Благодаря за подаръка ,наистина ни хареса на мен и на децата от групата ми.

Днес беше идеален ден за правене на снежен човек. Не го пропуснахме с дъщеря ми и ето какво сътворихме в слънчевия парк.

Носа и очите направихме от морков, а за копчета послужиха дървесни гъби от един пън. Устата оформихме от шипки.

Ето го Снежко в целия му блясък и великолепие – с метла и скиорски ръкавици вместо шапка. Оглеждайки го, казах критично: “Долу-горе прилича на снежен човек”. “Защо долу-горе? Съвсем прилича", репликира ме Божена. 

Всъщност нашият човек прави компания на една красива снежна дама (създадена от анонимни творци), чиято принадлежност към женския пол не буди никакво съмнение.

За доказателство ви представям снежната принцеса по-отблизо заедно с една друга принцеса :).

Имало едно време една голяма къща с голям двор. В нея живеели Мама, Татко и малката им дъщеричка Момо.
Било зима и завалял сняг. Бързо натрупал по покрива на къщата, по перваза на прозореца, по клоните на дърветата, по земята. Всичко станало бяло и много красиво. Това бил първият сняг за зимата и когато малката Момо се събудила, много се зарадвала на бялата картина навън. Бързо слязла долу. Мама и Татко пиели кафе и я чакали за закуска, но малката Момо била толкова развълнувана, че просто хванала Татко за ръка и го задърпала към вратата. Искала снежен човек, а Татко бил най-добрият Правяч на снежни човеци в света. Дори си имал диплома, която била гордо закачена над камината в хола. Тя, дипломата, била написана от Мама, защото много обичала Татко, но малката Момо не знаела това и истински вярвала, че Татко е най-добрият Правяч на снежни човеци. Мама облякла Момо с дебело яке, увила я с шала, плетен от Баба, нахлупила й шапката и сложила ръкавичките с едно пръстче. Момо обула сама ботушките. Татко отдавна бил готов и двамата излязли на двора. Мама останала вкъщи да ги гледа през прозореца с чаша кафе в ръка и да им се усмихва.
Момо и Татко започнали да правят снежния човек. Първо завъртели голяма топка сняг, после по-малка и накрая най-малка. Снежният човек станал по-висок от Момо. Сложили му счупени клончета за ръце, стара тенджера за шапка, шала на Татко, морковче за нос и две копчета за очички. Момо била много доволна, обикаляла Снежния човек и пляскала с ръчички. Скоро се изморила, Татко я взел на ръце и я занесъл вкъщи. Пържените филийки на Мама били все още топли и Момо хапнала няколко. После тримата се сгушили на дивана пред камината, Мама и Татко искали да гледат някой хубав филм, а малката Момо заспала.
Присънил й се странен сън. Снежният човек я извикал навън и й проговорил с устата си от по-малки черни копченца.
- Здравей, малка Момо.
Момиченцето погледнало учудено с огромните си очи.
- Ти говориш? Снежните човеци не могат да говорят?
- Могат, малка Момо. Стига някой добър Човек да им е сложил копченца за уста- усмихнал се той копчесто.
Момиченцето продължавало да гледа учудено.
- Имам да ти казвам някои важни неща, малка Момо.
Тя кимнала и отворила двете си ушички.
- За света е много важно да има сняг, малка Момо. Да има 4 сезона, зима, пролет, лято, есен. Сезоните се събраха на съвет и изпратиха мен да уча дечицата по света как да пазят Времето, много е важно да знаете, че трябва да помагате да спасим Времето и Природата, малка Момо, защото вие сте бъдещето им. Ако се откажеш от няколко малки удобства и удоволствия, може да запазим Планетата по-дълго време здрава. Ако не се постараете да пазите, то моят народ - този на снежните човеци, ще изчезне завинаги. Ще изчезнат животни и растения, Момо. Светът ще се промени. Разбираш ли?
- Разбирам - промълвило момиченцето.
- Ще ни помогнеш ли, малка Момо? - казал развълнувано Снежния човек.
- Да, да! - отговорило развълнувано детето и прегърнало новия си приятел.
Изведнъж малката Момо се събудила. Помолила Мама за няколко стари копченца и излязла да постави уста на Снежния човек, за да може той да разпространи важната си реч и на Мама, и на Татко, и на всички. Намигнала му и и се сторило, че той също и намигнал усмихнат.
Момо и нейното семейство станали най-добри приятели на снежните човеци и се стараели много да пазят Времето. Нека и ние се постараем да пазим Природата, за да не изгубим завинаги добрите снежни човеци, животните и растенията.
___________________
Саморазказах си приказка и ми се приспа ;)