В настоящия пост си правя гаргара с мен си и си отоговарям на въпроси, които ми задава онази книга за интуицията. А въпросите са:

На какви сфери от живота /работа, любов, развлечения и др./ аз –душата, бих желала ти – личността, да обръщаш най-много внимание точно сега? Защо?

Работа

Искам най-после да си намеря постоянна работа в България. Имам чувството, че ако имам постоянна работа по някакъв начин ще пусна корени и няма да мисля повече за чужбини и глупости, макар че през последно време си мисля, може би пък чужбина ми е съдбата и сигурно някъде по чуждите земи трябва да търся установяване и корен. Защо се случи така с живота ми, че всичките ми мечти се разпиляха по пътища и чужди земи? Иска ми се да се върна у дома, в моята къща и там да започна живота си от нула или поне да го продължа от този момент. Мисля си, че по някакъв начин мога да залича 10 години емиграция, всички горчиви спомени от най-чуждите чужбини, но какво да се прави, като душата ми е номад и пак ще тръгне да броди из пътища чужди. Странно кога родината стана такава мащеха, че си заключи вратите за мен, а из всички пътища на земята няма такова място, където да се чувствам напълно щастлива или поне напълно у дома. Дори представата ми за дом някак се изроди и се превърна в покрив, под който мога да скрия глава, когато завали. Наистина ли съм толкова отчаяна или наистина неща радикално ще се променят в живота ми?

Любов

Колко странно?!   Сега точно ми се струва, че никога не ми е била стихията, тези дни си мисля, че е възможно и да ми стане интересна, макар че през всички тези години по-скоро ме е отегчавала или поне хората, които са предявявали претенции към тези ми чувства със сигурност са ми омръзвали много бързо, дори тези с най-големи амбиции към мен са ми били най-неприятни, а онези, за които се е отваряло небето и душата ми е била щастлива да се докосне до тях, някак си останаха само минало. Живота умее по много странен начин да подрежда нещата, така че да бъде интересен, но май никога не ми е давал точно нещата, които съм искала или поне хората, които са докосвали с перо душата ми. По някога се чудя какво точно е любовта и дали пък при мен не е ампутирана по някакъв начин този вид чувствителност, защото просто не припадам от щастие, когато я срещна. Колко отегчително!!! Мамка и’.

Духовна практика

Имаше един период от живота ми, в които непрекъснато търсех нещо за душата и се опитвах да разбера себе си и живота. В момента не търся такива неща. По-скоро се интересувам от нещата, които не ми се случват, а толкова много съм желала. Дали съм се обърнала твърде много към земните си проблеми или духовните просто са се изхабили и  прашясали в някои ъгъл на задръстения ми мозък? Това изобщо не го знам, но ми се иска нещо да се промени сега. Искам аз да се променя отвътре и навън. Искам да си облека красивата рокля, искам да изляза навън с ветрило и нахлупена капела и света да се пукне от към гърба

Писна ми. Искам само малко бърза промяна, може и без красивата рокля и капелата.  

Физически упражнения

Не искам нищо повече от изтягане след сън. Никога не са ме правили особено щастлива такива неща и не съм сигурна, че ако започна сега, че биха ме правили щастлива, нека ги оставим за динамичните хора. Аз съм от мързеливите.

Развлечения

Най-голямото ми развлечение в момента е компа и му се отдавам напълно и докрай... жалко, че тук няма нет, тогава щях да им дам на всички читатели да разберат какво е скука...

Юли, 2009, Гърция

Отдавна не съм правила клип, но днес ми е по-така, както казва Деси...:)).

Харесвам Хорхе и неговите истини, макар и да не съм съгласна винаги с пътя, който чертае..., но уважавам правото му да го извърви...Днес пресъздадох неговото ИСКАМ, а дали е точно така незнам..., но това е моята гледна точка...

http://dox.bg/files/dw?a=256dead78e

Споделям файла в ехе, защото това е най-качествения и въздействащ формат.

Сигурно щеше да ми бръмне главата то излишна информация.... Но има неща, които ми се иска да знам незабавно, например, числата от тотото, ако ги знам от време на време мога да си пусна един фиш и да спечеля малко не изработени парички, ще си купя един шезлонг и една кутийка количка и ще посрещам и изпращам слънцето под един кичозен чадър на плажа, то не, че сега не го посрещам и изпращам, но някак ми липсва безгрижния мързел пльоснат на шезлонг. Иначе като се замисля какво точно искам да знам, нещо не се сещам за други неща, то на човек с пари трябват ли му много знания?

А иначе тези знания, които съм понатрупала някак ми стигат, дори са ми в повече, защото не ми се налага да ги ползвам, така докато си режа салатите или докато си мия чиниите не ми се е случвало, да се налага, да им давам дълбокомислени отговори на трудни философски въпроси, нито ми се е налагало да решавам сложни математически задачи  и така като съм се размислила ми идва на ум, че на човек му стига и една бакалска сметка да може да си сметне... Та защо учихме алгоритми в училище? Добре, че така и не ги научих. Все по-често си мисля, че е излишно да си товарям мозъка със съдържанието на разни дебели книги, но нещо този вид спорт не мога да го откажа, заради душевната храна, а аз всичко ще е храна го уважавам и ми лиши на обиколките, но след душевното хранене  е по-добре да ги изтрия с гумичката на забравата, защото това ми е мнооооого излишно, но какво да се прави и съзнанието трябва да се храни, а какво би станало, ако знам всичко?

 Ми не знам, понеже все още знам твърде малко....

Ето това е интересен въпрос, защото аз и дейности, нещо не вървим в комплект – не съм действен човек. И като си помисля, май, мързела ми е любимата дейност или обичам всяка дейност, която не изисква бързи, смели и сръчни движения, освен ако не са върху клавиатурата на компа. Но иначе обичам да се излежавам, ако това се брой за дейност и особено обичам да се излежавам с пакет семки пред екрана докато върви някои неангажиращ интелекта ми американски буламач – тук разбирайте филм. Другата ми любила дейност е да се излежавам с дебела книга в ръка, за предпочитане е да ме ангажира и интелектуално, защото иначе ще я подаря на някой, с интерес към блудкавите романчета. До тук се разбра, че всичко, което изисква напрежение не ми е любима дейност, а най не обичам да работя, колкото и да ми харесва професията, няма момент, в които да ме прави щастлива – то за това се нарича работа, за да не е приятно и затова е измислена почивката, за да е приятна, да може човек да има стимул да работи, да работи и като му се падне да почива, някак си с кеф си изхарчва всички парички, които е спестил докато е работил, хахахахаааа – те т’ва ми е житейската философия.

Мечтиииии, мечтииии..., а като си представя колко чинии трябва да измия днес... Е, как да не си помечтая мъничко???

ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПРОТЕСТА

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Волтер, (Франсоа-Мари Аруе)

1.     Правото на протест.

Правото на протест е неотменимо човешко право.

Това екстравагантно твърдение произлиза от фундаменталната свобода на волята. Концепцията за свободна воля не е от днес, тя е още от Заратустра и неговото учение и е преминала през много трансформации до днес (особено с развитието на  модерната западна философска мисъл), но в същността си идеята е следната:

Всеки може да прави това, което поиска.

На практика това твърдение среща своите ограничения – свободата опира в свободата на другия, а и не всеки може да направи това, което поиска, защото може просто да не му е по силите. Идеята е, че всеки решава сам за себе си. Другите могат да го убеждават, заплашват, пречат или помагат, но това може само да обуслови избора, не да го определи, т.е може да го направи по – труден или по – лесен и вероятностно да го насочи в желана посока, но нищо повече. Изборът е лично и свободно дело, независимо дали е трудно или лесно. Правото на протест е част от него – правото да не си съгласен, правото да кажеш какво мислиш, правото да живееш както сметнеш за добре – всичко това е неотменимо. Може протестът да не успее, може да навлече трудности, но никой не може да вземе избора вместо човека, който го прави. Ето защо правото на протест е неотменимо човешко право, защото не е нещо, което някой може да ти отнеме, тъй като произлиза от свободата – тя се дава, не се взима.

2.     Правото на протест срещу протеста.

Правото на протест срщу протеста е (не)отменимо човешко право.

Как звучи това? Ако правото на протест е неотменимо, то протестът срещу протеста неотменимо право ли е? НЕ – защото протестът срещу протеста е протест срещу правото на протест, а никой няма право да отнема право, защото това нарушава свободата на избора. Протест срещу протеста е протест срещу свободата, а само свободата позволява протеста. Всичко това е една ужасяващо главоболна безсмислица, но тя се случва в живота.

3.     Конкретният случай.

Жп. Вардар.

Имало едно време един квартал „Гевгелийски” в един град София в една далечна Галактика....

И един ден решили да построят спирка на влака, който минава на 25 м от бл. 3 на този квартал. Не било достатъчно, че имало влак ДО квартала, трябвало да спира там. За да построят спирката трябвало да нарушат множество разпоредби, ДА НЕ ПОПИТАТ ЖИТЕЛИТЕ НА КВАРТАЛА ДАЛИ СА СЪГЛАСНИ, да изсекат дървета, да отнемат игровото пространство на децата, да нахлуят като вандали в Рим...

Тази приказка няма значение. Мотивите за протеста на хората са без значение за този анализ, защото не са важни – по – важни са мотивите за протеста срещу протеста - http://www.facebook.com/profile.php?id=648704203&ref=profile#/group.php?gid=63913437587&ref=mf

Тези хора не искат да има спирка Вардар. Те просто не искат да има протести, да има свобода, да има права. Те не искат да се протестира. Тяхната група не е „За Жп.Вардар”, тя е „Против правото на протест”. Това е причинено от липсата на рационално мислене, която води до неспособност да се осмисли това послание, да се вникне в неговата абсурдност. Те дори не знаят какво означава това!

Извод: Ето защо протестирам срещу протестите срещу  протеста в ЖП Вардар!

http://www.facebook.com/inbox/readmessage.php?t=1074749478966&f=1&e=0#/group.php?gid=64619424413

Здравейте,колеги!С радост открих в интернет пространството страница за нас - работещите с най-значимата част от обществото - децата!Доста е късно вече,но се надявам до крайния срок да дам и своето мнение за Програмата на проф.Гюров и колектив.

Макар и отпускарски период ние имахме програмата още през месец юли и до 30 юли направихме съвет и дадохме мнението си .Най- общо казано приемаме концепцията,филисофията и принципите за подбор на образователното съдържание.Добро впечатление ни направи включването на компютърната грамотност и работата със семействата.Има доста неща,които в ежедневната работа,ако се одобри от МОН и приемем да работим по нея,ще се прилагат според спецификата на отделната детска градина.Смятам,че на този етап е по-важно да споделим отговаря ли тази програма на съвременните изисквания за отглеждане,възпитание и обучение на децата от 3 до 6 години.Да ,отговаря е нашето мнение.В основата на цялостната дейност на детските учители е детето,всичко е насочено към съобразяване с неговите потребности и интереси, зачитане правото му на избор на дейности по време на престоя в детската градина,няма строг дидактизъм ,което не означава,че не се прилагат общоприетите дидактични принципи.Колкото до разпределянето на образователните задачи до 6 години,това е така,защото за подготвителната група/6-7 години/ има утвърдена от МОН Програма за подготвителна група,по която работим от 2003 година.

Приятно ми беше да споделя всичко това с потребителите на този сайт!

Весело лято и хъс за работа през новата учебна година!