Върнах се скапана – колкото и да работя, утре става още повече. Уморих се – дяволски съм уморена от това безпричинно тичане насам-натам. Всичко ми се струва безсмислено. Накъде и защо тичам? Като кон с капаци или влак, вкопчен в разписание и релси. Защо е тази суета? Какъв е смисълът? Защо ми са всички тия „удобства“ под формата на автоматични перални, миялни, сушилни…, които съвестно вършат моята работа, без мен – къде е икономисаното ми време? Нали такъв беше смисълът, когато ги купувахме – да освободят повече време за семейството ми, за децата, за себе си.. А всъщност времето, както и по-рано – не стига. Странно, но факт! Защо? Замислих се за живота изобщо… Погледнете котките, кучето – каквито са били преди сто години, такива са си и сега. Маймуната, както е яла банан на дървото преди, така е и сега – нищо не се е изменило в нея. А погледнете човека преди сто години и сега!!! За какво се изменяме? Каква е целта и има ли таква? Какво печелим от всичко това, от цялото това развитие, ако ставаме все по-нещастни?

Това е втората тема за събота и неделя. Само да не съм закъсняла с публикуването на тези два „погледа“ към темите по Човекът и обществото, но по разпределение така се „движа“...

Моля се времето да не лети когато сме заедно.

Всеки миг до теб е по-ценен от най-скъпият диамант.

Всяка моя мисъл е свързана с теб, само не ме питай „защо?”

Живеех в празнота,в бяла безлична стая,

където липсваха цветовете на дъгата.

В очите ти открих небето,в перчема рошав

разпознах палавият вятър.

В прегръдките твои усетих здравината на скалите.

Не спирам дори и за миг да мисля за теб,

защото в теб открих единомислие ,

разбиране , уважение , загриженост ,

толерантност и още милиард красиви чувства.

Какво ли бих правила ако ти не

беше открил точно МЕН сред

милиардите сърца на този свят.

Сигурно още щях да се лутам сама –

като самотен вълк в нощта .

Ти даде смисъл на живота ми ,

дари го с кокичета и минзухари ,

не искам живота ми да бъде на пауза

нито за миг , искам да изживея живота

си с теб , за да имаш достатъчно време

да ми покажеш и люляците и лалетата

и всяко едно красиво цвете .Пази ме от розите ,

защото дори и децата знаят –

че те са с бодли и кръвта ми могат да пролеят.

Ние заедно ще се пазим от бодлите на любовта

и от мрачните страни на живота ,

защото в любовта и в живота сме заедно,

надявам се да можем да бъдем заедно и в смъртта !!!

Повечето хора го свързват с часовника: колко е часа? Някой го свързват с климата...

Спомням си, че когато се заоблачаваше в детството ми дядо ми все казваше:”Грънчаря се моли да не вали, градинаря се моли да завали, а Бог седи и се чуди на кой да угоди...”

Тези дни наблюдавам родителите на шефа ми. Тях ги вълнува в колко часа ще изгрее и в колко часа ще залезе слънцето? Още не съм разбрала защо е така, тъй като местните повече ги интересуват фазите на Луната, защото от нея е зависим риболова, но този свят не спира да ме удивлява с чудатостите на иначе монотонното си ежедневие.