Да се завърна в блога, когато никой не ме чака е като да се прибера в родината, да мина през двора на бащината ми къща, затрупан с пожълтели и полусухи листа от лозите точно в средата на октомври, когато ми предстои да остарея с цяла година само за един ден и всичките ми познати така да се зарадват на застаряването ми, че чак се надпреварват да ми го честитят.
Виждам, че наоколо все още се показва по някоя сянка от миналото и може би някои блогър или някоя бЛогиня ще надникне да види кой це навърта наоколо. Мечтииии... Може би.
А сега по същество.
Преди известно време реших да си позачистя профила си във ФБ от разни дълбокомислени статии, които ми запълват скучното ежедневие и ме успокояват, че по света има и по-голяма скука от моя живот в Гърция и после реших да ИЗОКАМ и за моя изненада ме чуха - кой с радост, кой с усмивка, но най-много със надсмешка. До тук добре. Обаче възникна един друг проблем. Във ФБ изОКванята ми потъват и после не мога да си ги намеря, защото от време на време пълня дневника с глупости, както се пълни кофа за боклук и с течение на времето открих, че моите си ОКАНЯ някак потъват и после не мога да си ги намеря. 
И ТЪЙ. 
ВРЪЩАМ се и знам, че никой не ме чака.

П.П. Исках да си сменя мейла за вход, защото съм скарана с АБВ.бг подръжката и искам развод с тях, но нещо не ми се получи смяната, тук май ги обичате, а нямам желание да се уча как се сменя мейл по трудния начин нито тук, нито на друго място. Дет се казва старо куче, нови номера не учи. :)

Ако на някой му стигнат нервите да чете и стигне до тук - добрееее- ееее-ееее, ако ли не, пак добре....
 ДОБРЕ ДОШЛА НА МЕН!!!! 
Аз мога да досаждам и на себе си много успешно.:) но започвам да си прехвърлям летните глупости насам, така че.... дръжте се здраво за мишката в пълна готовност да смените четивото с нещо по-читаво :) или по-четивно. :)

Успях след 2-3 години отново да се логна в профила си тук и с интерес погледнах малкото си постове. Тъкмо си мислех, че ще си попадна само на наивизмите, но като цяло не ме е срам от написаното :) 

Току-що гледах филма Завръщане, на Педро Алмодовар. Много хубав филм. И го казвам въпреки отзивите на някои филмови критици, които впрочем, видях наскоро. Тези критици ги канят на прожекциите и после одумват. И пишат по вестници и списания. С част от нещата, които пишат съм съгласен и ги уважавам за мнението им. Но специално за мнението им за този филм не съм съгласен. Някак си чувствам, че са се взели прекалено насериозно.
Някои от кинокритиците са облечени така, че хващат погледа отдалеч с нестандартни облекла и прически и изтънчени движения. Не казвам, че е лошо, харесва ми. Имаше една девойка, която беше невероятно секси и такъв приятно вглъбен поглед, че ми се щеше да се запозная с нея и да разбера какво я води в живота, но не ми стигна смелост - може би беше достатъчно самовглъбена, че да спечели страха ми.
Както и да е. Този път на тези хора им казвам - не сте прави! Може би от гледане на филми сте получили изкривяване на представата ви за живота, не знам, но знам какво чувствам аз секунди, след като съм гледал филма.
Филмът "Завръщане" е силен и хубав. Като другите филми на Педро Алмодовар. Филм за живота, такъв, какъвто е. Без грим (въпреки, че в него има много грим, който се разтича по очите на Пенелопе Круз).

Филм за човешки взаимоотношения - хей, критици, къде търсите тръпката, сюжета и другите неща, които сте нащракали на клавиатурите?
Човешки взаимоотношения, които могат да бъдат и толкова оплетени, колкото са и в живота. Филм за доверието, особено между родител и дете. Това е красиво и това е вълшебството и на този филм. Също, това е филм и за недоверието между родител и дете. Но няма да казвам повече, изгледайте филма. Ако останете поразени може би това е Педро Алмодовар, може би това е идеята на филма. Сигурен съм, че не сте захранени с Холивуд и не сте претръпнали откъм човешки чувства. Ако е така, в което наистина вярвам, то знам, че филма ще ви хареса.
Ето и едно видеоклипче, което направих от филма специално за вас. Една песен и едни очи.