Има едно проклятие. То гласи:
„Дано живееш в интересни времена!“
Тери Пратчет
В "Интересни времена" живеем. Това е безспорно. И човек не може да не се замисли докъде ще доведе всичко това.
От една страна имаме един побеснял президент в лицето на Владимир Путин, който така се възгордя от своята позиция, че започна да се превръща в заплаха за Запада. От друга страна виждаме Ердоган, който върви по същия път, тъпчейки всичко, което Бащицата Ататюрк е завещал на Турция, най-вече светския живот и уникалната комбинация от цивилизация и мюсюлманство.
Още по-надолу пък се вихри Ислямска държава, която обяви халифат и протегна ръка към Европа за да напомни за времената, когато Мохамед с огън и меч е печелил нови последователи на новата си религия. ИД печели сърцата на все повече привърженици по същия начин по който Мохамед преди векове сгря сърцата на обезверените и чудейки се в смисъла на живота бедуини, давайки им същата вяра, с която техният пророк ги е спечелил тогава.
А в Европа - орди от сирийци, афганистанци, иракчани и палестинци атакуват бляскавите столици на Стария континент в търсене на по-добър живот. Отиват там обаче носейки това от което бягат - своята религия и виждания на живота, същите, които всъщност са довели до разрухата от която бягат. Отиват в цивилизована Германия и се опитват да налагат своите разбирания за живота, без да осъзнаят, че може би не те са правите, след като са отишли на място, което е по-добро за живот от техните родни градове и села. Строят се огради между държави, които последните години се опияняваха от свободата и въодушевено празнуваха Денят на Европа. Въвеждат се отново паспортни проверки, а полицаи са нащрек. Викът "Аллах Акбар" буди паника.
Още по на запад пък Великобритания обвинява Европейският съюз за всички свои несгоди, невиждайки, как Лондон се е превърнал в град в който не можеш да се разминеш с човек, който да не носи чалма, да няма точка между веждите или индийски тюрбан, да пазарува в мола с фередже. Бях там и останах втрещен от многоцветността, а минавайки покрай Лутън помислих, че съм в Ориента. Честно, уплаших се - градът нямаше нищо общо с представите ми от романите на Агата Кристи, Чарлз Дикенс, Артър Конън Дойл...
Още по-назапад, та чак отвъд океана Америка е на път да избере един човек, който печели привърженици с езика на омразата. Днес дори Северна Корея обяви, че подкрепя Доналд Тръмп за президент на САЩ. Как ви се струва това?
Във Венецуела пък обявиха двудневна работна седмица, тъй като няма ток. Няма и тоалетна хартия. Няма и пари, тъй като цената на петрола се срина. Пропадна така, че лъснаха всички пробойни в обществата, които досега живееха охолно, харчейки и горейки в атмосферата "Черното злато". Това злато ни направи толкова болни, че докторите се изродиха в бизнесмени, на които и лихварите биха завидели.
На Филипините пък кандидадатът за президент, който се очаква да спечели изборите днес обявил, че журналистите за да ги убиват, значи са виновни. В неговата страна само за миналата година са убити над 130 журналиста, което поставя Филипините на първото място по брой убити журналисти в света.
В България пък си имаме за премиер едно лице, което копира простоватият манталитет на Тодор Живков. "И аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме" - изцепва се той, журналистките хихикат, простолюдието се хили с болните си зъби, а на следващия ден градският транспорт е с нова, по-висока цена. 100 души протестират пред общината, но цените не помръдват дори при разкритието за чудовищна корупция в Центъра за градска мобилност.
В Гърция пък удариха дъното, а носовете на Гордите Елини продължават да сочат към небето. Денем се протестира до дупка, вечер се танцува сиртаки и се ядат плата след плата. Европа налива пари, а вместо да се затегнат дупките на коланите, Гордите Елини сочат кредиторите като източник на своите тегоби. Блокират граници, стачкуват, умилкват се на Путин. Както впрочем се умилкват на Путин и в съседна Сърбия, сякаш забравили, че имат за цел да се присъединят към Европа.
А Европа.... Европа върви към своя провал. САЩ също. Само Китай успява да печели напук на всичко, Южна Корея продължава да ни удивлява с технологии, а Япония отново вероятно ще избухне на технологичната сцена и ще учуди света със своя гений.
Кофти се получава по света. От всичко написано дотук сигурно добихте представа какво искам да кажа. Всичко негативно събрано накуп. Дали досега не живеехме в някакъв нов Бел Епок - период на относителна спокойност? Какво ли ни очаква след това? Дали не наближава Третата Световна война? Надявам се, че не. Надявам се. Но всичко около мен показва, че тази лудост няма накъде другаде да избие. Нормалността е толкова малко. Здравият разум, любовта и добротата са много по-слаби...
Comments