BgLOG.net
By bgsport , 24 February 2016

Поредна информация за връщане на Стоичков към треньорската про­фесия се появи този път от Южна Африка. След като преди месец мексиканските медии го сватосваха за наставник на най-популярния клуб в страната на „ацтеките" - Америка, сега йоханесбургският вестник „Ситизън" написа, че българинът е „известното име", което ще поеме легендарния „Орландо Пайрътс".

Всъщност основната новина е за местния идол Бени Макарти, един от най-обичаните бивши футболисти, почти обожествен от живеещите в едно от най-големите ге­та в света - Совето.

Макарти, който като играч мина през „Аякс", „Селта", „Порто", „Блекбърн" и „Уест Хем", приключи карие­рата си именно в състава на „пиратите". След оставката на последния треньор Ерик Тинклъб Бени е поканен да помогне на клуба като помощ­ник. Над него шефовете обещават да има голямо име, а според източници­те на „Ситизън" това е именно Стоичков.

Именно в Южна Африка Камата постигна най-голе­мия си треньорски успех -воденият от него „Мамелоди Съндаунс" завърши на второ място. Тимът воде­ше битка за титлата до предпоследния кръг, когато отстъпи водачеството на „Суперспорт Юнайтед", а Стоичков си тръгна. В момента навършилият преди две седмици 50 годи­ни носител на „Златната топка" се изявява като те­левизионен водещ в бази­рания в Маями канал за испаноговорещи „Унивисион Депортес".

Последната му реална треньорска работа бе в „Литекс", откъдето си тръгна уж за да поеме ЦСКА. Но именно тогава клубът, който изстреля Стоичков към световния футбол, изпадна в несъ­стоятелност, а Ицо поте­гли към Щатите и избра телевизионната кариера. Шефовете на „Унивисион Депортес" оцениха подоб­аващо добрата му работа на световното в Бразилия и му удължиха договора.

Legacy hit count
184
Legacy blog alias
78102
Legacy friendly alias
В-Южна-Африка-отново-чакат-Стоичков-за-треньор

Comments

By bgsport , 24 February 2016


Христо Стоичков ще има свой паметник на стадион „Българска армия". За това съобщи, на среща с „червени" фенове в Кюстендил - Валентин Михов.

Според колегите от „Труд", вече постъпват оферти от скулптори за монумента. Цялостната организация по реализацията на идеята е поел фен клубът на ЦСКА в столицата.

По този начин ще бъде отбелязан и 50-годишният юбилей на най-добрия български футболист.

Legacy hit count
226
Legacy blog alias
78054
Legacy friendly alias
Христо-Стоичков-ще-има-свой-паметник-на--Българска-армия--

Comments

By alexi_damianov , 4 August 2007
Два часа преди началото на мача стадионът вече се пръскаше по шевовете. Мрънкащите скептици с люспи от семки около устата бяха рядкост. Всъщност, те просто се бяха изпарили. Трибуните гъмжаха от огромни настървени, чернокоси маси хора, бълващи тютюнев дим, псувни, песни, викове. Народ.

“Ние пеем само за победа”. Не. Ние пeeхме за България. Дори на десетки метри от мен, на другия край на стадиона, виждах мрачната решителност по челата на десетки хиляди мъже, жени и деца. Сякаш бяхме на война, а не на мач.

“Българи-юнаци!”. И преди да започне, и докато траеше, и когато завършваше играта, не спирахме да дерем гърлата си като кръвожаден средновековен плебс. “Българи-юнаци!”. Нямаше да ни повишат доходите, или да паднат цените, ако нашият отбор спечелеше. Но това беше единственото нещо, в което можеше да вярва отчаяната, смачкана, изтерзана от живота човешка маса. Само това й бе останало.

Играта на стадиона мина като сън. От устремния бяс на първата българска атака, до пронизалият хиляди сърца последен съдийски сигнал. Стадионът преливаше от весело скандиране в освиркване, от освиркване в песен, от песен в ръкопляскания. За да завърши в глух, тъжен ропот.

Фаталният трети гол - последната гавра на продажния рефер с губещите българи, изпъна мрежата на нашата врата. Но не последва нито “Оставка!”, нито “Съдията – педераст”. Тон подир тон, “Мила Родино” обгърна стадиона. Въпреки покрусата. Въпреки твърдия юмрук на съдбата.

Загубихме. Но вътре в себе си бяхме победители. Защото бяхме единни, смели, и горди, истински българи. До последния съдийски сигнал.

27.03.2005

*** Мина доста време, откакто наивно написах това. Оттогава насетне разбрах, че решените на всичко млади юнаци често са просто пияни беззъби побойници. Че губим не само заради продажен рефер, но и заради негодни и глезени футболисти. И най-вече, че сме горди и смели българи до последния съдийски сигнал. Но не и след него.

Legacy hit count
597
Legacy blog alias
14000
Legacy friendly alias
Още-един-загубен-мач
Събития
Нещата от живота
Спорт
България

Comments2

swetew
swetew преди 18 години и 9 месеца
Само истински любител на футбола, който е приел великата игра в сърцето си може да преживее и опише така добре вълненията от мача! Благодаря ти за емоцията и казаните истини!
"Корифеите" на литературната критика смятат прозата, посветена на спорта за трето качество. Даже в този форум не откривам общност "Спорт".
 Отдавна минаха времената на Антон Антонов - Тонич. Опитах се с един мой сборник разкази "Футболът е чудо" да променя нещата и донякъде успях. Ако искаш прочети в общност "Литература" един от разказите ми - "Среща", в който има мотиви и преживявания от битието ми на футболен съдия. Може пък този разказ на теб да достави удоволствие?
alexi_damianov
alexi_damianov преди 18 години и 9 месеца

Така е, приятелю, велика игра е, но многото пари и малкото мозък, които се влагат в нея, я обърнаха на спортна чалгаджийница. Красивият гол, виртуозната техника вече не са събития. Вече е новина побоище между (олиго)ф(р)енове или новата прическа на Бекъм. Затова и се разочаровах - ако ми се гледат изрусени селяндури с непохватни движения, винаги мога да отида на чалготека.

П.П. Абе не ти намерих разказа, ще ми сложеш ли линкче тук?