BgLOG.net
By anivas , 27 March 2015
ПОЗИТИВНОТО ТВОРЧЕСТВО НА НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА:

Книгата: "Нали съм птица“

 

Книгата е сборник от любовни стихове и поеми. Посветена е изцяло на любовта и красотата, на радостта от живота, която човек открива в най-дребните и ежедневни детайли на битието- в общуването с хората, природата, с изкуството и любовта. Опитвам се да дам отговор защо когато липсва мъдрост- човек страда в любовта, защо поставя изкуствени прегради и ограничения, защо не се бори със собствените недъзи на душата, а се оставя на инерцията на живота? Как да черпи от извора на щастие и позигивизъм, който се крие в неговата свободна природа, в целия потенциал, който вселената му е оставила като дар, още в мига на неговото раждане. И без да се бои от смъртта- как да опознава законите на живота със свободно сърце, черпейки любов от цялостната духовна атмосфера, от лъчите на всяка душа, отвъд всички граници, в безкрайното движение на битието?

 Лирика и проза са съчетани в една книга. Лириката се състои изцяло от любовни стихове и поеми. Прозата е свързана с размисли и наблюдения върху природата.

Във всичките си книги с проза, следвам формата на краткостта – старая се да извая фразата като хайку в прозата. Избягвам обяснителния и пространния принцип на описание и оставям читателят да доизгради картината чрез недоизказаността.

" В цялостното си творчество, писателката Настя Байрактарова черпи от виталния дух на природата като в сблъсъка на личността с "големия свят“, се разкриват космическите мащаби на свободата, доброто, щастието, обичта, излязла от рамките на ежедневното и проникнала в най- тънките и фини светове на възприятие, на наслада".

НАМИРА СЕ В САЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Legacy hit count
9315
Legacy blog alias
77420
Legacy friendly alias
anivas1975

Comments

By ZlatinaNikolova , 13 July 2009

четвъртък, 07 май 2009

Нежността ми прокълната
ден след ден те търси
Любовта ми без отплата,
в студ и лед се гърчи.
 
Самота,самота!
Защо в сърцето си дошла,
и свила си гнездо.
Ах съдба....
Ах съдба....
Зашо душата скърши с огнено кълбо.!!
 
Обич,нежност и надежда беше мили ти за мен.
Полъх и милувка нежна,
бях на любовта във плен.
 
но изведнъж, край нас се пръсна мъгла...
Студена черна и глуха тъмнина.
виках,крещях,
дочувах нечий грозен смях,
и едри сълзи за раздялата ни аз пролях.
 
Спомените си запазих,
знай че друга съм сега,
ала във мен остана само
страха от любовта.

четвъртък, 07 май 2009

Очакван телефонен звън..........
Обичан глас,тъй нежен сякаш е коприна,
погалила ухото ми на сън.
Сълзи напират пак в моите очи ,
и търся в спомените си утеха-как боли.....
 
Очакван телефонен звън.......
Отново моля се, кажи ми че се връщаш,
със нетърпение очавам пак да ме прегръщаш.
 
Сърцето си ти давам....
Душата ми вземи......
И знай пред бог тъй искренно ти обещавам,
Дабъдеш в него само ти!!!

четвъртък, 07 май 2009

Леглото твое ще покрия с карамфилов цвят,
и пъпки роза за възглавница ще сложа.
Ще цъфна като теменужен лист върху сърцето ти,
а ти ще чуеш учестеното ми дишане.
 
Като лоза ще се извия покрай тебе,
щебъда твоя сянка,обич и стенание,
сълзите ми за теб ще бъдат назидание,
а устните, ще те убиват със желание



Legacy hit count
466
Legacy blog alias
31122
Legacy friendly alias
Нещо--сътворено-от-душата-ми-
Любовна лирика
Поезия
Sms - поезия
За "Общност Поезия"
Любов
Размисли
Символика

Comments

By violetpurple , 23 March 2009
 Мъжът е бил “черновата” на Господ , когато е сътворявал човека!
Такова мнение все по- често витае сред доволно образованите и еманципирани жени, според които техният пол представлява еманацията на потенциала на Твореца
.Всъщност до шестото столетие преди Христа жените са били решаващият пол.Когато те доброволно поели цялата грижа за семейството ,започнала трагедията - мъжът избягал в един измислен свят от мечти , започнал култът към мъжествеността, която е само една роля, изискваща непрекъснато напрежение, пораждащо стрес.
Поради това разпределение на ролите средностатистическият мъж има надуто Аз . Неговият духовен потенциал е по- малък , а и по природа е по- слаб от жената.Мъжка бруталност , мъчения и изнасилвания представляват опити да се прикрие тази мъжка слабост.Мъжете мислят за днешния ден(сбъдване на мечтата им-осъществена мъжественост), а жената мисли за бъдещето.И ако мъжът изрази реално сексуалните си желания ще се сблъска веднага с негативната представа за себе си: похотливо , безразборно в половите си връзки животно , далечно на нормите на моногамията.
От друга страна жените са оконстантени да гледат на секса като на една многостранна интимна връзка , клоняща към дълготрайност. На мъжа му става ясно , че неговият маниер и намерения са “повърхностни “, “лоши”, а тези на жената – по-естествени и по-“чисти”.За него сексът означава предизвикателство , преодоляване , завладяване .За нея-принадлежност, спонтанност, нежност и сигурност.
Мъжете се стремят да се нагаждат към потребностите на жената , като по този начин една дългосрочна връзка се зарежда с негативизъм и постепенно полюсира и се самодистанцира.Мъжът се себеизмъчва и самоунижава , когато “изневерява”и крие следите си ,вместо да има открита полигамна връзка.Така той несъзнателно подхранва мнението за пола му , като за похотлив прелюбодеец.
В нашата култура мъжът е подложен на постоянен стрес, който никак или трудно контролира , и който от своя страна води до отслабване на имунната му система , както и до по – ниска степен на удовлетвореност от живота.Той спи все по- малко , ако не е добре , избягва да остава по- дълго в леглото под нечии грижи, или пък просто да се отдаде на нищоправене.За да се абстрахира от страховете си мъжът все по- често се отдава на алкохола или на саморазрушителната мания за лов на жени.Мъжът не може да се отприщи сексуално, да се порадва на дълбочината на чувствата си и да се освободи от грижите за потентността и превъзходството си.Той се превръща във вял сексуален партньор , поради вкопчването в стереотипния натрапен начин на реагиране.
Една от най- често срещаните нападки , които мъжете слушат е , че превръщат жените в безлични сексуални обекти.
Друг сриващ елемент е култът на жените към материалното благосъстояние на евентуалния партньор.Например дали един по- възрастен господин , който прави опити да се котира сред по- млади момичета , ще бъде възприет като “мазник и коцкар”или като “готин и отворен”, зависи до голяма степен от неговите доходи и обществено положение.Това представлява особено опасен симптом за мъжа , тъй като засилва чувството му за отчуждение и изолация.Дълбоко в себе си той е наясно , че атрактивността му за жените е тясно зависима от преуспяването.Той усеща , че ако загуби статута си , властта или парите, губи и сексуалната си привлекателност и любов на жените.
Мъжете трябва да бъдат монументални бастиони : отвън- сигурни срещу нападения и загуба на статута си , отвътре –сигурни срещу неподходящи емоции и неизвестност.Така мъжът е поставен в едно кръгово положение : Ако продължава да гони успеха , ще има по- малко време за любовна връзка , а не го ли прави –ще бъде по- малко желан.
Британският социолог и психолог,70 годишен еген , Бранко Бокун , в своята книга “Изкуството да яздиш тигъра.Укротеният стрес”, казва :”Мъжете изпитват по- голям стрес от жените , затова са по-разположени към болести и умират по- рано.”За жените той дава няколко антистресови съвета как да помогнат на мъжете си. Ето някои от тях:
“- Карайте го да се смее , който се смее, не страда от гигантомания.
- Показвайте му по- често природата , за да разбере , че не е единственото “чудо на сътворението”.
- Подарете му домашно животно. Това ще го накара да показва повече съчувствие , нежност и човечност.”
Също така той казва :”Ако жените бяха запазили влиянието си , сега светът щеше да изглежда много по- добре.”
С две думи заключението , което може да бъде направено отностно взаимоотношенията на двата пола , двата Божествени феномена е само , че , да , има светлина в дъното на тунела!Тази на приближаващия влак...



Румен Марков
Legacy hit count
484
Legacy blog alias
27891
Legacy friendly alias
МЪЖЪТ-И-ЖЕНАТА-ДВАТА-ПОЛЮСНИ-БОЖЕСТВЕНИ-ФЕНОМЕНА

Comments

By BonkaStoianova , 7 March 2009

Искам да честитя празника на всички жени,посещаващи Общност "Предучилищна педагогика" със стихотворението на Блага Димитрова            ЖЕНА

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат,

вярност -срещу изменчивия вятър,

нежност-в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш-

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш.Да бъдеш в нощта

светло прозорче,което чака,

първа стъпка,разбудила утрото.

Ти,слаборъката,да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твойте прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като  звездоокия свод.

Всяка детска усмивка-със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена,разбита гръд

чистите извори да защищаваш

просто за да съществува светът.

Горда съм,че съм родена ЖЕНА.

 

Обичайте и бъдете обичани!Весел празник!

 

Legacy hit count
793
Legacy blog alias
27369
Legacy friendly alias
Горда-съм-че-съм-родена-жена-

Comments1

marinka
marinka преди 17 години и 2 месеца

Благодаря за поздрава, Boni!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и на ВАС!

И ДОБРЕ ДОШЛА В БЛОГА!

By MagiNazer , 10 September 2008

                                     Доброто в мен

                      Есе на Маги Назер,ученичка в НГДЕК

          Ден след ден се лутаме безспирно: между любовта и омразата, между доброто и лошото, между живота и смъртта. Набелязваме си високи цели, жадуваме за пари и известност и колкото повече си мислим, че сме себе си, толкова повече се отдалечаваме от същността си. Горчиво плачем за изгубеното- любовта ни се размива от вечната алчност за повече, надеждата ни се струва все по-далечна и недостижима, остава ни единствено прошката, но на всеки е ясно, че да простиш на себе си е най-трудно…

         Къде съм аз в този кръговрат от отчуждение и злоба? Къде е мястото ми в този свят, изпълнен с болка и сълзи? Тук съм, но въпреки това ме няма. И може би се страхувам повече от това, че и аз мога да се превърна в част от тази ужасяваща реалност, повече и от самото разочарование и мъка. Понякога си мисля,че имам прекалено огромни изисквания и очаквания към хората, без значение дали са роднини, познати или приятели, понякога си задавам и друг въпрос, а именно дали самата аз отговарям на тези критерии .Твърде вероятно не, но има ли значение, щом се опитвам и стремя да го постигна. Знам, че не съм нито най-хубавата, нито най-умната, но желанието ми да се развивам, обогатявам и променям ме прави не по-малко достоен човек, напротив. Всеки си има своите слаби моменти, отклонения от правия път, дни, венчани със знака на неуспеха и отчаянието и може би донякъде основната ни цел е не да се научим как да намалим броя им, а по-скоро как от всяко изживяване да извличаме най-доброто. Такава съм си аз- искам от всичко да опитам, да изживея всеки един момент, било той щастлив или тъжен.Искам да си спомням болката, за да оценявам максимално дори и дребните неща, които животът ми е поднесъл, но искам и да не забравям щастието, за да намирам сили за изправяне след всяко падане. Искам да съм дете- да бъда неподправена, импулсивна, себе си. Ако да стана възрастен, означава да изгубя способността си да преценявам (и съответно да греша), да обичам (и съответно да страдам), то определено никога не бих желала да се откъсна от детството.

          Дълго се търсих , сякаш бях изгубила себе си... И колкото повече ме болеше и колкото повече лица сменях, толкова повече се отдалечавах от собственото си Аз... Отчаяна от живота, от хората и собственото си безсилие, бавно крачех към смъртта- сама и изгубена! Но ето, че един ден, макар отдавна да бях изгубила надежда за това, животът ми се усмихна- посочи ми пътя, по който да тръгна... Аз знаех, че ще срещна много трудности, ясно ми бе, че тъгата и разочарованията да съпътстват всяка моя крачка... Знаех, че малко ще ме подкрепят, но предпочетох да бъда себе си (и следователно да бъда мразена от някои), пред това да живея чужд живот (харесвана от всички). И не съжалявам- много спечелих!Да знаеш, че си себе си във всеки един момент от живота си, да си неподвластен на чуждата омраза, да живееш своя живот, по своя начин е безспорно най-силното и велико чувство! Щастлива съм! За първи път от много време насам, нямам нужда от ничие одобрение, защото знам, че хората, които истински ме ценят и обичат, ще ме подкрепят във всичко.

          Казват, че когато искаш да се почувстваш богат, е достатъчно да преброиш всички неща, които не си купил с пари. Съгласна съм, но също бих добавила, че е много повече от щедрост да даряваш на хората това, от което знаеш, че се нуждаят най-много ,просто за да ги зарадваш. Много пъти в живота си съм се чувствала самотна, тъжна, изоставена... Колко пъти само мъка е издаряла сърцето ми, но днес вече знам- след всеки залез следва изгрев, просто трябва да се въоръжим с малко повече търпение и оптимизъм, да не губим увереност и да се учим от грешките си, защото винаги има начин, винаги има как...

           За съжаление предубеждението е станало неотлъчна част от сивото ни ежедневие. Разделението започва още от училище- метъли, емота, фешъни… , животът затяга примката около врата ни още повече. Но какво от това, че си се доказал пред обществото, щом душата ти се е превърнала във вехта дрипа. Още от пръв поглед човек си създава впечатление за събеседника си, тъжно е обаче, че напоследък се отделя много повече внимание и “почит” на дрехите и стилът на обличане като цяло, отколкото на очите, излъчването… На повечето хора стилът ми ще се стори дързък, донякъде арогантен (щом подборът на цветовете е извън черно-бялата гама) и дори признак на лош вкус, но за мен това е моят макар и символичен начин да изразя себе си, да влияя на околните… Дръзка съм! Чувствителна и преливаща от емоции. Сега се усмихвам, след 5 минути може да заплача- незрялост, противоречивост- както щете го наречете, такава съм и не искам да се променям!Искам да творя,да създавам,да преоткривам хората,да им въздействам…Помислете си само колко красиво би било, след уморителен работен ден да ви бъде подарена просто една усмивка, един топъл жест от човек, който дори не познавате… Друг въпрос е, че от личен опит съм разбрала, че усмивките не винаги са споделени, но дори и тогава ми остава тайната надежда, че все пак съм станала повод за един размисъл- за отминалата младост и скътаните надълбоко спомени на някой отдавна пораснал Пораснал… И както си седя в метрото започвам да си представям какъв е бил на млади години, какво е научил от живота, с какво чувство би посрещнал смъртта, че дори и какви пакости е вършил, какъв ученик е бил, с какво ли е ядосвал родителите си… И ето, че въобще не осъзнавам как съм започнала да се смея- силно и на глас, без никаква видима причина, без никакъв повод, другите ме гледат втренчено, а в очите им чета хем упрек, хем мъничко завист за тази бодрост,  жизнерадостност и младост.

              Твърде често си мисля, че сякаш не съм за тук- за този свят, за тази планета… Отварям широко прозореца с плахата надежда, че някоя звезда ще влезне в стаята ми, за да разсее това тягостно чувство… В тези моменти усещам как просто не се вписвам в света на околните, по същия начин, по който и те не се вписват в моя… В моя розов свят, както биха го нарекли някои, свят само мой- чист и изпъстрен с красота, любов, мечти, спомени и моменти…Свят, където не ме е срам да изплача неудовлетвореността от собствените си постъпки или постижения, както и огорчението от чуждата омраза. И макар да знам колко сила се крие в мен, макар и невидима с просто око, се чувствам все толкова крехка и уплашена. Хората винаги ме нараняват…Четох в една книга, че има вярване, според което всеки човек, преди да се роди, избира как да протече живота му, все едно, че са му предложени няколко сценария, от които трябва да избере един. Човек обаче отново избира и сам моделира собствения си характер каква личност да бъде и докъде да стигне в духовното си израстване ,посредством способността си да променя настоящето. Основното според мен е сам за себе си да разбереш какъв искаш да бъдеш и да положиш воля и устрем в постигането на целите си. Моите цели- да допринеса с нещо за всеобщото съществуване, да изградя от себе си не Човек, а Личност. Не е въпросът в това да натрупаш определен капацитет от знания, знанието не е равносилно на мъдрост. Мъдростта се изгражда на основата на житейския опит, на способността да виждаш невидимото… А аз искам да помагам на хората, да им даря от своето щастие, да им покажа,че има много прекрасни неща, които очакват да бъдат видяни, че има много върхове и места, очакващи своя откривател. И не е нужно да си Магелан или Колумб, за да ги превземеш: ”Търсенето на дребни победи осуетява извършването на велики дела”. Да,може би съм наивна до глупост, може би изречените от мен до тук неща граничат с богохулство, но аз вярвам- вярвам в любовта, макар да съм била разочарована, вярвам в приятелството, въпреки че са ме предавали и съм повече от убедена, че мога да постигна всичко, щом го правя по моя начин и с моите средства- без фалш и измама, без лицемерие и с много любов.

            Каква съм аз и дали пазя доброто в себе си, оставям на всеки да реши поотделно.Тази година преживях много неща, израснах неимоверно много благодарение на училището си- моето училище- и на своя собствен стремеж към това. Прекарах най-тежката зима (период на дълго търсене и голям преход), но и най-незабравимата пролет, затова желая на всички да открият и пазят повече от всичко на света истинското си “Аз”, да даряват обич и радост, да се радват на всяко едно разцъфнало цвете, на всяка прелетяла покрай тях птичка, на всяка макар и безвъзвратно отишла си любов!

 

           

 

Legacy hit count
704
Legacy blog alias
21997
Legacy friendly alias
Доброто-в-мен

Comments

By Geolina , 3 September 2008
Арабеските на огъня,
сега, когато навън вали,
по стените....
Привечер.
Въздишащата камина,
съхранила спомени 
от много премръзнали дни,
протегнали пръсти
през времето
да се стоплят.
Глътка червено вино.
Чашата е непременно
от най-фин кристал,
за да не забравим
каноните на Красотата.
Усмивка в поглед.
Тръпчиво мехурче жал
в гъста течност,
опиваща сетивата.
Казват, че червеното
било цвета на Страстта.
По дланта ми разлято
рисува знаците на Живота.
Линията на Съдбата 
пресича линията на Любовта.
С целувка вземаш
на себе си за това вината,
да бъдеш моята нежност
и най-див копнеж,
да пренапишеш
орисаното, преди да сме родени.
Чувствам с кожата си, 
че не можеш да се спреш...
Още миг ...
и ще се слееш... с мене.

Legacy hit count
396
Legacy blog alias
21815
Legacy friendly alias
Сенките-на-есента-търсят-по-стените-ми-спомена-за-лято

Comments

By falco.cherrug , 16 December 2007
Представям Ви едно изпълнение на Сара Брайтман и Джош Гробан. : )


Legacy hit count
137
Legacy blog alias
16474
Legacy friendly alias
Удоволствието-да-си-желан

Comments

By queen_blunder , 6 November 2007
Не се бяхме виждали от цял месец и нещо с моите малки ученици по обясними причини. Днес се срещнахме след дългата раздяла, наречена учителска стачка, и още от пръв поглед установих, че те са пораснали и като че ли са станали по-зрели. Никое от дечицата ми не показа по никакъв начин неодобрение към мен – напротив, стори ми се, че родителите вкъщи са се погрижили по най-добрия възможен начин да обяснят на рожбите си що е то учителска стачка и защо тяхната госпожа, а и цялото училище, не е работило. Благодаря им!

Уважението към институцията училище е било съхранено и това много лесно се установява от цялостното поведение на първолаците и най-вече от ясните им погледи, в които можеш да прочетеш за всичко онова, което децата си мислят и чувстват.

А ако трябва само с една дума да изразя тяхното отношение към мен, тяхната учителка, бих избрала думата  НЕЖНОСТ и мога да обясня защо. Защото те самите са такива - мънички, нежни цветенца, които мило ти се усмихват и са много, много послушни. Ето така ги възприемам и гледайки ги, мога да си позволя само съвсем внимателно да ги докосвам и да им се радвам с очи. Понякога може да им се скарам, но задължително - с нежност.

В междучасието две дечица ми се хвърлиха на врата да ме прегръщат и целуват. Момиченцето каза, че аз съм най-добрата госпожа от всички госпожи в детската градина. Усмихнах се на сравнението, но като се замислих, установих, че детето е абсолютно право: разбира се, че трябва да бъда сравнена с учителките в детската градина, та нали други учителки, работещи в училище, то не познава?

А пък момченцето, което невинаги има нагласата да пише и рисува, но някак до този момент чрез някоя и друга учителска хитрост все пак успявам да я създам, ме обяви за най-добрата в целия свят! Ехе-е-е! Не можете да си представите какво невероятно преживяване е да чуеш за себе си такива красиви слова, изречени спонтанно и непреднамерено от детски устица!

В часа зададох въпрос към всички как са се чувствали вкъщи, докато е траяла учителската стачка, а те единодушно отвърнаха, че им е било МНОГО СКУЧНО. О-о-о, изразих съчувствието си към тях, и ги попитах как се чувстват в училище. Отговорът беше, че в училище е МНОГО ЗАБАВНО!

Така е, забавно е, напрегнато е, вълнуващо е и просто скуката няма място в училищния живот. Само онзи, който е бил учител, може най-добре да разбере какво е да си сред учениците си.
Legacy hit count
751
Legacy blog alias
15737
Legacy friendly alias
С-нежност-за-нежните-ми-първолачета

Comments4

Nastroenie
Nastroenie преди 18 години и 6 месеца
Сега ми хрумна една идейка . Всеки стачкувал учител да напише писмо до родителите , с което да се извини /може би, зависи как обаче е поднесено извинението, тук трябва да се внимава/ за създадените неудобства на родителите и децата , да благодари на родителите за съдействието през този период и за това, че е създал у детето си позитивна нагласа към училището, учителите и стачката . Накрая да завърши с уверението, че учителят ще положи усилия не само да бъде наваксан материалът, но и това да стане възможно най-безболезнено за детето. Писмата да се изпратят до всеки родител с лично обръщение към него, за да се усети вниманието . Подобни писма могат да се изпратят и до самите ученици от горен курс, тъй като те вече са почти зрели хора и също имат отношение към стачката. Така ще бъдат спечелени родителите за каузата. А тяхното разбиране и съдействие скоро май ще ви е нужно . Мирише ми на нова стачка насред пролетния цъфтеж на дърветата .
ananan
ananan преди 18 години и 6 месеца

Я да изкажа и аз малко нежност за моети двуметрови "първолаци"...


Ние започнахме първи час във вторник с едно и също послание - обръщение от нас, учителите на 138-мо СОУ към нашите  ученици - отговор на въпроса "Защо стачкувахме?" в духа на всичко казано и почувствано тук, в блога. Едно беше писмото за начален курс и друго - за среден и горен. Беше прието много добре, някъде с аплодисменти. Имаше и силно развълнувани момичета, които се мятаха на прегръдки, при това хора, от които не съм очаквала да са така ангажирани... Други пък са объркани. Има много да се говори...

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 6 месеца
„Двуметрови първолаци”!!!? А-а-а страхотно определение! Съгласна съм, че има за какво да се говори и че не бива да спираме да дискутираме какви са били целите на учителската стачка.

Настроение, след всички разочарования, които преживяхме около стачката, като че ли ние, учителите, нямаме нагласата точно за извинение. Едно е да благодариш за добронамереното отношение на родителите към учителите, представляващо задължителната морална основа, над която всеки учител изгражда и развива личността на детето, а съвсем друг е разговорът за учителската стачка. По-скоро в нашите редици се срещат леко разсърдени колеги, които с право твърдят, че ако родителите истински ни бяха подкрепили, резултатите от протестните ни действия щяха да са по-успешни. Ние ясно заявихме, че се борим не само за заплати, а за по-добро образование на техните деца - наши ученици.

Благодаря на родителите на моите ученици, защото можеше да бъде друго, ако те не бяха възпитани и интелигентни хора. Има случаи, в които бащи и майки ругаят учителите в присъствието на децата си, а това оказва много силно отрицателно въздействие върху подрастващите. В училище ефектът от подобни наблюдавани родителски реакции се изразява много често във формата на отказ от учебен труд и в неспазване на правилата, водещо нерядко до невъздържано поведение и неприятни инциденти. В тези случаи детето не зачита и не уважава нито училището, нито личността на учителя, нито труда му, защото копира отношението към училищната институция от своите най-близки хора. Това е и причината така бурно да реагирам, когато се появи постинг или коментар, засягащ достойнството на учителя.

Знаете ли... От години сърфирам из руските сайтове, и то най-вече образователни, но никога не попаднах на място, в което да прочета една лоша дума по адрес на учител – изглежда в тази велика страна са оценили високо нашата професия и с право. Това обяснява защо в момента по отношение на образованието руснаците се намират на светлинни години пред нас.

Въпреки двата отрицателни вота, които явно са дадени, защото постингът ми е подразнил някого с нещо, искам да споделя и днес моите впечатления от първолачетата. Това, че са страшно сладки, защото са малки, е едно на ръка, но те са абсолютни бебета по отношение на начина на изразяване. Онзи характерен детски чар, за който говори Корней Чуковски в книгата си „От две до пет”, е съхранен и у тях, въпреки, че това са шест-седемгодишни деца.

Посъбрах няколко такива чудни детски изказвания и то само за два дена, защото децата са извор на невероятно словотворчество.

Сутринта пристигна едно момченце, което вчера отсъстваше, и се извини с думите:
- Госпожо, вчера не бях на училище, защото гърлото ми беше заседнало.

(В тази връзка съм чувала и друго обяснение: "Не бях на училище, защото вдигнах много висока температура - 25 градуса.")

Вчера предупредих моите ученици да не забравят да си вземат спортните екипи, защото ще имаме физкултура на следващия ден. По този повод един мой ученик ме попита още с пристигането си сутринта:
- Днес ще спортираме ли?

След леко одраскване чух следното оплакване:
- Пръстът ми потече.

Понякога децата много весело заместват една дума с друга. В междучасието две момиченца от другия клас  минаха покрай колежката и й казаха:

- Отиваме до магазина! – а имаха предвид лавката.

Това ме подсети за още синоними на думата „лавка” – така нова за малките ученици - които съм чувала. Учениците са я наричали също така и „кафето”, но най-фрапантния случай беше, когато един бивш мой ученик ме попита може ли да отиде до шкафа. Аз не разбрах в първия момент какво ми казва и му обясних, че за да отиде до шкафа, не е нужно да иска разрешение – шкафът се намира в другия край на класната стая. „Не”, поясни той, разбирайки, че аз не съм схванала въпроса му, „до шкафа, за да си купя закуска”. „А-а-а”, стоплих най-накрая, „искаш да кажеш до бюфета, ясно”.
kiril777
kiril777 преди 18 години и 5 месеца
Аз от учениците начален курс съм чувал да наричат лавката  "бара","будката" а стола-"кухнята" и "ресторанта".Наистина е шоу!
By pavvvlina , 2 June 2007

В дългата дискусия, която предизвика постингът на Мейкъра, се засегна и една много важна според мен тема, която заслужава да й обърнем по-голямо внимание от това наняколко коментара – а именно – нежността и нейния израз. Бе ми интересно да видя какви мнения се оформят относно това дали трябва или не трябва да се проявява нежността на публични места и какви граници трябва да има.

 

Ще започна с нещата, които ние спокойно и без свян показваме на публични места – гняв,злоба, притеснение, завист, страдание, разочарование с прилежащите им псувни,оплаквания,караници, изразено с остър език и тон негодувание,скандали, дори бой– не че тези неща се смятат по принцип за редни, но замислете се: на кои емоционални изрази ставате свидетели по-често на публични места: на гореизброените или на целувки, милувки, усмивки, на добри думи? Дали не е по-полезно за настроението на човек да види как една ръка се вдига, за да погали любим човек, отколкото такава, която се вдига, за да ръкомаха яростно и заплашва? Как би действал човек, който през деня става свидетел на повече изблици на нежност, отколкото на огорчение,гняв,притеснение – би сътворил по-скоро хубави неща или би разрушил спокойствието на хората, с които се срещне? А как би действала нескритата нежност и съзнанието, че няма защо да се крие, върху бъдещия характер на едно дете – по-зле ли от прикритата?Все реторични въпроси.

 Колкото и да не обичаме негативните емоции и техния израз, до такава степен сме се срастнали стях, че ги приемаме като ежедневие, а за израза на положителни пориви на нежност се замисляме дали е морално или неинтимно на публично място! Ако любовните емоции са интимни и поради това не трябва да се показват с жестове на публично място, нека да забраним тогава и жестовете, демонстриращи негативните индивидуални емоции – хората да си се цупят, мърморят, ръкомахат и викат вкъщи!Или тези вторите са добили публичност?:))) „Но тези емоции са неудържими вповечето случаи” – биха казали много хора. Така...а пък поривите на нежност трябва да се удържат, у някои хора даже не идват и такива пориви! И това сигурно е естествено, светът си е такъв.... Публичност е добила формулата:„Негативните емоции предизвикват негативен израз, който в най-лошите случаи се наказва законно по негативен начин(примерно побой- с арест)”. А защо не го заменим с: „Позитивните емоции предизвикват позитивен израз, който се„наказва” с радостна усмивка от страна на другите”?

 
Може би някои мислят, че има огромна разлика между това да се изрази нежността чрез душата и това да се изрази чрез тялото. Мисля си, че нещата са свързани. И потискането на израза на този вид емоции по единия начин, води и до потискането им по другия.Но разбира се, тялото – емоции, изразени чрез тялото ( изключваме чрез очите – това се счита за допустимо ) -  и специално любовни емоции - са срамни, трябва да се крият или поне да се избягва да се показват пред хората( че кой човек обича нежности?:)))))... И като ни стане навик да ги крием от малки, какво да очакваме като станем възрастни – да се превърнем в хора, които не знаят как да изразят чувствата си не само на публични места – а дори вкъщи.

 

Същото е и със сексуалността. Недай си Боже някой младеж да целуне момиче по врата в автобуса или да си пъхне леко ръка под крайчеца на блузата й, някъде на улицата ,и разни баби почват да мърморят и да се кръстят. Ясно, добре, така са възпитани. Но аз предпочитам да видя палавия поглед на двама младежи, отколкото нацупената физиономия на някоя баба. (да не говорим, че и тази баба на времето е горяла по някой момък и се е ядосвала, че „не трябва”:))Какво лошо има да знам, че двама души повече в този град се обичат и желаят? Защо трябва да се чувстваме засрамени и притеснени от неща, които не вредят на никого? Или е естествено да се срамуваме от поривите на сексуалността си? За едно бебе не е неестесвено да изследва ‘какво е онова странно нещо, от което пишкам’ и се чуди защо ли мама го бие през ръцете; аз и до днес недоумявам защо като тийнейджърка трябваше скришно да чета за секса от книги като „Мъжът и жената интимно” и да се специализирам в  светкавично пъхване на книгата-табу под дюшека в момента, преди вратата да се е отворила? В крайна сметка възпитаваме децата си във всякакви ценности,натъпкваме им главите с един куп морални императиви, съвети, мъдрости...Да живее здравият разум! Но по отношение на емоциите, ни хрумва да обърнем огромно внимание на това, което трябва да не се проявява, понеже е неморално позиране:не се прегръщайте страстно, не се целувайте, никаква нежна милувка на публично място!(Това естествено не важи за всички; но много хора сякаш инстинктивно се спират преди да изразят нежност на публично място, макар да не го смятат за нещо лошо).

 

Та нали тялото ние дадено все пак, за да може душевните ни чувства да добият материален израз,за да ги усетим и да ни донесат радост (ако са позитивни) – защо да се лишаваме от радостта на целувката, прегръдката, ласката, ако поривът се е появил преди дас ме се прибрали вкъщи?И защо да крием от обществото тази радост, а в същото време рядко да  крием лошото си настроение?

Legacy hit count
2791
Legacy blog alias
13048
Legacy friendly alias
За-нежността-и-нейния-израз---
Размисли
Любов
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments23

Eowyn
Eowyn преди 18 години и 11 месеца
Аз пък не искам да гледам такива неща. Никак не ми действат позитивно, честно казано. Лиготии.
Избухващите характери, които не могат да се сдържат на обществени места, също са ми неприятни.
Изразила съм си мнението - и на скандалите, и на любовта мястото им е вкъщи. А детето няма нужда да гледа скандалите на майка си и баща си пред други хора, нито как те се прегръщат, целуват, натискат и т.н. пак на обществени места. Да си се гушкат вечер вкъщи...Или когато там са вкъщи.

Ама мен не ме слушайте. Аз съм...един вид ледено момиче. Под усмивката, която виждате.Лошото е, че май го и показвам вече.
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
На мен пък хич не ми изглеждаш ледено момиче:))Даже, като те видях, ми се стори един от най-емоционалните хора, които съм срещала:)))
Shogun
Shogun преди 18 години и 11 месеца
И аз, като видя "лиготии", си обръщам главата на другата страна.

Обаче (какво противоречие) не съм против натискането / целуването / прегръщането) на обществени места.

По принципни съображения: понеже тези действия са израз на някакви хубавичувства, та ако ще и не на чувства - на страст, и са сихубаво  нещо.

Е,  че не е много прието да бъдатпоказвани, е факт, но това според  мен  с  времето ще  се  промени. Понеже хората трябва да се срамуват съвсем  от  друго, а  не  от  любовта  си.
borislava
borislava преди 18 години и 11 месеца
За мене въпросът не е дали да проявяваме интимност на обществени места, а дали да я крием. Отговорът ми на този нов въпрос е „не", защото смятам, че проявата на интимност е естественото поведение между двама, които са в интимни отношения. Най-малкото по-лесно е да се придържаш към естественото си поведение. Единствено ако това се прави специално за свидетелите, проявата би била демонстрация. И ако публиката се чувства като специален адресат на поведението на влюбените ­– да се оправя със свойте проблеми.
mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
Аз мисля, че няма нищо лошо и че дори е много хубаво двама влюбени да показват нежност на обществено място. Разбира се, тук опираме до въпроса докъде се простира допустимата нежност, която трябва да проявяваме и на кои точно обществени места тя е допустима. Нежната целувка по врата е нещо много хубаво, но не мисля, че е уместна в учебната зала по време на лекции, например (и такива неща съм виждала). Но по улиците, в парка, в кафенето - мисля, че си е напълно приемлива. Всичко е въпрос на такт и съобразителност ...
Но, все пак, няма как да зная, че на някого - бил той стар или млад, не му е приятно да гледа целувки. Един не обича да гледа проява на нежности, друг - други неща. Трябва да бъдем малко по-толерантни.
Преди време един французин ми сподели учудването си, че не забелязва много влюбени двойки да се целуват по улиците в България, за разлика от Франция, където това е най-обичайната и често срещана гледка. Вероятно на човек от Близкия Изток ще му направи впечатление точно обратното.
mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
Също съм съгласна с pavvvlina, че проявите на любов действат позитивно:)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Да, наистина зависи от хората и възпитанието им как ще възприемат проявата на нежности, къде и какви граници ще поставят:)))И е разбираемо - ако сега започвахме света отначало и главите ни бяха празни от каквито и да е социални кодове, какво бихме помислили тогава? Тук съм съгласна с Борислава, че е най-малкото по-лесно човек да се придържа към естественото си поведение.Но след толкова хилядолетна история и толкова различни религиозни и социални норми, с които са ни пълни главите (без непременно да подценявам и отхвърлям тези норми), е съвсем нормално хората да гледат различно на определен тип поведение - и техните реакции не са насочени конкретно срещу поведението, а им идват отвътре, просто не го ЧУСВТВАТ приемливо. Съжалявам, че не бях направила следното уточнение - ако, разбира се натискането например е "специално за свидетелите", тогава наистина си е чиста проба демонстрация - и съм забелязвала много такива прояви на хора, които, напълно осъзнавайки каква ще е реакцията на съответния адресат, просто целят да скандализират. Мисълта ми бе за другите- които не искат да скандализират, смятат, че проявата им на нежност е чиста и израз на чувството/порива им в момента - тогава се замислям лично аз: притеснението/неприемането от страна на други  да се прояви на публично място естествено ли е или е резултат от някакви срастнали се със съзнанието ни норми? Явно не може да има ред в обществото ни без норми, но не ми е приятно те да засягат хора,които погледнато от който и да е логичен ъгъл, не правят нищо лошо - и тук ще цитирам Шогун:"хората трябва да се срамуват съвсем  от  друго, а  не  от  любовта  си."
kotka_sharena
kotka_sharena преди 18 години и 11 месеца
Макар все още да не съм си дописала мнението за темата на Бат` Боре, се възползвам от малкото работа днес да изкажа мнение и тук.
Да си призная и мен ме заинтересува мнението като цяло по темата и се радвам, че Павлина се е сетила да му драсне една доста хубава побликация, която да изкоментираме.
Гледката на целуващи се двойки на вън поражда в мен смесени чувства... От една страна ги намирам за много сладки, а от друга пораждат известна доза завист. Не, че не съм имала своите "демонстрации", но като цяло изпуснах момента в който някое гадже се разхожда с мен, хванати за ръце и прочие.
Има и един друг момент - различните индивиди в природата имат различен начин за ухажване и различна любовна игра. Хората просто имат известен набор от такива похвати. И ако в природата това е нещо естествено, защо да не е и сред нас? На когото не му харесва, просто да не гледа.
В този ред на мисли за себе си смятам, че хората не демонстрират чувствата си на обществено място с идеята да шокират този или онзи, но факта, че има някаква публика действа възбуждащо. Възбуждащо е и да нарушавам така наречените обществени норми на поведение. 
Смятам, че не трябва да го мислим толкова, а просто да се забавляваме, кой както намери за добре:)  
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Ето тук съм солидарен с Борислава, обаче...
1. ако нещо е "интимно", то не може да се показва по определение (защото значение на тая дума включва в себе си тайност, скритност)
2. има разлика между "да не го крием" и "да го демонстрирам"
3. не трябва да правиш това, което е неприятно на други хора, поне защото ти си човек, както и те са - вие сте от една кръв
Успешна охота! ;-)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Знам, че "интимен" включва в себе си тайност и скритост, но идеята ми бе, че това е измислено по-късно в историята , когато някой е решил, че трябва да се убедят хората, че сексуалността е срамно нещо, следователно трябва да се крие.(Нямам предвид да се демострира "безсрамно":))), тоест- показност). И тъй като от векове хората се възпитават и убеждават в гореспоменатия срам , съвсем последователно човек инстинктивно вече се изчервява, срамува и извръща поглед, ставайки свидетел на прояви на нежност  - но това за мен не е следствие от вродено емоционално отношение към такива неща , а се е превърнало в нещо като ПРИДОБИТИТЕ рефлекси. Убедена съм, че ако еднин човек от бебе не се възпитава във възприемане на сексуалността като срамна и не става свидетел на гореизброените реакции от околните, то няма да има този рефлекс, нито ще се притеснява. Но това, разбира се, няма как да се докаже с експеримент, първо защото не може да се осъществи такъв вакуум, в който да израстне човек, и второ, защото подобен експеримент е нехуманен. Доказателството на мнението ми ще се затвърди или опровергае с времето.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
:) интересно написано, само според мен не че изразяваме повече негативни емоции, а по-скоро повече ги забелязваме. Та оглеждайте се повече :)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
:))Да, и тоя елемент го има. Не случайно до скоро посланието ми в Скайп бе: "Човек вижда красотата винаги, когато иска да я види, и вижда грозотата там, където се страхува да види красотата!"
Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 11 месеца
Павлина,

това са пълни глупости ...

ЧОВЕК ЗАБЕЛЯЧВА ПО БЪРЗО НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ, ЗАЩОТО МОГАТ ДА БЪДАТ ОПАСНИ, това е свързано с инстинкта за уцеляване, не с това каво искаш.
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Stratovarius,мнението ти е напълно логично, но аз вземам под внимание и един друг факт:това, което ми се случва доста закономерно, е,че когато съм в лошо настроение, срещам само нацупени хора, в автобуса стават скандали, ограбват някого пред очите ми, приятелите ми се оплакват от проблеми и т.н. Когато обаче се събудя в добро настроение и имам позитивна нагласа за деня, тогава срещам усмихнати хора, в автобуса не стават скандали, приятелите са щастливи и т.н. Тогава инстинктът ми за самосъхранение няма как да се включи, защото липсва нещо, което  да го провокира. Така че или позитивните емоции действат позитивно и привличат повече от вида си, или причината е назованата от chip_dale, или някаква друга, но определено има нещо повече от инстинкти...
chipdale
chipdale преди 18 години и 11 месеца
:) Може и да си прав, но мен ми звучи по-красиво коментарът преди теб:)
chipdale
chipdale преди 18 години и 11 месеца
аам, това беше до Stradivarius ;)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Бих искала да благодаря на всички за толкова разнообразните наблюдения, които дадохте. Постът ми тръгна от една идея, но последвалите примери и допълнения от вас я разшириха толкова, че то човек трактат може да напише по въпроса!:) Благодаря!:)))И се усмихвайте повече!
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Ха, chipdale, ти взе, че се регистрира! А добре дошъл! Дано да ти хареса в BgLOG!:)
chipdale
chipdale преди 18 години и 11 месеца
danke! много сте гостоприемни:) малко ми се спи вече та ще отложа по-подробното разглеждане, но поне ще заспя усмихнат:)

та лека
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 11 месеца
...лиготии, а?! хм...
She-Wolf
She-Wolf преди 18 години и 11 месеца
Какво ви става бе хора?! Срам ви е, че обичате? Срам ви е, че държите на някого? Срам ви е, че искате да погалите, целунете и прочие някого пред други хора? Да, всичко си има някакви граници... Но пък ако ми се прииска и секс на някой претъпкан площад ще правя... Защото тия граници не са дошили свише... Хората са тесногръди...

Валар Моргулис!
daritooo
daritooo преди 18 години и 10 месеца
Накефи ме коментара на "котка шарена", споделям нейното мнение. Аз страшно много се дразня на хора които демонстрират чувствата си нарочно или просто нарочно показничат...личи си, нещата стават много изкуствени и е смешно. Хората които найстина се обичат си личат отдалеч, на мен са ми сладки, и ми харесва по-явното изразяване на мисли-напук на остарелите, патриархални ако щете мисления, които в момента са далеч от нашето съзнание.
"Да разчупим леда"- дето се вика:)))))