В неделя брат ми претърпя злополука с колело в планината. Не му е първата, но докато първия път нараняванията му бяха като при падане с мотор и си беше съдрал кожата на няколко места, сега травмите са други: натъртвания на гърба, навехната китка, изкълчен десен глезен, навехнато дясно стъпало, разтегнати ставни връзки...

Веднага след злополуката брат ми можеше да си стъпва едва-едва на контузения крак, като стоварваше основната тежест на другия, но на следващия ден и вече пет дни не може въобще да стъпи на дясното стъпало.Движи се трудно с подскоци на един крак и с две патерици.

Това е въведението към абсурда, с който са се сблъскали брат ми и баща ми в спешното отделение в т.нар. Хирургии в Пловдив. Аз не ги придружих за да стана свидетел със собствените си очи, защото докарвах колелото - останало почти невредимо - от автогарата до вкъщи.

Брат ми ми разказва, че лекарят в ортопедията го питал къде го боляло най-много, за да го прати да снимат на рентген само там... Затова китката са я пренебрегнали.

От ортопедията го пращат на рентген... Баща ми разказва, че рентгенът бил на другия край на сградата...

Поне да има колички или носилки и санитари да помагат? От'де?!
Когато влизали, приемали възрастен мъж, и го поели с някаква единична счупена количка (защото нямало друга), но някой от придружителите му  трябвало да си остави личната карта, като гаранция...

А до ортопедията, където се очаква по някакъв начин да се доберат хора със счупени и изкълчени крайници, нямало никакви колички.

Малоумие или садизъм? И двете...

Тази история ме вдъхнови да напиша следния абсурден разказ, или виц...


Българско спешно отделение

В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...

КРАЙ

:-) :-(


Започвам да си преосмислям оптимистичното мнение, че държавата ни не е чак "Абсурдистан"...

Да, да, това беше нещото, за което мислех цяла сутрин. Когато видях онзи ден новината за бебето на Кекла, съобщена от Фрости, не ми направи впечетление...Обаче тази сутрин реших, че когато аз родя (след 1323465 години), ще искам аз да си публикувам новината. По възможност още в деня на самото събитие ;) Което означава, че ще трябва да си избера болница с интернет. Безжичен. Интересно дали в българските болници има интернет? В тази, в която лежах миналата година с пневмония, нямаше...Всъщност, не съм сигурна, тогава нямах лаптоп. Та прочетох 4 френски романа. Не че си взех изпита. Ениуей. Мисля си, че в частните болници е по-вероятно да има интернет...Аз и без това съм се насочила към частна клиника в Пловдив, макар че то я камилата, я камиларя, може да си сменя решението...Но, разбера ли, че съм бременна, почвам да звъня по клиниките да питам дали имат интернет и дали планират да включат.Хехе, сигурно ще си помислят, че съм луда...Или ще ме включат в програма за лечение на зависимост.
А всъщност, една приятелка каза, че хич няма да ми е до интернет не само в деня на раждането, ами и месец след това :):):):) Но човек трябва да е подисгурен.

Експеримент "Болница" успешно проведен.

Ето ме обратно, жива и здрава. Благодаряви за пожеланията от предния пост, аз чак сега ги видях,не съм дорасла за лаптоп.Пък то нямаше и уайфи интернет, така че и да бях дорасла, все тая.
Държа да отбележа, че в болницата беше почти приятно. Имаше и един готин доктор, Коте :Р Беше висок, с дълга коса, ама не много, до раменете някъде. Не ми беше той лекуващ, така че само на една смяна го видях, ама беше симпатяга. Иначе моята лекуваща лекарка и всичките сестри,които се грижеха за мен, бяха много добри и усмихнати. Сложиха ми един абокат, което си беше гадничко, защото не можех да си свивам ръката 7 дни. Но пък иначе беше страхотно! Всички ми обясняваха какво ми правят, питаха ме дали съм добре. Ядяхме по три пъти на ден. Единственото гадно беше,че слагат захар в макароните. Ужас, но го преживях.
Та така, вече съм здрава, но ще си стоя още 10 дни вкъщи, да пия още антибиотици и да не излизам веднага навън на студа, за да не ме повтори. И трябвало много да се пазя тази зима. Абе малко ми беше странно, че се разболях толкова много, защото аз не се разболявам. Дори да настина,вдигам температура и кихам ден-два, които си ги изкарвам на крак. На Ицо му е много страно, че не се разболявам, като се има предвид че по-принцип съм много неиздръжлива, ама...факт :) Преди тая пневмония съм била толкова болна (освен шарките) само още веднъж, във втори клас, пак пневмония.
Та много ми хареса тая болница, днес като ме пуснаха да се разхождам, за да търся рентгена (те ми обясниха къде, ама тва ляв-дясно, назад-напред, нищо не разбрах), малко ми остана да вляза в родилното отделение да разгледам  как са там нещата, ама то пък до 2-3 години може да се сменят ...Ама пък да се надяваме, че ще е за добро :)
Та така :)

Ми тва е, драги читатели , тая седмица не ме търсете. Влизам в болница с пневмония.Подочух нещо за венозни антибиотици, та не знам дали дори на телефона ще отговарям. Като се върна, ще разказвам. Това е чисто нов опит в живота ми, никога не съм лежала в болница.