През последните дни прочетох какви ли не статии, коментари, трактовки, изявления, в които се съдържаха и противоречия, и неистини за проектите за учебни програми по БЕЛ (8. - 12. клас), вследствие на което ми се прииска да сложа в ред цялата информация, да отсея вярното от невярното, и сега я споделям с вас.
Ще коментирам първо законния начин, по който учебните програми се одобряват, приемат и влизат в сила, защото ми се струва, че огромна част от сънародниците ни не са наясно с процедурата и лесно се хващат за изказвания от рода „махат Ботев от учебните програми”. Наблюдавайки емоционалните им реакции, съм сигурна, че те възприемат новината в буквалния смисъл – днес махат Ботев и от утре той вече няма да се изучава. Това на практика не е възможно и в подкрепа на думите си ще цитирам чл. 13, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план:
Чл. 13. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Условията и редът за включване на нови елементи в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
Преди обаче образователният министър да се разпореди с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, учебните програми трябва:
1. Да бъдат изготвени, като в написването им участват учители и университетски преподаватели, които подават заявка и са одобрени да участват в работните групи след конкурс по документи. Министърът и зам.-министрите носят отговорност за организацията и провеждането на проекта, но не и за съдържателната част на учебните програми. Там отговорността е на участниците в работните групи.
2. Да бъдат оповестени като проекти на сайта на МОН и предложени за публичен дебат на кръгли маси в присъствието на медии и журналисти.
3. В зависимост от изказаните учителски мнения, ако те са преобладаващо положителни, да се утвърдят.
4. Да влязат в сила след приемането на Закона за училищното образование, който обосновава промяната им. Новият закон въвежда две степени на обучение в гимназията – първата е до 10. клас, а втората – до 12. клас, което налага написването на изцяло нови програми за 8. – 12. клас.
Да проследим какво на практика се случи до този момент.
1. Работата по учебните програми започна преди около две години и все още не е завършена. Тя се осъществява по проекта "За по-качествено образование", финансиран чрез Европейските структурни фондове, и се изразява във:
- усъвършенстване на учебните програми за 1. – 7. клас и
- изготвяне на нови учебни програми за 8. – 12. клас.
2. Проектите на учебните програми бяха качени на сайта на МОН ето тук: http://www.mon.bg/left_menu/projects/OP-HR/index.html#better_education, но след бурните страсти в публичното пространство вече ги няма. Според мен, не биваше да бъдат сваляни, защото липсата на информираност дава възможност да се спекулира с общественото мнение.
3. Вече е под въпрос дали проектът „За по-качествено образование” е успешен, или не. Ако той се провали, не само че в следващите години актуални, модернизирани учебни програми няма да има и сегашните ще стават все по-морално остарели и все по-непригодни за обучение на съвременните ученици, но също така ще трябва да бъдат върнати парите, които вече са усвоени. Финансовият проблем не е никак маловажен, защото тези пари ще бъдат взети от други фондове и ще бъдат за сметка на квалификацията на учителите.
Преди да се върна на темата, ще направя малко отклонение и ще ви разкажа една дребна наглед случка, отпреди може би 6-7 години, която още помня, защото тогава за пръв път се сблъсках с проблем, свързан с обучението по БЕЛ при по-големите ученици.
… Бях квестор на изпит по български език след 7. клас. Беше се паднал епизод от „Под игото” и седмокласниците трябваше да го преразкажат. В стаята имаше 14 деца от различни училища. Преди да започнат да пишат, ги попитах кои от тях са чели романа „Под игото”. Само един ученик вдигна ръка. Не коментирах, но резултатът ме потисна.
След изпита бяха останали две девойки, които помолиха да им разреша спор, състояш се в следното: дали думата „домашните”, употребена в текста, означава „домашни животни”, или „хора от семейството”. Обясних какво е имал предвид Вазов, но у мен остана съмнение, че те изобщо са разбрали текста, в който се срещат непознати за тях имена като „Краличът” и „Диарбекир” и някои по-архаични думи, а какво остава да го предадат със свои думи, т.е. да го преразкажат.
Дадох си сметка защо едно емблематично за българската литература произведение като "Под игото" не е никак привлекателно за четене от 13-годишните деца. Отговорът е прост - те не го разбират...
А сега да се върна на темата за учебните програми по български език и литература за гимназията.
Вчера изразих мнение в групата „Учители” във Фейсбук и в отговор на молбата ми за повече яснота във връзка с учебните програми по български език и литература, получих няколко писма от колеги, които са участвали в работните групи по този предмет. Позволявам си да обобщя мненията им и да ги споделя тук.
Защо се налага да се правят нови стандарти и учебни програми по всички учебни предмети за 1. – 12. клас?
- Резултатите от международни изследвания показват, че България е на последните места в PISAи губи позиции в PIRLS, защото се търсят по-различни компетентности: например функционална грамотност – умение за четене, извличане, разбиране, тълкуване, използване на информация от различни източници (текстове, диаграми, таблици; текстовете са от различен характер, като литературните текстове са само малка част).
- Резултатите от НВО и ДЗИ показват, че учениците не умеят да създават текстове в писмена и устна форма; затрудняват се да формулират теза, да се аргументират. В момента образованието не провокира мисленето, мотивацията, интереса на децата.
- Препоръката на ЕК по Националната програма за реформи свежда проблемите в образованието до три момента – да се приеме нов закон за средното образование, да се модернизират програмите и преподаването и да се квалифицират учителите.
- Националната програма за предучилищно и училищно образование (2006-2015), която е основен стратегически документ в областта на средното образование, приет от Народното събрание, предвижда нова структура с нови етапи и степени; в изпълнение се създават два проекта на Закони, но не успяват да се дочетат в две поредни НС. Необходимостта от нов закон е много спешна и наложителна.
- Учебните програми са необходимата основа и съдържание за влизане в сила на нов закон за училищното образование.
Какви са основните критики към обучението по БЕЛ?
- Ниска функционална грамотност на учениците
- Претоварени учебни програми с много автори и произведения, което налага в един учебен час да се коментират по 2-3 творби, което определено пречи на изграждането на умение за аналитично четене на текст
- Възпроизвеждане на готови литературни постановки
- Липса на умения за мислене и за общуване с литературата
- Демотивация, отблъскване от четенето на книги
- Отказ и неумение да се чете, разбира и анализира текст
- Липса на съвременни автори и творби
- Липса на ярки представители на други автори от световната литература
- Липса на съвременни проблеми и на такива, които са близки до учениците
Какви проблеми се преодоляват с проектите на нови учебни програми?
- Некоректното разбиране, че обучението по литература е равносилно на четенето на много литературни творби.
- Превесът на знанията над уменията, характерен за сегашните учебни програми.
- Липсата на определен точен брой часове за всеки от компонентите на предмета.
- Пренебрегването на уменията за възприемане и създаване на текст.
- В действащите учебни програми на много места срещу името на автора стоят думите поезия (напр. Багряна, Далчев), стихосбирка (Да бъде ден!) разкази (военна проза). и др., без да се посочват конкретни творби. Това води до претовареност в часовете и до липсата на единство в учебниците по литература, защото авторските екипи избират различни текстове. В резултат е невъзможно изпитването и оценяването на учениците върху единно учебно съдържание и се стига до ситуация, в която на национални външни оценявания и на държавни зрелостни изпити изборът на автори и творби се стеснява до онези, които са избрани от авторските колективи и коментирани във всички учебници. Така постепенно се стига до преподаване само и единствено на авторите и творбите, които се дават на изпити.
Кои са основните посоки на промяната?
- Редуцира се учебното съдържание и се увеличават часовете за упражнения, като се намаляват часовете за нови знания.
- За всеки от компонентите на предмета са определени точен седмичен брой часове, като по този начин се гарантира успешното усвояване на заложените в учебните програми очаквани резултати за двата компонента.
- Въвеждат се комуникативни компетентности със седмичен брой часове за двата компонента на предмета и очаквани резултати, насочени към възприемането (слушане, четене) и създаването (говорене, писане) на текст.
- Посочват се конкретни творби от всеки автор.
- Изборът на текстове от работните групи се подчинява и на една нова и съвременна гледна точка, според която водещи са уменията, които ученикът следва да овладее, а текстът е само средство за постигане на очакваните резултати.
- Всички класически автори от действащите учебни програми остават, но са представени с по-малко творби, с част от изучаваните в момента творби или с други представителни за тяхното творчество произведения.
- Редуцирането на изучаваните творби е съизмерно при всички автори и литератури – класическите български автори са представени с творби и жанрове с характерните за тях теми, мотиви и стилистика.
- Въвеждат се съвременни автори и се разнообразява световната литература.
- Търси се баланс между направления, литературни родове, жанрове.
- Разглеждат се проблеми –национални и общочовешки, но и близки до учениците.
- Българската литература в началния, в прогимназиалния, в първи и във втори гимназиален етап е представена на различен принцип. Ако в първия гимназиален етап логиката на учебните програми изисква запознаване с литературата на хронологичен принцип, където на фона на най-добрите образци на световната литература се представят и образци на българската литературна класика, за да се гарантира и необходимата широка обща култура на всички млади хора в края на задължителното им образование, то във втория етап водещ е тематичният принцип, като акцентът е главно върху българската литература. Във втория гимназиален етап, учениците, придобили вече основни знания и умения, следва да бъдат насочени към овладяване на умения за четене, за подбор на текстове, за сравнения и анализ, като всичко това е свързано и с изграждането на социални и граждански компетентности.
- Разширяването на изучаваните автори, творби и теми може да се осъществява, от една страна, на училищно равнище, като учителите имат свободата заедно със своите ученици и в зависимост от техните интереси и възможности да избират за допълнителна работа още други автори или още други творби от изучавани автори, и от друга – чрез възможностите на профилираната подготовка за учениците със специфична хуманитарна насоченост.
Comments