Имало едно време една доста грозна, нефотогенична и плоска като дъска мадона. Не оная Мадона,бе! Друга!

Махни другото, ами на всичкото отгоре и образование нямала- баща й бил прост каруцар.

В един по-късен момент това щяло да окаже известно влияние върху речника й, ама това ще стане е-еее-ей някъде там- в бъдещето.

Ама името й било едно такова красиво - като пожелание : Мона Лиза! За жалост пожеланието не се сбъднало, ама тва е друга приказка.

Отишла по някое време тая смотла в големия град.

Първо се подвизавала като кибритопродавачка /даже някакъв тип в миг на алкохолен делириум я харесал и написал  приказка за нея./

После, след като една зимна вечер едва не измръзнала и се наложило да се топли с кибритени клечки и съответно - безславно фалирала, станала модел.

Абе,силно казано модел - не супер-модел, какъвто си мислите.

Първо се цанила в някакъв пътуващ панаир - стояла зад един тезгях, а дечурлигата и пияниците хвърляли пасти по нея.

Ако я улучели случайно печалбата била двойна - хвърлящите получавали една бала сено като награда, а тя- хапвала по малко паста.

Май оттогава тръгнал по света и лафът  "Като нямат хляб, да ядат пасти!"

Та въпросната по това време изглеждала горе-долу така /е, не точно де, така изглеждала ако пастите, с които я замеряли били твърди/

Да виждате някаква разлика,а?

И после като се почнали едни песни, едни хитове “Камъните падат”, “Маестро,маестро”, “Нашта система 4-4-2”, абе, звезда ви казвам!

По някое време решила Джокондата да се изучи - записала "право" в Милано и "Психология" в Сорбоната и за има-няма две години завършила. Даже докторат мислела /ха-ха,тва е глагол!/ да пише, ама все не оставало време от партита, приеми в кралски дворове и пр.

Добре, че всичко това се е случило е-еее-ей някъде там - в миналото, щото, ако се случваше днеска не знам кво щяхме да правим!

Ама никога не е късно както казват хората – май новото наистина ще да е само добре забравено старо...