Погледът ми беше привлечен от движение пред прозореца.

Пак те!

Едно голямо ято черни птици прелетя. Втурнах се и забих нос в стъклото: най-сетне ги видях накъде отиват. Накацаха в едно голо дърво, където и без тях беше доста пренаселено. Всъщност, на това дърво не му трябваха листа. Безбройните птици го украсяваха като странни, черни плодове.

Една птица премина съвсем наблизо. Тази я определих веднага: беше сврака. Да, забелязах, че са различни: по-големи, по-малки. Цяла зима летят над София на грамадни ята, може би специално, за да ме изумяват. Не съм забелязала такова нещо друга година - а аз помня отдавна, и помня добре.

Гледайки поредното ято, което с безумен полет налетя върху oнова дърво, започнах да измислям предположения.

Апокалиптично: Птиците са усетили, че краят на човешкия род е близо, и бързат да заемат мястото ни в градовете. Те са на Земята отдавна, много преди нас, и като преки наследници на динозаврите може би смятат, че всичко тук им принадлежи по право. Може би те са ни подтиквали да им изградим цивилизация, и сега, след нашия залез, ще пируват малката си победа над едни безсмислени същества.

Фантастично: Отдавна вече конят не е в числото на приятелите на човека. Защото коне няма: кога за последно сте виждали кон? Докато птиците определено са ни приятели. Разнообразяват сивия пейзаж покрай нашите човешки кошери, унищожават насекомите и боклуците. Сега те се стичат в градовете, за да направим една обща цивилизация: на хора, птици, а защо не и на хора-птици.

Реалистично: Мекото време е задържало птиците в България, те са решили да не бият път до топлите страни, тъй като тази вече е достатъчно топла страна.

Докато си блъскам главата да измисля още хипотези, погледът ми неотлъчно е вперен в красотата пред прозореца.
Банално, но красиво.
Обикновено, но красиво.
Ежедневно, но изумително красиво.

Пожарът зад Копитото е подпалил крайчетата на облаците и те тихо тлеят. Птиците кръжат около тях и маховете на техните крила раздухват пожара, той се разгаря и вече цялото небе е в оранжеви пламъци. Птиците с крясъци се разбягват. Заревото се успокоява и скоро всичко е лилаво и синьо. Над грозните покриви и глупави антени нещата са съвсем други, небесни, и никое обяснение не е достатъчно добро, може би защото обяснение няма.