Много учени са си блъскали главите, опитвайки се да създадат нещо лесно за използване, удобно и ако може вечно. Но и много малко от тях са си давали сметка, че върховата стабилност на материята и енергията е нещо доста непостоянно и е въпрос на време вечното да се окаже не по-малко преходно. Като за целият този процес носят вина учени със същите стремежи, но от ново поколение.
И въпреки всичко има неща, които са устояли на безмилостният научен прогрес, просто защото при тях логиката е била единствен мотив.
Става дума за мерните единици, основани на използвания в геометрията мотив 180°/360°. Всеки ъгъл на 180° от първия означава противоположна посока, така че за ранните картографи е било съвсем логично да означават с дължина 180° меридиана, противоположен на отправната точка на 0° - Гринуич.
Поради същата причина немският физик от XVIII в. Даниел Фаренхайт съвсем преднамерено разделил скалата между точката на замръзване и "противоположната" и точка на кипене на водата на морското равнище на 180° (32°F до 212°F).
Някои от следващите мерки са били съобразени със същият мотив - в мореплаването минутите (60 минути, 6076.11549 фута, 1852м.)от дъгата, е била наречена морска миля, а нейната скорост - възел. Междудругото точно този възел си остава и до наши дни единственият официално възприет начин на изразяване на скоростта в авиацията и мореплаването и се използва дори при кацането на космическа совалка.
Първоначално един фут се е равнявал на 1/6000 от минутата базирана на географската ширина, измерена в Англия. Самото число 6000, както и 360 за градусите и 60 за минутите и секундите във времето, навигацията и геометрията, било избрано за по-лесно делене, тъй като има повече делители, отколкото производните на десетицата. Оказва се, че и 60 е най-малкото число с дузина делители, с които се дели без остатък (1,2,3,4,5,6,10,12,15,20,30 и 60).
При изразяването на обем нещата обаче придобиват пълен безпорядък. Като проблема не е само в това че островните измервателни системи за обем в Англия и САЩ са различни. Поради наличните три стари вида мерки, наречени галони до края на XIX в. Винен галон - 231 куб. инча; галон за бира - 282 куб. инча и галон за зърно - 192 куб. инча. Последният се е равнявал на традиционният уинчестърски галон от XV в. В Англия със закон от 1824г. е обявен един галон, наречен имперски - точно определен като обем, побиращ 10 фунта дестилирана вода, с температура 62° по Фаренхайд и равен на 4.54609литра. В същото време старият британски галон се превърнал в нова официална мярка в САЩ. Равен е на 3.785411л. и е стандарт и до днес там.
Именно в изразяването на обем човечеството се е създзало невероятни мерни единици, които и до днес се ползват - кола, топ, пакет, бала, руло, кълбо, чиле, вретено, въже (с което се измерва обем риба!), както и ласт (пак риба = 33 въжета риба или около 13 200 херинги), буре, барел,кварти, инчове живак...
По същото време (преди два века) французите, като едни видни "откриватели" решават да наложат на цивилизованият свят нова система, наречена метрична. Самото и име произлиза от основната и единица - метърът, който за съжаление и до днес няма нито логична, нито конкретна основа.
Някои от вас, предполагам са неприятно изумени как може нашият метър, част от система, която официално се бележи като SI (Systeme Internacionale d'Unites) и е на път да бъде приет като световна универсална структура за мерки и теглилки, да няма логическа и конкретна основа. За това ще обясня по-подробно.
Първоначално се е смятало, че метърът е равен на една десетмилионна от разстоянието между екватора и полюсите. По-късно обаче се оказало, че това не е така, в първите изчисления имало грешка и метърът бил предефиниран отново като "дължина на прът от платина, пазен в едно подземие недалеч от Париж и белязан с две резки". Тази дефиниция на метърът била едиствената официална такава до 1960г. До тогава научните общности по света не го и приемали като нещо по-сериозно от шегобийство. Но французите се взели в ръце и го предефинирали в нещо звучащо доста по-научно - един метър е бил равен на (внимавайте сега) 1 650 763.73 дължини на вълната на оранжевата светлина, излъчвана от криптон-86 при определени условия. Как ви се струва това като концепция за мерна единица за едно обикновено домакинство? Разбира се нещата не приключили дотук, тъй като криптон-86, колкото и важен химичен елемент да се явява, оранжевата му светлина няма никакво научно значение и през 1983г. се е наложило метърът отново да бъде променен в сегашният му стандарт. Настоящата му дефиниция е : Разстоянието, изминавано от светлината във вакуум за 1/299792458 от секундата. Най-добре го запомнете, особено ако смятате да се явявате на някое телевизионно състезание, там обичат да променят някоя и друга цифра. ;-)
И ето че вече имаме две мерни единици, които измерват разстояние, изминавано от светлината във вакуум, само че новата в лицето на метъра изглежда доста трудна за обосновка. Другата мерна единица, която представя доста по-лесно светлинното разстояние, по случайност се е оказал фута. Един фут е равен на разстоянието, изминавано от светлината за една милиардна от секундата.
Оказа се, че тази втора част на темата вече достатъчно обем зае, затова ще се наложи да напиша и една трета част, където ще разгледам съвсем новите мерни единици.
(Използвана помощна литература - виж част първа)
Legacy friendly alias
На-светлинни-години-от-нас--част-втора-
Ежедневие
Забавление
Нещата от живота
Comments