Анкетата е писмена форма на допитване, осъществяваща се по принцип задочно, т.е. без пряк и непосредствен контакт между интервюиращия и респондентите. Тя е целесъобразна в два случая:
    а/ Когато е необходимо да се анкетират голямо число респонденти за относително кратко време;
    б/когато респондентите трябва внимателно да помислят над своите отговори, имайки пред очите си отпечатан въпросник.
    Анкетите  са полезни за събиране на големи масиви от данни. По-малко полезни са при изследване на даден проблем в дълбочина - примерно ако се изследват характеристиките на предавания, поведение на водещи или редакционна политика. Анкетите регулярно се използват като средство за изследване на пазара и в измерването на аудиторията.
    Анкетите рядко са цялостни (обхващащи всички членове на изучаваната общност). По-често те имат избирателен характер. Затова достоверността на получената информация зависи преди всичко от репрезентативността на извадката.
         Анкетата се състои от  две основни части:

         1. Уводно-конструктивен раздел.
     Неговата значимост не трябва да се подценява, тъй като в условията на задочното общуване уводът е единственото средство за мотивация на респондента относно попълването на анкетата, за формиране у него нагласа за искреност в отговорите. В увода се говори кой и защо провежда анкетата, дават се необходимите комнетари и инструкции по работата на респондента върху анкетата.

Пример:Тази анкета е съставена от... Тя зели да проучи мнението Ви за... Вашите отговори са особено ценни за... Добронамереността и искреността на Вашите отговори ще са от полза за... Моля, четете внимателно въпросите. На някои въпроси се изисква повече от един отговор, а други предполагат...

         2. Въпросник.
   Това е основната част на анкетата. Конструирането на недвусмислен, нетенденциозен и продуктивен въпросник не е никак лесно. Много е важно възможните отговори да изчерпват всички възможни варианти.

         Видове въпроси:

       Преки - те предлагат на респондента да изрази своята собствена позиция.
Пример:Какво е мнението ви за издаването на в-к Х?
              а/ идеята ми допада;
              б/ не одобрявам;
              в/ нямам мнение;

             Косвени - чрез тях на респондента се дава възможност да изрази съгласие или несъгласие с позицията на другите.
Пример:Съгласни ли сте с мнението на г-н Х, че форматът на реалити шоу е направен с възпитателна функция?
              а/ да;
              б/ не;
              в/ не мога да преценя.

              Въпроси-филтри - наричат се така, защото позволяват да се отделят част от респондентите по някакъв признак. Примерно пол, възраст, професия и пр.

           Дихотомични въпроси - предполагат два взаимоизключващи се варианта на отговор (тип "да-не").
Пример: Гледате ли предаването Х?
              а/ да;
              б/ не.

         Въпрос-меню - предполага поливариантни отговори, когато респондентът може да избере дадено съчетание от варианти на отговори.
Пример: Защо си купувате Вашият любим вестник (отметнете всички подходящи за Вас причини)?
         а/ отдавна го купувам;
         б/ в-кът обективно представя събитията;
         в/ в-кът представя тези политически убеждения, които имам;
         г/ в-кът предлага полезна информация;
         д/ купувам го заради цената;
         е/ купувам го заради рекламната информация, която съдържа;
         ж/ в-кът информира за местни събития;
         и пр.
Забележка: Тук при този тип въпроси трябва да се състави максимално широк спектър от възможни отговори.

         Въпроси-скали - такива въпроси, чийто отговор се състои в подреждането на нещо в скала или се дава оценка по предварително определена скала.
Пример:Оценете сутрешния блок на телевизия Х по шестобалната скала по следните критерии:
а/ степен на информираност и ангажираност на водещите - 1, 2, 3, 4, 5, 6
б/ присъствие на спортна информация - 1, 2, 3, 4, 5, 6
в/ политически новини - 1, 2, 3, 4, 5, 6
г/културни новини - 1, 2, 3, 4, 5, 6
д/ хороскоп - 1, 2, 3, 4, 5, 6

Таблични въпроси - предполагат отговор във вид на запълване на таблица.
Пример:Попълнете таблицата, като срещу тематичните рубрики поставите Вашите любими предавания:
Спорт
Политика
Сериали
Развлекателни предавания
Документални филми

Отворени въпроси - не съдържат нито един вариант на отговор, а респондентът записва, това, което желае, в специално определено място в анкетата.
Пример:Какви материали, които не намирате във в-ка, бихте искали да прочетете?

Полузатворени въпроси - предварително се предложени част от вариантите за отговор, която може да удволетвори респондентите, но те имат възможност да допишат свой вариант.
Пример:С какво се занимавате през свободното си време?
а/ чета книга;
б/ слушам радио;
в/ гледам телевизия;
г/ разхождам се;
д/ друго..................

         Разработвайки текста на анкетата, трябва да се избягва еднообразието при използваните типове и форми на въпроси - всеки от тях има своите достойнства и недостатъци. Възможно е да се използват и въпроси от един единствен тип, но това зависи от целите и задачите на изследването. Отворените въпроси са предпочитани пред затворените, ако е важно да се изявят всички нюанси на мненията на респондентите. Но от друга страна на тяхна основа информацията трудно може да се обработи. Затворените въпроси, особено под формата на "меню", скала, таблица и дихотомия, са по-удобни за обработка, но не дават гаранция за отчитането на пълнота в респондентските оценки.

Изисквания при измислянето на въпросите:
1. да се прави разлика между лична и безлична форма на въпросите;
2. да се използва максимално прост език;
3. въпросникът да се попълва строго индивидуално;
4. да се избягват въпроси, които водят до трудни сметки и оббощения;
5. да се избягват въпроси, които имат сходна формулировка;
6. да се избягват въпроси, които внушават отговори или подвеждат.

Въпросите трябва да са подредени логически, не бива да има резки преходи.
         

Ако на повече от три въпроса Вашият отговор е “да”, то това трябва да е сигнална лампичка, че нещата между вас започват да боксуват. На този етап (стига да желаете и да си дадете сметка колко много го искате), може да промените някои детайли в “дизайна” на брачните отношения и да върнете или даже да подобрите брачната си връзка. Проблемът е, че обикновено този процес на “емоционално раздалечаване” протича като че ли незабележимо и подмолно. Забързани в ежедневието, грижите за кариерата и децата, често пропускаме да отбележим, че съпружеските отношения са се променили. На този етап все още не можем да говорим за брачна криза (кризата е остро състояние на неравновесие в семейните отношения). Ако обаче нещата не бъдат коригирани (не очаквайте това да стане от само себе си), то неминуемо ще се откажете пред “откритието”, че това не е човекът за когото се оженихте.

Признаците на криза в семейството са многообразни. Най-често психолозите споменават кризата на адаптацията – времето на началото на брачните отношения (или съвместното съжителство), когато взема връх борбата за власт в семейството. Ако по някакъв начин на този етап се провокира семейно насилие (независимо дали е физическо или вербално), бъдете нащрек. Семейното насилие е най-яркият показател за личностна несъвместимост на партньорите, особено ако е заявена още в началото на връзката. Не допускайте това да се превърне в начин за решаване на конфликти, не се надявайте, че ако евентуално имате дете – това ще промени нещата, не вярвайте, че човекът който упражнява насилието ще промени поведението си. По-добре си дайте сметка, че имате нужда от професионална консултация, която да даде възможност да се открият нови стратегии за справяне с конфликтите.

Освен това е доказано, че първата сериозна криза в брачните отношения се явява някъде към 3-тата година от брака, после следва кризата на “пубертета” – когато най-голямото дете навлезе във възрастта на ранния пубертет, и т.н. криза на празното гнездо – когато децата напуснат семейството и родителите останат сами.

Най-често причина за семейна криза е изневярата или съмнението за изневяра на брачния партньор и тя може да се случи по всяко време. Изневярата е най-обидния казус в една връзка. Тя накърнява достойнството, гордостта и доверието на партньора. Възможно е да се стигне до развод, но по-често тя започва със семейни скандали и завършва с необратимо отчуждение, а семейният дом се превръща в хотел за временно пребиваване.

Това е т.н. криза на доверието, която би трябвало да ви насочи към фамилен терапевт. Особено опасно е когато изпитвате болезнена ревност. Това състояние няма нищо общо с въпроса ”изневяра ли ми той/тя в действителност или не”. Ревността, когато надхвърля границите на допустимия толеранс е обект на психотерапия. Ревнивецът просто трябва да се “излекува” от тази натрапливост и , повярвайте, това никак не е лесно.

Отговорете си на следните въпроси:
1. Следите ли непрекъснато разписанието на Вашия партньор?
2. Намира те ли, че той Ви превъзхожда? (чисто физически, интелектуално, материално)
3. Убедени ли сте, че има неща от живота му, които той/тя не Ви доверява умишлено?
4. Успявате ли да заспите спокойно преди той/тя да се е прибрал/а от работа, среща или парти?
5. Държите ли да сте винаги и навсякъде с нея/него?
6. Струва ли ви се, че той/тя напоследък е станала по-съблазнителен/съблазнителна и то не заради Вас?
7. Получавате ли сърцебиене и изпитвате ли гняв когато някой друг се радва на интимност от страна на вашия/шата съпруг/а?
8. Готов/а ли сте да платите на детективска агенция, за да проследи половинката Ви?
9. Измъчва ли Ви постоянно мисълта за предишните интимни връзки на Вашия партньор?
10. Проверявате ли SMS-ите в телефона му, входящите и изходящите му обаждания, личния му бележник?
11. Страхувате ли се че могат да Ви отнемат съпруга/ съпругата, буквално под носа?
12. Смятате ли, че собственият Ви пол е по-умен от противоположния?
Ако сте отговорили с “да” на повече от 5 въпроса – непременно си задайте въпроса “нормално ли е да съм такъв ревнивец?”

Ревността може да бъде и нормално състояние на любовта, но може да се окаже и страдание, което се корени в самите нас, в нашия минал или настоящ емоционален опит, който се е отразил върху психиката ни, както белег върху кожата. Патологичната ревност трябва да се лекува, защото тя нарушава функционирането на брачните отношения и отдалечава съпрузите един от друг. Не се оставяйте да страдате и да причинявате мъка и огорчения на любимия човек – просто потърсете професионална намеса. Това може да спаси брака Ви.

автор: Диана Димитрова източник