Последният в света судански бял носорог е живял в Кения, пазела го е полиция.

Последният судански бял носорог е живял в Кения, в резервата „Ol Pejеta Conservancy“ и по 24 часа на ден от ловци са го пазели въоръжени телохранители Суданските бели носорози са подвид на CLICK

Или неподправената истина за поредния „расистки” инцидент в близост до центъра на София

Съвсем накратко за варианта на т.нар. „национални” медии, наслушахме се на лъжите им до втръсване. Според тях трима младежи „от арабски произход” кротичко си седели на един уличен ъгъл до кв. „Захарна фабрика”. Регулярна вечерна разходка на чист въздух или пък романтичен  воаяж из нощна София? Казва ли ти някой…. Пък смееш ли да питаш?
 Изведнъж към 23 часа изневиделица върху мирните хора със статут на „продължително пребиваване” се нахвърлила тълпа скинари. Те били точно 23-ма (двадесет и трима) според показанията на потърпевшите, въоръжени с вериги, ножове, боксове и каквото ти душа и въображение иска.. Били ги, рязали ги, взели им парите (на двама по около  500 евро, на третия триста). Но те успели да избягат, оказана им е медицинска помощ, извършителите се издирват …. Злобните подмятания за „ксенофобска вълна” и „нетолерантност”  на българите няма нужда да бъдат отново тиражирани и коментирани.

Изхождайки обаче от половинвековния си опит като жител на столицата и общоизвестните, публикувани в медиите факти, смея да предположа съвсем различна интерпретация на случая. Представете си трима наркопласьори в столичен квартал в близост до центъра. Какво предлагат – „лека” дрога, просто „трева” или екстази? Или може би пълен комплект от менюто? Да не гадаем. Клиентела се намира и на кръстовището арабите „заработват” дневния приход. Защото голяма част от арабските и африкански пришълции ако не са талибани  и членове на ислямистки групировки(както бе доказано от наши и западноевропейски медии), просто са част от криминалния контингент на милата ни татковина.

Но „Всяко действие си има своето противодействие” и на всяка мафия се противопоставя друга мафия. Никой наркобос не търпи чужди елементи да го конкурират в собствената му територия. Затова той стяга силовата чета за ответен удар. Посоченият квартал освен в близост до центъра е и в периферията на митичното циганско гето с метафорично название „Факултето”. Затова и подозренията на десетки коментиращи потребители, че поне част от нападателите са били цигани съвсем  не са неоснователни, но на този етап не са и официално потвърдени.

Но има ли значение етническия произход и „слънчевия загар” на ударната група? Тя изчаква тъмнината и действа принципно спрямо натрапниците. Разчиства терена, наказва конкуренцията, взема си „заграбения” оборот. Този вариант на събитията по-логично обяснява изнесените в медийното пространство факти. И отговаря на зрителите откъде аджеба тези „бедни”, „изстрадали” бежанци носят в джобовете си суми, превъзхождащи многомесечните пенсии на средностатистическия български пенсионер.

След  инцидента следва логичното продължение.

Разбирам (това не значи, че не осъждам!) позицията на битите араби. Да признаят истинската причина за понесения побой значи сами да се вкарат в затвора. Къде, къде по-лесно и ефектно е да се посочат някакви скинари с бръснати глави, да се увеличи броя им до пияна и дрогирана ксенофобска тълпа. Така вместо заслужено наказание се заработва известност по медиите и безплатно медицинско обслужване. Впрочем на фона на разказаните събития да питаме дали въпросните пришълци с „продължителен статут на пребиваване” са работили и един ден в България и дали са внесли и лев в Здравната каса или лечението им пак е за наша сметка, си е живо дребнотемие.

Разбирам (но не оправдавам!) и позицията на родната полиция дето все „ни пази”. Публична тайна е, че наркоразпространението в София и големите градове се върши с полицейска закрила. И докато редовите полицаи просто прибират съответната такса от пласьорите на улицата, то високите чинове разпределят сферите на влияние и прилежащите райони с  местните наркобосове.

От една страна полицията не може да пренебрегне сухите факти, тя все пак не е платена медия. Всички сайтове отбелязаха, че районът е оживен, има доста търговски обекти с работещи камери за наблюдение и защита. Та, явно като са прегледали още първите записи, униформените разследващи разбират истината. С основание твърдят как нападателите не 23-ма, а… 7 (седем!)….. Също така установяват, че не са скинари с бръснати глави, а изглеждат подозрително мургави (но това е друга тема!). Но дори пред  очевАдните кадри полицията може да стигне само до констатацията, че нападението не е на расова основа, а е просто ”побой” и „грабеж”. Защото само споменаването на наркотици може да предизвика главоболия за техни колеги и „съдружници”.

Не разбирам  обаче и не мога да оправдая продажните официозни медии и жалките, послушни псевдожурналистически и правозащитни плазмодии, които продължават да обвиняват собствения си народ в несъществуващи грехове. И за да натъкмят поръчаната версия сменяха като носни кърпички през час националността на пострадалите – първо бяха палестинци, после ливанци, накрая за пропаганда двама от тях се оказаха сирийци.

А изводът е как  българите са лоши, „нетолерантни”, „нехуманни” ксенофоби и расисти. Ами така си е!

Вместо широко да отворят домовете и сърцата си за храбрите талибани и техните фамилии, те правят блокади на пътища и не дават да се издума за емигрантски общежития от „закрит тип” по родните им места. Вместо да водят под строй жените и дъщерите си при цветнокожите пришълци, за да решим демографската криза и обогатим генофонда (според съветите на „нашата” еврокомисарка), те не щат даже апартаменти под наем да им дават. Вместо да приемат радушно и да предоставят „късче земя”, с джамии до късчетата, на цялата тълпа от десетки хиляди фанатични последователи на Аллах и неговите пророци от „Ал Кайда”и „Свободната сирийска армия”, те, подучвани от вредната „ксенофобска” и „антиевропейска” партия „Атака” искат границата да затварят.

Лоши хора! Затова като не щат тези простички неща, ще бъдат омаскарявани пред света с фалшиви инциденти като този, описан по-горе. Или с пребитото сирийче край „Военна рампа”, нищо дето се оказа, че са го млатили своите. Или с някакви неидентифицирани нападения (също като НЛО), за които пострадалите нямали белези, свидетели и доказателства, и даже не подали оплаквания……..

Професора твърдеше, че в България няма полиция. Напълно невярно. Не само, че има, но има и някаква полза от нея. Вчера например, алармата на семейната кола наследство от Дядо се разсвирила. Аз не съм в София, братовчед ми, който ползва колата беше при приятелката си. И в 23:30 ми звъни някой на телефона. Аз по принцип не вдигам на непознати (пък и на доста познати) номера в нощния интервал 10-10, но ми направи впечатление, че този номер е стационарен и ми стана любопитно. Оказаха се от полицията. Проверили номера на пищящата кола, разбрали, че се води на Дядо и странно как стигнали до моя телефон. Странно е наистина, защото в удостоверението за наследници сме 6 човека. А и беше по-логично да звъннат на стационарния номер, който още се води на името на дядо, всъщност те са два. А те знаеха и кой да търсят. Най-учтиво ми обясниха, че колата пищи, съседите мрънкат и ако обичам да изключа алармата. Имаше почти измъчен глас. Дали е звънял и на други телефони не знам. Но като му казах, че ще изпратя някой да я спре и той тоооолкова се зарадва. Направо ми стана мило. Е, когато братовчед ми се върнал заварил двама полицаи да думкат по вратата (5 минути не са ли достатъчни, за да ти светне, че няма никой вътре?!) не били толкова щастливи и дори щели да му напишат акт, ама бързали. Но му взели имената, което значи че може и все пак да му напишат акт. Какъв кеф, че не бях в София (а и в крайна сметка си купух моя кола, точно за да не се разправям с тази кола).

Та така, каква е поуката.

1) Полицията съвсем определено има достъп до база данни с най-различна информация за хората (нещо, което се потвърди и когато издирваха другата ни кола).

2) Полицията изобщо не се свени да използва въпросната база данни, ако успеете да я накарате да го направи.

3) Полицията понякога върши и полезни неща или най-малкото, би могла да ги свърши ако иска.

После се присетих, че трябваше да го питам този полицай дето ми се обади като има достъп до толкова информация да ми каже дали ми е готов актът от КАТ, но уви не се сетих. А и вероятно щях да отнеса някоя псувня.

Но все пак замислете се-те наистина имат всякаква информация за нас-къде живеем, къде работим, телефони, вероятно и имейли, какви коли имаме и кой знае какво още. Не бих се учудила и да знаят колко порно гледаме. Тогава защо по дяволите не работят. Грешка, те работят за гражданите. Което ще рече грижат се за купонджии, разбеснели се аларми и досадни кучета. Но защо тогава няма нито един голям бос в затвора. Дали затова не са толкова депресирани българските полицаи-защото са отишли да работят високо-рискова професия с идеята, че а) ще взимат повечко пари б) ще носят пистолет в) ще хващат лошите. А май им се осъществява само б). Когато мама отиде да се оплаква за колата си, попадна на полицай, който през лятото ходеше в Испания да лепи плочки!!! И това ако е нормално...

Не виждам как можем да се оплачем от полицията при това положение. Ние може и да сме прецакани, но поне имаме избор. А те, какъв избор имат. Колкото и учителите имат. Пропаднала история. Не стига, че имат неограничен достъп до информация, а нямат никаква възможност да я използват, за да направят нещо добро.

Днес пък ми се обадиха на стационарния измамници. Ревящо момиче, каза "мамо (бабо, според настроението на слушащия), катастрофирах". Затворих и защото ми беше тежко да слушам за катастрофи след като се ударих, твърде пресен ми е споменът. Чудя се, ако ми подслушваха телефона (примерно, защото по едно време искаха да послушват всичко и всички), дали щяха да арестуват гадните измамници ако ги прихванат. Или щяха да продължат да си слухтят тихо и кротко. Защото част от идеята да се откажеш от гражданските си свободи в полза на сигурността, е да се отървеш от точно такива плъхове. Но защо ли имам усещането, че от полицията не биха направили нищо, защото те няма да послушват ВСИЧКИ, а само тези от които могат да извадят някаква полза. Толкова по-доходоносно е да следиш имейлите на клонове на големи компании у нас и да развиваш промишлен шпионаж. Защо да се мориш с някакви малки мизерници.

Както и да е. Надявам се тия гадове да не продължат да звънят по телефоните от тази централа, защото вилната зона е пълна с възрастни хора с внучки. И може да се получи неприятно.

П.С. Няма особена нужда да разискваме продажността на полицаите-мисля, че всеки който гледа американски филми ще знае, че техните ченгета са не по-малко продажни. Просто тук проблемът има други измерения. Някак си там (и в повечето нормални страни) вредата, която един купен полицай може да причини се ограничава от желанието на останалите да работят. А тук на никой не му се работи и вредата е напълно неограничена.

                   Тома Георгиев, в-к Седем.

Какво очаквахме от протестите, срещу какво протестираме и за какво протестираме, правим ли разликата между двете, са основни въпроси, които всеки трябваше да си зададе.

Очаквахме добре организиран масов протест за сваляне на БСП и коалицията им като цяло. Виждаше се, че правителството е уплашено от масовостта на действията и от подготовката на широк фронт, което ни водеше на мисълта, че може би от нищото, ще се появи желаното гражданско общество и ще заяви открито исканията си. Спорно е, дали нещата се стекоха по най-добрия начин.

Всичко започна с коментарите за опорочения първи ден на протеста, за ултрас- хулиганствата, за полицейския произвол. Строго погледнато, като се ограничим с действителното събитие, имаше бомбички и снежни топки. Бомбички има и по празниците и полицията не бие заради тях. Снежните топки трудно биха ранили полицай с каска, освен другото и с голям щит. Дали вътре е имало твърди предмети евъзможно, обаче недоказуемо. Всичко, което видяхме, беше агресията на хора, дошли да предизвикат полицията, вместо да протестират против правителството, но те бяха малко брой и  като че ли точно те останаха встрани от арестите, за сметка на многото ударени възрастни и невръстни. Полицията извърши арести, дори на хора без провинения, заради качулки и знамена - български. Побоят е ясен. Дотук полицията свърши своята част от работата, именно да бъдат изплашени протестиращите и да бъде саботиран протестът. Всъщност, в голяма степен успяха. Репресивният модел е прозрачен – в последните години единствено полицаите и военните получаваха от тройната мафия коледни заплати, за да бъдат послушна стена между народа и властта, иначе закъснелият протест щеше да се случи много преди да стигне държавата дотук. Но сега и те не получиха исканите увеличения - коалицията е наясно, че няма да бъде преизбрана и вече няма нужда да хвърля пари за еничарска отбрана от повсеместния гняв. Първият ден, според мен, беше единственият ден на истински протест, защото въпреки насилието, ясно е, че не го оправдаваме, беше изразено мнението на хората, че то е единственото, което може да уплаши властта. Жалко е, но в повечето случаи се оказва неизбежно при свалянето й. Арестите не свършиха с укротяването на тълпата - групи хора бяха гонени, отцепвани и арестувани, и след като са напуснали площада. След това се получи и желаният усмирен протест.

Защо се разочаровахме от него, защо смятаме, че той не изразява исканията на хората и протестират ли те изобщо, какво означава потропването на хоро пред Народното събрание, и не беше ли право едно от „момчетата с качулките”, което им каза: ”махайте се, да не сте в кръчма”. Все въпроси, които се оказаха съвсем уместни

Като се съсредоточим в исканията на протеста, откриваме една премерена манипулация в тях - всичко започна със спирането на газта и доведе до искане за оставка на правителството, заради многобройните му грешки. Дотук с похвалните подбуди. Но мнението на тълпите излезе извън нормалното в момента, в който се стигна до обобщаване и искане да бъдат свалени всички партии. Доста се наслушахме на изказвания в тоя стил през втория и третия ден. Според мен те заслужават подробно разглеждане, тъй като в тях се открива съзнателно „пренасочване” на гнева.

Говорещите съпътстваха искането си всички депутати да опразнят Парламента, с предложения, превърнати в скандирания, за смяна на системата, власт на народа и изгонване на всички управлявали през последните двайсет години. Приличат ли ви на доста познати лозунги от едно друго време?  Защо трябва да си ходят  всички партии е важен въпрос. Близко до ума е и отговорът кой ще оглави бъдещата „власт на народа”, под каквото и име да се появи. Социалистическите искания на хората с уредбата, сред които се виждаше Отецът, който може би е познат от протестите на „Атака”, бяха съпроводени от една добре подготвена програма с искания и сайт на организаторите на протеста, където може да се изпрати оплакване за полицейско насилие. Изведнъж стана видно, че насреща си имаме една организация и то добре работеща. Мога да ви кажа къде сте я виждали - идентични са били лозунгите на БКП, по същия начин беше подготвена почвата за царя, „Атака” изградиха електората си по подобен начин, след като превърнаха ТВ предаването си в партия, Боян Расате, с „Гвардия” и БНС също започва с неправителствени организации. Всички изложени примери доказват наличието на скрити кампании. Същото видях и аз на събитието - всички лозунги го превърнаха повече в предизборната кампания на бъдеща партия, която да бъде алтернатива на хората от Студентски град, земеделците, производителите, демократите, социалистите, спечелилите, загубилите, доволните, недоволните, националистите, анархистите, възрастните, перспективните, маргиналите, природозащитниците, предприемачите и всеки, който иска да каже нещо, вече повтаряно. Дори изказванията бяха подчинени на принципа, че трябва да се придържаме към социален аспект на протеста и хора с лепенки на ДСБ не бяха допуснати да говорят, което доказа желанието на организаторите, да се разграничат от всички партии, въпреки съдействието, което им беше оказано. Постоянен беше стремежът, протестиращите да бъдат убедени да са аполитични, а протестът щеше да има смисъл, само ако е и политически. Всичко, съчетано с преговорите на организаторите с управляващите, създава ясното впечатление, че тоя протест може би няма за цел да свали правителството, както се канеше в началото, а да събере една недоволна тълпа, лесно манипулируема, неориентирана в ситуацията, объркана от противоречията, казани и преповторени от организаторите и подбрани говорители. А това не е перспектива за промяна.

През следващите дни видяхме и чухме още доста неща за полицейското превишаване на правата, за плезещи се отвътре депутати, за прикритите в протеста полицаи. Наблегна се на опорочаването на протеста от ултрасите, но ясно е, че социопати като тях се появяват винаги и на всяко място и против полицията, независимо от ситуацията.

Неразграничаването на полицейските права от полицейщината,ясните ламтежи, умело прикрити,  оставиха твърдото убеждение, че и тоя път гражданско общество нямахме, обаче се сдобихме с нови идеолози на социалното управление и обещания от преговорите с Парламента, но остава и надеждата, че разумът ще надделее над демагозите на паветата и от двете страни на оградата, определяща разликите в стандарта и позициите в държвавата ни.

Жалкото е, че усилията бяха за фиктивен протест и всички можем само да се надяваме, че повече хора, отколкото проличаха там, са прозрели, че по тоя начин няма да я бъде и те трябва да станат хората, които да се измъкнат от поредния опит да бъдат използвани, тоя път не само от властта, че ще прогледнат, че в дъното повече няма да копаят и, че демокрацията  зависи от тях.

Задавам като данъкоплатец въпроса си и не очаквам никакъв отговор от никого- все пак знам, че живея в България. Повод да задам /на себе си/ този въпрос беше пожарът, на който станах неволен свидетел и заснех преди три дни.

Тогава в самия център на столицата, в движение се запали един лек автомобил. И за няколко минути изгоря /за щастие без жертви/ в неспиращия трафик!

Ако се вярва на данните, изнесени в пресата от началото на тази година, финансирането по доизграждането на националната система 112 е в размер на 48 млн. лв. и е осигурено от бюджетния излишък за миналата година – т.е от събраните данъци от моите и вашите данъци. С част от тези пари трябвало да бъде разширен и доизграден столичния център на системата.

Като оставим настрана зрелищния пожар, какво се случи всъщност?

Стана авария, която за щастие не се превърна в бедствие. А някой, на когото му се плаща за това да се справя с такива ситуации за пореден път не си свърши работата.

Но можеше да стане страшно!

Леки коли, маршрутки, автобуси и тролеи минаваха или спираха на метър-два от горящата кола, която за късмет не избухна. Ами ако колата имаше газова уредба?

Ами ако тя беше избухнала - какво щеше да стане с хората в автобусите, тролеите и маршрутките?

Къде беше полицията? Нали всички сме гледали по филмите  – каквото и произшествие да стане – първи на мястото са полицаите, те ограждат терена, пренасочват движението, с две думи – обезопасяват района.

Защо това не стана, след като само на метри от мястото е бъкано с камери – пак платени с нашите данъци? Защото сме в България. Пак поради това полицаят пристигна последен – вижда се на последния клип.

Добре, че поне пожарникарите си вършат съвестно работата.

Пристигнаха за по-малко от три минути, спряха движението, загасиха пожара и свършиха своята работа и работата на някой друг - както обикновено става в Република Абсурдистан…

Браво, момчета!

-- Пратете линейка на дванадесетия километър по пътя за Чуйпетльово -- казал. -- Тук един човек е паднал и си е счупил яйцата.

-- Боже! -- възкликнал дежурният. -- А органа?

-- С него разговаряте -- отвърнал полицаят, защото е орган на властта.