Наближава началото на новата учебна година. И като всички останали започнах да се настройвам към нея. И както често се случва напоследък първите ми мисли са насочени към родителите.
В кроя на предишната учебна година и сега, през лятото, няколко пъти водих разговори с родители, които искат да дадат децата си по-рано в училище. Реших да систематизирам знанията си (с помощта на подходяща литература, разбира се:-))) за шестгодишните и да ги предоставя на вас, родители, които сте пред дилемата: да дам ли детето в първи клас или да го оставя още една година в градината?
И така вашето дете е шестгодишно. Това вече не е онова малко дете, което се нуждае от постоянното ви внимание и грижи, но все още не е и самостоятелен ученик с устойчиви навици за организирани дейности. През седмата година от развитието става ясно изразена промяна в общото развитие на децата, което дава основание да се отдели този възрастов етап като особен и преломен.
Кои са основните черти на тази промяна?
1. Преди всичко тяхното физическо развитие става по-хармонично - темпа на удължаване на тялото и крайниците намалява, а нараства скоростта на увеличаване окръжността на гръдната клетка. Тези промени са предпоставка за усъвършенстване на двигателните функции и физически качества като бързина, сила, ловкост, гъвкавост. Интензивно се развиват всички системи на шестгодишното дете: сърдечно-съдовата, дихателната, опорно-двигателния апарат, ендокринните жлези. Най-ясно изразена динамика в развитието става в нервната система и то най-вече в развитието на главния мозък, което се отразява в промяна в психическите функции. Главният мозък на шестгодишното дете е готов за усвояване на значителна по обем и сложна по качество информация.
2. Формират се нови и важни сензорни способности – умение да се определят параметрите на предметите (дължина, ширина, височина, дебелина), умение правилно да се оценяват абсолютните и относителни размери на предметите, обем, тегло и пропорции, овладяване на ориентирането в пространството и във времето, виждането на перспективата в рисунката. Усъвършенства се слуховото възприятие и се развива фонематичния слух ( децата вече добре различават всички звукове в родния език, могат да ги отделят в думите и безгрешно да ги произнасят, променяйки силата и темпа на речта и използвайки средствата на интонационната изразителност). Увеличава се речникът от думи. На въпроси децата отговарят пространно, умеят да съставят разказ по картини, съдържателно и свързано да преразказват приказки.
Подобрява се музикалния слух и чувството за ритъм. Развиват се художествено-творческите способности, проявяващи се и в други видове художествена и продуктивна дейност – рисуване, моделиране, конструиране.
3. Забележимо нарастват възможностите за умствена дейност. Значително нараства обобщеността и последователността на мисловните операции. Децата на шест години могат да отделят същественото в явленията от окръжаващия свят, могат да ги сравняват, да откриват сходни и различни черти. Наред с нагледно-действеното мислене, за което на детето е необходимо да има пред себе си предмети или да действа с предмети за да мисли, започва да се формира логическото мислене. Логическите операции възникват в резултат от практическите действия на детето. Заедно с това възниква и друг път, когато усвояването на умствените действия става по пътя на дедукцията, т.е. отначало се усвоява принципа, начина на действие и неговите схеми или модели, а след това става неговата реализация в конкретни изпълнителски операции.
4. Шестата година е граница между безгрижния, като цяло неволеви (без съзнателен волеви контрол) живот на детето и училищния живот, който изисква от него отговорно отношение към ученето като сериозна отговорност пред обществото (в началото – отговорност пред семейството), т.е. достатъчно високо ниво на волева регулация на поведението. Къде и как става формирането на елементите на регулираното поведение?
Водещата дейност в целият предучилищен период на развитие на децата е играта. Играта е свободна дейност, участието в нея се определя само от желанието на детето. Към шестата година тя достига максимално развитие и има редица форми, сред които най-важни са сюжетно-ролевите игри (игрите на семейство, на учители, на кораб и др.) и игрите с правила ( най-елементарни примери за игри с правила – „Черен Петър”, Домино, Дама, Гоненица). Ролевата игра доставя на децата огромно удоволствие, но това удоволствие е особено преживяване, свързано с въплъщаването в действията на любими, привлекателни образи. Колкото е по-привлекателна ролята, толкова по-силен е контролът върху нейното осъществяване. Именно защото за детето играта е емоционално оцветена и непосредствено отговаря на неговите потребности, в нея се зараждат и укрепват важни психологически новообразувания, които след това се пренасят в живота на детето извън играта: разбирането на смисъла на правилата и тяхното следване, влизането в роля и последователното осъществяване на поредицата от действия и речеви етикет, присъщи на приетата роля на доктор, учител и др.. Ролите изискват от детето съзнателно управление на своето поведение. В процеса на изпълнение на ролята детето непрекъснато попада в ситуации на сблъсък на своите непосредствени желания и действията, произтичащи от съдържанието и логиката на играта („учителят” няма как напусне „класа” и да отиде да играе на топка, защото „учителите така не правят” ). Именно в сюжетната игра се поставя началото на нравствения облик на бъдещия възрастен. В този вид игри се възпитават търпение, подходящ речеви етикет, лоялност, умения да даваш и получаваш приятелски жестове, организираност, умения за организиране на специфичната за всеки вид дейност материална среда, умения за установяване на различни по вид социални контакти, гъвкавост в социалното общуване (един вид са контактите с учителите, друг вид – с деца, различни са те при общуване с по-големи деца, с по-малки или с непознати), творчество в използването на различни предмети, все качества, без които не може бъдещия ученик.
Постепенно в процеса на играта възниква стремеж към регулирана дейност, което може да се разглежда като една от най-важните психически новообразувания през седмата година.
5. Значително влияние върху психическото развитие на шестгодишните деца оказва тяхната трудова дейност. Именно в трудова дейност, когато тя е по силите им, се формират такива качества като търпение, внимателност, умения дълго време на прекарваш на едно място или да изпълняваш една дейност, настойчивост, отговорно отношение към започната работа, умения да се обмисля предварителен план и ход на работата, да се преодоляват възникнали трудности за получаване на набелязания резултат, трудолюбие. Без достатъчно развитие на тези качества е невъзможно ефективното обучение в училище. Най-важното е, че детето усвоява представата за труда като за нещо, което непременно изисква мобилизирането на усилия. За отбелязване е, че като правило логическите операции в тази възраст не могат да съществуват вън от играта, тъй като се нуждаят от силна емоционална поддръжка. С други думи, за да направите труда желан, все още е необходима играта: „Ти си „мамината помощница” и ще избършеш праха от мебелите, а аз ще….”. Експерименти доказват, че ако поставите детето в условие на игра, то ще реши задачи, с които преди това не може да се справи: „ Хайде да поиграем на картинки. Ще играем така (правило): Ако ги преброиш правилно, ще спечелиш толкова картинки, колкото си преброил, ако преброиш неправилно – ще ми дадеш ти толкова картинки, колкото си преброил. Разбра ли?”
6. Шестгодишните деца започват да осъзнават особеностите на собственото си поведение, сами да го оценяват и да придават голямо значение на тези оценки, които получават от възрастните и връстниците. Така се образува първоначалната самооценка на собствените постъпки. Задачата на възрастните в тази посока е да не допуснат формирането на неправилна (повишена или занижена) самооценка, което е твърде важно за следващото обучение в училище и по-нататъшното формиране на детската личност. В самостоятелната и съвместната игра се създава детско „обществено мнение” на базата на образуващите се у детето собствени нравствени представи и оценките на възрастните. Децата започват да избират образци за подражание и сравнение сред връстниците.
От казаното до тук може да се породи впечатлението, като че ли физическите, физиологичните и психологическите възможности на шестгодишните деца малко се отличават от съответните качества при по-големите деца. Но това не е така. Независимо от бурното развитие в края на предучилищното детство на възможностите за възприемане и запомняне, на емоционалните и умствените процеси, те има съществени възрастови особености. Усвояването на нови знания изискват от шестгодишните по-голяма загуба на енергия, физическата и умствената работоспособност имат специфични особености и ограничения. Многогодишният опит, натрупан в детските градини показва високата ефективност на обучението, когато то е съобразено със физическите и психофизиологичните особености на децата.
Готовността на детето за училище включва наличие на желание и УМЕНИЯ да се учи, което се нарича способност за обучение. За това е необходимо достатъчно високо ниво на общо развитие. Преди всичко се има предвид нивото на интелектуално развитие със запас от знания и представи, а така също първоначални навици и умения за учебна дейност. Заедно с това у детето трябва да е формирана нравствено-волевата готовност за учебна дейност. Едно от важните условия на успешната подготовка за училище е умението да се живее в колектив, да се съобразяваш с интересите на другите, да уважаваш мнението на окръжаващите деца и възрастни. Благодарение на това се създават възможности за формиране на социални чувства, колективни взаимоотношения и развитие на способностите на децата.
Най-важното в подготовката за училище
Най-важното в подготовката за училище е укрепване на физическото и психическотоздраве на децата. Това е залогът на ефективното развитие на детето. Целият комплекс от средства за физическо възпитание, който включва редица режимни и хигиенни моменти, оздравително-закалителни мероприятия, осигуряването на необходимите двигателни натоварвания, рационалното хранене е насочен към решаване на главната задача – възпитаване на здраво дете. Какво значи „здраво дете”? СЗО (Световната здравна организация) определя здравето като състояние на пълно физическо, морално и социално благополучие. Отнесено към децата, може да се каже, че здравето представлява устойчивост на развиващия се организъм на екстремални и болестотворни въздействия. Водещ фактор в укрепване на здравето на детето е …. спазването на рационален дневния режим. Профилактиката на умората при шестгодишните деца се достига само в условията на рационален дневен режим. Особено значение придобива тези въпроси при организацията и провеждането на учебните дейности в подготвителната група. Но този материал е насочен към вас, родителите и за това няма да се занимавам с организацията на дневния режим в групата. За него искайте информация от учителите на вашето дете.
Съществени моменти от борбата за здраво дете е съхраняване и укрепване на нервно-психическото здраве, което се осъществява чрез предпазване от умствени и емоционални претоварвания, осигуряване на положителни емоционални преживявания, анализ, оценка и корекция на възпитателните средства на въздействие. А живота в условията на училището е социално, емоционално и интелектуално натоварващ за шестгодишното дете. Особено трябва да се подчертае значението на пълноценния нощен и дневен сън, за предотвратяване на повишената раздразнителност и бързата уморяемост. Тук е добре да се отбележи, че и твърде многото сън също се отразява зле на дейността на нервната система. Колко и кога трябва да спи шестгодишното дете? Изследвания доказват, че към края на предучилищната възраст, т.е. към 7-мата година у много деца постепенно изчезва потребността от дневен сън, а продължителността на нощния сън става 10-12 часа в денонощието. Зад разликата от 2 часа се крият индивидуалните различия в продължителността на съня между различните деца. Как да определите оптималната продължителност на съня на вашето дете? В почивни дни може да създадете в къщи спокойно обстановка, в която детето без чужда намеса само да заспива и само да се събужда през деня и нощта, а вие да измервате времето, прекарано в сън. След 2 седмици може да повторите измерването. Продължителността на дневния и нощния сън, измерени по този начин, може да се приеме за съответстващ на потребностите на вашето дете от сън в този етап.
За възпитаването на здраво дете от особено значение е рационалния двигателен режим, особено необходим на момчетата, поради подема на двигателната активност в тази възраст. От тази възраст вече е възможно с по-голям успех децата да се занимаватс редица спортове.
Главната задача на подготовката за училище е осигуряване на общоразвиващ ефект от обучението и възпитанието, който да формира у детето такива качества, които са необходими за успешно начало на учебната година: умения за живот сред групата деца, умения да се включва в съвместна дейност, желание да се учи, да придобива знания.
За родителите успешната подготовка за училище се изразява в научаване на децата да четат, пишат и смятат. Необходимо ли е това и до къде може да се стигне в това обучение?
Изследвания в последните години доказват голямата възприемчивост на шестгодишните деца и, съответно, голямата лекота на обучението в четене. Не на седемгодишните, а именно на шестгодишните. За да бъде това обучение в четене успешно, обаче, то не трябва да се ограничава в тесните рамки на овладяването на навици за четене, а трябва да е свързано с овладяване на звуковата система на родния език. Методиката, по която се подготвят бъдещите първокласници за четене в детската градина е твърде широка и разнообразна и включва както специални говорни занимания за звуков анализ, други – за работа върху изреченията, върху разказването и т.н. Наред с тази интелектуална дейност се полагат усилия за организиране на подходяща материална среда, в която буквите, надписите, картинките с надписи, оцветяването на печатни букви и създаването от тях на думи, надписването на картини с отделни думи и послания са онези елементи на средата в детската градина, които неусетно и полека карат децата да свикват с писмената реч и да я правят необходима част от живота им. Така че обучението в четене не е само резултат от обучителните усилия на възрастните – учители и родители, но и резултат от въздействието на средата. И в този смисъл ако детето не вижда родителите си и близките роднини да четат, то няма как да приеме четенето като значима дейност, присъща на възрастните. И стремежът, мотивацията за ограмотяване ще е далеч по-слаба и маловажна за детето. Тук е момента да напиша, че децата имат различен темп на развитие и при всички усилия в посока обучение в четене не всички деца се научават да четат в подготвителната група. Различни могат да бъдат причините за това – от най-често случващото се: недостатъчна зрялост на детето за достигане на този етап от интелектуалното развитие, до дислексията (неспособност за четене и разбиране на четенето). Това е етапът, в който могат да се хванат причините за различния темп на ограмотяване и навреме да се реагира по подходящ начин на тях.
Обикновено децата обичат да се занимават с математически задачи и като цяло началното обучение в математика е твърде успешно за децата с нормално умствено развитие. И тук има отклонение от общото правило и предучилищната възраст е удобен период да се открият причините за всяко отклонение и да се реагира на тях.
Най-спорен е въпросът трябва ли да се учат децата да пишат в детската градина? Отговорът на специалистите е: на шестгодишна възраст започва подготовката записане, не самото писане! Аргументът за това е, че ръката на шестгодишното дете все още не е готова за изпълнение на фините, специализирани движения, необходими за писане. Комплексът от движения, необходим за изписване на букви и думи е многообразен. Включва както умения да се изписват букви с различна височина – главни и обикновени, но и правилно и равно разположение и съединяване на буквите в рамките на реда, умение да се държи химикалката, поддържане на правилна поза на тялото – глава, ръце. Целият този комплекс от движения е твърде сложен и изморителен за шестгодишното дете.
Подготовката за писане става на заниманията по рисуване, моделиране, апликиране и всякакви фини действия с ръцете – бродиране, плетене, тъкане, дърводелстване. Особено важни за подготовката са заниманията с моливи: правилното държане на молива, умение да се направлява и изменя посоката на движението му; оцветяването с него – създават се умения за плавни и ритмични движения във вертикална, коса и хоризонтална посока с равномерен натиск, ритмичност и акуратност.
Заедно с това с шестгодишните се води и специална подготовка за запознаване с тетрадката и работата в нея: ориентиране в листа – ляво/дясно, горе/долу, поле, линии, страници, последователно използване на страниците една след друга, писането от ляво на дясно и от горе на долу и т.н. Ако се замислите над това, което за вас отдавна е подразбиращо се от само себе си, ще откриете колко много трябва да научат шестгодишните, преди да започнат да пишат!
В своята практика на учител често се срещам с една родителска дилема: дали да оставя шестгодишното дете в детската градина, или да го запиша в първи клас? Различни са причините за тази дилема, но най-често зад нея стоят родителски интереси и ситуационни обстоятелства, не толкова изпреварващо развитие на децата. Единици, да не кажа единица, са деца с толкова изпреварващо развитие, което изисква непременно обучение в училище. Не зная защо родителите си мислят, че е прекрасно усещането да имаш или да бъдеш мнооооого талантлив или гениален и да вървиш пред връстниците си. Няколкото случая на родени таланти и деца с много изпреварващо средното ниво на общо развитие, които съм имала в дългата си практика като учител, по-скоро са имали доста труден и драматичен живот в градината и в къщи. Но това е тема за друг разговор. Други случаи от моята практика, в които родители са дали деца преждевременно на училище са със спорен успех – успешно начало и трудности в по-горните класове, трудно начало и все по-трудно обучение, колкото се отива по-нагоре в образователната система. Да, познавам и деца, които са успели да се справят с трудностите на училищното обучение, но те не са общото правило за всички.
Когато някой родител ме пита дали да даде детето си в първи клас на шест години, обикновено се опитвам да го разубедя. И ако някой е имал търпението да прочете всичките страници до тук, ще разбере защо. Напоследък не настоявам много, защото разбирам, че родителите най-често искат не моето професионално мнение, а очакват да подкрепя решението им. А аз не мога да го направя, защото вярвам в написаното по-горе: шестгодишното дете може да учи много, но … в условията и с методите на детската градина. Училището е принципно различна социална институция с различни цели и методи за тяхното постигане, за които шестгодишното дете не е готово и няма как да стане по-готово. В интерес на здравето на детето е то да прекара тази последна преломна година на детството в детската градина. А както разбрахте, здравето е водещото, когато определяме дали едно дете е готово за първи клас или не.
Чудесен урок!
Comments