Колеги, в Бояна обещах да споделя с вас резултатите от Първото общинско състезание по ИТ за ученици в начална училищна възраст, чийто инициатор и организатор бе нашето училище.

Проявата бе посветена на Европейската година на творчеството и иновациите и обявената от Община Благоевград 2009 година за година на детето.Състезанието се провежда  за първи път в Благоевградска област и е едно от първите в страната за тази възрастова група. В него се включиха всички основни и средни общообразователни училища от Община Благоевград с по 3 отбора.

Учениците разполагаха с 40 минути, за да създадат проект на тема „Български празници и обичаи” в отбори от 2 участници, разделени в две възрастови групи.Първа възрастова група - първи и втори клас – имаха практическа задача да създадат  графично изображение в програмата Paint, а втора възрастова група -  трети и четвърти клас – да комбинират графично изображение и текст  в програма MSWord.Проектите  на отборите  бяха засекретени от специална комисия с цел по-голяма обективност при оценяване.

Докато състезателите от първа възрастова група работеха на тема „Български празници и обичаи”, участниците от втора група се забавляваха под ръководството на учители в клуб „Сръчни ръце” и кабинета по безопасност на движението, изградени в училището по проект на МОН.

Съорганизатори бяха Община Благоевград, ЮЗУ "Неофит Рилски" и РИО на МОН. Осигурени бяха много награди за всички участници и специални награди за победителите. Докато комисията оценяваше проектите, за децата бе организирано  страхотно парти. Денят се превърна в истински празник за тях. На раздяла заявиха, че ще вземат участие и през следващата година, тъй като възнамеряваме това да се превърне в традиция.

Ръката на рефера пада. „Бокс!” Гадно усещане. Готвеше се за този миг толкова дълго и пак... Сякаш зад теб се изправя стена, сякаш някой те оковава на ринга и изкрещява в ухото ти: „Няма връщане!”. Това и толкова други неща, за които нямаш време да си помислиш, докато политаш във вихъра на първата атака.

В каската ти отеква гръмотевицата на кроше. Вече не мислиш. Ударите ти, като закачени на верижка, се нижат един след друг в главата на противника... тоест партньора, тоест врага. Приятелят, с който всяка вечер след тренировката обсъждаше с горящи от преумора уста новите техники, новите постижения, новите открития. Същият, чийто юмруци дрънчат в слепоочието ти и чийто череп пращи от твоите юмруци. Още толкова много неща, за които не искаш и не можеш да мислиш.

По-силно! Удряй по-силно, не се уморявай. Дишай! Удряй още! Това е бой, разбираш ли, схватка, или ти, или той. Удряй!

Първата кръв не закъсня. Само секунди след това идва и втората, и третата и вече не ги броиш и не им обръщаш внимание. По пода, тениската ти и ръцете разцъфтяват малки алени петънца.

Каската те притиска като в менгеме, няма въздух, не виждаш, назъбникът се врязва в устните ти като шкурка. И удряш, удряш, удряш. Виждаш как главата му се тресе с мътен поглед, но не спираш, не се уморяваш, не мислиш къде си и какво правиш. Само продължаваш да удряш.

Клинч, душене, ключ. Вече сте на земята. Той се бори да се измъкне, драпа, удря и дере като уловено в капан диво животно. Един от ударите разкъсва хватката ти като масло и идва твой ред да се спасяваш. И на свой ред драпаш, биеш, душиш, бориш.

Двамата лежите на земята, вкопчени в мъртва хватка един в друг, все едно сте се разбрали да си починете за малко. Чуваш  дрезгаво, кънтящо в каската дишане. Твоето и неговото. Свирепият дует на двама разярени бойци. Край на паузата – той започна да удря. Няколко секунди не му отвръщаш – иде ти да затвориш очи и да си починеш за малко, да отдъхнеш, да пиеш малко вода, да си поговорите с него за хватката. Глупости! Това е Боят, забрави ли? Схватката, в която нямаш приятели. Всичко, което имаш са ръцете ти и ръкавиците на тях. Не можеш да се предадеш и не можеш да молиш за милост, затова стани и се бий! И пак свиваш юмруци и биеш, докато и най-тънките жилки по ръцете ти започнат да крещят от болка и изтощение.

Гонг. Двете минути свършиха. Никой не е нокаутиран – боят продължава до отказ. Докато единият вдигне ръце и каже: „Стига!”.

Не мислиш за това. Довлачваш се до ъгъла, сядаш и започваш да дишаш колкото можеш по-тежко. Сякаш цял ден си тичал в пустинята и сега подлагаш зажадняла уста под хладна струя вода. Едва сега забелязваш втрещената публика, кръвта по ринга, по него, по себе си, раните си, разбитата си физиономия. Клепачите ти сами се затварят. В мрака бягат мълниите на неговите удари, белите му ръкавици препускат една след друга и гърмът от срещата на юмрук с череп и на ръкавица с каска пръска до болка слепоочията ти. Отваряш рязко очи. Проклети лампи! Гадна дразнеща светлина!

Отново гонг. Стига толкова съм си почивал. Неговата почивка също свърши, спокойно. Той също е уморен. А дали колкото мен? Той също е наранен. А дали колкото мен? Как ми се иска да седна да си почина още малко. Още съвсем малко...

Стани и се бий! Той няма да те чака! Изправяш се. „Бокс!” Вече няма вихър, няма енергия, няма адреналин. Атаката ти е самоубийствения полет на полужив труп. Неговата - също. Сякаш удряте по-слабо, но боли повече.

Дишай, само дишай. И удряй. Не спирай. Отново клинч, отново на земята. Отново горе, отново на земята. Отново пот, отново болка, гръмотевици в главата, кръв. Отново чуваш тежкото му ръмжене. Май пак сте на земята. Очите ти са отворени, но сякаш не виждаш. А всъщност виждаш... но не възприемаш. Само се бориш, удряш, дереш, натискаш, напъваш и лееш собствена и чужда пот. Виждаш само лицето му, потънало във влага и опръскано в кръв. Колко смешни са увисналите му мокри вежди и зачервените очи! Сигурно и твоите са такива...

Изправят ви от земята. „Отказваш ли се?”. Махаш отрицателно с ръка – вече не можеш да поемеш въздух, за да кажеш нещо. „Бокс!”. Удряш, той също. Клинч, въргал, борба.

Пак ви изправят от пода. „Отказваш ли се?”. Събираш последни сили, за да махнеш за „не”. Не си напълно сигурен, дали него го питат същото, но и той маха по същия начин. „Бокс!”

Най-сетне през решетката на каската на хоризонта се появява друго, освен помленият от бой противник. Виждаш втрещената публика. Хората са опулили очи, сякаш гледат филм на ужасите на живо. В техния кротък подреден животец на градски мимози няма такива кървави гладиаторски схватки.

Явно са ви спрели, защото вече не се биете. Не, не си нокаутиран. И не си се предал. Той също. Бихте се до последно. Вадиш назъбника и поемаш с астматичен хрип спарения въздух на залата. Свърши!

Реферът държи две ръце. Само една от тях ще се вдигне.

Влюбваш се в този момент. Не, не в момента, когато обявяват победителя. Влюбваш се в момента, в който публиката ръкопляска, а ти отново срещаш, но в прегръдка, плувналото в топла влага, разтреперано от усилие и разкъртено от бой тяло на своя... приятел. След цяла вечност безмилостна битка, идва още един кратък, безценен миг истинско приятелство.

Ръката на рефера пада. „Бокс!” Гадно усещане. Готвеше се за този миг толкова дълго и пак... Сякаш зад теб се изправя стена, сякаш някой те оковава на ринга и изкрещява в ухото ти: „Няма връщане!”. Това и толкова други неща, за които нямаш време да си помислиш, докато политаш във вихъра на първата атака.

В каската ти отеква гръмотевицата на кроше. Вече не мислиш. Ударите ти, като закачени на верижка, се нижат един след друг в главата на противника... тоест партньора, тоест врага. Приятелят, с който всяка вечер след тренировката обсъждаше с горящи от преумора уста новите техники, новите постижения, новите открития. Същият, чийто юмруци дрънчат в слепоочието ти и чийто череп пращи от твоите юмруци. Още толкова много неща, за които не искаш и не можеш да мислиш.

По-силно! Удряй по-силно, не се уморявай. Дишай! Удряй още! Това е бой, разбираш ли, схватка, или ти, или той. Удряй!

Първата кръв не закъсня. Само секунди след това идва и втората, и третата и вече не ги броиш и не им обръщаш внимание. По пода, тениската ти и ръцете разцъфтяват малки алени петънца.

Каската те притиска като в менгеме, няма въздух, не виждаш, назъбникът се врязва в устните ти като шкурка. И удряш, удряш, удряш. Виждаш как главата му се тресе с мътен поглед, но не спираш, не се уморяваш, не мислиш къде си и какво правиш. Само продължаваш да удряш.

Клинч, душене, ключ. Вече сте на земята. Той се бори да се измъкне, драпа, удря и дере като уловено в капан диво животно. Един от ударите разкъсва хватката ти като масло и идва твой ред да се спасяваш. И на свой ред драпаш, биеш, душиш, бориш.

Двамата лежите на земята, вкопчени в мъртва хватка един в друг, все едно сте се разбрали да си починете за малко. Чуваш  дрезгаво, кънтящо в каската дишане. Твоето и неговото. Свирепият дует на двама разярени бойци. Край на паузата – той започна да удря. Няколко секунди не му отвръщаш – иде ти да затвориш очи и да си починеш за малко, да отдъхнеш, да пиеш малко вода, да си поговорите с него за хватката. Глупости! Това е Боят, забрави ли? Схватката, в която нямаш приятели. Всичко, което имаш са ръцете ти и ръкавиците на тях. Не можеш да се предадеш и не можеш да молиш за милост, затова стани и се бий! И пак свиваш юмруци и биеш, докато и най-тънките жилки по ръцете ти започнат да крещят от болка и изтощение.

Гонг. Двете минути свършиха. Никой не е нокаутиран – боят продължава до отказ. Докато единият вдигне ръце и каже: „Стига!”.

Не мислиш за това. Довлачваш се до ъгъла, сядаш и започваш да дишаш колкото можеш по-тежко. Сякаш цял ден си тичал в пустинята и сега подлагаш зажадняла уста под хладна струя вода. Едва сега забелязваш втрещената публика, кръвта по ринга, по него, по себе си, раните си, разбитата си физиономия. Клепачите ти сами се затварят. В мрака бягат мълниите на неговите удари, белите му ръкавици препускат една след друга и гърмът от срещата на юмрук с череп и на ръкавица с каска пръска до болка слепоочията ти. Отваряш рязко очи. Проклети лампи! Гадна дразнеща светлина!

Отново гонг. Стига толкова съм си почивал. Неговата почивка също свърши, спокойно. Той също е уморен. А дали колкото мен? Той също е наранен. А дали колкото мен? Как ми се иска да седна да си почина още малко. Още съвсем малко...

Стани и се бий! Той няма да те чака! Изправяш се. „Бокс!” Вече няма вихър, няма енергия, няма адреналин. Атаката ти е самоубийствения полет на полужив труп. Неговата - също. Сякаш удряте по-слабо, но боли повече.

Дишай, само дишай. И удряй. Не спирай. Отново клинч, отново на земята. Отново горе, отново на земята. Отново пот, отново болка, гръмотевици в главата, кръв. Отново чуваш тежкото му ръмжене. Май пак сте на земята. Очите ти са отворени, но сякаш не виждаш. А всъщност виждаш... но не възприемаш. Само се бориш, удряш, дереш, натискаш, напъваш и лееш собствена и чужда пот. Виждаш само лицето му, потънало във влага и опръскано в кръв. Колко смешни са увисналите му мокри вежди и зачервените очи! Сигурно и твоите са такива...

Изправят ви от земята. „Отказваш ли се?”. Махаш отрицателно с ръка – вече не можеш да поемеш въздух, за да кажеш нещо. „Бокс!”. Удряш, той също. Клинч, въргал, борба.

Пак ви изправят от пода. „Отказваш ли се?”. Събираш последни сили, за да махнеш за „не”. Не си напълно сигурен, дали него го питат същото, но и той маха по същия начин. „Бокс!”

Най-сетне през решетката на каската на хоризонта се появява друго, освен помленият от бой противник. Виждаш втрещената публика. Хората са опулили очи, сякаш гледат филм на ужасите на живо. В техния кротък подреден животец на градски мимози няма такива кървави гладиаторски схватки.

Явно са ви спрели, защото вече не се биете. Не, не си нокаутиран. И не си се предал. Той също. Бихте се до последно.          Вадиш назъбника и поемаш с астматичен хрип спарения въздух на залата. Свърши!

Реферът държи две ръце. Само една от тях ще се вдигне.

Влюбваш се в този момент. Не, не в момента, когато обявяват победителя. Влюбваш се в момента, в който публиката ръкопляска, а ти отново срещаш, но в прегръдка, плувналото в топла влага, разтреперано от усилие и разкъртено от бой тяло на своя... приятел. След цяла вечност безмилостна битка, идва още един кратък, безценен миг истинско приятелство.

Участвай в състезанието БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН 2008

  „Животът онлайн е такъв, какъвто ти го направиш”

Позитивен или негативен елемент е Интернет в днешния свят?

Само за свързване на хората ли са мобилните телефони?

Можем ли да вярваме на всичко, което виждаме в интернет?

Различно ли е поведението ни в интернет от това в реалния свят?

Как нашето поведение влияе на интернет обществото (средата)?

Младите хора са поканени да изразят идеите си по тези и други аспекти на виртуалния свят, като създадат мултимедиен проект за състезанието БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН 2008.

Участниците са поканени да работят в групи и да използват опита и въображението си, за да обрисуват тяхната онлайн реалност. Трябва да се съобразят с разделението на категории по възраст:  5-10 г.; 11-14 г.;  15-19г. Състезанието е отворено за училища, клубове, младежки групи, обучаващи институции и др.

Децата от 5 до 10 години са поканени да създадат материали в електронна форма, които могат да бъде отпечатана с принтер (постери, флайъри, хумористични истории в картинки, картички и др.) Участниците в другите две възрастови категории ще създават аудио-визуални продукти, включващи, но не и ограничени до филми, музика, песни, видео-клипове, презентации и mobile movies.

Помислете към кого искате да адресирате посланието на проекта си: ваши връстници или възрастни? Това ще ви помогне да формулирате по подходящ начин своето послание за е-безопасност. Ако искате да вземете участие в състезанието, изпратете e-mail до вашия Национален Инсейф център с предмет: we will participate. Това не е регистрация. Просто ще получим представа за броя на участниците и ще ни помогне да организираме състезанието.

Ключови дати:

-         14-20 януари 2008: регистрирайте се и качете вашия проект в галерията на БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН 2008.

-         21-25 януари 2008: избор на национални победители, които ще отидат на европейски кръг

-         1-7 февруари 2008: електронно гласуване (е-гласуване) за избор на паневропейски победители

-         12 февруари 2008: ден на безопасния интернет: обявяване на победителите.

Какво е БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН?

БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН e проява, която се провежда ежегодно през месец февруари. Организира се от Инсейф (http://www.saferinternet.org) - Европейската  мрежа за интернет безопасност. През 2007 година 43 страни от цял свят взеха участие в БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН. Петото издание на състезанието ще бъде на 12.02.2008г.

Кой може да участва?

Групи от деца и млади хора от европейски страни на възраст между 5 и 19 години, които се състезават в следните категории:  5-10 г.; 11-14 г.;  15-19г.

Регистрация

 Между 14-20 февруари 2008г. трябва да  регистрирате за участието си в БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН 2008, като качите проекта на своя екип.

Какво трябва да направите?

1. Определете лидер на групата

Работата на участниците трябва да се координира от лидер на групата – учител, треньор, млад сътрудник или друг над 18 години.

2. Определете интересите си.

Изпратете e-mail до Националния център, в който заявявате желанието си за участие в БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН 2008. Това не е регистрация, а само израз на интерес, който ще ни помогне да предвидим и управляваме обема от участници. Ще Ви бъде изпратен автоматичен отговор с правилата на състезанието.

3. Създайте проект

Задачата на участниците е да създадат послание за безопасното и етично ползване на информационните и комуникационни технологии, конкретно – интернет и мобилните телефони. Темата е „Животът онлайн е такъв, какъвто ти го направиш”. Покажете как поведението на потребителите рефлектира върху онлайн средата

4. Изберете правилния файлов формат

Моля забележете, че файловете, предназначени за принтиране могат да бъдат: текстови, графични, мултимедийни, комбиниращи текст и изображения.

-         снимки: JPEG, GIF, PNG

-         текстови документи: TXT, DOC, PDF

-         мултимедийни фалове: FLASH (SWF), PPT

-         аудио/видео: MP3, MOV, AVI, DIVX, WMV, MPEG

Размер на файла: файловете не бива да надвишават 8 МБ.

Ограничение за продължителност: 2 мин.

5. Направете проекта си разбираем.

Подходящи езици, на които да изготвите проектите си са официалните езици на страните участнички в БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ ДЕН 2008. Имайте предвид обаче, че ако искате да бъдете избрани като европейски победители, проектът ви трябва да бъде лесен за разбиране дори и от хора, които не говорят вашия език. Важно: когато ъплоудвате проекта си в галерията с проекти, ще бъдете помолени да дадете кратка информация за него (около 100 думи) на английски, френски или немски език.

6. Подгответе Thumbnail

Създайте графичен файл, описващ проекта ви в GIF или JPEG формат. Той не бива да надвишава 100 пиксела. Файлът ще послужи като предварителен изглед на вашия проект в галерията на проектите.

7. Регистрирайте се за състезанието и качете Вашия проект.

Между 14-20 януари 2008 трябва да се регистрирате за участие в състезанието и да качите проекта си в галерията. Тя ще бъде налична на следния адрес: http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/sid.htm

Победители и награди

Ще бъдат избрани 6 европейски победители – по едно първо място и по един подгласник от всяка възрастова категория: 5-10 г.; 11-14 г.;  15-19г. Националните победители ще бъдат избрани между 21 и 25 януари. С електронен вот между 1 и 7 февруари ще бъдат избрани шестте победители. Те ще бъдат обявени на 12.02.2008г. Награди – предстои да се публикува информация.

Ами авторското право?

За използването на материали, създадени от други хора, като снимки, музика, картинки и др. състезателите трябва да имат разрешението на автора и да добавят страница с всички бележки по авторските права. Бъдете внимателни, може да се наложи да се свържете със самия автор за разрешението. Предупредете по-малките, че нарушаването на авторското право означава автоматична дисквалификация. Помогнете им да изпратят молба за разрешение за ползване (http://saferinternet.org/shared/data/pdf/copyright.pdf - на английски език).

За да научите повече за авторското право и свързаните с него права, направете справка в Wikipedia.

Ами личната ми неприкосновеност?

Докато създавате проекта си, имайте предвид, че той ще се представя пред широка публика. Следователно, помислете за личната неприкосновеност. Не включвайте лична информация, като имена или адрес на участниците. Вижте малко помощна информация по темата на този адрес http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/safety_issues/faqs/privacy.htm 

Контакти и въпроси

За въпроси, моля обръщайте се към Националните Инсейф центрове.

Полезни връзки (на английски език)

§         Съвети на Инсейф за безопасност: http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/safety_issues.htm

§         Галерия на състезанието Безопасен интернет ден 2007: http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/sid/sid_2007_projects.cfm

§         Инсейф във въшата страна: http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/focus.htm