BgLOG.net
By IvankaKalkandzhieva , 30 July 2009
           Неведнъж съм се замисляла как в детската градина, нашите малчугани "компетентно" и сериозно се опитват да си обяснят вълнуващи ги проблеми, или как успяват да дадат един неверен, но логичен отговор на някакъв зададен въпрос.Често, техните толкова умни и смешни отговори, са повдигали настроението и духа ми сред напрегнатото ежедневие. Записвам и събирам в един бележник, много от "мъдростите" на децата през годините. Някои от тях искам да споделя тук. Предлагам Ви да ги прочетете, а ако желаете - споделете оригинални мисли и  нетрадиционни отговори и на своите възпитаници.

 Гергана 6 год.: Госпожо, изгубих си сливиците! Снощи мама ми каза, че са паднали. Аз си ги търсих и под масата, и под дивана, и къде ли не... Не можах да си ги намеря и сега ме боли гърлото.

Антон 5 год.: "-Деца, вижте каква висока кула си построих!" Сашко възхитено реагира: "Ле-ле, истинска Айфелова акула!"

По математика, за разпознаване на геометричните фигури, задавам въпрос: "Как се нарича геометричната фигура, с която са нарисувани крачетата на Зайко?" Антон отговаря: "Обувки".

Разговор-беседа за героизма и смелостта на В. Левски, за обесването му. Става Игнат и казва: Госпожо, чудя се защо тези неща не ги знам. Сигурно тогава не съм бил роден, защото иначе щеше да ги помня.

Николай 6 год. ( Разговор-беседа за лекарската професия ): Те ни лекуват да сме здрави, аз знам много неща за тях. Като се разболея, мама все ме води в поликлиниката. Там ме преглеждат и ми изписват лекарства. Даже съм виждал как едни специални доктори правят снимки на крака, ръце и кореми - ама не са фотографи. Те се наричат  ге-не-ко-ло-зи (вероятно искаше да каже рентгенолози ).

Тони 5 год.( Полезни ли са, или  вредни насекомите?) На мен, като съм се търкалял в тревата, в главата ми се хвана един кържал. Отидохме при леля Цонка, тя го намаза с олио и като го завъртя, въртя - чак свят му се зави и той ме пусна.

Антон 6 год. Разговор-беседа за безопастност на движението: Госпожо, в селото на баба, един пиян мъж като си вървял, блъснал един камион. Носа му цяла седмица бил в кома, защото се счупил, когато паднал на земята.

Нели 6 год. (разказва за по-малката сестра на майка си): "Моята леля винаги се прибира много рано в къщи, а пък дядо все й се кара." На въпроса ми "Нима е лошо да се прибира рано?", Нелито отговаря:"Дядо ми й каза: Нали ти казах да се прибереш рано вечер, а не рано сутрин!

Ники 4 год.: "Лельо Златке, моята ябълка отдолу много е брадясала, виж я." Лелята: "Дай, Ники, пропуснала съм да я обръсна!"

Емил 5 год. - не обича макароните: Госпожо, нека да не ям! Защото като ми оперираха сливиците, на гърлото ми направили една голяма дупка и през нея не бива да влизат макарони.

"

 

 

 

 

                          


Legacy hit count
1147
Legacy blog alias
31616
Legacy friendly alias
Детските--бисери----извор-на-настроение--съобразителност-и-усет-към-логичното
Семейство
Педагогика на ранното детство /0-3 години/
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Първа възрастова група /3-4 години/
Втора възрастова група /4-5 години/
Трета възрастова група /5-6 години/
Детски парламент

Comments5

nevena
nevena преди 16 години и 9 месеца
Чудесно е ,че си събрала бисерчетата на децата! Поздравления!
IvankaKalkandzhieva
IvankaKalkandzhieva преди 16 години и 9 месеца
Това е малка част от събраните в моя бележник бисерчета през годините. :) Един мил спомен, от пораснали вече деца.
marinka
marinka преди 16 години и 8 месеца
Един голям плюс и от мен!
GerganaPetrova
GerganaPetrova преди 16 години и 8 месеца
Плюс и от мен!
galjatodorova
galjatodorova преди 16 години и 8 месеца
Страхотно се забавлявах с бисерчетата! И при нас, в началните класове, често се срещат такива.
By monnio , 18 August 2006
Умората превзема, постепенно се превръща в част от теб - частица от същестото човеческо; приела постепенно статута на нещо сякаш изначално неусетно става съпътстваща немощ и почти мил другар.  Чувствайки се така  изцеден  човека дири  успокоение  там дето го е намирал и по рано в мъничките неща които превръщат живота от монотомно съществувание в екстаз и възвишена или профана но така желана и търсена радост. Всъщност най ценни и достъпни са малките удоволствия - усмивка, добра дума, мъдра мисъл, приятелско поучение, хубава песен или глътка чист въздух и спомен за красиви места донесли мъничко щастие нейде в миналите времена.
И тъй, борейки се с вятърни мелници като същи испански книжен герой в неравния бой с хаоса в действията и битето си попаднах на едно от онези простички американски поучения. Те обикалят Нета като глупави верижни писма но в повечето от тях има частици мъдрост. Запазил съм това защото ми се е понравило. Може да е помогнало. Сега реших да го сложа тук, за да ми бъде по лесно да го открия когато имам нужда от него.
Благодаря на прочелите това и на добър час:)
---
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Legacy hit count
630
Legacy blog alias
8452
Legacy friendly alias
Ден-пореден

Comments5

Tosh
Tosh преди 19 години и 8 месеца
Хммм, според мен това си е точно като от верижно писмо... Манипулация  и по-скоро ми напомня за суетата, себичността, тесния светоглед и късопаметността на хората, отколкото за близките другари, които оставяли следа в живота.

ПП. Ако мнението ми не е "благоприлично" за блога ти, ще го махна.
monnio
monnio преди 19 години и 8 месеца
Tosh-е, аз съм си написал, че е верижно. Относно послеписа ти -  мен са ме  псували и  заплашвали  заради  една публикация от  която  бяха изтрити  мненията на  мнозина.  Това е място за изява, ако не искам да ме коментират мога до го забраня, нали?
Shogun
Shogun преди 19 години и 8 месеца
Цяла седмица простотии, проблеми, търчане, дребни и не толкова дребни грижи...

На мен лично след всичко това тази публикация ми действа много освежаващо. Smile

Макар че не мога да се съглася с това: "Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем."
Не мисля, че в това е цената на живота ни. Само не питайте в какво е: ще ми отнеме години мислене, за да отговоря.
Valkamitreva
Valkamitreva преди 19 години и 8 месеца
Съгласна съм с Тош.
Katherine
Katherine преди 19 години и 8 месеца
Съгласна съм, че за един човек най-ценни са хората, които са най-близо до него, но аз не бих допуснала до себе си такива, които не отговарят на понятията ми за "чистота" и стойност.
И не ми се струва удачно сравнението със стодоларовата банкнота.  Не, аз не бих я искала, накъсана на парченца, смачкана и настъпвана, защото ми се струва унизително да я събираш и опитваш да залепиш след това, дори да не е 100 долара, ами 10000.
Човек може да се чувства смачкан и настъпван от време на време, но достойнството и значимостта му проличават тогава, когато той се изправи и продължи напред.