Сибир.
Много студено място.
Сграда.
Много грозна сграда.
Грозната сграда в студения Сибир, много гадна комбинация. А добавиш ли към нея и двама руски войници с намаляващи запаси от водка, положението става критично.
1991 г.
- Серьожа – прокънтя гласа на другаря Алексиев. – Къде си?
- Тук, другарю началник, тук. – отвърна младежа. – Проверявам доклада от спътника ни.
Другаря Алексиев, 63 годишен закоравял генерал, закърмен от ранно детство с идеалите на комунистическата партия, влезна в контролната зала:
- Какво откри?
Младия Серж, както го наричаше майка му, беше седнал пред някакъв монитор, а от портрет над главата му го гледаше с изпитателен поглед, Владимир Илич Ленин.
- Другарю Алескиевич, последните данните от сателита Сталин- Космос 3, показват, че гадните капиталисти не предприемат нищо.
При тези думи, Алексиевич хвана най-близкото до себи си отворено шише с водка и отпи три огромни глъдки. Това му беше навик или по-точно тик. Всеки път когато чуеше думата „капитализъм” пиеше водка.
- Капиталистическите Свине – още три глъдки преминаха от шишето в стомаха на Алексиевич – Замислят нещо!
- Тъй, Вярно! – Изрецитира Серьожа.
- Всяко кебапче - куршум в сражението срещу cветовния империализъм! – извика стареца, комбинирайки нови три глътки с половин кебапче.
- Другарю началник, това ни беше последното кебапче. – възмутено отбеляза Серж.
- Агресорите отвъд океана са намислили нещо – подхвана другаря без да обръща внимание на гладния младок. – Опитахме се да ги спре, опитахме се! Изпратихме първият човек в космоса! Те пратиха човек на Луната!
Той погледна Серьожа строго и младежа стреснато скочи на крака и изрецитира:
- Да живее СССР - вечният строител на социализма!
- Прав си! – продължи доволно другаря - Ние им го върнахме. Кенеди го отнесе първи. Но те не се спряха! Дойде Рейгън!
Серьожа скочи отново и изрецитира:
- Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!
- Така е, но за жалост не успяхме, но има време, има! Прибирам се в стаята си, Серьожа, продъжавай да следиш сателита!
- Тъй вярно, другарю началник!
Алексиевич се отправи към стаята си заедно с бутилката с водка. Серьожа седеше и гледайки тъпо в монитора въздишайки. Вече Цели 2 години беше прекарал в Тайната Съветска База в Сибир. Всякаш беше вчера денят в който другарите от КГБ почукаха на вратата му и го „помолиха” да им съдейства. През тези две години, не се бе случило абсолютно нищо интересно или заплашващо сигурността на Социалистическия идеал. Серьожа се надяваше да се махне по-бързо, дори и това да означаваше падането на комунистическия режим. Младока бързо прогони тези мисли с помоща на шише с водка. Можеше да нямат кебапчета или каквато и да било храна, но поне имаха водка – Руска Водка!
Бийб- бийб, Бийб- бийб. Бийб
Странно бибиткане изпълни стаята. „Да съм сложил нещо в микровълновата?” зачуди се Серьожа. Докато младежа се опитваше да установи какво става, една точка приближаваше към Тайната Сибирска База.
- Фелдмаршал! – извика Серьожа.
- Сбърка великтие сили. – Строго възрази Другаря Алексиев.
- Простете майн Фюрер! – извини се Серж
- Пийни водка момче. – каза генерала и въздъхна.
- Една точка се приближава към базата!
- Каква точка?!? – учудено попита стареца.
- Оранжева – другаю – оранжева.
В този момент полу-празната бутилка, която държеше Алексиевич се стовари върху главата на момчето.
- Редник вземете се в ръце и докладвайте!
- Тъй вярно... другарю. - Алексиевич го изгледа изпитателно без да каже нищо. – Приближаващата точка най-вероятно е човек.
- Лошо редник, лошо. Долните капиталисти са ни надушили, трябва да се приготвим за битка, донеси кашоните с водка.
В този момент въпросната точка, вървеше към тях бърборейки.
- Как можах да се навия? Отиди в Сибир, ми казаха, там има потенциални мишени. Какви ти мишени в тоя кучи студ. Но не, щом Компанията каже, ти изпълняваш. Важна мисия било, майната и’ на мисията, умирам от студ. Работя за Ц.Р.У. а не мога просто да кацна с хеликоптера и да свърша каквот трябва.
Мърморейки си „точката” почти стигна до вратата на базата. Той застана пред нея и почука. Нищо. Почука втори път. Нищо. Точно преди да почука за трети път на 20 сантиметра над главата му, се отвори прозорче 40 на 40 сантиметра, от което се появи космата ръка държаща чук, който се стовари върху главата на псоетителя.
Двамата войници завлякоха „госта” си в килера, който на бързо беше преобразен в стая за разпит.
- Другарю, вижте какво намерих. – каза Серж подавайки портфейл на генерала.
- „Вас ви обслужва, Боб Мкдоналд, предан служител на КОМПАНИЯТА.” – прочете Алексиевич на глас. – знаеш ли какво означава това, Среж.
- Означава, че си имаме нов слуга? – тези думи бяха последвани от удар по главата с пълно шише водка.
- Това, младежо, означава, че сме хванали агент на ЦРУ. В родината на долните капиталисти, наричат ЦРУ „Компанията”.
- Другарю той се събужда, какво да правим, боже какво да правим? СЪБУЖДА СЕ!!!! – започна да вика Серж, но отново беше прекъснат от удар с вече полупразна бутилка водка.
Боб отвори очи, след което ги затвори. Повторното им отваряне, потвърди съмненията породени от първото, че нещо не е наред.
- Здравейте! – извика жизнерадостно той, все пак беше „предан служител” на Компанията. – Аз съм Боб, изпраща ме компанията, тук съм за да...
Боб не успя да довърши изречението, защото получи удар с празна бутилка водка по главата.
- Браво, другарю, много добър удар! Извика Серж.
- Гледай и се учи момче, някой ден може да получиш медал благодарение на умението си да удряш хора с бутилки! – Поучително каза Алексиевич гледайки Боб. – Донеси още водка.
Боб отново се събуди, но този път не побърза да отвори очи, а се заслуша в околната среда.
- Другарю, какво ще правим? Не може само да го удряме по главата, трябва да разберем за какво е дошъл.
- Прав си Серж, трябва да разбереш.
- Казах ние друг... – Пореден удар с пълна бутилка.
- Отиди и разбери каква е целта му – нареди стареца.
Търкайки цицините по главата си, младока се отправи към „гостенина”. На три метра от него започна да стъпва предпазливо. Всяка негова крачка, бе придружена от две глътки водка.
- Който не познава Сибир, не познава СССР. - изрецитира стареца крийеки се зад варел с водка.
Серж се приближи до Боб и изгълта последните глътки водка от шишето. Вдигна празната бутилка и точно преди да я стовари върху завързания, той проговори.
- Моля те, не ме удряй с празна бутилка. – примоли се Боб.
- Имам и пълна – каза Серж и извади пълно шише с водка.
- Не, моля те не меудряй с каквото и да било.
- Няма как, точка 5 алинея 7 от протокола за спешни ситуации гласи: „При извънредни ситуации като: Пожар, наводнение, лавина и залавяне на агенти на ЦРУ, да се ползва празни или пълни буилки от водка.
- Как разбрахте, че работя за Ц.Р.У. – попита Боб
- В портфейла ти пишеше.
- В такъв случай знаете за какво съм тук. – радостно извика БоБ
- ЗНАЕМ – извика Алексиевич, все още криейки се зад варела, който беше намалял заплашително. – Идваш да отмъкнеш тайна съветска информация! Удари го Серж!
Младока моментално се подчини, след което попита:
- Другарю, ние имаме ли тайна съветска информация?
Алексиевич се почеша по главата и каза:
- Може и да имаме, може и да нямаме. Донеси още водка.
Боб се събуди за трети път с неверяотно главоболие.
- Не ме удрайте! – развика се той. – изпраща ме Ц.Р.У. за да..
- Знаем кой те изпраща – прекъсна го стареца. – За това ще...
- Не, не разбирате. Аз съм от Компанията. Идвам да донеса тържествен венец.
- Какво? От кога Централното Разузнавателно Управление, носи тържествени венци на жертвите си?
- Централно какво? – учудено попита Боб. – Аз съм от Компанията Ц.Р.У. – Цветя. Разнасяне. Украшения.
- Цветя ли? – попитаха невярващо войниците.
- Да, погледнете в торбата ми, там има венец.
Серж отиде од торбата, извади венеца и го подаде на Стареца. На венеца пишеше.
„Честито, Комунизма падна!”
Честит празник , Роси, бъди щастлива!!!
Comments9
Поклон и от мен. Стана ми много болно и същевременно много топло и хубаво от "уюта" на тази класна стая, запазила чистотата, любовта и всеотдайността на българския учител.
Много точно го казва gyga "ТОЙ говори със сърцето си, за своята мисия, не го вълнуват кариерното развите, бумащината и някакви излишни напъни да се хареса на тоя и оня- удивлявам се на чистота , всеотдайността към учениците и стоицизма му. Такива колеги заслужават медали, награди и титли- има какво да научим и от тях, и от децата им - нямат екстри, нямат техника, борят се с трудностите и искат да учат."
И нека се замислим какво имаме ние, какво искаме още и колко безочливи сме понякога..
А колко малко му трябва на човек..
Може би точно в тези затънтени места, малки селца и градчета ще съхранят българското, защото се губим като нация, култура и бит.
Българинът вече не е така добросърдечен, отзивчив, гостоприемен и т.н.
Това е истински учител!