Действително децата с голямо удоволствие играят и си струва да им предлагаме този вариант. По-големите могат сами да изработват игри с образователен характер. 


Роси, време е да съпроводите 250 метровото знаме
в Стара Загора:)))
Честит празник!

Колко интересно, прочее ти или някой друг преди време публикува същия или подобен призив тук, нали?

Единственият проблем, който виждам е как да се стигне до всяко едно "да се " - известно ни е че решенията на голямо - междудържавно, държавно и общностно ниво - се взимат от съответните хора, които опростено наричаме политици, ръководители. За да се стигне до тези "да се ..." трябва воля, добра воля от тяхна страна - често липсваща, просто защото техните мотиви да са такива крупни мениджъри не са изцяло от страната на Светлината.

Споменавайки "Светлина" - трябва да ти кажа, че съм приятно изненадан, от това че тук се намеси Кабала, а както знаем там това понятие е широко обсъждано. Имах особено дълбок и пространен контакт с това учение по времето, когато често пътувах до Тел Авив по работа, бях писал малко навремето за това. А контакта с това се случи по особено мистичен начин, не искам да навлизам в подробности, прекалено са лични и детайлизирани, но цялото това съприкосновение остави много дълбока следа.

А най-вече се зарадвах сега, че този първи коментар даде една доста не-материалистична насока на привидно материалистично-ориентирания ми призив.

Което е повече от добър знак.

Ако искаш и ако не си просто spammer ми пиши лично съобщение, за да оставим темата по темата.

Благодаря!

Странно, като се има предвид, че аз не познавам никого от "тук" лично.

Не, не ставаше дума за реклама, а и изчаках знак, че мога да пиша.

Всъщност работя с много проекти, включително световни компании, както пиша някъде там в Интернет, и нямам нужда от реклама.

Но това, което писах е, че хората имат нужда от сплотяване, от взаимопомощ.

Явно професорското ти его не го е схванало!

-е-е-хо, какво ставa, къде отидохме? ...това ли е начинът, съжалявам, но  не става така - пробвайте това, не знам какво........елате тук, не знам къде..и бъдете щастливи???.....високоенергийно, да,но за кого?

advertisment of what?...

Изтрих и замених "рекламата" с текста, който виждаш сега. Нямам нужда от реклама, не си търся мющерии, имам си достатъчно. Предложих си уменията в помощ на същата тая общност.

И поканих всеки да напише с какво би бил ПОЛЕЗЕН на останалите, за да може ОБЩНОСТТА да има полза, развитие, прогрес. Неща с които сме всеизвестно недобри като нация.
Темата беше за преодоляване на собствената ни криза, породена от социалните ни парадигми.

А ти какво предлагаш?

....знаеш ли, извинявай, но възприемам думата взаимопомощ в малко по-малки мащаби от тези, които ти предлагаш! когато всичко е много голямо, всеобхватно и общочовешко, някъде ми се губи малкият страдащ човечец, който на фона на голямата помощ нищо не получава! Аман от големи проекти, аман от милиарди помощи! Докато не се научим да помагаме на Пешо от съседния апартамент или двор, когото реално познаваме и виждаме къде отива нашата помощ, дотогава ще си говорим  с лозунги и празни приказки...

Съжалявам, нищо лично, но аман от голословие прикрито зад инкогнитост!

Природата ни е дала две велики качества.

Едното е колективен инстинкт. Има го и при много животни - 100 антилопи имат 200 очи и 400 крака, лъвовете ловуват почти винаги в група, това е заложенио и при нас-хората.

Но има нещо, което е присъщо само на човека. И то е следното: Дори да смажеш днес един човек, на другия ден той е способен отново да последва мечтата с мисълта си.

И за това професорът е много прав - първо да се научим да помагаме на този до нас, водени от едно единствено чувство - полезност.

Ентусиасте - няма нужда от черен ПР- то конкуренция няма. Ама ако можеш позитивен - също ще си крайно полезен.

Диди нямаш идея колко сериозно го мисля. Според данни на МОН от 2800 училища общо в държавата вече 600 са средищни - децата пътуват за да идат на училище от съседно населено място. Догодина ще са половината. Ученическото хранене умря преди 8-9 години. И сега децата карат от 7 сутрин до 14-17 ч. на сандвичи и сладкиши със съмнителна хранителна и никаква витаминозна стойност. ОБАЧЕ - хич не е лесно. Видях общини (мънички) които се замислиха за малко и после зарязаха - онтикаде ме могат да му направят план и да му сметнат стойността, да не говорим за осигуряването после.

Щото със стотинките на ден за хранене на дете, май всички ще трябва да се научим да фотосинтезираме.

Дени, стотинките ги забрави. Те представляват 0,8% от разходите за храна на децата. И, според мен, административната работа по получавенто им остойностена надхвърля субсидията.

Тези въпроси се решават на нивото, на което е валиден интересът за решаването им и може да се постигне разумна ефективност. Според мен най-високото възможно колективно ниво на управление е община. Ма нормална. не като София, дето не можеш да намери една група от 10000 души да имат някакъв споделен интерес. Пък и общината вече върши тази работа за детските градини. Добре или зле е съвсем друг въпрос.

Купонът и бизнесът изобщо не са взаимноизключващи се алтернативи. Нали Коприва трябва да ни представи бизнес плана и разпределението на задачите. :-))))

 Само организацията на купон във Варна е без пари.......А, за Майорка ако освен акъл и с ръце можете да работите, уреждам ви веднага еднопосочни билети.Задачите, които са ми поставили Шели и Мариа също ми допадат. Шогун ще тръгва с мен за острова, но няма да работи, щом може да си го позволи, а с Дени ще купoнясваме докато тръгнем. Дени, само да не "изтървем"  полета!

Пак ми стана тясно в БГ

 Но няма страшно, работа има за целия китайски народ, а и с родопчани не е нужно да контактуваме. Има и много интересни и гостоприемни други националности!

 Изобщо цялата грижа е за осигуряване и поддържане спокойствието на милионерите, които и да са шумни, на никого не пречат, защото организират празненства по имения и яхти-в открито море и държат и на тях да не им се пречи, ако решат да поспят. Полицията демонстрира присъствие, но не ги закача за дреболии- трева, кокаин..........Всеки релаксира както може, но без да пречи.......

 Преди нашествието на милионери на острова, основен поминък на местното население е бил риболовът. Островитяните са живеели в крайна бедност и мизерия и повечето дори не са ходили на училище.

 Никой от бизнесмените, с които съм говорила няма интерес към БГ.Страхуват се от променящите се закони, от престъпността, от лошата инфраструктура.Говорята за управлението ни като за мафия. Колкото и красиви снимки и филми да им показвах, те бяха проучили и бяха много добре, дори по-добре от мен информирани.Не са наивни балъци- както в БГ третираме чужденците, а много интелигентни и предпиемчиви бизнесмени, които са наясно с условията и средата.

 П.П. Пропуснах, че идилията се допълва от близкия остров Ибица. Там е вечна фиеста. Ако на някой му се купонясва 3 дни и 3 нощи сред безкрайна тълпа и дандания, просто си пали яхтата и докато преброи до 303 е там.

На училище на Майорка

"Млад, благонадежден, добре възпитан, приятен студент търси самотни милионери или милионерско семейство без наследници, с цел да му препишат имота и финансите си, за да подобрят финансовото състояние, перспективите и бъдещето на младежа!"

Един приятел Швейцарец ми каза веднъж: Бизнес се прави там, където има проблеми. И разработи предприятието си в България.

И законите ни са кофти. И управниците ни обслужват мафиотски интереси. И ние си ги търпим.

Но в наша власт е едно нещо: Да правим нещата тук и сега и да се опитваме да ги правим истински. В рамките на днешния ден. Защото през него берем плодовете от мислите си от вчера и засяваме семената за утре. Е какво искаме да ни се случи утре? Ами нека си го помечтаем днес!

По въпроса за моженето, бих обучавала на начална компютърна грамотност възрастни хора, които да си контактуват с децата си зад граница по Интернет. Макар че предпочитам да се занимавам с нещо по-артистично, :))

Беше невероятно. Зареждащо, вдъхновяващо, емоционално.

Ако има рай на учителите, дали не изглежда така (но без каните със студена водица)?

Microsoft предлагат изумително обучение (в лицето на доц.Румяна Папанчева и д-р Красимира Димитрова).

 Техният учебник (изд."Изкуства") е наистина невероятен. Проектите, които ни предложиха изискват наистина много работа, но като видях изработеното от колегите, съм убедена, че бих се заела с подобно начинание. Ръководителите на програмата влагат много сили и енергия в осъществяване на идеята "Партньори в познанието".

Каните със студена водица може би присъстваха на масите, за да скрият за малко нахилените ни и доволни физиономии:)))

Добре дошъл в блога, Здравко! :)

Стефанов, радвам се, че благополучно си пристигнал. Ти все пак измина най-дългото разстояние до Благоевград.

Пек, пожелавам ти всичките да ни разпознаеш на снимката :)

За колегите, които не са присъствали, мога само да кажа, че е адски приятно да срещнеш хора от същата порода като твоята :) Има много неща за разправяне и дано намерим време да ги споделим.

Но дори и да не успеем за всичко, поне голямата атракция, спретната от екипа на Дани (Атлантик) и Стефанов, трябва непременно да видите. Става въпрос за едно съревнование между екипите, на които бяхме разделени. Техният екип завоюва първо място с презентацията, която бяха приготвили. Дано скоро я видим.

Здравко, забрави това ЩЕ, ти вече СИ :) Няма никакво съмнение :)

Но презентацията на екип 7 бешеееееееееееееее...............!!!

Божеее, какво сте спретнали! Аз като домакин се прибрах най-последна, явно емоциите са ми натежали. Щастлива съм, че се видяхме, творихме и купонясвахме заедно.Завербувахме и нови съблогери. Добре дошли сред нас zdravkop и  linka333! Огромна благодарност и възхищение от уменията на доц. д-р Румяна Папанчева и д-р Красимира Димитрова да завладяват и провокират! До нови срещи!

Кога успяхте, не сте ли уморени? Вижда се, че въобще не сте.  Прибрах се с много впечатления изненади и заредена с много енергия. Доц. д-р Р. Папанчева и екип са наистина страхотни хора.... Приятна загадка бе да разпозная хората от блога. Къде успях, къде - не! Очакванията за това какви хора са, се потвърдиха. Те са си същите, каквито са си в блога.

Адмирации за ЕКИП 1 И  ЕКИП 7 и за всички останали колеги. Времето не ми стигна. Искаше ми се да сме повече време заедно .  Хубавото е, че срещите ни продължават, нищо че са виртуални / за мен вече не са/. Очаквам и други снимки.

Поздравления за всички!! Пожелавам ви със същия ентусиазъм да приложите  новите идеи, за да се чувствате полезни за своите ученици  и  много доволни от създаденото!

Колко е хубаво да усетиш удоволетворението от тази чудесна среща!

Не съм и очаквала друго, като разбрах кои присъстват.

Благодаря ви, че ни направихте съпричастни! 

Удоволствие е за мен да се уча и зареждам от вашия професионализъм, възрожденски дух и ентусиазъм!

С моето шесто чувство предусещам изненадата и я очаквам с голямо нетърпение. Поздравления!!!

Ха, Добре дошли и от мен!!! Снощи съм пропуснала завръщането Ви, но днес първо прочитам този пост...:)))). СТРАХОТЕН ЗАРЯД НОСИТЕ!!!  Докато гледах материалите благородно Ви завидях. Аз не подадох молба, поради времето на тренинга. Обявените дни имах ангажименти, но сега Ви благодаря, че ме направихте част от Вашето преживяване. Наистина е страхотно да срещнеш съмишленици и да си част от една творческа, амбициозна и търсеща общност. Гордея се, че Ви познавам, макар и само виртуално.

Очаквам с интерес изненадата...:))))))))!!!!!

Здравейте, колеги и от мен!

Леле, колко сте бързи! Вие направо сте върха!

Изпълнена съм с много положителни емоции от тренинга в Благоевград.Благодаря на  Руми ,Краси и Теди  за невероятната организация , професионализъм и непринуденост.Чувствахме се прекрасно, изпълнихме се с нови идеи, заредихме се емоционално.Радвах се да видя отново някои познати колеги.Щастлива съм ,че се запознах с колеги от всички краища на България.Наталка и Вилито от София, Милена от Плевен,Марияна от Перник,Таня от Враца,Петя от Сливен,Таня от Берковица ,Женя от Мездра /с Петя П. и Здравко се познаваме отпреди./ и всички останали колиги с които прекарахме 3 невероятни дни в Благоевград.До нови срещи, колеги!

Привет и от мен!

Тръгвайки за Благоевград изобщо не мислех, че ще прекарам няколко незабравими дни. Удоволствие беше да си сред много "заразени" колеги изпълнени с толкова ентусиазъм и професионализъм. Надявам се на нови срещи с "особено опасните". Запомних техните лица.

Възхищавам се на ентусиазма ви ,колеги! Страхотни сте!

Изненадата ми беше, обаче, когато открих на общата снимка познато лице.:)

 Лили от Враца,(почти съм сигурна ,че е тя) пиши ми на лични,моля!Аз съм Таня от курса във Варна.