"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятелки те често си чатят, споделят си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятелки те често си чатят, споделят си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

Здравейте, колеги! Прогимназиален учител съм, но въпреки това чета публикациите Ви с интерес и се уча от Вашия опит. 
Днес пиша, за да споделя с Вас една инициатива на мои по-големи ученици. Те са само на 17 години, вдъхновени от порива да създават ДОБРО. Помествам линк към техния разказ за пътя, по който са поели... Ще се радвам, ако с добри думи насърчите първите им стъпки. Това би ги окрилило,... Благодаря Ви предварително! 

ИГРИ за ФВС с  елементи от  спортното ориентиране

Игра „Пътни знаци”

(оригинален вариант)

    Децата са разделени на 2 отбора. Докато единият отбор играе на  „Дама”, „Сляпа баба” или на нещо друго, другият отбор подготвя „терена”.

    Подготовка на терена: Децата от първият отбор правят маршрут –  поставят стрелки с тебешир (ако не е възможно – оформят ги с клечки); до някои от стрелките написват да речем 5метра и рисуват писмо – това означава, че на 5м има скрито писмо под някой камък, листа или нещо друго; текста на писмото е до някое от децата – да изпее нещо, да подскочи 6 пъти, да каже стихче, може и цялата група да кляка няколко пъти и каквото ти хрумне (писмата са няколко, разположени по целия маршрут).

   След като теренът е подготвен, първият отбор играе на нещо, а вторият отбор тръгва по маршрута, като се ориентира по знаците и изпълнява зададените указания.

   На следващия ден или когато им се играе пак на тази игра, ролите на отборите се сменят.

Игра „Пътни знаци”

(с елементи от спортно ориентиране)

   Играе се както в първия вариант, но заедно с учителя. Децата предварително са запознати с по-основните топографски знаци. Необходими са топографски карти на района и бусоли (компаси). Бройката е ½ от   броя   на   децата.   Вземат  се  от  туристическото дружество.  Втори  учител  е  необходим,  за да  е  с децата от другия отбор.

   Разликата е тази, че при този вариант на играта учителят пита децата кои от срещаните обекти по маршрута намират отразени в топографските си картите (и обратно – посочва в картата изобразен обект, а те търсят действителния). Също така се работи и върху намирането на посоките: север, а след това юг и останалите изток и запад (последователността при запознаването с посоките е задължителна). Това става с помощтта на бусолата (компаса). При по-големите може да се работи и за „вземане на азимут” (с помощтта на бусолата се определя посоката на движение – в писмата може да пише: Тръгнете на 30 градуса на север; може да няма стрелка на земята, а да пише същото изречение и да се добави да речем: 10 м. и знака за писмо.

УСПЕХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мариела Геренска