За моя рожден ден днес получих чудесен подарък - усмивката на моята дъщеричка Ения. Това е невероятно усещане, което се надявам всеки да може да изживее.
За нея "Тати работи за да купува куклишки", а когато закъснявам вечер от работа "Тати е в магазина да купува куклишки".



Помня как треперехме всеки път като ходехме на видеозон, как лекарите бяха отписали въобще да има вероятност да се появи по естествен път. Но се случи чудо и това е тя. Имала е желание да се появи на този свят и да го поздрави :)
Затова за мен тя е най-добрия подарък днес. Много я обичам!

оправдавам недоверието ти през сълзи!
Вярваш ли във нещо щом невярваш
В мен единствената, в любовтаси?
Леден поглед и си силна!
Аз по-малка от преди иподчинена.
Твоята усмивка, вече крива,
На лицето ти е вцепенена
И не си като преди красива.
Аз търпя и някак си не искам
Да повярвам и не мога дапризная,
Че не си ми от години близка
И не трябва да тепродължавам.
Вкопчена в животасъществуваш,
Мъчиш се по пътя си болезнен,
Но не казваш нито дума,
Мамо, няма орден завъзмездие...
Жал ми е, че правя грешки,
Иска ти се да съм друга
И протягаш длан, за да съмнежна,
С обичта си ме купуваш.
Аз оставам. Вярвам, чехаресваш
Всичко в мен, опитвам се дабъда
Малко по-разбрана и прилежна,
Въпреки, че се преструвам.
Как да ти го кажа щом неискам
Още да те огорчавам,
По-добре виновна да излизам,
Да съм твърдоглава или слаба.
“Майко” няма да ти кажа,
ти ще си останеш “мама”,
просто навик, не е важно
и не значи, че си права!

Всъщност...Няма особено значение полът на детето, което ще имам някой ден,но снимките , които ще ви покажа в този пост, са способни да убедят всеки да поиска дъщеричка :)

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
Не знам кой е авторът, но да знаете,че не съм аз :) Това стихотворенийце много ме разплаква...