/ Излизат три деца пред публиката/
~Добър ден, скъпи родители и гости!
~Добре дошли на нашия празник, посветен на българското-огън и жива вода! Българското, което е като огъня, който сгрява душите ни и топли сърцата ни.
~Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си!
~Всеки човек има своя Родина, а от къде започва Родината за нас, българите?
~Една дума само, България, побрала в себе си роден дом, роден край.
~И още, легенди и предания. Във всяка легенда има и истина. А каква е тя, истината за България?
~Който има очи-да гледа, който има уши-да слуша! Така от край време започвали да говорят вестителите пред насъбрания народ.
Музиката се засилва. Излиза друго дете пред публиката.
~И той, българският конник продължава да върви по своя безкраен път, защото огънят угасва, но не изстива, вятърът отлита, но пак се появява. Водата винаги тече по нанадолнището. Колкото и високо да хвърлиш камък, той пак на земята ще падне. Дъх от дъха на вятъра, пламък от пламъка на българщината!
~Където тръгне твоят път
навред из родните предели,
ще чуеш тихо да шептят
старите легенди.
Извират те от всеки път,
подобно ручеи бълбукат-
разказва дядото на внукът.
Музика: Теодосий Спасов
Танц: "Самодивска поляна"
Танц: "Нестинарка"
Музика: "Дунавско"
Излизат всички деца от групата. Танцуват.
~Можем просто от кон да я видим.
Колко път е, ще го минем пешком,
две денонощия от Девин до Видин
и толкова от Емине до Ком!
~България-просната кърпа,
шарена кърпа-морето я мокри,
рилски вятър я дърпа
и тя се ветрее под тихия свод.
България-везана кърпа,
в моите детски ръце, тя е такава,
че цяла се побира в едно сърце.
Музика: "Тъпан"
Излизат трима глашатаи с тъпани. Танцуват с тях-бягат в кръг, спират, тръгват наведени към центъра на кръга, назад-изправени. Напред, клякат, главите назад. Изправят се. Назад, отново бягат в кръг, тръгват напред към публиката със засилване, сякаш не я виждат, спират точно пред първия ред. Назад. Слагат тъпаните на земята и имитират движения, сякаш са се качили върху тъпаните. "Скачат".Споглеждат се:
~Ехехехехехеееей! Хораааа! Чувате ли ниии? Насред село тъпан бие! Голямо надиграване между стари и млади. Ехехехехееей! Хора, чувате ли ни?
Танц: "Хайде моми на хорото"
Музика: "Песен за българката"
/ Напред излиза момиче. Говори на публиката и на децата от групата./
~Чуваш ли? Чуваш ли"
В бистрите ручеи бликнала,
твоята песен звъни.
Твоята песен пътува, събудила
крепостни кули, реки.
Твоята песен и тъжна и весела,
шарени черги тъче
и на овчарите гайдите грабнала
халища луди плете.
Всички деца запяват песента:
~Чуваш ли? Чуваш ли?
Твоята песен шарени черги тъче,
и по земята на старите българи
буйни огньове кладе.
..............................................
~С майчината песен,
~С бабината приказка,
Започват уроците по родолюбие.
~Майчината песен-
тя е обичта в сърцата,
тя е шепота на гората
и радостта в гората.
~Бабината приказка!
Тя е мъдрост и мъка,
тя е клетва, поука,
жива вода за сполука.
Музика: инструментал на "Море пиле, славей пиле"
~Много песни България има!
Като бистри планински реки,
те се втурват през весела зима
и през пролетни млади лъки.
Песен: "Море пиле, славей пиле"
Момиче солист, при повторението на куплетите пее цялата група.
~Похвали се хвален юнак,
снощи вечер на седянка,
снощи вечер на седянка,
от зарана на кладенец,
че си има добра коня,
добра коня шестогрива,
че обхожда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
~Всички: Бре, бре, бре, бре!
Танц: "Закачка"-ръченица
В този танц участват три двойки момичета и момчета.На сцената има в единия ъгъл чешма. Момичетата взимат менчета и стомни и тръгват за вода....и танца започва.
/ Народни гатанки. След всеки отговор има провиквания от децата: Бре, бре, бре, бре! Браво на нас! Ей, че сме умници!!!! /
~Пръчка му е снагата, погача му е главата. Що е то? А сега де!? Кой ще познае?
Танц с тояги: "Ръченица"
Танцуват 6 момчета с тояги или точилки. На главите си имат калпаци.
Момчетата застават от едната страна на сцената, подредени в колона. Момчето, което е първо-тръгва с ръченична стъпка напред. Тоягата-на рамо. Танцува пред публиката, спира, обръща се към другите момчета, извиква ги с ръка. Момчетата тръгват напред, танцувайки, тоягите-на рамо.
Подреждат се в една редица. Полюшват се-ляво, дясно.
Провикване: Хайде, юнаци, да си накривим калпаци! Бре, бре, бре, бре!
Свалят тоягата от рамо, като я удрят в земята.Тояга в дясна ръка-взират се с лява ръка на челото на ляво, тояга в лява ръка, взират се с дясна ръка на челото на дясно. Играят от ляво на тоягата, от дясно, около нея.
Слагат тоягата между краката, играят на конче в кръг. Правяг купол с тоягите, играят, свалят ги, играят на място.
Момичетата, които през това време са били в една редица, с ръце на кръста и са се полюшвали и потропвали, тръгват напред с провикване "Ииииии". Играят пред публиката в една редица.
Момчетата отзад правят тунел.
Момичетата се завъртат и се делят по средата на редицата. Тръгват по двойки и минават през тунела с провикване. Минават от двете страни на тунела и отново се провират /общо 3 пъти/.
Момичетата застават в една редица.
Момчетата-зад тях.
Играят ръченица на място.
Лъжлив финал. Финал.
~Баба внучето приспива
и му пее тя сънлива:
нанкай внуче, сънчо доде,
из горица да те води,
там играй ти колко щеш,
мило, тъй ще порастеш.
Всички: Баба клюма, клюма, пя,
после сладичко заспа.
Момичетата: Внучето се понадигна
и на баба песен викна.
Песен: "Прела баба"
~Дядо свири на мегдана,
весело хора захвана.
Тупна овчия калпак,
също като млад юнак.
Хей-брей!
Танц: "Надиграване"
Излиза дядото на мегдана, след това бабата. Играят ръченица. Децата подкрепят ту бабата, ту дядото. Хващат се на хоро и играят, а бабата и дядото са вътре в кръга.
~Е, вретенце, ще вретенце, щевра кука кукурига,синя сая, пета пушка, завалюшка тумба люшка. Всички:
~ Тумба-лумба шикалка,
няма свадба никаква,
~срещнали се косове,
строшили си носове,
срещнали се мецани,
скъсали си колани.
Всички:: Тумба-лумба шикалка
няма свадба никаква.
~ Срещнали се вълците,
строшили си зъбците,
срещнали се раците,
скъсали си калпаците.
Всички:: Тумба-лумба шикалка,
няма свадба никаква.
"Наддумване"-с пословици и поговорки.
Големите:/играят на място с ръце на кръста/
Малките:Ей,ей,какво сте се разиграли и разпяли?
Големите:Защо?Ей,малките,какво ни гледате?Кога тиква стана,кога опашка пусна?
Малките:Дума дупка не прави,но се помни.
Големите:Я,я,я!Шегувай се колкото щеш,но не пипай дето щеш!
Малките:Запомнете от нас една приказка:Умният човек чини повече от елмаз.
Големите:А пък вие запомнете от нас друга приказка:Има ли добра храна и студена водица-за приятели не плачи...Разбрахте ли сега?
Малките:Слушайте,слушайте:приятели и кашлица не се крият!
Големите:Така,така.С куче в чувал не влизай!
Малките:Знаем,знаем.Яж люто,но говори сладко!
Големите:Уууу,кисели като оцет!
Малките:Уууу,горчиви като пелин!
Големите и малките се хващат за ръце:Май ни сърби гърбът за тояга.Браво,за тази приказка,едно хорце.Свири,майсторе!
Убре,дебре,опа,а сега!Дръж се земльо,и-ха!Който се смее,зло не мисли,който не се смее,да му мисли!И-ха!
Три момичета излизат напред, оглеждат публиката, децата, говорят си нещо на ухо, смеят се, показват си нещо, правят движения с ръце-хващат се за главите, клатушкат ги, пак си говорят на ухо.
~И къде без нас на мегдана, кой ще ви одума, кой кусури ще ви намери?
Песен: "Клюкарки"
Песента започва с речитатив: Чу ли мари? Какво мари? Чу ли мари? Какво мари?-докато говорят се обръщат една към друга. По същия начин завършват песента.
Докато пеят се държат присмехулно.
Песен: "Посадила баба на чукаро леща"-песента се пее от всички. На припева се въртят на място.
Танц: Ръченица
Танцът се играе по двойки от цялата група.
Към края цялата група се изнася напред към публиката. Играят в блок. Движат се едновременно с ръченична стъпка на пред, назад, наляво, надясно.
Лъжлив финал. Финал. Иха! Поклон.
Comments6
Дали от приказките стари
или от самодивски сбор,
но огън във сърце ми пали
прадядовият ни фолклор!
Докато четях и другите ти материали на фолклорна основа в главата ми изникваше това четиристишие. Ако го нямаш, подарявам ти го. А в останалите ти публикации само ще гласувам++++++++++++
Докато писах другия пост се сетих за още едно четиристишие, което някога, някъде си, по някакъв повод съм ползвала като връзка.
Слънчо златоглед скочи най-отпред.
Облаче със бяла ризка
вместо кърпичка в ръката стиска.
Вятърко засвири с тамбурата
и започна веселбата................