Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.

Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?

Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!

Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…

Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.

Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?

Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.

Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.

Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?

Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.

Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.

Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.

Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.

Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.

А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.

Е, а сега вярвате ли на написаното тук?

Хармонията е проста. Тя произлиза от факта, че съществуват две сили в природата: силата на отдаване (положителната сила) и силата на получаване (отрицателната сила), които на различни нива (биологично, физическо, морално и пр.) се проявяват като уравновесени системи. Ако тези сили са уравновесени в човешкото тяло, тогава то е напълно здраво. Ако те са в равновесие в природата, тогава тя се намира в пълен покой. Липсата на равновесие води до всевъзможни движения.

Естествено, неравновесието е необходимо, защото дава живот – постоянното взаимодействие межди двете сили в определени рамки, колебанията им относно една друга, създават живот. Например, разширяването и свиването на гърдите, сърцето и други органи е изградено на взаимните движения на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което се случва между тях, в следствие на техните правилни и хармонични взаимодействия.

В своето развитие ще достигнем до етап, в който цялото човешко общество ще достигне именно до този начин на работа, в който всички негови части взаимно си влияят. Но тези влияния, както при дишането, ще бъдат независими едни от други, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те ще взаимодействат помежду си последователно: колкото дадем на природата, толкова ще получим; колкото получим, толкова трябва да отдадем.

Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна поддръжка. Природата, която ни води до равновесното състояние между нейните две сили, силата на отдаване и силата на получаване, подсказва, че трябва да достигнем до това. Това е нейната обща насока.

Нищо не можем да направим без този общ вселенски закон. Можем само да разберем на къде сме се запътили и как правилно, доброволно и съзнателно се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ ни закон. Така ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще достигнем, но и на всички нива на развитие.

В руски център за изучаване на общественото мнение през февруари 2010 г. било проведено запитване, което показва, че въпреки факта, че около 84% от възрастните мъже и жени не се считат за самотни, всеки втори от нас смята, че все повече хора стават такива.

Ето такъв е парадоксът. Ние се развиваме, нивото на живота ни се повишава, а връзката помежду ни става все по-малка и по-малка. И се боя, че може да дойде такова време, когато всички ние ще се окажем в пълна самота, независимо от хората около нас.

Всеки от нас се намира в свой собствен свят, който в продължение на целия ни живот претърпява определени изменения. Отначало в него има само родители и близки роднини, след това се появяват съученици, колеги. И този наш вътрешен свят се променя в зависимост от това, доколко човек е способен да възприеме или отхвърли тези ценности, които преобладават в хората около него.

Но освен хората около мен, има още и огромен свят на природата. Как се получава така, че са съществували и съществуват такива, които избирайки за свой образ на живота отшелничеството, не чувстват самота, и обратно – човек, който се намира в средата на тълпата (например, шоубизнес, политика и др.), изпитва невероятни по своята сила пристъпи на отсъствие на връзка с останалите хора, водещи го към депресия? Съдейки по многочислените анкети, мислите за самоубийство възникват при тези, които страдат от депресия и самота, и по-голямата част от самоубийствата в нашия свят произтичат именно поради непоносимото усещане на себе си без другите.

Но самотата има и своите плюсове. Състоянието на отсъствие на връзка с други хора дава на човек възможност да спре и да помисли, да анализира създадената ситуация, да направи изводи и да продължи своя живот вече на друго ниво. Погледнете какво става, когато човек остане сам? Отначало се опитва да запълни тази пуста ниша с всевъзможни способи – това може да бъдат както положителни житейски напълвания (клубове, книги, театър, кино и др.), така и обратно, например, алкохол и наркотици.

Ще кажа под секрет, че за това, което избира човек, играят не последна роля и тези, които се намира около него. Защото всъщност целият свят около нас работи като рекламна агенция, рекламирайки ни всевъзможни наслаждения. При това тук няма някакви особени различия, било то реклама на благородство, любов, меценатство или реклама на всевъзможни „човешки грехове“. Изборът, който ще направя, разбира се, винаги остава за мен.

Но да се върнем към самотата. Защо това явление днес става все по-разпространено? Според мен, работата е видимо в това, че ставаме все по-затворени в себе си, в своя собствен свят, и хората, които ни обкръжават, все по-малко и по-малко ни интересуват. Какво изпитва човек в такова състояние? Какво означава да си сам със себе си и целият свят наоколо да живее някакъв собствен живот, където за теб няма място. А всъщност място има за всеки, но не всеки е способен да влезе в това единение със света. И проблемът е само в това, да поиска да се съедини с другите. Всичко зависи именно от това желание. А намират ли се много хора, способни на това?

Не, човек предпочита да страда и да се наслаждава на своите страдания. Защото усещането за лъжливо геройство дава голямо наслаждение, доколкото да излезеш от своя собствен затвор означава да се откажеш от възможността да съжаляваш себе си, да се считаш изоставен и много други, което е толкова сладко за нашето его. Уви, повечето самотни хора са склонни да обвинят всички и всичко за своето нелеко състояние, като в същото време сами са виновни за случващото се.

Освен това, то е предизвикано и от факта, че в нашия съвременен свят зависимостта от външната връзка един с друг претърпява огромни изменения. И подозирам, че се нуждаем от по-вътрешна връзка, отколкото външна (въпреки че едната не изключва другата). И показател на това е все по-голямото навлизане на хората във виртуалния свят – света на интернет и общуването със самия себе си. Но какво означава вътрешна връзка и възможна ли е тя?

Как човек може да се свърже с другите на по-дълбоко ниво? И какво означава да се съединиш с другите? Видимо заради решението и търсенето на отговорите на тези въпроси, на човечеството се дава да усети какво е самотата – когато съм един и няма никого освен мен. Получава се така, че ние опознаваме почти всичко от неговата противоположност: ако не почувствам тази бездна от самота и отсъствие на връзка, няма да знам, че има още нещо, освен мен, а това означава, че няма да бъда в състояние да поискам да бъда съединен с всеки. От друга страна, защо да чакам тази все по-задълбочаваща се бездна? Защото мога и да не дочакам кога ще ме удави със своята тежест, а още сега да потърся възможности и начини за нашето обединение един с друг…

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

Инфекциозните болести се разпространяват по цялото земно кълбо все по-бързо и лечението им става все по-трудно. От седемдесетте години насам, новите заболявания се появяват с безпрецедентна честота... Днес съществуват повече от четиридесет вида болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

  Световната здравна организация

Историческите факти свидетелстват за това, че човечеството боледува толкова време, колкото съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува.

Всъщност, свикнали сме да воюваме: ту един с друг, ту с глада, ту със стихиите, но войната срещу болестите е поставена на особено място. За цялата история на човечеството всички войни и стихийни бедствия не са отнесли толкова животи, колкото болестите и епидемиите, нееднократно заплашвали човечеството с пълно унищожение.

За разлика от природните катаклизми, да се съпротивлява на които човекът нямал нито сили, нито възможности, болестите се държали малко по-иначе – с тях можело да се воюва и често да бъдат побеждавани. И затова напълно естествено било появяването на целители, а след това на лекари, които застанали между нас и болестите.

Отначало методиката за възстановяване на здравето била проста и близка до природата, но с напредъка на медицината като наука, човечеството обявило на болестите истинска война и намесата в организма придобила тотален характер.

Към средата на ХХ век медицината отбелязала подем и обещала да ни избави от множество болести, а откриването на антибиотиците направило тази мечта толкова реална, че  се предполагало въплътяването и да стане за няколко години.

Еуфорията продължила не особено дълго. Времето много бързо донесло отначало съмнения, след това и разочарования – оказало се, че вирусите имат защитен механизъм, който преподнесъл на учените неприятен сюрприз. Така например, под въздействието на антибиотиците мутирали грипните вируси, които станали по-малко уязвими и по-смъртоносни. Последвалата борба с мутантите пораждала нови пълчища още по-агресивни наследници. Новите видове вируси нямали край, а проблемът нямал решение.

А вече абсолютно пълна подигравка с усилията на медиците станало откритието, че в следствие на мутацията вирусите се „научили” за много кратко време да се пренастройват към новото лекарство. По този начин, антибиотикът, въведен в тялото на болния, ставал не отрова, а храна за новото поколение вируси.

Претърпявайки поражение на фронта на инфекциозните болести, ние откриваме, че също толково зле стоят нещата с наследствените, раковите, сърдечно-съдовите и прочие „болести на века”. Тази статистика може да означава само едно – ние сме обречени да боледуваме.

Тогава защо боледуваме?

Свойството на човека да боледува и възбудителите на болестите са създадени от природата и еднакво грижливо се пазят от нейните закони. Затова всеки наш опит да унищожим възбудителите на заболяванията или да променим техните свойства, за да подобрим наследствеността, се натъква на все по-нарастваща съпротива от страна на природата и неизбежно ни довежда до неуспех.

Природата има с човека особени сметки за уреждане. Природата воюва с нас постоянно, използвайки като оръжие  не само болестите, но също екологията и икономиката; тя ни сблъсква в непрестанни войни един срещу друг.

Защо отношението на природата е толкова враждебно към нас, може би, ние не и съответстваме в нещо?

Цялата природа е създадена и съществува по законите на отдаването. Това означава, че всеки елемент, всяко творение на природата взема само това, което му е необходимо за да съществува, но в същото време храни другите части на природата. Това е подобно на единен организъм, където всеки орган и всяка клетка взаимодействат помежду си, обменяйки хранителни вещества и информация в пълно съответствие със законите, според които този организъм е създаден и съществува.

На човекът, за разлика от останалите части на природата, му  е дадена особена сила, позволяваща му да се вижда като „главен” в царството на природата – това е силата на нашия егоизъм. Нашият егоизъм ни кара да усещаме, че всичко е създадено и съществува единствено за удовлетворяването на сиюминутните ни ненаситни желания.

Заети да тичаме след наслажденията, ние изведнъж откриваме усилващата се съпротива от страна на природата и виждаме, че всичките ни усилия да победим болестите, да предотвратим войните, да направим живота си по-комфортен и спокоен са обречени на провал.

Всичките ни войни против природата никога няма да донесат очакваните плодове по една единствена причина: ние не разбираме, че силите на природата противостоят не на нашите действия насочени към нея, а на нашите мисли и желания, които насочваме един към друг. Защото само на нивото на човешките взаимоотношения се проявява максималната сила на нашия егоизъм. Завист, желание да властваме над себеподобните си, ненавист – тези чувства са източници на мисли, които притежават истинска разрушителна сила по отношение на природата.

Силите на природата са насочени към поддържане на равновесието на цялата система и използват всеки елемент в режим на пълно отдаване.

Ние, от своя страна, подбно на ракова клетка в тялото на природата, вместо да храним съседните клетки и по този начин да поддържаме живота на целия организъм, желаем да използваме всичко, което може да ни даде природата единствено за собствено наслаждение. Ние блокираме мислите си в собствените си желания, отделяйки вместо жизнени сокове смъртоносна отрова. В резултат на това загиват първо съседните клетки, а след това и целият организъм.

Значи, ако променим мислите и желанията си, ще променим отношението на природата към нас и ще се избегнем заплахите от болести и катаклизми?

Да. За това е необходимо да се издигнем на друго ниво на взаимоотношения помежду си, а значи и на друго ниво на взаимоотношения с природата. Трябва да достигнем състояние, което се нарича „любов към ближния”.

Човечеството, осъзнато или интуитивно, винаги се е стремяло именно към това състояние – защото то предполага пълна хармония с природата и изчезване на причините за конфликтите между нас. Днес ние живеем в особено време, когато са създадени всички условия за издигане на човечеството на ново ниво на съществуване.

Ако ние незабавно започнем нашето поправяне, ударите, които ни изпраща природата ще отслабнат и постепенно ще спрат. Ние ще станем такива, каквито и трябва да бъдем изначално – най-важната част в общия организъм на природата. Тогава тези сили, които природата използва срещу нас, ще се обърнат в сили на подкрепа и защита.

БРОНИРАН УЧЕБНИК

 Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който, несъмнено, се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече – този процес е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите:”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател, - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Закона/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

БРОНИРАН УЧЕБНИК

Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който несъмнено се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече –  процесът е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите: ”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Законът/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

(тема с продължение)

ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Силата на човешкия ум има предимство пред чувствата, когато се проявява като  действие на мисълта. В такива случаи, когато човек извършва нещо под влияние на мисълта той усвоява най-трайно знанието, което му е донесла съответната мисъл. Необходимо е обаче задължителното условие за концентрация на мисълта. Само силно вглъбения в себе си, когато извършва определено действие, може да извлече полза от него. Затова сега Ние предлагаме възможност за концентрация и самовглъбяване, която може да ви послужи по  пътя на познанието, към което се стремите.

 Самовглъбяване и концентрация

Седнете удобно на диван, фотьойл или стол. Важно е да имате добра опора за гърба. Ръцете ви трябва да са върху коленете с дланите нагоре. Съберете в една точка палеца, показалеца и средния пръст на дясната ръка. Те трябва да са леко допрени. С дясната ръка допрете челото между веждите ( на мястото на третото око), така както са събрани пръстите ви. Останете в това положение около минута. Свалете дясната ръка и направете същото с лявата. Останете така още около минута. Свалете и лявата ръка и  погалете леко мястото където са били пръстите ви, а след това сложете ръцете си върху коленете с дланите нагоре и останете така спокойно без да затваряте очи. Стената срещу вас трябва да е бяла. В никакъв случай не би трябвало да е пъстра и с някакви картини по нея. Останете така спокойно, без предварително подготвени мисли и следете какво ще се появи в съзнанието ви или пред погледа ви. Би трябвало да усетите желание за активна творческа работа след около 10 – 15 минути. Това е времето, в което би трябвало да сте постигнали максимално спокойствие, пълно отпускане на цялата нервна система и усещане за блаженство от това състояние.

За да има по-добра полза от това упражнение е желателно още сутринта след ставане от сън да си поставите задача. Например, можете да поръчате на вашето съзнание да се подготви за 16.00 ч. за работа по определена от вас тема. Това става примерно така: “Аз имам нужда от повече знания по химия. Днес трябва да науча  нещо повече за въглеродния двуокис.” И толкова. Важното е да сте спокойни и съсредоточени когато давате заръката и да повторите  съответното изречение три до пет пъти. В определеното от вас време сядате с твърдата убеденост, че можете добре да работите по конкретния въпрос  или тема.

Такава заръка можете да направите за всичко друго, което искате да научите, за всяка област от живота или пък ако се намирате в затруднено положение. Да речем, че се колебаете да вземете решение по даден въпрос. Кажете сутринта, че искате до края на деня да имате решение. След това в определения от вас час направете упражнението и почакайте за отговора. Той може да  дойде в съзнанието ви като мисъл или като визуализация пред погледа ви.

Задължително условие за успеха на това упражнение е да не бързате за никъде, да сте спокойни и край вас да няма хора. Също толкова важно е да нямате преднамереност в ума си по въпроса, за който търсите отговор. Трябва да сте без мнение по дадения въпрос и да подхождате с абсолютно спокойствие към упражнението.

ВЪЗДУХЪТ КАТО ЖИЗНЕНО СТИМУЛИРАЩО СРЕДСТВО

 Правилното дишане е цяла наука, както, разбира се, и храненето и мисленето. Но все пак има две–три условия, които ако се познават, дишането би могло да бъде добър помощник на мозъчната дейност. Тук изобщо няма да коментираме пълната зависимост на човешкия живот от дишането, но има още нещо, което се нарича способност за правилно дишане, и ако тази способност бъде овладяна, ще се постигне нов подход в използването на въздуха като жизнено стимулиращо средство. И още нещо. Въздухът в състава, който имаме днес, не е най-добрата храна за човешкия организъм, затова трябва да се подбират определени часове, в които да се работи за стимулиране на дишането. Най-подходящото време е рано сутрин и късно вечер и винаги, когато сте сред Природата, но не повече от определените минути. Умението да се диша през носа, но с премерена дълбочина на глътката въздух и нейното правилно направляване при издишване определя способността за правилно дишане. Когато сутрин и вечер се отделят по 5 – 7 минути за упражнения за дишане, организмът получава необходимото зареждане и пречистване на фино енергийно ниво. Всъщност става дума за едно упражнение. Първото условие е стаята да е добре проветрена. Трябва да не бързате за никъде, да изключите от съзнанието си всичко, което ви причинява нервност и тревожност, да извикате на помощ  въображението си и така да „посетите” вашето любимо кътче сред Природата. Добре е да останете прави, удобно стъпили (с цялата повърхност на ходилата) в меки домашни чехли или върху мек килим. Макар и да не е за предпочитане, би могло да седнете, но с хубаво изправен гръб.  Преди да започнете упражнението дишане, е добре да си създадете представата, че вие усещате уханието на борова смола, въздухът край вас е кристално чист и  попива във всяка клетка от вашия организъм. В крайна сметка трябва да усетите освежаване и жизненост.

И така: проветрили сте стаята, настанили сте се удобно, създали сте си необходимата представа и започвате дишането. Поемате въздух през носа и проследявате мислено неговата сребриста лента как преминава през гърлото, през трахеята, слиза надолу и обгръща областта около пъпа (plexus solaris: слънчев сплит – симпатиков сплит). След това навлиза в стомаха и загребвайки от там застоялия, замърсен въздух, излиза през устата. Винаги когато обгръща слънчевия сплит, част от сребристата лента се разпилява из целия организъм. За тази цел вдишаният въздух се задържа няколко секунди (колкото е възможно, без да се насилва организмът) и когато се прави плавното загребване на замърсения въздух, започва издишването. И вдишването, и  издишването стават плавно.

В процеса на заучаване на упражнението трябва да си представяте, че сребристата лента въздух навлиза в организма плътно прилепена към гърба, а излиза плътно прилепена към гърдите. Така може да се постигне по-добре „загребването” на мръсния въздух. Необходими са 7 до 9 вдишвания. След доброто усвояване на упражнението може да се стигне до 11 вдишвания, но повече не е желателно.

За да можете да използвате и енергията на мисълта, е добре да имате в ума си кратко, стегнато изречение – формула. Например: „Аз съм в хармония с творческите сили на Природата” или „Аз приемам Божието благословение и душата ми се изпълва с благодарност”. Можете и вие да си измислите нещо, което да е най-близо до вашето разбиране за здраве и жизнерадост. Но не забравяйте, че думите трябва да са организирани в кратко, стегнато изречение. Когато приключите упражнението, изпийте чаша приятно топла, изворна вода.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com