16 ноември 2013г -  *Орлов мост*, София – 7 юли 2013г.

Без политика. Без коментар. Преброяване на участниците.

И така, гледам лицето на протеста от Facebook и се усмихвам, защото ме забавлява изобретателността на българина. Народното творчество има изумителна сила, когато е насочено към разрушителни амбиции. Само дето тази гледка обслужва нечии интереси, които не са народните.

 После гледам лицето на протеста през очите на коментаторите и статистиката и наистина съм изумена по колко различни начини може да бъде обяснено народното недоволство – от платени агитатори, през платени провокатори, до платени анализатори. Странно ми е че тези квалификации идват главно от платени журналисти и платени репортери, заради което тихомълком стигам до някой интересни изводи.

 Извод 1: Всеки човек /разбирайте тук ЖУРНАЛИСТ, РЕПОРТЕР или АНАЛИЗАТОР/ квалифицира останалите хора спрямо собствения си житейски опит, степента на сервилност, която може да изяви срещу заплащане и разбира се личната си наглост да счита мнението си за експертно и неоспоримо. Лошото е че негативните квалификации се запомнят по-лесно, а от тук следва, че е по-лесно да се опорочи и протеста на недоволните, което е целта на занятието.

  В края на краищата тези, които пишат новините в България са основно платени и всичко опира до пари, защото заплата е вид плащане, а в българските медии плащането не става само със заплати, понякога или дори най-често е с постове във властта. „Последният” танц около ДАНС беше силно доказателство за разплащане между медии и управление. Макар че мога да цитирам и други примери, при които известни медийни лица се обличат във власт и не се притесняват да демонстрират положението си както и начина и причините за придобиване на тази власт. Само дето до този момент личната им наглост да се обличат в политическа власт н беше стигала до ДАНС или до контрол над друга силова обществена структура.

 Това го разбирам – и журналистите са хора и те трябва да хранят семейства и искат да ядат. Нооо, всяко нещо с границите си. Разбирате ли, нямам нищо против да си заработвате заплата, но когато във всеки коментар откривам неприкритият журналистически или репортерски укор, към хората, които искат различен живот, се питам „Какви хора сте ВИЕ  дами и господа ЖУРНАЛИСТИ, РЕПОРТЕРИ и АНАЛИЗАТОРИ? Толкова ли добре живеете или толкова много ви плащат, за да играете непрекъснато ролята на опортюнистите?

 Извод 2: Ако живеем на един хал, би трябвало и еднакво силно да искаме това да се промени, но не виждам у вас такова поведение и не чувам правилните думи, за да разбера, че сте обективни и справедливи в оценката си на ситуацията.   

 След като от пролетта храня любопитството си с обвинения към все по-обедняващия български народ и наблюдавам главоломно нарастващата политическа наглост ми идва да креща: „ Взимайте си бюлетините, връщайте властта!”. Нещо от сорта на „ На ти куклите, дай ми парцалките!”, но – това но отрича горе написаното чисто лексикално – тази която си взе парцалките бях аз и емигрирах.

 После, благодарение на медиите и Facebook, се вглеждам в лицата на българските политици и си казвам: „ Ле-ле-еее, колко са жалки!” Нямат доблестта да заключат по домовете си цялата си наглост и като излизат пред обектива на камерите да изглеждат поне малко добронамерени и уважаващи този жалък народ, които има подари 25 години търпение. Израженията по лицата на разгневените български политици не могат да се променят независимо колко пари са пръснали за PR кампании. Народът си взима народната любов, а политиците не могат да разберат как така я губят като са си я купили евтино за един ден, а после не могат да я ползват и едни мандат.

 Извод 3: Спечелените избори са половин печалба, когато политикът не е способен да смени кожата си, така че да изглежда лицеприятно пред народа, които не е имал намерение да го избира в управлението. Както да си купиш бюлетини не е същото като да получиш народно одобрение или примирение.

 Тези хора, имам предвид българските политици, се гърчат от страх, че могат да загубят властта. Сигурно не спят. Всеки ден се чудят „Къде отиде ти любов народна?!” и „Как така се случи да не ме харесват тия прости данъкоплатци, като яко се изръсих да си купя бюлетини и регион?”

И така лъснаха гъзовете на българските политици.

 Извод 4: Огъзени и наведени пред спонсорите си и облещени пред народния протест – картинката на българската политика щеше да е смешна, ако не беше наистина жалка.

 През последните няколко седмици много ми беше интересно развитието на политическото поведение на БСП в Пиринско. Там малката народна съпротива в медиите беше изродена до платен протест срещу религиозната принадлежност на Муса Палев – обявен от ДПС за ненадминат управленчески експерт, а кандидатът на БСП инж. Ю. Гошев, който се отказа показно от поста ОУ в полза на ДПС, прояви изключителна наглост като заяви, че се срамувал задето е мълчал, но не се срамувал, затова че се е отказал от борбата за поста, а просто не искал да бъде употребен от съпартийците си, срещу партията-сателит, поддържаща политиката на С. Станишев.  Ама че разбиране душевна чистота, ама че партийна отговорност! Аман от подлизурковци! Аман от плиткодушие!

Много по-честно щеше да е да се изпъчи пред народа и да каже истината, че няма нищо против решенията на шеф-Боса Серго Станишев понеже са от една партия и се подчинява на партийните повели и най-вече се подчинява на баш шефа. Това щях да го разбера. Ама да ми говори за патриотичен дух и разцепление в партията-майка? Ай, стига, бе! Ние да не сме расли на дърво?! Много добре знаем какво е партийно поръчение, живели сме в условията на светлото минало и знаем как се прави тъмна демокрация.

 Извод 5: Раздаването на региони отдавна се оказа начин за разплащане между политици за вътрешни услуги, това не е тайна и ние си го знаем, но попълзновенията на определени партии в региони, където политиката им не се ползва с голяма подкрепа, заговори силно за преразпределение на властта или за нещо още по-политически „нормално” - за ЯВНА, дори публична търговия с постове за сметка на политически услуги.

 Обаче като оставим настрана преразпределението на регионите, много силно започвам да подозирам, че Серго си прави експеримент с народната любов и за да потуши страстите народни е извадил напреден план отбор „Б” начело с послушната марионетка Орешарски, които надупен и огъзен изглежда по-лицеприятно в зоркото око на партията-майка, щото, видите ли той не е точно един от тях, той е десен и не е червен, а е лилав и е някак е по-приемливо той да сваля гащи пред партиите-сателите и пред побеснелият от политически страсти народ .

Та този отбор „Б” очевидно трябва да покаже кое как не трябва да се прави и кой е излишен в „новия управленски ред”. Нещо ме кара да мисля, че настоящето разпределение на властта силно сочи кой е излишния и понеже Серго няма сили да изрита платените парашутисти от властта, реши да ги покаже на разгневения народ, та улицата да му свърши мръсната работа. Това обаче доказва, че народа тук се използва не, за да избере управлявашите, а за да бъдат изхвърлени неудобните за този парламент кандидати за власт.

 Римските императори са използвали крясъците на народа, за да отстраняват неудобните сенатори, а Серго днес се изживява като Нерон или Комод. Ще реша кой точно император е  решил да бъде, когато извади отбор „А” на светло, защото когато премахне неудобствата свързани с претенциите на ДПС за власт и ги превърне от партия-сателит в напълно покорна маса лилипути несъмнено ще извади напред ударния отряд министри начело със себе си. Ако не го направи просто ще трябва да убие в себе си амбициозния ЕГОИСТ, а аз не съм сигурна, че той го може. Способността му да демонстрира наглостта си доказва, че той не е готов да стой на заден план и да бъде кукловод. За тази роля над политическата наглост трябва да има и творческа мисъл маскирана с благородство. Такъв вид харизма много силно му липсва.

 Отбор „Б” в съглашението БСП / ДПС оглавен от Пламен Орешарски  очевидно има за основна цел да наложи „новия ред” във всички етажи на властта, дори и регионалното разпределение и експериментално трябва да подготви малкия българин за голямото нахлуване на отбор „А” начело със Сергей Станишев, които най-вероятно ще бъде онзи МЕСИЯ, който ще спаси България от Орешарски и ДПС.

 Според моят безплатен експертен „ум” отбор „Б” ще отнесе всички негативи, включително и ще отвее ДПС към пропастта на забравата, но дали С. Станишев ще има сили да доведе отбор „А” до терена на същинското управление е въпрос на време и игра с народното недоволство и търпение?

 Платените медии казват, че ГЕРБ плаща на стачкуващите, но аз все по-често си мисля, че стачките обслужват планът „Станишев” за пълен контрол над властта.

 След като Орешарски много бързо изстреля толкова много негативна енергия в българското общество, не се съмнявам, че „новият политически ред” е замислен с цел да се провери варианта „Крачка напред -  две назад” и отстраняване на компонента ДПС и Атака от властта и управление до принизяването им в безгласни и непретенциозни, кастрирани сателити, които послушно да изпълняват партийните повели на Серго и компания.

И така аз с нетърпение очаквам втората част от най-тъпото българско порно филмче с елементи на некромантия, специално режисирано от лидерите на партията-майка със заглавие „ Огъзените и надупените сателитни партии”, където между другото партиите-сателити сами си начукват надгробния надпис, сами си копаят дупките, два пъти по-дълбоки, отколкото трябва, защото се стараят пред водача и съвсем сами си слагат надгробните камъни над главите, така че да не могат да излязат на следващи избори.

 Моят любим извод: Очевидно днес нещата са от прости, по-прости. В тази България няма такова нещо като народен вот. Властта се разпределя между властимащите. Те сами са си написали правилата и законите, за да могат лесно да си разпределят постовете, регионите и бонусите. Сами си определят правилата и сами си пишат законите. Дори не им се налага да присъстват в залата, за да ги гласуват, защото отдавна всеки си е грабнал кокала и не му пука какво става на улицата.

Тези на улицата имат основно задължение да плащат държавните разходи, да купуват самолети, коли, апартаменти и всякакви вещи на лукса за тези от парламента, МС и другите държавни учреждения.

 Основно житейско задължение на човека от улицата е да издържа онзи, който си е купил властта с народните пари, правото на управляващия е да се ползва от всички облаги във властта. Платил си е човека. Или са му платили за това. Няма значение какъв точно е механизмът.

 

Аз не искам да живея в такава България и не искам българските политици да емигрират, за да не ми развалят емигрантският живот.

Моля, хората от улицата, не гонете българските политици в чужбина, защото ще разсипят света и после няма да има къде да идат децата ви, за да се спасят от българската реалност.

 „Правото на протест е неотменимо човешко право”

                   Тома Георгиев, в-к Седем.

Какво очаквахме от протестите, срещу какво протестираме и за какво протестираме, правим ли разликата между двете, са основни въпроси, които всеки трябваше да си зададе.

Очаквахме добре организиран масов протест за сваляне на БСП и коалицията им като цяло. Виждаше се, че правителството е уплашено от масовостта на действията и от подготовката на широк фронт, което ни водеше на мисълта, че може би от нищото, ще се появи желаното гражданско общество и ще заяви открито исканията си. Спорно е, дали нещата се стекоха по най-добрия начин.

Всичко започна с коментарите за опорочения първи ден на протеста, за ултрас- хулиганствата, за полицейския произвол. Строго погледнато, като се ограничим с действителното събитие, имаше бомбички и снежни топки. Бомбички има и по празниците и полицията не бие заради тях. Снежните топки трудно биха ранили полицай с каска, освен другото и с голям щит. Дали вътре е имало твърди предмети евъзможно, обаче недоказуемо. Всичко, което видяхме, беше агресията на хора, дошли да предизвикат полицията, вместо да протестират против правителството, но те бяха малко брой и  като че ли точно те останаха встрани от арестите, за сметка на многото ударени възрастни и невръстни. Полицията извърши арести, дори на хора без провинения, заради качулки и знамена - български. Побоят е ясен. Дотук полицията свърши своята част от работата, именно да бъдат изплашени протестиращите и да бъде саботиран протестът. Всъщност, в голяма степен успяха. Репресивният модел е прозрачен – в последните години единствено полицаите и военните получаваха от тройната мафия коледни заплати, за да бъдат послушна стена между народа и властта, иначе закъснелият протест щеше да се случи много преди да стигне държавата дотук. Но сега и те не получиха исканите увеличения - коалицията е наясно, че няма да бъде преизбрана и вече няма нужда да хвърля пари за еничарска отбрана от повсеместния гняв. Първият ден, според мен, беше единственият ден на истински протест, защото въпреки насилието, ясно е, че не го оправдаваме, беше изразено мнението на хората, че то е единственото, което може да уплаши властта. Жалко е, но в повечето случаи се оказва неизбежно при свалянето й. Арестите не свършиха с укротяването на тълпата - групи хора бяха гонени, отцепвани и арестувани, и след като са напуснали площада. След това се получи и желаният усмирен протест.

Защо се разочаровахме от него, защо смятаме, че той не изразява исканията на хората и протестират ли те изобщо, какво означава потропването на хоро пред Народното събрание, и не беше ли право едно от „момчетата с качулките”, което им каза: ”махайте се, да не сте в кръчма”. Все въпроси, които се оказаха съвсем уместни

Като се съсредоточим в исканията на протеста, откриваме една премерена манипулация в тях - всичко започна със спирането на газта и доведе до искане за оставка на правителството, заради многобройните му грешки. Дотук с похвалните подбуди. Но мнението на тълпите излезе извън нормалното в момента, в който се стигна до обобщаване и искане да бъдат свалени всички партии. Доста се наслушахме на изказвания в тоя стил през втория и третия ден. Според мен те заслужават подробно разглеждане, тъй като в тях се открива съзнателно „пренасочване” на гнева.

Говорещите съпътстваха искането си всички депутати да опразнят Парламента, с предложения, превърнати в скандирания, за смяна на системата, власт на народа и изгонване на всички управлявали през последните двайсет години. Приличат ли ви на доста познати лозунги от едно друго време?  Защо трябва да си ходят  всички партии е важен въпрос. Близко до ума е и отговорът кой ще оглави бъдещата „власт на народа”, под каквото и име да се появи. Социалистическите искания на хората с уредбата, сред които се виждаше Отецът, който може би е познат от протестите на „Атака”, бяха съпроводени от една добре подготвена програма с искания и сайт на организаторите на протеста, където може да се изпрати оплакване за полицейско насилие. Изведнъж стана видно, че насреща си имаме една организация и то добре работеща. Мога да ви кажа къде сте я виждали - идентични са били лозунгите на БКП, по същия начин беше подготвена почвата за царя, „Атака” изградиха електората си по подобен начин, след като превърнаха ТВ предаването си в партия, Боян Расате, с „Гвардия” и БНС също започва с неправителствени организации. Всички изложени примери доказват наличието на скрити кампании. Същото видях и аз на събитието - всички лозунги го превърнаха повече в предизборната кампания на бъдеща партия, която да бъде алтернатива на хората от Студентски град, земеделците, производителите, демократите, социалистите, спечелилите, загубилите, доволните, недоволните, националистите, анархистите, възрастните, перспективните, маргиналите, природозащитниците, предприемачите и всеки, който иска да каже нещо, вече повтаряно. Дори изказванията бяха подчинени на принципа, че трябва да се придържаме към социален аспект на протеста и хора с лепенки на ДСБ не бяха допуснати да говорят, което доказа желанието на организаторите, да се разграничат от всички партии, въпреки съдействието, което им беше оказано. Постоянен беше стремежът, протестиращите да бъдат убедени да са аполитични, а протестът щеше да има смисъл, само ако е и политически. Всичко, съчетано с преговорите на организаторите с управляващите, създава ясното впечатление, че тоя протест може би няма за цел да свали правителството, както се канеше в началото, а да събере една недоволна тълпа, лесно манипулируема, неориентирана в ситуацията, объркана от противоречията, казани и преповторени от организаторите и подбрани говорители. А това не е перспектива за промяна.

През следващите дни видяхме и чухме още доста неща за полицейското превишаване на правата, за плезещи се отвътре депутати, за прикритите в протеста полицаи. Наблегна се на опорочаването на протеста от ултрасите, но ясно е, че социопати като тях се появяват винаги и на всяко място и против полицията, независимо от ситуацията.

Неразграничаването на полицейските права от полицейщината,ясните ламтежи, умело прикрити,  оставиха твърдото убеждение, че и тоя път гражданско общество нямахме, обаче се сдобихме с нови идеолози на социалното управление и обещания от преговорите с Парламента, но остава и надеждата, че разумът ще надделее над демагозите на паветата и от двете страни на оградата, определяща разликите в стандарта и позициите в държвавата ни.

Жалкото е, че усилията бяха за фиктивен протест и всички можем само да се надяваме, че повече хора, отколкото проличаха там, са прозрели, че по тоя начин няма да я бъде и те трябва да станат хората, които да се измъкнат от поредния опит да бъдат използвани, тоя път не само от властта, че ще прогледнат, че в дъното повече няма да копаят и, че демокрацията  зависи от тях.