За съжаление     LaSombra   е прав в известна степен-Ела тук живей само с българската си заплата поне 2-3 месеца и тогава давай акъл на останалите,но не съм съгласен  че всички са боклуци-боклуци има там и тук,също както и свестни.

 Само една позната имам, която живее в Канада и говори с децата си на английски, което доказва според мен, че тя самата е второ качество човек и лишава децата си от нещо много важно.

Така че уточнението ми е, че от България се отричат малка част от българите, живеещи в чужбина.

Историята не е моя, копирал съм я нейде из нет-а, но смятам, че е подходяща за тук:)

За бай Стамат и бай Том

Бай Стамат
За бай Стамат от трети цех “на запад” означава рая. Според него там всеки може всичко. Всеки е невероятно богат, има по десeт коли и пет къщи, и две яхти, и частен самолет, и взема по амнайси милиона долара, паунда, йени, седмично. И всички са весели и доволни и щастливи. И имат всичко. И са много добри хора. И много културни и нинам си още кво. И не само според него ами и според всичките му сънародници които не са живели на запад. Да ама не. Много от хората в България са толкова заблудени по тая тема и затова реших да напиша това. Много хора в България са забудени не само по тая тема. Бай Стамат е леко мургав и леко брадясал. През лятото пие поне по осем бири на ден – ей така между другото. Обича вечер да пие ракия със салата. Обича и да понабива жена си отвреме на време. Обича да псува и да гледа мач. Обича да говори за политика и да прави планове за оправянето на България. Последните години обаче май му поомръзна тая политика, щото всички били маскари. Тъй че той по набляга на ракийката и на боя. През лятото се мотае из трети цех със джапанки и потник който някога е бил бял и който не прикрива добре смешните косми по гърба и раменете му. Той мн ого е крал по времето на комунизма и сега се мъчи са пооткрадва каквото може. Ама то не е останало много за крадене. Или поне не много за човек със мръсен потник и скъсани джапанки. Виж, бай Стамат е практичен човек – ако той намери нещо на улицата – било то скъсана автомобилна гума или пирон – той го прибира. Щото може да му потрябва. Или да не вземе някой да го открадне. Не че не може да си купи един пирон, ама нали авантата е чиста печалба щото не се облага с данъци. Той затуй прибира. И е щастлив като намира разни “ценности”.



Бай Том е от страната на мечтите. Той е с наднормено тегло. Всъщност по-лесно е да го прескочиш, отколкото да го заобиколиш. Бай Том обича телевизията. Както всеки друг от страната на мечтите. Той обича всичко – реклами, тъпи фими, хубави филми, тъпи шоута в който тъпи патки разказват как тъпите им съпрузи ги напускат и сега решили да се сдобряват точно в това шоу. Що не – нали им плащат. А сгреших – бай Том не обича всичко – не обича новини. Кофти му е мисълта че има нещо друго освен Америка. Неговият свят е много много малък. Светът на Том свършва много близо до къщата му. Не е ходил по-далече. Бай Том е супер отпуснат – той мрази да се движи. Мрази да ходи на гости, мрази да се среща с други хора. Той си живее в неговия малък свят и нищо не го интересува. Бай Том не е можел да пие бира преди да стане на 21. Когато е живял с родителите си те не са му давали да излиза много а пък и той не е искал. Нали си има телевизор. Но когато е отишъл в колеж след много увещания от страна на родителите... тогава той се е напивал като прасе всяка вечер в затънтения колеж в горите на някой си щат в продължение на четири години. Бай Том още не е изплатил бараката си – т.е. прекрасната си голяма дървена къща. Той почна да я изплаща откакто беше на 24 ама цените на пустите къщи са толкова високи, че богатия американец трябва да плаща много много години от скучния си живот. Децата на Том са дебели. Те са куул. Или поне тъй си мислят. Абе те въобще не са куул ама на тях им е било обяснявано от съвсем малки колко са готени тъй че сега никой не може да ги разубеди. Те са шумни и неприятни. Обичат да се уригват. Обичат да се карат – с учителите, с родителите си, с другите деца. За Том не е проблем да си сложи краката с обувките на масата където след малко ще вечеря с апетитна замразена храна. За Том не е проблем да вземе от земята току що падналото парче храна и да го изяде. Стаята на нашия герой е страшно разхвърляна. По пода се търкалят мръсно бельо, остатъци от храна, опаковки от разни работи и едни ключове дето Том търси от две години. Той никога не се е притеснявал от цялата тая свинщина. Той никога не се е замислял че нещо не е наред. Все пак той е куул тъй че нищо свързано с него не може да не е куул. Когато се Том се уригва е куул, когато пикае е куул. Абе с две думи той е куул като хладилник Мраз от осемдесет и втора. Том обаче може да прави едно нещо много добре – да подрежда стоки по рафтовете на Уолмарт. Ако Том завиваше гайки – той щеше да може да ги завива с поглед. Том си разбира от работата. Това е направило неговата страна такава каквато е. Той не се интересува от друго. Той си гледа телевизията, яде, оригва се и си завива гайките или там каквато е работата му. Това е. Нищо друго не го интересува. Ако му се счупи хладилника – той вика някой друг Том дето разбира от хладилници. Ако се нуждае от нещо друго – той плаща на някой друг Том дето може да ремонтира телевизори с поглед. Виж бай Стамат е отварял неговия Електрон поне двайсе пъти да го ремонтира. Не че Стамат рабира от телевизори – той си мисли че рабира. Що да дава пари на някой друг. То пари и без туй няма. Бай Стамат “разбира” още от коли, мотори, мач, бира, жени... Абе няма нещо което бай Стамат не може. Той е супер.

Жената на бай Том има водоизместимостта на Титаник. Грозна е като салата. Тя има и човешки и някви други права. Уж. Затова тя не пере, не мие, не мете, не чисти.Къщата и не е в идеално състояние. Там често мирише не умрели лебеди, защото домашния любимец често решава, че средата на хола е най-подходящото място за акане. И тъй като никой не иска да се занимава с глупости аканото на домашни любимец си стои там с дни. Иначе всички много го обичат и му се радват, и му правят снимки с новата дигитална камера, които пращат на разни роднини и познати. На Том му трябваха 3 седмици да разбере как работи камерата и досега той знае само около 5 процента от опциите които предлага. Жената на бай Том му обува обувките. Щото Том не може сам. Трудно му е. Много. Том понякога се замисля много сериозно за здравето си. В такива моменти заедно с петорния чийзбъргър и пържени картофи той си купува Diet Coke... Или пък светкавично си поръчва някакъв вълшебен уред по телефона с който 12см сланина ще се превърнат в rock hard muscles само за два дни с по половин минута упражнеиня на ден. Естествено тия уреди се рекламират от пичове които никога не са стъпвали в зала за тренировки, никога не са вдигали истински щанги, не са вземали никакви суплементи... и изглеждат невероятно заради вълшебния уред. Когато пича обаче си получи уреда по пощата той никога не му обръща внимание.

Жената на бай Стамат живее в България. Тя няма права. Уж. По цял ден, когато не пие кафе пред блока, тя търчи като финикиец из къщата. И мете, мие, пере, чисти. И реже салата. И прави компоти. И събува Стаматовите обувки вечер. И спи със с съседа. И със съседа на съседа. И с още няколко съседи и техните съседи. Ей тъй – шоу да става. И жената на Том би спала със съседа си и с неговия съсед ама те не я искат. Марчето обича да яде баница с кисело мляко. И бой. Второто много не го обича ама го яде. Тя никога няма да забрави когато след като Стамат изпи 12 бири и малкия Гошо го пита може ли да върне бутилките и с парите да купи хляб Стамат каза: ”Може синко може. Еййй, ако ме нямаше мен какво щяхте да ядете”. Това за нея...

Веднъж някакъв далечен роднина на Том бил излизал изън Америка. Ама това било преди години. Том не е чувал много за него, а и не иска да чува защото какво общо може да има той с такъв човек. Том не харесва различно мислещите хора – не харесва хората дето искат да знаят и научат много. Затова и неговото правителство рине пари на тия които искат да знаят нещо и да научат нещо. Той знае за тоя далечен роднина само че като ходил из разни забутани и забравени от Бога страни на екскурзия бил изчукал половината население от женски пол там.
Не щото тоя роднина бил много готин, хубав богат или нещо от рода. Просто тъпите патки в забутаните страни си мислели, че като далчения роднина на Том е от Америка той е принца от приказките, героя от филмите или незнам си кой. Поне тъй ги били убеждавали бащите им Стаматовци с приказките си, и филмите, и песните. Тоя роднина работел в Кеймарт като подреждал стоките по рафтовете. Бил също толкова разпуснат и грозен като Том. Но веднъж гледал някакво шоу по телевизията и се навил да излезе от Америка за две седмици и да иде в далечната забравена от Бога страна. Оттам той донесъл един сифилис за жена си и още петнайсетина паунда тегло тъй като в оная далечната страна всичката храна била толкова невероятно евтина, че Том ядял едва ли не и докато спи.

В страната на Том ако си инициативен наистина можеш да постигнеш много. Можеш да работиш в голяма фирма, да вземаш много пари, и да имаш къща по-голяма и по-дървена от тая на Том. Можеш да си купуваш нова кола на всеки две години. Можеш и всяка година. Може и по-често. Зависи. Можеш даже да забравиш откъде си дошъл. Ей така – просто ставаш американец – както са направили милионите италианци, англичани, зимбабвийци, кабоверданци и незнам си какви. Твоите деца в тая страна на мечтите обаче ще приличат на Том. Те ще мислят като него и техният свят ще свършва на пет метра от входната им врата. На тях няма да им пука откъде си дошъл ти, нито да ги интересува нищо свързано с твоето минало. Всъщност тях няма да ги интересува нищо освен тях самите и това кой дилър давал по евтино тревата. Те няма да могат да пият докато са под 21 законно и те наистина няма да се напият повече от 10 пъти докато станат на 21. Но пък трева ще изпушат колкото е изпушило половината население на Ямайка за година. Ти естествено ще им обясняваш, че тия работи не са хубави, ама те са куул и могат да праят квот си искат. И ще се смеят на пропагандата по телевизията където някой им казва “just say no”. IQ-то им ще е не повече от това на прясно окосена трева.

Бай Стамат имал племенник. Пешо. Като малък бил по-различен от другите деца. Той и досега май си е. Докато другите деца ритали топка пред блока, Пешо седял сам пред един Правец и редовно поемал на ден по няколко тона радиация от черно-зеления му екран. Всички близки и роднини казвали за Пешето, че бил умен и се радвали на шестиците в бележника му. Пешо пораснал, пониканала му брада, купил си мотор, почнал да дига щанги и да се занимава с разни какички, но все му липсвало нещо. И един ден той си събрал парцалите и се махнал. На него му било писнало от такива като чичо му. Той искал да е далеч от прахта и мизерията. И отишъл в страната на мечтите. Където както вече се досещате той срещнал Том. Тогава Пешето разбрал доста неща. Разбрал, че Том не бил точно както си го е представял , а нещо доста различно . Но за да разбере това трябвало време. Първите три седмици Пешо се пулил, радвал се, и писал имейли, пулил, радвал се, и писал имейли и като се нарадвал се заел с това заради което бил отишъл – да пише програми и да учи. В далечната необятна страна той срещнал много сънародници. Много от тях били изпаднали. Много едвам свързвали двата края. Те не се връщали в България. Не щото мизерния живот и рязането на салата по рестурантите много им се харесвали. Не се връщали заради “ко ша кажат хората”. Защото ако някой е бил на запад и се е върнал той е прост, тъп, ограничен... бе къв е тояве... той щом у ъмерикъ ни съй упрайл той е загубен човек ве... бье ти знаьш ли у ъмерикъ ... койве, ееййй аз кви нища съм чувал. Там ората пъри земът. Ногу пари. И сички живеьът дубрье пък туй гуведу съй върналу... Същите тия – изапдналите – в България си били също толкова изпаднали. Тогава Пешо осъзнал, че когато си малко тъпо копеленце където и да отидеш си оставаш малко тъпо копеленце. Това естествено леля Марчи – Стаматовата жена, не може го разбере. За нея щом българин е отишъл в чужбина – било в Таджикистан или Румъния даже – той е успял човек. Той живее като цар. Все пак нали е в чужбина. И нали по лошо от България нема.

След година в страната на мечтите Пешо доста се бил променил. Бил пораснал казват някак си. Като се върнал за малко там, откъдето бил дошъл се чудел да се радва ли или да плаче. Той вече гледал с други очи на някогашните си приятели с когото те се били напивали, яли, ходили на море и пушили. Те вече не му били интересни. Бай Стамат забелязал, че нещо се е променило в племенника му. Петърчо се чудел на много неща – защо шофьорите на такситата го питали защо си слага колана, защо неговите набори си хвърлят боклука през прозореца на общежитието.

Мислел си и за оня 500 години. Мислел си и за ония 45 години. Чудел се защо продавачите го питат: “Ко шъ искъш”. Чудел се как може полицаите да му искат пет лева като го спрат. То поне да бяха 100 ама 5 лева - на Пешо му се струва смешно. Той естествено казвал на тъпите полицаи да се разкарат. Не искал да ги подкупва, а предпочитал да му напишат акт. Бай Стамат много се смял на тази му постъпка. Пешо се чудел се и що му взели лаптопа на митницата. Смеел се като виждал малки сополанковци да се гъзарят с разни счупени GSM-и. И за много други неща. На края на първия месец той си събрал парцалите и... Бай Стамат не е говорил скоро с Пешето. Чувал че бил някъде из Америка ли Англия ли. И той не знае. Работел. Много пари вземал. Или май учел. Бай Стамат не е сигурен. Абе оправило се момчето казват. Карало хубава кола. Никой не знае със сигурност обаче. И никой не го е чувал и виждал скоро...

Бай Стамат не разбирал, че България това са хората в нея. Той не осъзнавал, че хората са изградили системата, хората са построили сградите, пътищата и т.н. Хората са станали управници. Хората са измислили законите. Абе хората са изградили държавата такава, каквато е. Да да – включително и ти дето се пулиш и четеш това сега. И бай Стамат не разбирал че единствените виновни за това което е лошо в България са самите хора. Не разбирал че единствените, които могат да променят България са българите. И продължава да не го разбира. Той чака някой да “дойде” и да “оправи” България. Някой да почне да го замяра с пачки пари по челото, а той да продължавата да си пърди и да си бърка в носа. На Стаматчо не му е ясно че никой не прави нищо за сините ти очи. Стаматчо не разбира, че нещата не се случват от самосебеси. Хората правят нещата да се случват. Америка не е станала Америка просто ей тъй – някой щракнал с пръсти и готово.

Пешо все си мисли, че ако се направи така, че 7-те милиона българи изчезнат и на тяхно място се поставят същия брой американци. Но тия американци не да дойдат с парите си и всичко. Просто се поставят на мястото на българите в същите условия.... и България ще стане Америка много бързо. Просто така. И Пешо никога нямя да рабере защо българите толкова се оплакват, и защо на тях винаги някой друг им е виновен. Те са си виновни. И Пешо и той е виновен – щото е избягал.

А пък мама ми и леля питат ти какво си направил, за да оправиш България. За разлика от милионите (поне 1) българи в чужбина, които вкарват повече от половината си заплати в българската икономика и позволяват на хората тук да оцелеят при инфлацията и цените на всичко. Защото те не си харчат парите в чужбина, а пращат всичко тук, за да може роднините им тук да имат пари да харчат и да оцеляват.  И освен това се възмущават как те работят в Испания по 15 часа, докато българките тук, които примерно гледаха баба ми, докато беше жива, само крадяха и се скатаваха. Съвсем буквално. И нямаше как да ги изгоним, защото болногледачките повечето вече са в чужбина. И имаше още няколко обидени изказвания, но малко ги филтрирах, щото ти се поядосаха.

Просто не си прав в случая. Мама и леля винаги разказват на хората там за България и за историята ни и т.н. Има всякакви хора, няма как да обобщаваш.

Лорде, благодаря за точния текст!

Що се отнася до поста на Ла, аз вероятно като живееща в боклукчийска кофа нямам право да се изказвам :)...

По-точно казано - не се чувствам виновна, за да обяснявам мотивите си да живея в чужбина.
Но не мога да си премълча литературния анализ - приятелю, не ти ли се струва, че има явен дисонанс в заглавието и текста под него?
Докато, ние, българите, се делим на червени и други, цесекари и левскари, софиянци и провинциалисти, такива и онакива, никога няма да сме "сите заедно". 

ЛаСомбра,как може да харесваш Богомил Райнов.

И кой всъщност беше повода да обидиш милиони българи?Кога ще спрем да се делим(останали-избягали,патриоти-родоотстъпници,граждани-селяни..........)?Човек да не е дърво?Пуска корен и не мърда!Защо оспорваш правото да пътуваме,живеем и се реализираме,там ,където желаем?Имаш ли представа колко различни съдби,мотиви,цели си обобщил?Боклуци ли са спортисти,творци,журналисти,научни работници живеещи в чужбина?"Боклуци" ли са хората,издържащи близките си в БГ,работейки в чужбина?Направи справка колко са приходите на година от пари спечелени извън БГ!

 Да.а.а.а.а,според твоя постинг,докато учех в Германия бях боклук и сега се прибрах да се рециклирам.Ако не бях учила там,щях пък според теб да си остана с българската диплома,от която нямам знания!

 Това малко ми прилича на вица,в който някой се опитва да излезе от казана,а останалите го дърпат!

 Кога ли ще се науча да не коментирам обидни постинги?

Както отбелязах, има съмнения, че Б.Р. не е писал тези творби. Много добре. Възхищавам се на човека, който ги е писал. "Третият път" или "Тютюневият човек" (които са автобиографични), също ми допадат. Харесал съм си някои неща, други -- не.

Ако става на въпрос, Емил Боев и в момента ми е идол. Много по-добре се държи от Джеймс Бонд. Поне има някакви идеали. Не е бил дребен провокатор от 6-то, бил е агент от външно разузнаване.

Богомил Райнов също не е бил "актиен борец". Бил е от онези, които са яхнали вълната на революцията. Бил е нещо като Тодор Живков -- крил се е, но нямало кой да го търси. Понеже се е правил на поет (справка -- "Третия път"), го писали сътрудник на партизаните. По неговите думи, той е бил просто един дребен ятак. Но това не ми пречи ад харесвам нещата, излезли под неговото име.

Защо си мислиш ,че се заяждам с теб чрез Богомил Райнов.Аз просто си коментирам.

Може ли и аз да те питам ,с какво право ти можеш да се произнасяш за действителността в България ,а аз да нямам това право.

Утре ще отида в ДАИ (или РОДАА, както му викат сега), за да дам 120 лева за карта за тахограф.

До 19-ти съм се ял дали онези от КАТ ще си оправят компютрите.

 Плащам си данъците на колата в България.

Плащам акциз на всеки литър гориво, който сипвам в колата си. Плащам го на българското правителство.

 Плащам акциз и ДДС на всеки пакет "Мелник", който изпушвам.

 Ако имам проблем в ЕС, ще разчитам на българското посолство.

 Когато светофар в България ми светне червено, СПИРАМ!

Когато видя знак СТОП в България, СПИРАМ! Може този знак да не е сложен на място, но СПИРАМ!

Когато утре подкарам 40-тонния камион в Германия или Испания, или Италия, ще спазвам правилата, на които са ме научили в БЪЛГАРИЯ.

Когато утре някой българин ми изскочи пред камиона, ще спра както трябва, защото съм се научил на това в БЪЛГАРИЯ.

Ми аз моите размисли ти ги писах, ма ти като не ми отговори, и аз реших да се опра на чуждий авторитет :).

И аз съм писала подобни гневни есета, макар и с не толкова директни обиди, и аз съм имала тежки дни, в които съм се радвала, че нямам оръжие под ръка...

И аз съм била млада и нетърпелива...
Но ако научих нещо от живота си досега, то е, че самото време, в което живеем, изисква да сме по-толерантни. Най-лесно е да насъскваме, да се мразим и да се делим. Истинското ми уважение печелят хората, които сплотяват в името на по-добра идея, които разсмиват, а не разплакват, които вдъхновяват, вместо "да налагат по главата" слепите в опит да им отворят очите.

ЛаСомбра, агресията ти към емигрантите е напълно неоправдана. В нашия случай, ако мама и леля живееха тук, щяхме да харчим вероятно 2 пъти по-малко пари. Защото просто нямаше да имаме повече. Помня гладните времена преди и не изгарям от желание да се повтарят. Твоята работа по принцип е изключително добре платена до колкото ми е известно. Затова пък учителската не е. И като имаш да гледаш болни родители и деца и качеството ти на живот много се променя.

Освен това, ти наистина нямаш право да осъждаш хората, които са си потърсили щастието другаде. Значи ако аз се занимавам с физика на елементарните частици не трябва да отида да работя в ЦЕРН, а да остана тук и да мизерствам? Или да стана секретарка, за да подкрепям българската икономика, защото с наука не и нося много пари? Е, освен европейските пари, но хайде, те не се броят. Това са глупости. Човек не е мястото, на което живее. И може да прави за България много повече от далече, отколкото от близо. И съм сигурна, че има много такива хора. Не можеш просто да ги наречеш боклуци. Да не говорим за всички останали "нормални" хора, които просто животът е отвел някъде другаде.

Освен това, ти като шофьор виждаш толкова много страни. Защо пък другите да нямат това право? И не всички могат или искат да работят твойта работа. Аз бих обикаляла дори и в България всичко да и беше наред, просто за да разгледам.

Има хора, които не са излизали никога в чужбина и имат много по-широк мироглед, много по-точна представа за света, отколкото български гастарбайтер, обиколил Западна Европа и Америка. Но докато първия тип не се натрапва в обществото, то втория е шумен и агресивен в даването си на акъл. И определено дразни!

1. Чалгата е много готино нещо! Какво лошо има да слушам чалга? Щом всички я слушат, значи има нещо стойностно в нея.

2. Щом всички бягат в чужбина, значи няма нищо лошо в това да бягаш в чужбина. Какво лошо?

3. Щом учителите са се примирили с липсата науважение, какво лошо има? Моите леля и чичо бяха учители и избягаха.

4. Какво лошо има в това, че не знам разликата между "фиаско" и "фиеста"? Ами утре и аз ще избягам.

6. Опа-а-а-а! Не можах да избягам!

7. Абе, що не пуснат и по нашите села "Мерцедеси"? Мамка му! Колко време го чакам тоя автобус!

 8. Ха! Автобуса дойде! Ура-а-а-а! Качих се-е-е-е! Ама... тия хлапета що слушат чалга? Държат си телефончетата в ръка и от тях свири музика... На мен ми е криво! Не ми се слуша тяхната музика!

 9. Искам да избяга-а-а-а-м!

10. Добре, добре... спокойна съм... не искам да бягам. Мале, автобуса се счупи! Искам да... не, не искам! Стой, Дени! Бъди силна!

11. Мамка им на българите-е-е-е-е-е-! Искам да имам бензин за Уно-то! Ей, ти! Шофьора! Как така нямаш въздух? А-а-а, в спирачките ли? Ами духай бе!

 12. Мразя се! Шофьорът ме накара аз да духам. Аз пък си мислех че ще духам в спирачките....

13. Абе аз не исках ли да бягам? Уффф! Май няма бягане! Де да можех да се науча да карам от онези големите камиони...

14. Чакай бе! Той един се беше научил... и викаше че трябва да си стоя в България... Ама той още ли е тук?

15. Брех! Тук е! И все пак се е върнал?! Мамка му и шофьор! Дай малко бензин за Уно-то бе! Само нафта имаш? Искам да избяга-а-а-а-ам!

Темата е много чувствителна. За това вероятно стана и тази гюрумтия. Аз също се дразня от такива хора за които пише  LaSombra. По тая причина пуснах и пост преди два дни. Но: "Всички хора лъжат, Сократ е човек, следователно и Сократ лъже". Твърде подвеждаща е тази генерализация. Аз познавам много българи - студенти или работещи, които са в чужбина и милеят за Родината си. За съжаление познавам и такива, които са отказвали помощ на сънародниците ни. Помагали са им албанци и турци. И всичко това е програмирано в генезиса ни. И показва само едно - имаме да вървим път, да се учим на един от най-важните природни закони - "Законът за приемането".

Почти никога не говоря за правителството. Защото знам, че мислите се материализират. Нямам никакви причини да усилвам простотии и корупция като насочвам вниманието на хората към такива неща. Но винаги призовавам хората да им се противопоставят дружно и с всички средства.

Но днес се случиха и хубави неща. Станишев каза, че независимостта е състояние на духа. Да, свободата, богатството, благоденствието са състояние на духа. Но наш е пътя да ги достигнем. Спомням си един куплет на Пеньо Пенев:

"Ще оттекат по обедния кръстопът годините

и пак ще се въти по стародавния си път земята,

денят на хората ще грейне по-засмян,

ще имат те редовен превоз до луната с експрес-ракетоплан.

Тогава ще има и звезди,

но и кучета ще има виещи по тях като преди.

Но нека вярата не оскъднява,

яснее този мирен ден отвъд.

На път, човекът е човек тогава,

Когато е на път.

Дени, наистина само Ела  е в чужбина от коментиращите.

Шофьор и поп умрели и отишли при св. Петър. "А-а-а-а, ти ли си? Влизай бе!" казал св. Петър на шофьора. Попът също се опитал да проникне в рая, ама св. Петър го спрял. "Ти па къде?" "Ама... шофьорът влезе..." "Ти си поп -- казал св. Петър. -- Като караше службата всички спяха! А шофьорът като караше автобуса, всички се молеха!"

Някога,някога От мене толкова .

Това е причината да не говоря за такива хора, а за симпатични, начетени и интелигентни хора, българи в чужбина, които няма причина да бъдат слагани в един кюп с някакви пройдохи, както и аз, като човек, който работи поне по десет часа на ден, не мога да бъда слагана в един кюп с някакви мутри и безделници тук в България.

Освен това, между живеещите в България има също хора, които не са патриоти, така че местожителството не е решаващо.

Всеки представител на даден група, в този случай "живеещите в чужбина", си е отделен индивид и може да представлява само себе си, в краен случай - семейството си. Затова и всеки от преждеговорившите изхожда от личния си опит.

Лично за мен и семейството ми: колегите ни са в България, фирмата ни е българска, данъците ни се плащат също и в България, работим честно и достойно, и посредством качествената работа на българския труд на целия ни екип хамериканците научават за нашите възможности. Кое точно ни прави боклуци?

И аз, подобно на Шогун, познавам симпатични и работливи хора, които са направили своя избор да живеят зад граница. Точно като ти си направил своя. Почти никой досега не те е обидил на "шофьор", макар че почти всеки от блогерите със сигурност носи натрапчиви спомени за твои колеги. Всяко стадо си има мършата. И при теб, и при нас...

Та, някак ми е просто смешно да ти чета квалификациите за имигрантите, побрани в една шепа - всеки човек е различен. Всеки сам избира какъв да бъде. И защо.  Всеки има различна причина за местопребиваването си.

И, убедена съм, че няма дом в чужбина без дискове с българска народна музика, битова покривка, българска картина или вкусна храна в гювечета, да речем... Не че това е измерение за българщина, но им е приятно на хората да са по-близо до корена си.

Моите деца, например, носят красиви български имена и достойно представят нацията си - учители са ми казвали, че са потърсили България в интернет, за да научат повече за нея, впечатлени от поведението и отношението на децата ни към тях и училището.

Наградите, които децата ни печелят, са награди и на България. А и хората идват да гледат картините, питат за името, за произхода ни, искат да знаят къде е тази страна, с какво е известна, искат линкове за сайтове.

Всяка година Калоян представя родината си и обичаите й пред публика от поне 100 души родители на съученици, които после ядат донесените от нас български гозби, идват да изразят възхищение (и от Калоян, и от гозбите :), пишат имейли за да искат рецепти и носят дълго (или поне "известно време", което за хамериканците е "дълго") у себе си спомен за някаква чужда държава, за която дори не са знаели преди.

За мен това е успех за България. Сигурна съм, че и децата на Ела правят същото. И децата на всички имигранти.

Разбира се, че ще има мърша. Но тя не може да е репрезентативна извадка. Точно както беззъб рошав циганин с цигара в ръка не е репрезенатативна извадка за "българин".

Мисля, че подобни постове ще разбунят духовете, но принципно трудно може да намерим група българи да са все на едно мнение. Аз не харесвам еди-какви си хора, ти не харесваш друг вид, и тъй нататък, до последния сред нас...

Но ако си направим труда да огледаме поне репрезентативната извадка на бглог блогери в чужбина, думата "боклуци" би трябвало да ни приседне: Веско, Гаргичка (Германия), Алис (Холандия), Ентусиаст (Англия), Ела (САЩ), тези ми идват на първа мисъл, да ме извинят останалите не един и двама... Грозно е.

Прочее, Гоце трябва да се маха!

Да не говорим за всички блага, които ползваме дори и ние и за които хората си затварят очите. Най-простия пример е мобилните телефони, които всички ползваме. Системата GSM е създадена в Европа за нуждите на Обединена Европа (е, не нарочно, но така се е получило). За разлика от САЩ, където са заложили на много стандарти, тук е заложено на един и резултатът е доста очевиден. Евтините полети също са измислени за ЕС. Мога и да продължа, но няма, за да не се повтарям отново и отново. Но много ме е яд, когато хората плюят по нещо хубаво заради спорта.

А и сравнението между НАТО и ЕС е безмислено. Все едно да сравняваш ЕС и СТО. Ми те нямат нищо общо като идея, нито като практика. НАТО засега ни върши работа, защото ЕС все още няма своя армия. За съжаление (мое) вече доста силно се чуват гласове за сериозна европейска армия и тези гласове ще бъдат чути най-вероятно. То не е съвсем лошо да има някаква армия, но ако военната индустрия на САЩ реши да си смени континента, ще бъдем много прецакани. Както и да е.

Аз си мисля, че в момента правите кофти аналогии. ЕС няма нищо общо със СССР, най-малкото защото всички държави в нея наистина искат да бъдат в нея. Освен Англия, но те не са точно подтискани. И ако питате мен е по-добре да се махат. Но всички имаме полза от ЕС и ще имаме все по-голяма.

И тези глупости за намаляването на независимост са направо смешни. Все едно като ви наемат на някоя супер-гъзарска работа, не ви ограничават свободата. Ми на тоя свят всичко се плаща по някакъв начин. Любовта с компромиси, парите с време, времето с пари и т.н. Толкова ли е трудно да си направите сметката?!!

Само отбелязвам, че навремето се прехласвахме по СССР, сега по ЕС. Ако утре арабите придобият сила, ще им станем ибрикчии. Ако пък китайците дойдат -- ще си защипем ъглите на очите с щипки за пране и ще им се предложим за строителен материал за Великата стена 2. А кога ще станем народ, който има ясна преценка за силните и слабите си страни? Кога ще кажем "Ние сме такива! На никого не пречим, ако някой иска да говори с нас -- да заповяда!"

"Да вкараме педерасите в комуни", "Негрите да си стоят под палмите" и т.н. си е част от друга матрица. Това че мразиш едната не значи че си против другата

А какво да кажем за "300", където персийския цар също беше негър?

Мразя самата идея, че някой си мисли, че може да ме насъска...без значение срещу кого.

Не знам какво означава "навремето се прехласвахме по СССР, както сега по ЕС". Аз не съм виждала прехласнат нито по СССР, нито по ЕС човек и съм по средата на жизнения път.

Чувала съм от родителите си, които са били тийнейджъри по времето на смъртта на Сталин, че по улиците в София е имало разплакани хора. Също гледах разплаканото лица на Соломон Паси при подписването на договора за членство в ЕС. С това се изчерпва цялата ми информация за прехлас. И няма как да я отнеса към първо лице множествено число...Останалото са сметки - какво ще спечелим, или как ще избегнем някаква система на принуда, която върви заедно с участието ни в международни системи (икономически, политически или военни). От абсолютно уникалния феномен ТЕКСИМ, до последната изцепка на Доган след доклада на ЕК "Дълго време мислехме, че управелнието на еврофондовете е по същата схема, както изразходзането на бюджетните средства, но не е така..." Само сметки, планове за надхитряване или планове за минаване между капките. В това нямаме равни. Но не сме се прехласвали вече от век по нищо като общност. Само се оплакваме как ни прецакват. Очаквам утре да научим как сме се прецакали със Съединението.

Пък за националната ни значимост, тя има дори по-малко общо с ЕС или дори със СССР. Аз съм горда с това, че съм българка и че съм част от ЕС. Къде е противоречието?

Ако тезата на ЛаСомбра е, че управляващите се прехласват пред ЕС и ЗАТОВА не показват национална гордост, не мисля че си прав. На тях не им пука нито за ЕС, нито за България, пука им само за собствените им интереси и как да държат хората колкото се може по-кротки. Но това по никакъв начин не значи, че ЕС е зло, което иска да ни зароби. Започваме да пеем английската песен, а това е доста глупаво, защото ние не сме Великобритания.

И още една малка вметка- нормално е, когато човек види нещо добро, той/тя да му се възхити. Стига да не стига до глупост, всичко е наред. Преди бяха САЩ, сега е ЕС, утре вероятно наистина ще са арабите. Умереното възхищение е здравословна емоция.

Така е!

Лошото е,че сме като на път без изход,а "хубавото",че като го осъзнаеш след желанието за промяна,идва отчаянието и накрая те обхваща пълна апатия(това е и целта).Те и чужди знаещи и можещи да дойдат до месец ще се сблъскат с безнадежността.

И още нещо по въпроса за полицията. Значи, един таксиметров шофьор тъкмо щом си изплати колата трябва да я продаде и да вземе нова, защото коли над 5 години не могат да са таксита. В същото време полицаите патрулират с кошници, които (по думите на един познат полицай) като им дадеш газ тръгват назад. И с тези бангии трябва да преследват автомобили с 300 конски сили и отгоре! Да не говорим, че съм бил свидетел как тренират шофьорските им умения на камбаните -- учат ги колкото да не изпаднат от колата на някой по-остър завой. Проявявам интерес към това като професионален шофьор, и като човек, който на 14 години е почвал да участва в любителски състезания. Не само че патрулките са таралясници, ами и полицаите не знаят как да използват докрай малкото им възможности.

Почти нищо не казваш за правителството, а все пак е вярно, че рибата започва да се вмирисва откъм главата и че от управляващите зависи адски много. С това правителство в момента на нищо положително не можем да се надяваме, защото то не се е посветило да служи на народа си, а на собствените си интереси.

Лично аз, като учител, усетих това най-силно по време на учителската стачка и бях потресена от долните лъжи на министър-председателя, министъра на финансите и образователния министър, които по най-безпардонен начин изричаха по националните медии. Ами че тези хора се оказаха жалки подлеци и лицемери! В момента тече процес на реформи, който затрива, унищожава образованието в България. Понякога си мисля, че всичко това не е случайно, а върви по нечий, добре обмислен, сценарий.

Куини, както Мария е отбелязала, явно който и да дойде почва да смуче. Ами те в подлеза на НДК не сложиха една дрислива мантинела докато 5 души не бяха прегазени, та какво остава за образованието? И аз все пак твърдя, че ние сме си виновни дето си траем. А и друг пример -- всеки квичи че София била мръсна. А като си разхождам кучето зад един 16 етажен блок в квартала газя през нещо като селско бунище, защото хората от горните етажи ги мързи да слязат и да си хвърлят боклука и изстрелват цялата торба с битови отпадъци през балкона без да ги е грижа има ли някой долу или не.

Колкото до сценария, на всички им е по-изгодно хората да приемат за идол някой, дето се е изпикал в изповедалнята на Биг брадър, отколкото Левски, да речем. Простите неща радват простите хора, а колкото са по-прости и първосигнални, толкова по-лесно се манипулират.

Е за това и влязохме в ЕС, за нищо друго. Щото на нашите и валутен борд не може да ги ограничи да правят глупости.

Освен това сам си противоречиш-"Какво спечелихме?/"Никой няма да дойде да ни оправи."

Ами какво искаш да спечелиш, те хората от ЕС да не мислиш, че се будят с мисълта какво да направим днес за българския народ. Всеки си живее живота и си върши работата и това е.

Дават ни пари, който ги иска, да ги вземе и да ги харчи по предназначение. Като никой не може да ги изхарчи както трябва, ще ги спрат. Не е кой знае колко сложно.

 Защо трябва нещо да се оправя? Ако искахме да се оправим, щяхме. Но понеже сме мързеливи и незаинтересовани, това е положението. И не, никой не искам да обиждам. И аз съм мързелива и незаинтересована. Когато кандидатствахме по последния проект си скъсах задника от работа. И това за 2-3 седмици. После пак същото помотване.

Не искам да защитавам правителството, щом не ми пречат, ми е все едно какво ще правят. Лошо за тези, на които министерствата наистина им пречат. И трябва да се взимат мерки-на улицата и стачка докато не стане работата. Сега толкова пък да не си мръднат задниците тия тъпанари да си оправят комуникацията с Брюксел и да си запълнят административния капацитет. Щото най-вероятно това много повече е притеснило ЕС отколкото корупцията. Корупцията си я има навсякъде, но да не изпълниш елементарните изисквания на ЕС, е това си е пълна наглост.

Знам защо си го използвал, но все пак това не променя факта, че това което си написал отговаря на мислите на много хора по въпроса. И аз отговарям точно на тези хора с условното "ти".

Всъщност не е смешно, но както и да е.

 LaSombra, при тебе се получава малко нещо като смешен плач: "Ох, защо ни беше на нас тази Европа на всичкия ни хал!..." Това малко ми напомня някои злъчни подмятания на руски националисти от съвсем недалечното минало: "Абе къде сте тръгнали към тази Европа, не си ли виждате хала. Ще има да им лъскате обувките на европейците". Примерите, които даваш са общо взето идвестни на всички ни. И мисля, че е права Куини, дето те клъцна на тема правителство. Мно-о-ого ги жалиш тези министри, не ти отива, язък ти за демократичния подход. Същите тези министри от година на година си гласуват някакъв измислен бюджет, който в края на годината дава баснословен за нашите понятия излишък, потъващ неизвестно къде. А това са пари, взети от нашите заплати. В неделя Масларовата се изпъчи в "Неделя 150" и каза, че от понеделник тя ще хване за гушата всеки работодател, който не осигурява работниците си на пълната заплата, която им дава. Ей, да видиш ти - до вечерта това беше новина № 1 по Хиризонт, че ще се вдигат осигурителните прагове! И какво. Нищо. Ето с такива лъжи социалистите-комунисти дойдоха на власт.

Затова вината не бива да се търси на първо място в народа ни. Българинът бил такъв и онакъв, не ставал той за Европа, щото крадял, лъжел и само се скатавал от мързел... Виновни са ни управниците, защото НЯМАТ ВОЛЯ ДА ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА. Ето и в доклада от Брюксел ще им го кажат. НЯМАТ ВОЛЯ, РАЗБИРАШ ЛИ? А ти говориш, какво бил спечелил българинът от еврочленството. Как да спечели, когато вместо помощ вижда от правителството си само пречки и старание те да си уредят тяхните хора и да се нагушкат с някоя далавера.

Днес съм бил път в най-големия дъжд с четири транспорта да отида на 50 км. от дома ми зад другия край на София за да взема някакви си смотани 17 лв. за квесторството ми на 1 юни на матурите. Чаках 40 минути служителката да влезе в час и да ми попълни правилно гражданския договор, който тя ще изпрати после в общината за да не го пропусна после в данъчното си като страничен доход. Изгубих си половин ден за тази цел. От 12 души само трима бяхме били този път за мижавия хонорар. Парите на останалите обаче ще отидат в бюджета. Защо, защото повечето от тях вече си ползват отпуските.

Ето това са червените ни капиталисти - много обичат да им работят за без пари (ял съм им попарата 10 години, когато работех на две работи). Всичките те до един бяха или синчета, или от котилото на някой червен номенклатурчик отпреди 10 ноември. Нито едно изключение! Работехме им за без пари и така си продадохме и здравето. А те се замогнаха и сега дават акъл наляво и надясно. Виж ги само по телевизиите каква са света вода ненапита!

Да докарат те България да това, че който може и е млад да търси да се изнесе, само и само за да не им пада в ръчичките....

П.С. ЛаСомбра не го пише това от първо лице единствено число до колкото разбирам. Така че не го съди толкова сурово.

 denijane , ето затова говорим. Много им харесва на днешните български управници да се бият в гърдите, колко много правят те за народа си, а всъщност народа мизерства, защото при тази инфлация смешните увеличения на бюджетните заплати биват изядени преди още да са измислени. От тези 17 лева, които вчера взех, за транспорт до мястото ми отидоха не по-малко от 14 лева (по 8 транспортни средства за двете ходения) и като сложим отгоре нещо за ядене във въпросния ден излиза, че сме работили за без пари.

За твое успокоение мога да ти кажа, че в училището, където работя (а то е филиал на ТУ), не получавам нито лев за класно ръководство, както и за квесторски на кандидат-гимназисти (без да броим разни други благинки като премии за празниците и фонд СБКМ).

А Ла Сомбра уважавам твърде много за да си позволявам да го съдя сурово. )))

Ако някой ми пее на иврит, от това не ми става особено по-красиво на душата. Или на немски. Или на който и да е друг език, който не разбирам.

Което няма общо с езиците-просто аз като чуя песен искам да знам за какво се пее в нея. Това е моят начин да разбирам песните. И ако в рамките на 1 час не разбера нито една песен, ще ми е много сложно да гласувам. За какво да гласувам, за мелодията или за певците-защото за мен песен, която не разбирам не е песен, с много редки изключения. Това което на мен лично ми харесва е комбинацията от мелодия, глас, текст, изпълнение-всичко.

А, за Евровизия, мисля че не сте прочели писанията ми-това за различните култури си го мислим само ние. Само малките страни виждат в Евровизия някакъв начин да се изявят и да покажат на големите лоши вълци кооооооолко сме специални. Но е факт, че това не е конкурс за народна песен и фолклор, а за поп-песен. Че какво е толкова специалното на българската поп-песен в сравнение с ирландската например? На мен ми се виждат еднакви.

Докато свързваме песента с нашата национална идентичност, няма как да се забавляваме докато гледаме подобни мероприятия. Защото тяхната идея просто не е такава.  Вярно, по-добре е да си избиваме националните комплекси с музика и спорт, отколкото с войни, но все пак, кому са нужни те? И защо просто да не се забавляваме, пък комплексите да си ги избиваме със знание или способности примерно?

Добре, аз разбирам че един велик народ не трява да покаже своята култура, език, музика инт.
И без Еуровизия може да чуеме анлийски, французки, испански, италиянски песни, филми.
Но според мене за малките страни няма много място да покажат на Съюзът (на другите страни)какви са, какво знаят.
Какво мислиш един французки или испански човек кога чува бъгарски песен? Кога ще чува унгарска музика?
Никога. Няма да отива никъде ако чува че има унгарски/български концерт, няма да купи ЦД ...
Еуровизия е един добро място да покажем, че нашият език е точно толкова красна и добра за песента, като английският.

Абе това е истина, че не може да гласуваш релистично без да знаеш от какво пеят.

Честно казано ми е невероятно как някои песни са били избрани, но предполагам, че като видиш каква песен е избрана да представлява страната разбираш и каква е страната :)

Освен това имай предвид, че повечето участници не гледат на конкурса като на начин да прославят страната си, а като начин да ги забележат големи продуценти и да ги направят известни. Също като АББА. И затова те гледат да пеят на език, който се разбира от повече хора и т.н.

Пък догодина, може и да чуем песен на български за разнообразие...

1. Унгарската момиче пееше неговият песен на унгарски, но когато победила измислиха че ще бъде по добро ако пее в Белград на английски. Хората гласуваха за един унгарски песен.
2. Аз когато гледам Еуровизията, пулучавам информация от такиви страни където никога не бях, и не съм сигурно че ще отивам там. Например никога преди Еуровизията не чувах как говорят хората в Изланд, или ретороманският език, и т н.
3. Радио станции в Унгария повече дават английски песни, много пъти през 4-5 часа не може да чуваш ни един угарско песен. Мисля че това така не е добро, защото ако ние не познаваме нашите музиканти, кой ще познае?
3. Не мисля че е национализмът е това, ако някой иска да чува песните не само на анлийски. Тогава ако прочетеш един роман от един български писател на български език това е какво?

:)

Ставаше въпрос за самата Евровизия, не за масовата англизация(?) на всичко.

Ако изпълнителя сам си сменя езика, кой е виновен? А и все пак самите изпълнители също имат право да избират на какъв език да пеят. Ако пеенето на английски им увеличава шансовете да пробият на музикалния пазар (или просто те така мислят), можем ли да им се сърдим?

А за англизацията-амиии какво да ти кажа, в нашия факултет, се окуражават студентите да пишат дипломните си работи на английски. Защото така след като ги напишат могат веднага да ги публикуват в някое уважавано списание. И аз не мога да не се съглася, въпреки че искам. Но като напишеш 30-40 страници на български и после трябва да ги превеждаш, ми не е никак забавно.

Аз харесвам българските книги и песни, но също така харесвам и английските, френските. За мен езикът е само средството за предаване на историята. А главното за една история е да достигне до всички, не толкова на какъв език ще се пише.

Разбира се, много по-приятно е да четеш и слушаш на родния си език, но ако си автор, избора на език вече е твое лично право и зависи от аудиторията към която си се прицелил. Вярно, ако си велик, ще те преведат така или иначе, но ако все още не си, е малко по-сложно.

Но суетнята около "великото събитие" е още по-забавна така... :)

Все пак, евала Lordi! \m/  http://www.youtube.com/watch?v=TdItwaLrv1U

Но наистина, суетнята е много по-забавна. Суетнята, костюмите, да пътуваш с кола до мястото, където ще е следващата Евровизия и да я гледаш с компания доволно подвеселени, какво му трябва повече на човека? Общо взето на мен това най-ми харесва.

 Само още едно нещо- за порочното телефонно гласуване-всяко гласуване от неексперти е порочно. Просто няма как да очакваш от хора с различни интереси и разбирания за един конкурс да избират по един критерий-и то този, който ние искаме-качеството. На някои им харесват перата и пайетите, на други хубавото пеене, на трети-сензацията. И всеки си гласува както намери за добре. От тая гледна точка, просто няма как да стане иначе. Но това е част от веселбата-ако хората избират по качество и не спечели най-качественото парче, всички ще се сърдят. Ако всички знаят, че няма никаква логика в избирането, никой няма да се сърди.

 А това е идеята на конкурса-да обединява, а не да дели.

И аз харесвам международния дух, но той не е само на Евровизия... Евровизия дължи популярността си на това, че 100 телевизия тръбят колко е велика и популярна.

Все пак си падам по поп музика, така че другите неща няма да са ми толкова забавни. А и харесвам цветовете...

Наистина СЕКС си е истинското име на ЕС. Само дето преди пет години ни натискаха "да влезем" в него, а сега боли от ответното "влизане".
Тъй че образите и проблемите в разказа са повече от актуални, истински, неприятни за управляващи и налапали се "еврооптимисти".