната от ръката на Бога, призвана да преобрази битието, в което живеем, да го осмисли, да го направи по- благородно, красиво, невинно и чисто.“

Рецензия на журито, оглавило авторитетен конкурс в Германия:

"ПЪРВА НАГРАДА

С ОТЛИЧИТЕЛЕН ЗНАК

в отдел „ФИЛОСОФИЯ, МЕДИЯ, ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО И ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА” –

жанр „ПОЕЗИЯ И ФИЛОСОФИЯ”

се присъжда на

НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА

за поетичните оди на любовта - стихотворенията: „ ПЪРВАТА ЛЮБОВ”, „МАКОВИТЕ ГРАДИНИ И СЛЪНЧЕВОТО МОМИЧЕ”, „ГНЕЗДАТА НА ДЕЦАТА”, СВЕТИ ВАЛЕНТИН”, „НЕСТИНАРСКИ СТЪПКИ”, „СПАСИ ГЪЛЪБА НА МОЯТА МЛАДОСТ – ПРИЮТИ ГО В ПАЗВАТА СИ”, БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО”, „ ТОЙ СПАСИ ЖИВОТА МИ”, „ОБЕЩАЙ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ И СЛЕД СМЪРТТА”, „СЕДЕМ НАДЕЖДИ”, „ЕЛА (ЗОВ ОТ СЪРЦЕТО НА БАЩАТА)

Настя Байрактарова се оцени като автор с образност, сила и размах на въображението и надеждата. Тя е защитила дълбоко емоционалните си преживявания с богата образност на българския език. Най- висока оценка от десетте стихотворения получават „Маковите градини” и слънчевото момиче” и „Гнездата на децата”. Въпреки, че останалите са написани в същата форма, някои от тях звучат повече като силни емеционални есета. При тази авторка не важи традиционната класическа форма с ритъм и рима. Това, разбира се, не е необходимо като се има предвид новите течения в поезията и нейните свободни форми. В посочените две стихотворения,  има чувствена изповед, облечена в красиви образи и картини. Не можем да отречем художественото майсторство на стиха, което предизвиква интерес към българската литература и език. Поставената тема за любовта е вечна.“

КНИГАТА Е ПУБЛИКУВАНА НА АДРЕС

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Времето на най-съществените изменения в човешкия характер настъпва тогава когато се появят най-сложните проблеми. С други думи казано измененията настъпват според силата на обстоятелствата. Този факт е валиден за много хора, дори може да се каже за по-голямата част от населението на Земята. По-малка част са тези хора, които съзнателно работят за изменение и усъвършенстване на своя характер. Тази истина  идва да покаже, че и сега когато е толкова необходимо да се постигне промяна в съзнанието на хората, отново ще се задейства първият вариант, т.е. нещата ще променят своя ход според силата на обстоятелствата. Какво трябва да се знае в този случай?

Най-необходимото действие сега е свързано с изучаване на обстоятелствата, в които живеят хората. Увлечени от своето ежедневие хората не си дават сметка какво и защо се случва. Твърде много те са погълнати от собствения си начин на живот. А собствения начин на живот носи почерка на невежеството. Тази констатация не трябва да обижда никого. Действително невежеството е сложило отпечатък върху организацията на човешкия живот. Какво имам предвид? Изостават такива съществени неща като екология, наука за хранене и етика. В същото време напредват такива дейности, които са свързани предимно с огромни печалби. Но Ние – Висшите Учители – не очакваме  да се случи нещо друго, защото човешкият род не позна своя произход, а трябваше от тази изходна позиция да си обясни всичко, което се случва.

Аз сега няма да повтарям казаното вече много пъти в други теми по този въпрос, но не мога да не напомня, че става  дума за Космическа Програма за еволюция на живота във Вселената. Тази Програма неумолимо следва своя ход и затова човечеството трябва да се съобрази със ставащите изменения на планетата. Тези изменения – на този етап от развитието си -  засягат енергийната структура на Земята и вече дават отражение върху нея самата като обект, който се намира под силно енергийно въздействие. Няма да навлизам в подробности, но хората трябва да знаят и да са убедени, че става въпрос за широко мащабни изменения, които настъпват защото това го изисква Космическата Програма за изменение и развитие на Вселената. Хората трябва да осъзнаят дълбокият замисъл на всичко, което се случва и да знаят, че те като част от всичко Сътворено също подлежат на промяна. При хората, обаче има съзнание и то оказва влияние върху ставащото, оказва влияние върху всички процеси, които са в ход за изпълнение на Програмата. Затова човешкият род трябва да приеме истината за Сътворението и да знае, че в случая неговата свободна воля ще бъде ограничена. Измина периода, в който човекът трябваше чрез своята свободна воля да осъществи промените. Той трябваше да приеме Божествения произход на Живота и Вселената като цяло, и да знае, че неговата собствена воля е част от Замисъла на Великото Съзнание за създаване и развитие на Живота. Много малко хора приеха тази истина и тъй като сегашният начин на живот, който води човечеството, излиза от рамките на възможното, той ще трябва да се промени и то така, че да влезе в синхрон с общите действия за изпълнението на    Програмата.

Основната промяна, която се налага като необходимост сега, е свързана със структурата и съдържанието на човешката мисъл. Човешката мисъл притежава много голяма електромагнитна сила. Тя е вид енергия, която може да руши и да създава. Вие все още не можете да осъзнаете силата на своята мисъл. Една незначителна  част от хората работят съзнателно с нея и за съжаление по голямата група я използва за чисто комерсиални цели. Малка част създава добродетелни отношения и добре, че ги има, защото на тях се крепи крехкото равновесие на планетата. Останалата част от хората несъзнателно използват своята мисъл, като е по-правилно да се каже дори, че те я оставят свободно да блуждае в пространството излъчвайки всякакви отрицателни чувства. Мисълта ръководи чувствата и тогава когато човек изпитва чувство на омраза, злоба, завист или неща друго от този род, в резултат на влиянието на мисълта тези чувства се превръщат във вид ментално оръжие, наричат го психотронно оръжие. То е активно и силно там  където се използва  съзнателно и целенасочено и е по слабо когато е резултат от незнанието и неумението да се управлява мисълта. Хората трябва да организират своята мисловна дейност. Ние добре разбираме, че това няма да направят всички, но е необходимо да се създаде движение от доброволци, които да работят за възраждането на добрата, чиста мисъл. Тези хора ще крепят баланса на силите на Доброто и Злото и ще спомогнат за правилното изпълнение на Космическата Програма за еволюция на Живота.

Какво трябва да знаят тези доброволци? Необходимо е те да изградят у себе си дисциплина на мисълта. Това означава,  че те трябва да  бъдат в състояние да елиминират всяка  мисъл, свързана с отрицателни чувства, като завист, злоба, омраза и други такива. Това означава  съзнателен подбор на мислите и пълен контрол  върху тяхното влияние. Хората трябва да знаят, че всяко чувство придобива стойност, т.е. става активно когато го придружава мисъл. Мисълта придава на чувството онова значение, което може да го превърне в разрушител или в градивен фактор. Затова по-горе казахме , че промяната, която е крайно наложителна е свързана с изменението на структурата и съдържанието на мисълта. Всяка мисъл има своя структура и тя се определя от съдържанието на мисълта. Колкото по-грапава и груба е структурата на една мисъл, толкова повече тя се превръща във енергиен баласт, който затлачва чистото атмосферно пространство и създава условия за образуване на зловредни енергийни сметища. Така най-елементарно може да се обясни влиянието на мисълта върху живия атмосферен слой на планетата. Казвам живия атмосферен слой, защото това е много активен действащ  светлинен пояс, който обгръща планетата и дава  възможност на всички мисли да се движат свободно в пространството. На неговата активност се дължи дейността на всички електронни информационни средства. Изобщо цялата информационна база на световната комуникация се дължи на този жив атмосферен слой. Той трябва да бъде запазен чист, за да може да се развива живота. Без този светлинен пояс не би могло да се мисли изобщо за движение и живот на мисълта.  Ако се допусне неговото замърсяване, а вече има такава опасност,  ще рухне цялата умело изградена световна информационно-комуникационна система.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com

Когато се подготвя съзнанието за живот във физическия свят, трябва да се използват най-напред познавателните способности на индивида. Всеки човек, независимо от общовалидните характеристики определящи неговото съществуване, е една индивидуалност, която в своята първична форма на проявление  е индивид. Уникалното чрез което той се проявява идва от опитностите, с които се е родил. Познавателните способности на индивида ще бъдат толкова ефективни, колкото може да се разгърне основата на опитностите. Те са водещото начало в опознаването първо на света и после за себепознание. Новороденият човек има способности и умения, които той проявява без да го е учил някой, без да са му били те показвани. Това е елемент от развитието на всички биологични организми. Независимо дали те се развиват в животинския или растителния свят, всички показват учудваща интелигентност и умения в първопроявите на своето израстване. Това е абсолютно доказателство за разумното начало внедрено в организацията на биоматерията т.е. за неговата духовна същност. В конкретния случай говорим за биоматерията, но това е общовалидно правило изобщо за материалния свят. Не можем и повече от престъпно  подценяване на фактите ще бъде, ако приемем като случайни прояви уменията на семената например, да създават и развиват живот. Всяко растение има свое определено поведение, всяко животно проявява “характер”, всяка скала има също свой начин на общуване с вятъра, слънцето и водата. От къде идват тези умения, как се проявяват тези способности? Отговорът идва ако надникнем непреднамерено в Духовния свят. Някои го наричат “виртуален”.

            Духовният свят е света на изключителното начало. Той е първопричината за съществуването на всички останали светове. Неговата същност се проявява чрез съзидателната сила на енергийно-информационната конкретност. Когато се проявява Духа, винаги има действие. Не може да говорим за съзидателност в отсъствието на Духа, не може да говорим за трансформация или каквото и да било действие или движение без участието на Духа. Той внедрява импулс за всяко начало, защото Той носи в Себе си информацията, Той съдържа програмата за развитието на всичко Съществуващо. Духът трябва да се разглежда като енергийната среда, която въплътява в себе си информацията, “за да бъде!”. В този смисъл Той е началото, средата и края, защото кое и как “ще бъде” зависи от програмата, т.е. от закодираната в семенния атом програма.Основна градивна частица на Духа е семенния атом*. Той е носител както на информация, така и на енергия. Само за себе си, на каквото и да било ниво от Сътворението, не може да съществува нито едното, нито другото. Духовният свят е света на идеите, Умственият свят е света на мислите – менталния свят, физическия свят е света на действието, света на проявлението. Ако трябва да доуточним, ще кажем още, че Духовният свят е квантовата област от съществуването на физическия свят. Тя е и вън от него и вътре в него. В квантовите измерения на енергийния потенциал на Духовния свят, първия елемент на неговото проявление е силата на взаимодействие. Тя се проявява пак според внедрената информация. Силата на взаимодействие е първичната енергийна структура на Сътворението. Нищо не може да съществува, нито да се случи ако тя не влезе във взаимодействие. Като енергийна структура на Духовния свят, силата на взаимодействие е подчинена на Принципа на взаимоотдаване. Този Принцип създава правилото за начало и развитие на всеки творчески процес. Там където има деструкция на формата, където работи разграждането, се проявяват силите на трансформиращата активност. Те също са подчинени на Принципа на взаимоотдаването и се използват тогава, когато съответната “програма” (внедрената информация)  се е оказала непродуктивна за физическия свят.

                        Казахме, че силата на взаимодействие е първият елемент от проявата на Духа. Частицата сила натрупва мощност в зависимост от степента на своето проявление. Действието, което извършва силата в процеса на натрупване на мощност е трептене. Когато натрупа необходимата мощност, частицата сила приема следващото действие чрез което се проявява. Това е вибрацията. Вибрацията създава условията за преминаване на мощността в активност. Според езотеричната информация, тя е по-високата степен на трептене, неговата способност да прояви силата на взаимодействие (привличане или отблъскване). Активността е следващият елемент от проявата на Духа. Той съдържа творческото начало. Активността е израз на взаимодействащите сили в процеса на тяхното проявление – създадената мощност определя степента на силата, която е необходима, за да може информацията да отключи действието. Или образно казано, в първия случай, при трептенето имаме маршировка на място. Необходимо е енергийните стойности на информацията и мощността да се изравнят. Тогава действието, според Закона за движението, приема посоката записана в информацията, за да се разгърне програмата, т.е. за да получи проявление Духа. Тогава Духовният свят се изпълва с идеи – безпълтните форми на това което “ще бъде”. Те се концентрират в съответни информационносилови полета в зависимост от предназначението си (подобното привлича подобно). Тези полета осигуряват пряката връзка на Духовния свят с Менталния. Умственият свят  черпи от там според своите възможности, способности и умения. Така идеите получават своето овеществяване и Духовния свят прониква в Менталния чрез мисъл-формите. Те от своя страна са реалната предпоставка за създаване на материалните обекти във физическия свят. И така всяка конкретност става проява на Духа и в същото време част от Цялото, в което и чрез което се проявява Духа.

  Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com

*Семенен атом – съдържател на информацията за съответния организъм или вещество от възникването на Сътворението (съхранява опитностите).

“Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да е доволен от знанията си, от мъдростта си, но той не е щастлив, ако няма любов.”

Тези думи са извадени от беседата “Устои на съзнанието”. Сега вече от дистанцията на времето те могат и заслужава да бъдат коригирани. Къде най-вече е грешката? В твърдението, че мъдрец  е  този, който има знания. Той обаче не е щастлив когато няма любов, но въпреки това заради знанията си е определен като мъдрец.

Сега вече след като сме свидетели на начина по който се развива човечеството Аз не бих застанал отново зад тази мисъл, защото живота доказа, че тя не е вярна. Не е вярно това твърдение, защото този, който живее без любов не може да бъде мъдрец. Един мъдрец, трябва да съумее, ако наистина е мъдър, така да живее, че любовта да бъде основа на всяко негово начинание, на всичко, което той прави. Видя се, че не е достатъчно човек, а сега ще кажа и човечеството, да имат знания. Само със знание не може да има напредък. Съвременното човечество натрупа много знания. То постигна почти фантастични резултати  в кибернетиката, информационните технологии, напоследък и в нанотехнологиите и какво от това? Питам и какво от това? Промени ли се културата на общуване? Станаха ли хората по-добри? Промени ли се нивото на себепознанието? В каква посока се промени човешкото самочувствие? А какво е отношението към Природата? Ето колко много въпроси възникват само ако речем да признаем знанието за мъдрост. Знаещият е силен  със своето знание, но само, за да развива определена наука. Ако това са само знания, които създават нови технологии или нови клонове към вече съществуващиге науки, но по никакъв начин не са променили човешкото съзнание, какво от това?

За пример, ще кажа, когато един собственик на фирма реши да създаде свой бизнес, той търси не само машини, но преди всичко търси хора  добре подготвени да работят с тези машини. Той даже се интересува дали тези хора обичат работата си. Щото ако обичат своята професия те ще бъдат максимално полезни за дейността, която ще развива тази фирма. Значи собственикът знае, че не са достатъчни само уменията и знанията – трябва и любов. Така че когато определяме някого за мъдър човек, трябва преди това  да сме се убедили, че неговата мъдрост стига дотам, че да включва и любовта като основа на своите действия. Като трупа знания - с любов да ги събира; като има умения  -  с любов да ги използва; като живее с хората - с любов да ги обгражда. Само такъв човек, който има наред със знанията си и любов, може да бъде  мъдър, защото той ще използва знанията си за доброто на хората.

Да вземем за пример съвременното човечество. Какво постигнаха американците да речем. Със своите знания те създадоха една свръхмощна военна промишленост, напреднаха много в медицината, в информатиката, създадоха мощни банкови институции, но какви хора живеят там? Хора, които освен за пари, за друго не мислят. Там, в това общество целта са парите – всичко се плаща. Къде остана нравствеността, къде останаха порядките определящи културата на човешките взаимоотношения? Вярно е, че има някои общности, които търсят и духовен живот. Те напоследък, дори се увеличават. Все повече хора започнаха да разбират, че без любов светът се превръща в една  вършачка и нищо друго. Сега светът е една машина, която безжалостно мачка всичко, което се окаже различно от основната идея – пари, богатство и охолен живот. А може да се живее с по-малко, което ще рече без толкова алчност и безцеремонност в отношенията. Аз зная, че сега не казвам нищо ново, но искам още веднъж да подтикна хората към размисъл за ползата от знания  без любов.  Многото знания не определят дори и културата. Те просто дават едни по-големи възможности за развитие на научно-техническия свят, но от това сърцето или човешката душа не получават нищо. Това е свят създаден от хладния, пресметлив ум. А само умът без чувства не може да създаде духовната среда за хармонично развитие на човешката личност. Те трябва да вървят в синхрон. Трябва да са в хармония – умът и чувствата. Не трябва да има превес нито от едната, нито от другата страна. Трябва да се постигне такова съвършенство на взаимодействието помежду им, че умът като добър приятел на чувството да го допълва и обогатява, за да може чувството да не живее сляпо. Слепешката вървят тия хора, които само от емоциите си се ръководят. Всеки силно-емоционален човек става жертва на своята свръхвъзбудимост. Трябва да вярвате, че чувството и мисълта са създадени, за да изпълват със смисъл и съдържание живота и той наистина е пълноценен само когато  мисълта е подплатена с чувство и само тогава когато това се случва, чувството се превръща в богатство за духа. Помислете върху тия работи! Трябва да знаете, че не е унижение за чувството, ако мисълта го ръководи, нито  пък е унижение за мисълта, ако трябва да се отдръпне крачка встрани, за да стори път на светлото чисто чувство. Обичайте се и не се срамувайте да го показвате! Давайте израз на всяко хубаво, топло чувство, което ви е  посетило и се постарайте да го предадете и на другите.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на сайта www.Dobrodeteli.com

За приближаващата 2 012-та година в последно време се говори като за съдбоносна година, говори се, че тогава ще се случат невероятно важни за живота на Земята неща.        
        Откъде идва важността? От голямата необходимост да се промени ролята на тази планета за бъдещото съществуване на Вселената.  Сега нейната основна задача е да се създаде живо работещо съзнание за Homo sapiens. Изпълнението на тази задача върви неправилно. Това е видно от досегашния начин на живот. В голяма степен напредва развитието на науката, но това не е онази наука, която беше предвидена в Божия промисъл да се развие. Стана така, че човешкият ум реализира изкористената форма на знания. Това се случи, не защото Бог така е искал, а защото, поради мъдростта на Замисъла Си,  Той  позволи на хората сами   да подреждат живота си. И те го подредиха! Стана така, че желанието на определени хора за пълно господство над света  взе връх. Тези, които искат да диктуват на света как да се развива, имат своя програма, свое виждане за живота на планетата. То се различава от това на Бога, от Неговата Програма, защото предвижда живот за малцина и обезличава останалите, превръща ги в маса роботизирани същества. Впрочем така се изпълни онази част от Замисъла за живот на Земята, която трябваше да “тества” човешкото съзнание, да го постави на изпитание, за да се разбере кога, как и защо съзнанието отхвърля Божия промисъл.

         В условията, в които живее човечеството през последните години, се видя как е възможно човешкото съзнание да се развива:  с наука – за тези, които имаха условия да ползват нови знания; без наука – за тези, които останаха изолирани от напредналата цивилизация; с Бог – за тези, които търсиха духовен живот; без Бог – за тези, които пренебрегнаха изконното Божествено начало и така търсят “ускорения път” на развитие.

         В така сложилите се обстоятелства животът на Земята доби изключително чудновати възможности за своето проявление. Стигна се до невероятни прояви на хуманизъм и демокрация. Изкористените условия за развитие на псевдонаука дадоха тласък само на онези страни от знанието, които можеха и могат да създават печалби. Всяка инициатива пряко се свързва с парите и властта. Сега вече, след като това е много ясно очертана тенденция, следва да се промени пътят и начинът на това “развитие”. Истинският Божий промисъл все още не се е проявил. От първоначалната идея за живот на Земята е осъществена само чисто “техническата страна”, т.е. на биологично ниво, след милиарди години е постигнато условие за създаване на живо, действено съзнание, което познава чувствата и разума. Но това са две направления, две посоки, които все още не са успели да се съберат в една активно действаща, пълноценна изява за богат духовен живот. Това означава, че първоначалната Божествена идея за живот на високо еволюирало съзнание в условията на физическия свят все още не е осъществена. Налага се сегашната форма на действащо съзнание да бъде коригирана. Много са използваните досега средства, чрез които беше обяснявано и се обяснява и сега на човечеството какво е необходимо за новия живот на Земята. За промяна в съзнанието, за нова култура се говори вече 2000 години. Дори въплъщението и възкресението на Христос не донесоха желания категоричен резултат. Вече се знае, че за да се промени човешкото съзнание така, че да гради живот чрез любов, е необходима още веднъж явна Божия намеса. Това ще стане чрез активното участие на Висшите Същества от йерархията на Светлината. Впрочем те вече усилено работят през последните години чрез различни сътрудници на Земята, като изпращат необходимите знания. Най-важното, което сега е необходимо да се знае, е, че с много труд трябва да се създаде здрава нравствена основа за новия живот. Ще оцелее в борбата с хаотичните, цинични изяви  на сега съществуващия морал само онова,  което има здрава нравствена основа.   Така създаденият живот е в пълно противоречие със съществуващите  Космически закони. Точно затова е толкова силно изявена вече  борбата между Доброто и Злото, различията, които ги определят, и всичко, което се случва. В борбата между Доброто и Злото животът трябва да се преустрои. Нужни са светли души, които да подкрепят Благородното, за да може да се постигне живот чрез Любов, дори не с Любов, а чрез Любов. Това, което пречи,  ще бъде отстранено. Как? Само Бог знае как, но вече е писано, че тъмните сили ще бъдат затворени. Те ще бъдат обезсилени, за да се задейства първичната идея за живот на Земята. И това ще започне оттам, където животът е запазил в човешката душа Божествена искра.

По горепосочената и други интересни теми, от подобно естество, може да прочетете в сайта www.Dobrodeteli.com

    Коледа е. Детските очички често, често се обръщат към прозореца, за да видят дали врабчетата надничат и следят за добрите дела, а сърчицата тръпнат в очакване на.......

    В очакване на какво? Единствено и само на подаръците. Цял месец преди Коледа децата само за това говорят и само това обсъждат. Кулминацията е при писането на прословутото писмо до Добрия старец. Част от децата знаят какво точно искат, но за някои деца не стигат няколко реда, за да се запишат всички желания. И те са прави. На път към детето се оказва, чеДядо Коледа се спира при баби, лели, чичовци и потокът на подаръците расте в геометрична прогресия и....намалява реалната му стойност измерена в количество детска радост. А като поставим на везните и набързо купените, не много качествени подаръци.....Излиза,че напразно се дават поне половината от парите.

    И какво остава след празника за детето? Куп разноцветни хартии и няколко полусчупени играчки.

А къде отиде Очакването, Чудото, Светлината в сърцето?!

    И се сещам за начина, по който организират валдорфци Коледа.

    За разлика от нас, при тях очакването на Коледа продължава 40 дни!  Коледното настроение се създава постепенно, чрез добротата и добрите дела, които запалват светлината вътре в душите на децата до най-светлото чудо - раждането на младенеца.Всяка седмица има своите акценти. Всеки ден - своя атмосфера. Тя идва от малките, но забележими промени в интериора и украсата, от приказките, които се разказват в тези наситени с доброта, тайнственост и приказност дни. Да, за тях основното е децата да попият чрез приказките идеите за добротата, която побеждава лошото, за добрите дела, които подготвят най-голямото добро за хората - раждането на Младия Бог, на младата надежда за бъдещето. Малките измислени от самите учителки приказки за св. Николай, първообраза на Дядо Коледа, "Златния талер" от Братя Грим, за Мария и Йосиф, придружени всяка седмица от малък празник, посветен на добрите дела сред хората и животните в гората, някак измества акцента от очакването единствено и само на подаръците към истинската същност на празника - борбата между доброто и злото, победата на доброто и раждането на Бога.

За светлата и специална атмосфера много важна роля играе украсата на специалната маса на сезоните, върху която всяка седмица става все по-богата картината на Рождеството. Отначало върху нея преобладава само синият цвят на аранжирана копринена тъкан и камъчета. През втората седмица палитрата се обогатява с елхови клонки, шишарки и дървесна кора. На третата седмица на масата се появяват овчар с овце, а през четвъртата - малки фигурки на Йосиф, Мария и малка люлка за младенеца. Златна звезда слиза все по-ниско над пасторалната картина. Тази прекрасна картина, заедно с четирите запалени свещи наистина внушават на децата усещане за тайнственост, очакване, наближаваща среща с Чудото. 

Като част от изпълнените с доброта дни преди Коледа е и подготовката на подаръците. Нали няма да ви изненадам като ви кажа, че подаръците се правят ръчно от родителите за децата: куклички от вълна и плат, животинки от боядисана вълна, красиви ръчно изработени торбички, пълни с приготвени от майките сладкиши и хартиени ангелчета. Децата също приготват за родителите си своите дарове - рисунки, ушити куклички, измайсторени от природни материали фигурки.

    На самото Коледно тържество се играе рождественска пиеска. Обикновено пиеската е колективно творчество на децата и се играе няколко години подред. Всяка година става по-сложна и за това по-интересна за децата.

Не знам как звучи от страни, но ако човек е част от тази атмосфера, разбира колко доброта, човечност, грижа за душата и сърцето на детето има в нея. Колко спокойствие, хармония, радост и чистота носи тя. И заедно с това как умно, с много такт и грижа за възможностите на детето да възприема света се посява семенцето на традициите и духовността. И забелязвате ли? Това се прави не като фолклорен празник, т.е. като нещо външно, едва ли не вече съществуващо само в музеите, а като органична част от духовната същност на детето и неговите родители. 

Увлечено в тази тайнствена и празнична атмосфера, срещано всеки ден с различни страни на добротата и библейските приказки, тръпнещо в очакване на Истинското Чудо, детето някак забравя за лъскавия свят на витрините и приема като като най-чуден дар кукличката, направена от мама.

Как мислите, кое ще остане завинаги в сърцето му: мамината парцалена кукла или лъскавата ококорена Барби?!