Здравейте, колеги! Имах доста задачки през лятото и нарочно не влизах тук, защото много се "заигравам", а времето лети... От началото на лятото съм обещала на Вили Георгиева да открия на компютъра си "старец" свои стихове за първия учебен ден на първолачетата. После и Лидето Ганева потърси във фейсбук стихче за артистично момиченце, че традиционните са всеизвестни. Много рових, а все не откривах. Публикувах едничко по памет. И...
Зная, че няма случайни неща. След като се видяхме на конференцията на Енвижън вчера, па макар и съвсем за кратичко, най-случайно открих тази малка част от тях. Просто така- без да търся, изведнъж заглавието изскочи сред безброя от папки пред очите ми. Дори стихчето "Преди четири години..." си има вариант и за момченце. Другите си хрумки явно не съм записвала през годините. Ама аз съм най-разпиленият човек на земното кълбо.
Имам си и песнички, на които съм учила само своите ученици, но и други децата ги пеят. Това е хубавото на учителите (освен многото други добри неща, специфични само за нашата професия)- харесваме си нещичко и популяризираме :))). Важно е децата да започнат своя училищен път с усмивка. Когато се съюзя с времето, ще направя музикални файлове- пък и за догодина не е късно, нали?
Моля ви, не ми придирайте много. Не съм ни поет, ни писател. Но след като професионалистите абдикират от училищната тематика (явно не е комерсиална), неволята помага на учителите :))) Предусещам, че закъснях, но... "по-добре късно, отколкото никога". Спорна, по-безпроблема и финансово подкрепена учебна година на всички!
Comments8
Тери, аз също бих се радвала да прочета размислите на колегите за новата учебна година, за промените задали се на хоризонта, за проблемите, с които са заринати, но ... не очаквам такива коментари.
И друг път съм го казвала, тук вече не е място за злободневни мисли. Тук се предлагат ресурси за работата на учителите. Това е най-често и то не е от вчера. Дали българските учители масово страдат от мъчителен страх да не би някой да прочете какво са писали и да ги помисли за "несъгласни" с управлението на образователната си система, недомислените закони и наредби, некадърно или тоталитарно управление на училището, в което работят или налице е Стокхолмски синдром масово обхванал учителската гилдия? Нямам никаква идея, но ако някой започне да ми разказва за позитивните, креативни и неуморни личности, които са над всичките неуредици и проблеми, дълбоко ще се усъмня в тази теория.
Е, може пък и да сме си заслужили това състояние на хаос и несигурност.
Делигираният бюджет такъв, какъвто е, кара учителите да си затварят ощите пред проблеми с дисциплината и учебните резултати, за да запазят всеки ученик, защото той е пачка пари. Отговорното семейство е едно добро пожелание и нищо повече. Чувала съм, че в Испания ако един ученик допусне неуважителни отсъствия, учителят уведомява работодателя на неговия родител и следва финансова санкция за родителя. Ето една ефективна мярка за борба с ранното отпадане от училище. Вместо това у нас много често родителят се чувства като клиента в кръчмата, който винаги има право. Достатъчно е да намекне, че ще премести детето си в друго училище и учителите веднага ще отстъпят. В училищния правилник има права и задължения на ученика, но липсва яснота за всяко незпълнение на задълженията, какво точно наказание се налага. Например, ако ученикът идва без тетрадка или учебник. Допълнителната "санкция" (не можем да кажем "наказание", защото е просташка българска дума, тя не е изискана като латинската "санкция") преместване в друга паралелка по нищо не променя отношението на ученика и родителя към правилата.
Друга мярка: ако едно дете в началните класове не е овладяло образователния минимум, трябва да повтори класа, за да го овладее и пропуските да се запълват докато не са големи. Вместо това ние го избутваме докато дупките в знанията станат пропасти. Тогава и да повтори, ползата ще е нищожна. Но и тогава не повтаря, защото държавата ще трябва да плати 2 пъти пребиваването в един и същи клас, а това не и е изгодно. Накрая университетът ще го приеме и дипломира със същите затворени ощи. Ама не бил добър специалист? Няма значение. Важното е да бъде електорат и потребител.
В Холандия учебната година за началното училище трае 40 седмици, т. е. 8 седмици повече отколкото у нас. Това са 2 месеца. Българинът ходи на училище, само колкото да не е без хич. Минимализъм в учебното време, в учебното пространство, в бюджета за образование и т. н. При този минималистичен подход няма как да се достигнат максимални резултати. Тази учебна година преструктурираме 4 дни. Грипната вълна ще ни накара да преструктурираме още. Какво ще остане от нашите 32 седмици?
Защо българските деца са неграмотни? Защото схемата 2 часа БЕ, 3 часа четене и 2 часа КРУ не работи в полза на грамотността. 2 часа седмично за правописа са нищо. Във Франция френският език се учи 10 часа седмично, има много състезания по правопис, има Френска академия., която бди за чистотата и правилността на езика и налага глоби на нарушителите. У нас няма такива мерки. Журналистите и политиците казват "пишеме" и "говориме" и не се замислят за собствената си неграмотност, но затова пък бият тревога. "Стартират" вместо да "започват", "финализират" вместо да "завършват" и да "приключват", "комуникират" вместо да "общуват", "селектират" вместо да "избират " и "подбират"...Рекламите са на полубългарски-полуанглийски. Какво прави за езика и грамотността СЕМ? Какво правят учителите, писателите, театралите? Не можеш да искаш грамотни деца при такава гръмка неграмотност.
Какъв е образът на учителя в очите на обществото? Ако един учител отиде пиян на работа веднъж, всички телевизионни канали ще го обсъждат в продължение на цял месец и ще създадат впечатлението, че 100 учителя са били пияни на работа. Ако един учител се завърне с деца-медалисти от международно състезание, това събитие заема 1 минута в новинарския порой. Всички учители виждаме накъде е наклонена везната, виждаме, че това е умишлено, но си мълчим. Може би ни мързи да се борим и да се защитаваме? Може би всеки от нас си казва: "По-малко сили ще изхабя, ако излъжа системата, отколкото ако се напъвам да я променя." Е, ако е така, сами сме си виновни и си заслужаваме всички "реформи". Да ни е честита новата реформа!
Лично аз след учителската стачка от 2007 година загубих вяра, че нещо може да се промени. Не си мълчахме, борихме се и имахме надежда, чувствахме силата си, мислехме, че сме фактор. Вече нямам желание да се боря, но не, защото ме мързи. Нямам вяра.
И това за децата, на които преподаваме и предаваме своя страх, липса на вяра и примирение пред трудностите. Научихме се да се "снишаваме", това е резултатът от от неуспялата "успяла" стачка, което пък е другото, за което съм съгласна.
Управляващите ни "народни избраници" ще трябва да напишат ръководство за колегите си за триумфа на политиката си "на пръв поглед да задоволят желанието на учителите, а същността на реформата всъщност да бъде мръсен парцал с който да им запушат устите" както каза ти.
Нека погледнем и какво говорят цифрите за тази публикация. Тя има 1690 прочита, а тук седим и си коментираме трима.
Народе????
П.П. Няма страшно, приказваме си само. Нека си редят класните стаи колегите, че 15-ти дойде. ;-)
Глас в пустиня.
Стачка трябва колеги, стачка!!!
Вече съм вън от училище, но не вън от УбразУванието. Ще ви подкрепям винаги.