Най-накрая дойде Коледааа! Попринцип това е един много важен празник за християните и вярващите, но и моментът в който цялото семейство се събира заедно, да отпразнува раждането на Исус. Е при някой хора не е така, например децата обичат подаръците, чакащи ги под елхата..., а като заговорихме за елха...
 Едно от любимите неща за Коледа, е подготовката. Украсяването на елхата е задължително.  Тя е вечно зелено дръвче (дърво), което символизира вечен живот. Украсява се след Никулден. На върха на елхата се поставя звезда, символизираща витлеемската, която показала пътя на тримата мъдреци. На елхата се слагат и лампички, но някой хора предпочитат да бъдат по-светли, и ги поставят на терасите, прозорците и т.н. Преди Коледа е Бъдни вечер. Тогава изгрява Витлеемската звезда. Яде се на сено, защото върху сеното се е родил Исус. Приготвят се нечетен брой ястия - 5; 7; 9; 11; 13; и т.н. На коледа идват и коледарите. Стара традиция, при която момчетата минават по къщите и благославят стопаните с песни и стихове. Честно казано и на мен ми идваха коледари. Те носят своите гевгири, окачени с краваи и чемшир. Хубаво е, че има хора, които все още ценят българските традиции и обичаи.  Според дори, е по-приятно, да празнуваш Коледа на село. при баба и дядо. Също така, на село е по-спокойно, по-битово, по-може да те пренесе в тогаващната Коледа! 

Обикновената бяла ела е едно от най-красивите декоратини дървета в нашите паркове и планини. Тя достига до 60-65м височина, а короната и е величествен конус, който се извисява над всички останали дървета. Лесно можем да я познаем по лъскавите малки иглички, които имат врязване на върха и имат отдолу две бели ивички. Често се използва за коледно дърво, защото игличките й не опадват, както при масово продавания по коледа смърч.

 

    Поздравявам всички сурвакари и лакомници с настъпването на Новата 2010 година. Нека тя да е мирна, здрава и богата.

Много-много отдавна, преди векове, заедно с Коледа християните празнували тържествено 24. декември и празника на Адам и Ева – първите хора, които Господ създал, след като сътворил света.

Устройвали се пищни тържества с различни религиозни представления. Едно от тях показвало как Адам и Ева изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Но празникът бил посред зима, когато ябълката няма листа и плодове. Затова я замествали с вечнозелена елха, която украсявали с ябълки.

По-късно, за да стане украсата по-празнична, започнали да кичат елхата с гирлянди, сухи сладки и свещички, а ябълките потапяли в червен захарен сироп. На върха поставяли красива звезда, за да напомня нощта, когато витлеемската звезда възвестила раждането на Христос. Така двата празника се слели, а чудесният обичай да се украсява зелена елхичка се разпространил из целия свят.

В наши дни ябълките и сладките са заменени с различни играчки и гирлянди, но традицията да се украсява коледно дръвче останала.




Източник:
Моя бяла Коледа. Сборник. С.: Издателска къща „Златното пате”

Идва Коледа...
Каква елха украсявате - изкуствена или естествена?
Аз сега се замислих. В Пловдив и в нашето, и в семейството на баба ми украсяваме изкуствени. Възрастните предпочетоха това защото после трудно се чисти , като окапят игличките от естествената. Обаче моята загрижена същност проговори. Винаги ми е било много мъчно след коледно-новогодишните празници да видя хиляди дръвчета в кофите за боклук. Какво - радвал си му се и после в кофата?! Гадно е :( А и да отрежеш нещо, което носи живот...Убийство си е. (Това е и причина да не обичам да ми подаряват цветя, макар че те повечето цветя са си от цветарници и са предназначени да бъдат "убити", т.е. те си знаят, че ще ги убият). И за това ми е много мъчно, когато продават дръвчета на Коледа, като роби...
Тази сутрин обаче говорих с един мой приятел, чиято майка е лесничей. Та той ми каза, че в лесничейството подбират специално дръвчетата, които може да се секат за Коледа. Това са болни и стари дръвчета, които нямат шанс за по-нататъшно развитие. А после садели бебета-дървета, които са здравички. Това малко ме успокои, сега остава и лошите чичковци частници да спазват това правило. Малко като евтаназия ми се струва - от една страна убиваш дръвчето, но предпоследните му мигове са изпълнени с мисията да носи радост на семейството, на децата, да бъде красиво и на топло. Макар че после пак е тъжно да ги видиш изхвърлени...
Може би трябва да има нещо като елхарници - да се гледат специални елхички за отрязване по Коледа. Нещо като цветята - да си знаят, че това им е предназначението - да бъдат красиви няколко дни и после да ги изхвърлят. Малко е жестоко, но поне е по-честно спрямо тях да знаят истината. А не да си живеят щастливо в гората и после някой да ги отреже и т.н.
Имало и друг вариант - елхичка в саксия, после можело да се присади. Леля ми май така правят и в двора имат вече няколко. Чух от други хора обаче, че не винаги се хващат елхичките, а и понякога умират в жегата. Да не говоря, че много малко хора имат дворове всъщност...
Ами това е, тая мъка исках да си излея. Предпочетох Екология, защото май донякъде е свързано. Ако не е, Ванка , извинявай :)