С комшиите единодушно решихме да поливаме щафетно тревните площи през ден рано сутрин. Това означава всеки ден един от нас ще полива, за да има всяка сутрин някой на двора със пуснати пръскачки.
Официалната причина е че така има по-малко комари.
Неофициалната е - да тормозим малко туристите, дето висят по терасите до късно и развалят дисциплината по време на часовете за почивка. 
Само да изясня, за който не знае, в гръцките куротни селища има едно явление, което се нарича "час за тишина/спокойствие", което е от 14:30 до 17:30 и от 24:00 до 09:00 и гърците много държата в това време и муха да не бръмка, а още по-малко биха допуснали човек да пръдне, което веднага означава, че всеки да се навре в дупчицата, за която е платил и да не си показва магарията отвън.
Отрицателния ефект е че някой може да се напикае, докато слуша как тече водата. Разбира се на големите легла сложих непромокаеми калъфи под чаршафите, но напикаването не е изключено заради вечерното препиване. На море са хората. Сега им е времето да се давят в евтин алкохол. :-)

Mangez sur l'herbe
Dépéchez-vous
Un jour ou l'autre
L'herbe mangera sur vous          (Jacques Prévert – Fatras)

Тези думи на Превер дълго време не ми даваха покой, когато бях на 15. Звучаха зловещо, пагубно.

Яжте над тревата
Не се бавете
Някой ден
Тревата ще яде над вас.

Навяваха ми тягостно чувство, да се говори за смъртта беше неподходящо, неприлично. От позицията на моя млад ум не можех да приема кръговрата на живота и по-точно неизбежният му край. Но въпреки усещането ми за тези думи те останаха в мен. Дълги години. Често си ги спомням, случва се да ги кажа на познати в подходящ момент.
На 2 х 15 гледам на тревата по друг начин. Бях я намразила, сърдех й се за жестокостта.
Днес ми се струва, че знам. Това не е жестокост, а част от вечния цикъл на природата, чрез който съществува всичко около нас. Изразът: „Изяж, за да не бъдеш изяден.” е добре познат. А как звучи: „Изяж, за да бъдеш изяден.”? Тревата е прекрасно късче от заобикалящия ни свят, част от тъкънта на всемира.
Не бива да изпитваме страх от края, ужас от смъртта. Колелото се върти.
Да се възползваме от това, което ни се дава. Да живеем. Отреденото ни време е кратко.