По същество, нашият егоизъм иска такова напълване. Какво печелим, ако се издигнем над егоизма и не предявяваме такива изисквания?

Първо, благодарение на това, няма да страдаме от недооценка от страна на партньора.

Второ, по такъв начин ще придобием ново свойство. Над изискванията за уважение и власт ще се разкрие противоположния аналог: преодолявайки някое егоистично свойство и издигайки се над него, получавам обратното на него свойство. Това ми позволява да придобия ново средство, ново отношение към света.

Например, ако по-рано съм искал от партньора внимание и уважение, то сега ставам по-скромен в своите претенции. Тъй като вече разбирам: ако погледна обективно, той проявява напълно нормални отношения към мен – просто собственият ми егоизъм е повишил нивото на очакванията. Така че, хайде да си отстъпваме, да съкращаваме егоистичните си изисквания.

Аз искам от партньора си внимание, участие, изпълняване на обещанията, искам да пресека неговите безкрайни „престъпления“ в това, което се отнася до домакинството, пренебрегването на интересите ми, отсъствие на знак на любов и грижа. Защото с годините мъжът все по-рядко звъни, за да узнае как съм, как я карам, все по-малко се грижи за жената. Така че, ако намаля своите претенции, ако не си водя сметка на обидите и работя усилено над себе си, доколкото за мен това все пак е много важно – тогава анулирам предишната изкривена връзка между нас.

Издигам се над завишените изисквания и се отнасям към партньора си с любов, като майка към детето си. Дори ако от негова страна има „криминалност“ независимо от моите страдания – аз се държа за принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления.“

Как при това помагам на партньора си? Давам му пример, а също предизвиквам в него готовност за такова ответно отношение. Излиза така, че тук вече се крие покана за нов живот. По същество откривам себе си, за да получа от партньора си ново отношение. И проверявам това отношение не егоистично – напротив, тук е важно това, че и двамата взаимно развиваме нашите отношения над егоизма и се поддържаме един друг. Със своя пример помагам на партньора да се издигне над егоизма. Аз прилагам старание, беседвам с него за това, колко хубав ще бъде животът ни, ако се издигнем над своите естествени, неизменни, егоистични пориви. А като резултат, взаимният пример и взаимната поддръжка ще ни водят към подем.

Нещо повече, всеки от нас сега вече гледа правилно и на света, здраво, с готовност за отстъпки. Отново и отново виждам света в сравнение със себе си като нещо съвършено. Новият поглед ми позволява да го разглеждам като съвършена природа. Работата вече не е само в партньора – целият свят става мое огледало.

Това е нещо като психологически тренинг, психологически метод от висш порядък, позволяващ да издигне човека към ново възприятие на реалността, на света, семейството и взаимоотношенията с партньора – възприятие, което не сме имали по-рано.

Разбира се, отначало трябва да се упражняваме в семейството, а като резултат да построим нов свят, нови взаимоотношения.

И тук е необходима взаимност: и двамата трябва да разбираме, че представляваме нещо като малка „лаборатория“, в която двама егоисти се стараят да използват правилно развиващия се в тях егоизъм. В нашето поколение той е нараснал толкова, че разрушава всичко, а ние искаме да го използваме като лост и над него да построим здрави отношения, които да позволят животът да продължи.

http://harmoniata.wordpress.com

 Когато дойдат Задушници мен почват да ме задушават разни мисли, а едновременно с това аз задушавам околните с ужасни мисли.

Примерно  баба ми си има традиция да меси и пече малки кръгли хлебчета /колачета/ за всеки починал от рода и вечерта пред Задушница нарича кое колаче на кой починал да е. Но тази Задушница не можа да дойде на гробището, заради снега и трябваше да ми нареди какво и как да свърша, а аз я изгледах наистина тъпо и казах, че попа си знае работата и няма нужда аз да му я върша, но ако тя иска и само заради нея мога и една молитва да отпея, та да не занимавам свещеника със служебните му задължения и като се замислих и си спомних една история, която моите близки често разказват. В нашия град имало един човек, които в края на живота си останал сам и се навъртал около гробищните работници и точно на Задушници, като обикалял гробовете на починалите си близки пеел молитвите, които  запомнил от поповете и когато нямало поп на гробището казвал на бабите, че и той може да отпее молитвите, само че разликата между него и попа е в това че попа като пее молитвите гледа от книга, а той си ги знае наизуст. И като се замисля винаги стигам до извода, че ние хората все си мислим, че можем нещата, които не отбираме по-добре от онези, които цял живот работят, за да постигнат нещо в професията си.

* * *

Е, днес пообиколихме гробищния парк, защото умрелите все още са повече от живите и си побъбрихме с  познатите от групата на живите и една позната ми се оплака, че сина и’ в тези снежни дни я подиграва, че е остаряла, защото и’ е трудно да върви в снега, а тя му отговорила, че ще изчака онзи миг от живота му, когато той ще е на нейните години и ще му припомни колко е трудно, когато човек остарява. Реално не е нужно човек да остарява, за да е нескопосан, но понеже улиците и пътя в гробищния парк бяха добре заснежени и никой не се беше потрудил да ги изчисти беше съвсем разбираемо трудното движение. И аз се попързалях, между вечните домове, но понеже не успях да счупя нито крак, нито ръка, т.е. оцеляхсега мога да споделя някое и друго преживяване от поредния нормално снежен зимен ден.

* * *

Обикалянето между вечните домове на родата приключи към обяд и тъкмо си тръгвахме с близките ми и срещнахме гробаря. Не че имаше нужда да копне някой от нас, а просто понеже пътя е за всички. Та срещнахме гробаря и от учтивост го попитахме:

-         Как си?

А той ни отговори професионално и компетентно:

- Бях зле, а сега хич не съм добре.

И ние като загрижени за благото на човечеството запихаме защо???

А той ни каза, че есента умрелите му купили кола, а в тоя сняг едва му покрили разходите за хляба.

Какво да се прави, в тоя сняг хората ги е страх и да умрат!

* * *

По пътя за вкъщи мислих само колко много ние хората обичаме да се месим в божите дела и да даваме предложения към екипа му по посрещане в Рая кой да прибере и кой да остави да измъчва себе си и близките си по тая грешно красива Земя.

Така ме налегнаха едни спомени как една позната все викаше на мъжа и’:

-         Господ няма ли нужда от шофьор, та още не те е прибрал?

А той и’ отговаряше:

- Ми защо да прибира мен, ако има нужда от шивачка като теб?

То като дойдат Задушници, пък и като отминат мен все разни такива мисли ме полазват.:) 

Хармонията е проста. Тя произлиза от факта, че съществуват две сили в природата: силата на отдаване (положителната сила) и силата на получаване (отрицателната сила), които на различни нива (биологично, физическо, морално и пр.) се проявяват като уравновесени системи. Ако тези сили са уравновесени в човешкото тяло, тогава то е напълно здраво. Ако те са в равновесие в природата, тогава тя се намира в пълен покой. Липсата на равновесие води до всевъзможни движения.

Естествено, неравновесието е необходимо, защото дава живот – постоянното взаимодействие межди двете сили в определени рамки, колебанията им относно една друга, създават живот. Например, разширяването и свиването на гърдите, сърцето и други органи е изградено на взаимните движения на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което се случва между тях, в следствие на техните правилни и хармонични взаимодействия.

В своето развитие ще достигнем до етап, в който цялото човешко общество ще достигне именно до този начин на работа, в който всички негови части взаимно си влияят. Но тези влияния, както при дишането, ще бъдат независими едни от други, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те ще взаимодействат помежду си последователно: колкото дадем на природата, толкова ще получим; колкото получим, толкова трябва да отдадем.

Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна поддръжка. Природата, която ни води до равновесното състояние между нейните две сили, силата на отдаване и силата на получаване, подсказва, че трябва да достигнем до това. Това е нейната обща насока.

Нищо не можем да направим без този общ вселенски закон. Можем само да разберем на къде сме се запътили и как правилно, доброволно и съзнателно се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ ни закон. Така ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще достигнем, но и на всички нива на развитие.

Инфекциозните болести се разпространяват по цялото земно кълбо все по-бързо и лечението им става все по-трудно. От седемдесетте години насам, новите заболявания се появяват с безпрецедентна честота... Днес съществуват повече от четиридесет вида болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

  Световната здравна организация

Историческите факти свидетелстват за това, че човечеството боледува толкова време, колкото съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува.

Всъщност, свикнали сме да воюваме: ту един с друг, ту с глада, ту със стихиите, но войната срещу болестите е поставена на особено място. За цялата история на човечеството всички войни и стихийни бедствия не са отнесли толкова животи, колкото болестите и епидемиите, нееднократно заплашвали човечеството с пълно унищожение.

За разлика от природните катаклизми, да се съпротивлява на които човекът нямал нито сили, нито възможности, болестите се държали малко по-иначе – с тях можело да се воюва и често да бъдат побеждавани. И затова напълно естествено било появяването на целители, а след това на лекари, които застанали между нас и болестите.

Отначало методиката за възстановяване на здравето била проста и близка до природата, но с напредъка на медицината като наука, човечеството обявило на болестите истинска война и намесата в организма придобила тотален характер.

Към средата на ХХ век медицината отбелязала подем и обещала да ни избави от множество болести, а откриването на антибиотиците направило тази мечта толкова реална, че  се предполагало въплътяването и да стане за няколко години.

Еуфорията продължила не особено дълго. Времето много бързо донесло отначало съмнения, след това и разочарования – оказало се, че вирусите имат защитен механизъм, който преподнесъл на учените неприятен сюрприз. Така например, под въздействието на антибиотиците мутирали грипните вируси, които станали по-малко уязвими и по-смъртоносни. Последвалата борба с мутантите пораждала нови пълчища още по-агресивни наследници. Новите видове вируси нямали край, а проблемът нямал решение.

А вече абсолютно пълна подигравка с усилията на медиците станало откритието, че в следствие на мутацията вирусите се „научили” за много кратко време да се пренастройват към новото лекарство. По този начин, антибиотикът, въведен в тялото на болния, ставал не отрова, а храна за новото поколение вируси.

Претърпявайки поражение на фронта на инфекциозните болести, ние откриваме, че също толково зле стоят нещата с наследствените, раковите, сърдечно-съдовите и прочие „болести на века”. Тази статистика може да означава само едно – ние сме обречени да боледуваме.

Тогава защо боледуваме?

Свойството на човека да боледува и възбудителите на болестите са създадени от природата и еднакво грижливо се пазят от нейните закони. Затова всеки наш опит да унищожим възбудителите на заболяванията или да променим техните свойства, за да подобрим наследствеността, се натъква на все по-нарастваща съпротива от страна на природата и неизбежно ни довежда до неуспех.

Природата има с човека особени сметки за уреждане. Природата воюва с нас постоянно, използвайки като оръжие  не само болестите, но също екологията и икономиката; тя ни сблъсква в непрестанни войни един срещу друг.

Защо отношението на природата е толкова враждебно към нас, може би, ние не и съответстваме в нещо?

Цялата природа е създадена и съществува по законите на отдаването. Това означава, че всеки елемент, всяко творение на природата взема само това, което му е необходимо за да съществува, но в същото време храни другите части на природата. Това е подобно на единен организъм, където всеки орган и всяка клетка взаимодействат помежду си, обменяйки хранителни вещества и информация в пълно съответствие със законите, според които този организъм е създаден и съществува.

На човекът, за разлика от останалите части на природата, му  е дадена особена сила, позволяваща му да се вижда като „главен” в царството на природата – това е силата на нашия егоизъм. Нашият егоизъм ни кара да усещаме, че всичко е създадено и съществува единствено за удовлетворяването на сиюминутните ни ненаситни желания.

Заети да тичаме след наслажденията, ние изведнъж откриваме усилващата се съпротива от страна на природата и виждаме, че всичките ни усилия да победим болестите, да предотвратим войните, да направим живота си по-комфортен и спокоен са обречени на провал.

Всичките ни войни против природата никога няма да донесат очакваните плодове по една единствена причина: ние не разбираме, че силите на природата противостоят не на нашите действия насочени към нея, а на нашите мисли и желания, които насочваме един към друг. Защото само на нивото на човешките взаимоотношения се проявява максималната сила на нашия егоизъм. Завист, желание да властваме над себеподобните си, ненавист – тези чувства са източници на мисли, които притежават истинска разрушителна сила по отношение на природата.

Силите на природата са насочени към поддържане на равновесието на цялата система и използват всеки елемент в режим на пълно отдаване.

Ние, от своя страна, подбно на ракова клетка в тялото на природата, вместо да храним съседните клетки и по този начин да поддържаме живота на целия организъм, желаем да използваме всичко, което може да ни даде природата единствено за собствено наслаждение. Ние блокираме мислите си в собствените си желания, отделяйки вместо жизнени сокове смъртоносна отрова. В резултат на това загиват първо съседните клетки, а след това и целият организъм.

Значи, ако променим мислите и желанията си, ще променим отношението на природата към нас и ще се избегнем заплахите от болести и катаклизми?

Да. За това е необходимо да се издигнем на друго ниво на взаимоотношения помежду си, а значи и на друго ниво на взаимоотношения с природата. Трябва да достигнем състояние, което се нарича „любов към ближния”.

Човечеството, осъзнато или интуитивно, винаги се е стремяло именно към това състояние – защото то предполага пълна хармония с природата и изчезване на причините за конфликтите между нас. Днес ние живеем в особено време, когато са създадени всички условия за издигане на човечеството на ново ниво на съществуване.

Ако ние незабавно започнем нашето поправяне, ударите, които ни изпраща природата ще отслабнат и постепенно ще спрат. Ние ще станем такива, каквито и трябва да бъдем изначално – най-важната част в общия организъм на природата. Тогава тези сили, които природата използва срещу нас, ще се обърнат в сили на подкрепа и защита.

 Споделям с вас Тест 4, трети клас, 'HELLO ENGLISH', по "Просвета"

 Ще ми се да споделя и обменя мисли с вас относно това как подготвяме учениците си за предстоящ тест, как отчитаме грешките им и как помагаме на децата да се справят със страха си от тях с цел поправянето им и извличане на трайни знания от това.

 За мен от особена важност е детето в начален етап да бъде максимално ориентирано с предстоящите задачи в теста, така че същинската му дейност в час да е решаването им. За тази цел давам пълна информация за типа задачи и изискванията за изпълнението им. Това го правя в часа преди теста, а електронния вариант на теста децата попълват вкъщи, след дадените насоки от мен. В деня на теста учениците са максимално ориентирани и не се губи ценно време за подробности, а действията са насочени направо към целта - решаването на задачите,(който работи по "Хелоу" знае, че тестовете съвсем не са леки)

 В последно време практикувам нов начин за проверка на тестове - проверяваме всички заедно. Всяко дете си получава теста (надникнат, но непоправен от мен) и с молив корегира сгрешеното, като своевременно тече обсъждане между всички за всяко едно упражнение, причинно-следствените връзки за техните грешки, как да се поправят, варианти и т.н. Съответно учениците сами поправят и вписват  броя на точките си за всяко едно упражнение, след което сумират и се самооценяват по зададена от мен скала. Това, което забелязах е, че тяхната съсредоточеност и внимание са много по-големи, когато проверяват, отколкото когато правят теста. А също и факта, че те сами са си открили грешката и са се самооценили им дава учвереността, че са научили повече. Естествено, крайната дума е моя, аз съм накрая с червения химикал и с реалната оценка, но децата са съгласни с оценката, каквато и да е тя, защото вече са сигурни, че са си я заслужили. Естествено, винаги давам поправка за вкъщи, както и възмоожност  за избор, дали да я направят на хартиен носител или електронно в Глогстер.

Та така аз измислих "топлата вода" с единствената цел да накарам децата да не се  стрхуват от грешките си, а  да са готови да  се учат от тях. Мисля, че това е и един  дорър начин да се справим  с бележкарството, което на моменти действително ме потриса ;)

 Споделете, моля, как го правите вие! Сигурна съм, че има какво да научим един от друг!

Да, всичко което искам да споделя с целокупното бглог-ерско общество отдавна тежи като воденичен камък на моята макар и предадена в ръцете на незнайно кой (райски или дяволски) сили! Ама вече, не издържам и ще си изплача мъката. И така започваме приказката......

В едно далечно царство което се казваше България, през 2008 година се запознаха едно момче, наречено от майка му и баща му Васил (това съм аз), и едно момиче Елена. Васил още на първата им среща се влюби в момичето, но за нещастие то беше "под игото" на друг. Така, че главният герой на разказа ни, се укроти и просто изпиваше Елена с очи. Но както в последствие се оказа и Ели не беше безразлична към Васко. Тя напусна другият (лошият герой) и след много малко колебание дойде при Васко! Васил, не вярваше на нищо и направо беше като ударен с мокър парцал по празната си глава, когато разбра, че това момиче го харесва! Не знаеше как да реагира, но се оокопити, после тя го напусна. Но....... Васко не престана да я обича. Много го болеше от начина по който Елена го напусна, но продалжаваше да вярва, че един ден звездите ще си кажат думата и те отново ще са заедно!

Година 2009.

Васил изтърси на един свой познат, че го интересува как е Елена, и тя му се обади. Пак започнаха връзка, но Елена се връщаще за втори удър. Обаче главният ни герой беше бдителен и тя не успя да го нарани отново!

От това познанство имам малко сметка -  ХАРЕСАХ ФИЛМА 'ТИТАНИК", о ужас, аз Васил който мразех тази любовна глупост на киното, започнах да харесвам този филм. Така може би пак съм сбъркал някоя запетая. Може би съм сбъркал, че и пиша това, но

ЕЛИ, ТИ ЩЕ БЪДЕШ В МОЕТО СЪРЦЕ ЗАВИНАГИ!

Имахме малко хубави моменти, но те бяха истински!

Съжалявам но просто трябваше да го напиша. Ако искайте се  хилете, ако искайе ми се подигравайте........ но не ми пука.

ПРИКАЗКАТА имаше начало, но свърши :(.

 Здравейте, колеги! Успешна нова учебва година! Пожелавам, Ви много научени уроци (от тези, които сте преподали)!

Пожелавам, Ви нови срещи със знанието, които да бъдат оценени с шестички (естествено трябва да ги напишете)!

Пожелавам, Ви нови приятели! и..гласчето на училищното звънче да Ви кара да се усмихвате