Хубаво лято!

Благодаря, Дани! Най-хубавото нека да е за теб! На мен ми е достатъчно и да е най-веселото. :)

Това е просто невероятно...
А после искаме децата ни да са грамотни и обвиняваме учителите, че нямали култура и пишели бисери...

опа повтори се

Да, горките. Дано поне децата да се научат, за родителите вече е късно.

Не се кахърете :) Ако ги нямаше бисерите, кое щеше така мощно да ни разсмива? На мене смешното ми идва всеки път, щом погледна написаното - толкова е абсурдно просто! И съответно ми се оправя настроението.



Така че има полза и от бисерите :)

Ха-ха-ха! И тия същите хора имат претенции, че недотам качествени специалисти обучват децата им на четмо и писмо - разбира се, преценката е направена от висотата на личните им качества в тази област....:))

весело...

Мъ-ъ-ъничко ще ви поправя. Специално тези хора, а и останалите мои родители, никога не са предявявали претенции към качеството на моята работа. Даже - нескромно ще прозвучи - но на родителски срещи всички те демонстрират уважение към мен, за което мога само да им благодаря, защото не всички колеги имат късмета да общуват с добри и разбрани родители.

За мен е от особено голямо значение какво е отношението на родителите към работата ми, защото неразбирателството между нас би рефлектирало върху децата и би повлияло негативно върху целия учебен процес. 

Миналата година имах трима нови ученици, двама от които дойдоха от съседни училища заради конфликти между учителят от една страна и ученик и родител от друга. Аз мъничко се притеснявах как ще се развият нещата при мен, защото и при двете деца беше убито желанието да ходят на училище. Всъщност те бяха преместени, тъй като децата бяха стигнали до положение да отказват да ходят на училище.  

На последната родителска среща, в края на годината, дойдоха двете майки на тези ученици и ми благодариха за това, че съм успяла да помогна на децата им.

Така че има и благодарни родители, заради които понякога учителят изпитва чувството, че са му поникнали крилца :)

Не мога да се въздържа по темата "родители-училище-учител" и да не "шеър"-на (споделя) история отпреди 20-на години. Сестра ми е във Франция с мъжа си и дъщеря си, дето трябва да е трети клас. Първи клас е карала в Москва, в пансионат(!), втори клас - в България и сега - годината е 84 - предстои да учи в съвършено новата държава. Сестра ми отива при младия учител Жан (нещо нормално за там!) - и разкършва пръсти, в смисъл - ние много се стараем, цяло лято учехме френски и сега също, но,... сигурно сме още доста зле,... Учителя я слуша известно време в недоумение, после внимателно я прекъсва - Мадам, щастливо ли е Вашето дете, че ходи на училище? ... Сестра ми онемява. Никой никъде предишните две години не й е задавал подобни въпросчета. Тя знае, че в училище трябва да слуша назидания и да отговаря защо не са достатъчно добри по краснопис, защо отново са без тъмносини гуменки и да обещава да се поправят в най-скоро време... Окопитва се и като се замисля с какво удоволствие сутрин скача в джинсите детето, казва - ами, да, мисля, че е щастлива. "Е, това е най-важното. Другото все ще се навакса с времето!" - гласи спокойният отговор на началния учител...
И още - там родителите имат възможност да наблюдават открити уроци на учителите на бъдещите първи класове и така да си изберат своя учител. Накрая се назначават онези учители, които са събрали достатъчно деца. Почти като у нас, само че критериите са доста по-различни...

Страхотен коментар!
Имаше един постинг от Поли - за едно момиченце от сиропиталище, което си избира училище - направо сърцераздирателна история, как не мога да я намеря, точно по тази тема е!!!!

Да, точно така! Важното е учениците да се чувстват щастливи в училище, да имат положителна нагласа за учене, а всичко останало се нарежда от самосебе си

Ето го постинга, за който говори Shogun.