Стая с енциклопедии, занимателни и образователни игри вече има в основно училище "Петър Берон" в Перущица.

Игротеката е ремонтирана и обзаведена със средства по проект към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). В реализацията са вложени 10 000 лева.

В специалното помещение учениците от I до III клас провеждат заниманията си, които са след редовните учебни часове. По този начин в училището се изпълнява решението на МОМН за целодневно обучение в началния курс.

Всички 140 деца посещават следобедните занимания, което е добре и за родителите им, който спокойно могат да работят, радва се директорът на училището Бойко Иванов. ...

Уважаеми колеги, честит първи учебен ден!

Сдружение "Валдорфска педагогика за деца, родители и учители", гр. Варна, за целите на валдорфските инициативи в България и с отвореност към всички педагози, които проявяват интерес към подхода на валдорфската педагогика, организира:

ОБУЧЕНИЕ по ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА

ЗА УЧИТЕЛИ

 Обучението е предназначено за настоящи педагози и студенти от различни педагогически направления и е със следните параметри:

Начало: м. октомври 2012 г.
Продължителност: 4 години.
Обхват: ръководни принципи, методика и дидактика за работа с деца във възрастта от детска градина до 9 клас на училищно обучение.
Целева група*: предучилищни-, начални училищни- и училищни педагози; студенти по педагогически специалности в последна година на обучение в ОКС бакалавър и студенти в процес на обучение в ОКС магистър.
Място на провеждане: гр. Варна

Период на регистрация за участие в обучението: до 28.09.2012 г.

Партньори по проекта:

• Педагогически колеж Хеликон, Цайст, Холандия
• Антропософска фондация ‘Stichting Helias’, Холандия

Учебен ангажимент: 5 седмици/годишно и по 1 седмица хоспитации през първата и последната година на обучение в Холандия и/или Словакия.

2012/2013 учебна година:

• 19 - 25 октомври 2012 – семинар
• 02 - 08 март 2013 – семинар
• 27 април – 04 май 2013 – семинар
• 2 седмици, лятна ваканция – семинар
• датите на хоспитациите и на всеки следващ семинар ще се уточнят допълнително, съвместно с лекторите и участниците

Акредитация: с цел да гарантира необходимото качество на обучителния стандарт Колежът посочва следните изисквания за придобиване на диплом:

• 100% реализиране на хоспитации;
• мин. 90% участие в семинарния, лекционен и практически цикъл;
• 100% от допълнителната лична подготовка и писмени задания в хода на обучението.

Финансова рамка на обучението:

• Приблизителна стойност за всеки 7-дневен семинар – 100 лв.
• Стойността на пътните разходи за осъществяване на хоспитации е изцяло за сметка на учатниците. Организаторите на обучението осигуряват нощувки за периода на хоспитациите.

Стойността на обучението зависи от броя на участниците и ще се реализира в условията на прозрачност между тях и организаторите.

Записвания:

   •    до 28.09.2012 г.
чрез автобиография (при възможност на английски език), придружена от кратка мотивация.
   •   имейл адрес:   waldorf_varna@abv.bg
   •   Радослава Ангелова - 08-78-478638
   •   Веселина Радкова - 08-88-515174
   •   Румяна Трендафилова - 08-98-646999

Полезни връзки:

Валдорфска педагогика:
www.aobg.org/index.php?ln=1&id=168
www.paedagogik-goetheanum.ch/731.html

Валдорфска детска градина „Златно зрънце”, гр. София:
http://zlatno-zrantse.bg

Валдорфско начално училище „Проф. Николай Райнов”, гр. София: http://www.waldorf.bg

Уважаеми колеги, честит първи учебен ден!

Сдружение "Валдорфска педагогика за деца, родители и учители", гр. Варна, за целите на валдорфските инициативи в България и с отвореност към всички педагози, които проявяват интерес към подхода на валдорфската педагогика, организира:

ОБУЧЕНИЕ по ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА

ЗА УЧИТЕЛИ

 Обучението е предназначено за настоящи педагози и студенти от различни педагогически направления и е със следните параметри:

Начало: м. октомври 2012 г.
Продължителност: 4 години.
Обхват: ръководни принципи, методика и дидактика за работа с деца във възрастта от детска градина до 9 клас на училищно обучение.
Целева група*: предучилищни-, начални училищни- и училищни педагози; студенти по педагогически специалности в последна година на обучение в ОКС бакалавър и студенти в процес на обучение в ОКС магистър.
Място на провеждане: гр. Варна

Период на регистрация за участие в обучението: до 28.09.2012 г.

Партньори по проекта:

• Педагогически колеж Хеликон, Цайст, Холандия
• Антропософска фондация ‘Stichting Helias’, Холандия

Учебен ангажимент: 5 седмици/годишно и по 1 седмица хоспитации през първата и последната година на обучение в Холандия и/или Словакия.

2012/2013 учебна година:

• 19 - 25 октомври 2012 – семинар
• 02 - 08 март 2013 – семинар
• 27 април – 04 май 2013 – семинар
• 2 седмици, лятна ваканция – семинар
• датите на хоспитациите и на всеки следващ семинар ще се уточнят допълнително, съвместно с лекторите и участниците

Акредитация: с цел да гарантира необходимото качество на обучителния стандарт Колежът посочва следните изисквания за придобиване на диплом:

• 100% реализиране на хоспитации;
• мин. 90% участие в семинарния, лекционен и практически цикъл;
• 100% от допълнителната лична подготовка и писмени задания в хода на обучението.

Финансова рамка на обучението:

• Приблизителна стойност за всеки 7-дневен семинар – 100 лв.
• Стойността на пътните разходи за осъществяване на хоспитации е изцяло за сметка на учатниците. Организаторите на обучението осигуряват нощувки за периода на хоспитациите.

Стойността на обучението зависи от броя на участниците и ще се реализира в условията на прозрачност между тях и организаторите.

Полезни връзки:

Валдорфска педагогика:
www.aobg.org/index.php?ln=1&id=168
www.paedagogik-goetheanum.ch/731.html

Валдорфска детска градина „Златно зрънце”, гр. София:
http://zlatno-zrantse.bg

Имаме възможност в краткотраен срок да организираме обществото и да поставим всеки на устойчив път към подготовка за следващия етап от човешкото развитие. Ключът към обрата на нещата е ново глобално образование, използвайки метод, който ще даде на хора от всички възрасти и с различно минало, основна информация за глобалните процеси. Целта е да дадем възможност послания, като тези от форума в Давос за новата взаимосвързана действителност, да влязат в общото течение.

Защо изведнъж това стана така спешно? Учени, изследващи социалните мрежи, обясняват, че след като достигнат определена степен на взаимосвързаност, мрежите започват да следват свои собствени правила, различни правилата на хората, създали тези мрежи. Нашата глобална икономика достигна повратната точка, в която това, което изследователите наричат произтичащи свойства, започна да кара стандартни икономически модели и други модели на управление, да се побъркват. От взаимодействието и взаимосвързаността на хората и народите, представляващи едно цяло, се появяват нови качества в това цяло и резултатът е: сриващи се финансови системи, растяща депресия, разводи и дори главозамайващ брой деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).

Основен аспект на този процес е нашата консуматорска култура, която изчерпва природните ресурси, замърсява планетата, разяжда колективните ни ценности и успешно е създала цяло поколение от лакоми и егоцентрични хора. Природата повече не може да ни позволява да се измъкваме с това себеразрушително поведение. Трябва да приемем факта, че в днешния свят трябва само да се храним, обличаме и да се грижим за основните си нужди – нищо повече от това.

И, всъщност, няма защо да се оплакваме. Ние се съгласихме с тази система и живеем в нея по общ консенсус. Целият свят се грижи за това, тя да работи. Бавно, но сигурно, през последните 100 години цялата ни ценностна система западна. Банковата сметка на човек стана стандартът, по който той е оценяван. С колкото повече неща се сдобиваме, толкова повече се инициираме, и толкова повече ценни изглеждаме в очите на обществото. В момента, в който обществото започна да се съгласява с тази култура на потребяване и парите пред знанието, всъщност сами сме си изковали съдбата.

През следващите десет години човечеството ще трябва да реши дали иска да поеме по пътя на поправяне – което ще стане причина отношението на природата да се промени моментално; или да започне унищожителна война.

Потапят здрав, нормален човек в специална вана с толкова топъл разтвор, че той даже не го усеща, и покриват лицето му с парафинова маска, за да не чува и вижда нищо. Така се прави при опити за пълна сензорна изолация.

Човек не усеща нищо и за него нищо не се променя. По необходимост всичките му органически потребности се удовлетворяват. И така, колко ще издържи? След няколко часа на такъв „комфортен живот” психиката започва да дава „на късо”: загуба на усещането на тялото, халюцинации, кошмари, последвани от нервен срив и нарушение на жизнеността на организма.

Причината е в пълното отсъствие на сензорни дразнители. Казано по-просто: пълно лишаване от информация, която някога са отнасяли към нематериалните сфери – и изведнъж се оказва, че човек наистина има нужда от нея.

Татко, мама и госпожа Информация

Но ако информацията беше просто необходима: има ви вас, имате необходимата вещ, информация. В крайна сметка, обаче, всичко е много по-сериозно: без информация нямаше да ви има. Нямаше да има това, което вие наричате моя „Аз”.

Всички са чели приказката за Маугли. Всичко е толкова красиво, че забравяш, че приказката е лъжа. И не е лъжа, затова че човек не може да се справи с тигрите – уж в това вече сме преуспели. Просто, получавайки в детството си информация от вълците, човешкото същество обезателно ще стане вълк. Да стане човек е възможно тогава, когато получава информация от човечеството.

Като цяло, това не е тайна за нас. И макар че понякога забравяме за това правило, при все това, отдавна вече не асоциираме понятието „човек” само и единствено с тялото, на което „нищо животинско не му е чуждо”. Нашето тяло го правят тате и мама, а ето че човека в тялото ни го прави информацията.

Израствайки от двуного зрънце в човек, за него информацията остава живителна среда след това през целия му живот. Защото човек през целия си живот се нуждае от постоянна поправка и периодически да „ъпгрейдва” мнението си, своето „Аз”.

С други думи, неговото мнение и личността му може да съществуват само в потока от информация за други мнения, личности и всичко, свързано с тях. Прочети

Дом, в крайна сметка, се нарича не жилището с мебели, прозорци и тапети. Той не е и семейството с цялото домочадие. Даже не е градът, в който си се родил и живееш. И даже не е това място, което ти смяташ за къща. Защото „домът” въобще не е място в смисъла, към който сме привикнали.

Е, помислете сами, дом е, защото е там, където искаш да си преди всичко, нали така? Където е спокойно и безопасно, където има нещо скъпо и важно за теб. Където можеш да отдъхнеш от суетата и безпокойството. Правилно, нали?

Е, така че, къде е това?

Вярно! В главата ни! Само не смей! Защото това е истината.

Ако наблюдаваме известно време и то внимателно, може да забележим, че по-голямата част от времето си прекарваме в мислене. Да, правилно! И у кого има нещо друго?

Къде ти от никого не се страхуваш и се чувстваш уверено? Точно там! Къде искаш да избягаш от суетата и шетнята? Правилно! В себе си! И накрая, къде се намира най-скъпото и най-важното? В теб!

Мястото, където повече от всичко полагаме във вид на усилия, мисли, желания, емоции, започва да формира, на определен етап, някаква реалност. Тази вътрешна реалност изисква въвеждане на порядък, участие в нея, взаимодействие с външния свят, впечатления и преработка.

И ето, същата тази реалност, където преди всичко се намираме, в тази, в която през цялото време се въртим, може да се „намира” на различни етапи.

Така, както някой непрекъснато мисли за кариерата или за властта, някой за създаване на семейство и необходимост от любов, някой за образование и знание, някой за пари и слава. Вариации много.

Но обезателно съществува такова място. Всеки си има свое, където повече от всичко „влагаме” вътре в себе си. И ето, самото място вече се проектира наяве, във вид на съществуваща реалност, с целия ни „багаж” – осъзнат или не.

Може и по друг начин, кажи ми какво има около теб и ще ти кажа кой си. Или даже, кажи ми кой си и ще ти кажа какво има вътре в теб. Това засяга всички сфери на живота.

Но, както и да е, тази концентрирана реалност вътре в нас е този същият, настоящ „наш дом”. Защото именно от него гледаме на всичко заобикалящо ни. Гледаме навън „през прозореца”, установяваме едни или други връзки, почиваме, размишляваме, узнаваме, любим, чувстваме, спорим, изясняваме.

И този наш дом, както и всеки друг, не се явява един и същ през цялото време. Можем много да променяме вътре в себе си, да разменяме, да разместваме, да обновяваме в зависимост от какво? Правилно. От тази система на ценности – религиозна, нравствена, социална, генетично предадена, сформирана самостоятелно.

Това означава, че всичко зависи от нас. Че „носим” вътре в себе си, какъв искаме да видим „своя дом”, кой трябва да го обитава, как трябва да се променя и прочее.

Какъв е той, домът, който ТИ си построил?

Когато се роди първото дете, първата ми мисъл след раждането беше: “Ще кърмя година-година и половина, ще го дам на ясла, а аз ще тръгна на работа – ще изуча фотошоп, уеб-дизайн, ще продължа да уча и т.н. Нищо още не съм постигнала, трябва да успея във всичко“.

Измина половин година. И тази мисъл започна да става не съвсем приятна. Да, тежко ми е. Аз изобщо не знам как да отглеждам детето. Силите не ми стигат. Обливам се в сълзи, умората не ме напуска, цялата съм в мляко и в детско «ако». И чета как се отглежда бебе. Ако имам късмет, се поизмивам. Дори в тоалета ходя заедно с детето. Ям каквото ми попадне. Иска ми се да изкрещя: “Освободете ме от това бреме! Искам да правя това, което желая, а не да обслужвам ревящо парченце месо“.

Храна, гърне, подмиване, разходка в парка, пак в къщи, къпане, нощ, плач, храна, падане, гърне, подмиване, разходка в парка… Къде ми е фотошопа, къде ми е уеб-дизайна, къде е професията ми, с която ми беше толкова добре.? Ох, как ми се иска да захвърля това бреме. Толкова сладка мисъл – детегледачка, баба, детска градина, и аз – на свобода-а-а-а…

Но нещо в мен не се свързва с тази картина (детегледачка, баба, ясла), нещо се бори в мен и не ми разрешава да постъпя така. Сега всичко някак малко ми се прояснява.

Мама – колко много значи тази дума…

Мама – колко много значи тази дума… не може да си 20 или 30-процентова майка. Или си майка, или – не. Детето – това е ръчна изработка, е не конвейрна лента в завода. Детето се отглежда в семейството и основата си получава тук от самото зачеване. И в неговото развитие няма нито една празна и излишна секунда, за да можеш просто да си “откраднеш“ време чрез яслата или детегледачката. Взаимният контакт учи и двамата – и детето, и майката – да разбират своята роля. Иначе няма да станеш майка, както и няма да разбереш какво е да си дете. Майката бродира по празното платно на детето всеки бод, и така се появява ръчно изработената взаимно – свързана картина.

Детегледачки, ясли – получаваш някаква картина на изхода. Но кой я е създал? Това не си ти… пропуснеш ли я – няма връщане. Това, което сте пропуснали да изживеете заедно, вече няма и да изживееш. Колко губим ние – жените, от това! Как децата ни учат да се включваме в усещането за ближния, да съпреживяваме, да се учим на взаимност. Както казва една позната, многодетна майка: « от 4-то дете, започваш да обичаш всички деца (а не само твоите)». Колко скъпо е това усещане за жените в най-дълбокия смисъл на думата – майчинство по отношение не само към своите деца, а изобщо към децата.

Илюзия за свобода

И най-голямата илюзия е илюзията за свобода…

Няма я там, където ние, майките я търсим, бягайки от децата си. Има реклама, влияние на обществото, желание да се откроя, “някак“ да се реализирам, страх, че няма да постигна онова, в което другите са успели. Зад всичко това стои празнотата и въздействието на обществените стереотипи. Въртя се в кръг, а най-важното е, че така и не съм успяла да разбера своята женска природа. Но затова пък съм създала у дома толкова ненужни неща, които вече се въргалят на боклука, накупила съм си куп парцалки и стоя цялата толкова красива, а нещо в общия език със собствените ми деца не се получава. Ами, картината не е създадена от мен, и нищо вече не мога да променя. Или пък мога?

Какво мога да променя?

Дори и да не усещам, все още мога. Има още бременни, има още млади момичета: ние можем да повлияем на тях, можем да ги поставим на нови релси. Да им покажем, че всичко, за което тичаме, е илюзия, заради, която ние изоставяме децата и семейството. Жената – това е домът!

Представяте ли си само колко ресурси на планетата ще икономисаме, ако жената се завърне в семейството. Колко пъти ще намалее боклукът и ненужните празни вещи, с които покриваме планетата. Да, като резултат и въздухът ще стане по-чист, и децата – по-щастливи – ще има какво да дишат. Ние трябва да се учим как да ги възпитаваме, защото наистина сме се отучили. Къде по-сложно е да възпиташ Човек, отколкото да учиш фотошоп и да извайваш красиви уеб-дизайни.