числени стойности на буквите


                                 Развитие през 11-15 в.

На базата на старославянскаталитература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянския език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през 12 в.),отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у”). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звука „я” (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

                           Развитие през 1700-1945 г.

През 1708 г. РускияцарПетър I еднолично решава да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

Главните букви са уеднаквени със подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ , но и съвпадаща с огледално латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и несъществуващите дотогава малки букви на същия принцип - чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата "з" и е заменена с "s", но след няколко години "s" бива отново заменено с "з".

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес. Естественото развитие на кирилицата е прекратено (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По-този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове, продължава да доприняся и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата.

Азбуката, използвана в България традиционно до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ, Џ изобретени в западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на 20. в. е създаден стандартен украински и белоруски правопис, базиран на тогавашна руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ, Ї , което е повторено в България през 1945 (в добавка отново е извърлена и буквата Ѫ)

или за по-леко с острие ще рисуват върху плоча от мека гли­на, преди да е засъхнала.

И през много, много години хората започнали да опростя­ват рисунките, за да пишат по-лесно и по-бързо. От щъркела останала извитата шия и клюнът, от главата на бика се запа­зила само люлката на роговете и извивката на муцуната, от слънцето - няколко лъча. Ако тогава са искали да разкажат, че птицата е отлетяла към небето и вече я няма, те рисували небе само с една хоризонтална черта. Към нея поставяли знак за птица с разперени криле. Получения знак после опростили и с него започнали да отбелязват само думата „няма", „не".

Но вече рисунките не си приличали точно с предмета и станало нужда да се избере за всяка дума специален знак. Така се създало писмото на китайците преди четири хиляди години. Такова е то и до днес. Ако искаме да научим това писмо, трябва да запомним към петдесет хиляди знака (Тол­кова са думите в китайския език). А кой има време и сили за такъв труд. Грамотните китайци си служат само със знаците на най-често употребяваните думи - около пет хиляди. Ала и това не е никак леко!

Други племена открили, че в техния език думите са образувани от срички, които звучат еднакво, само че си разменят местата: например го-ра, ра-ло, го-ло... И от старите рисунки те си избрали знаци не за думи, а за срички. А сричковите знаци са много по-малко. Приблизително с такова писмо си служат днес в Япония.

Отново минали хиляди години, докато другите народи от­крият, че в сричката се повтарят еднакви звукове. Определили си за всеки звук и знак и това вече били буквите.

Буквите са толкова малко на брой, няколко десетки само, а могат да запишат всичко, което човек каже, или дори само да си го помисли. Така се появило най-голямото чудо на зе­мята за време повече от четири хиляди години.

Те много се гордеели със своето богатство. Вярвали, че то е открито от човек на име Кадъм и създали за него чудна приказка... Кадъм бил най-мъдър от мъдрите. Знаел тайните на огъня и пръв изобретил как от безформените метални късове чрез огън може да се направи меч и рало, брадва и колесница. Той станал цар. Избрал си място за столичен град. Но там го посрещнал стръвен дракон. Кадъм не бил научен да се отказ­ва от намеренията си. Освен с мъдрост той се славел и с юначество. Убил дракона. А за да скрие от света злата му сила, посял зъбите му в земята. Но от тях поникнали войни. Те започнали да се избиват един друг. Оцелели само петима. Ка­дъм победил и тези потомци на дракона, най-силни от силни­те. Те станали първи негови велможи...

- Ето такъв юнак измислил буквите! - казвали древните гърци.

Но това е приказка. Историята учи, че гръцкият народ, приел опита на финикийците, заедно с други съседни народи е усъвършенствувал своето писмо, дълго време преди да се открият буквите.




(Еволюция на финикийската азбука)

Възможно е пръв да си е послужил с букви някой с име Кадъм. Но древните народи са разказвали тази приказка, защото са били убедени, че този пръв човек е могъл да бъде само чутовен юнак. А властниците после измислили, че той бил цар, за да излъжат народа, че само царе са наслед­ници на буквите.

В онова време хората се делели на роби и господари. Господарите заграбили и буквите само за себе си. Те ги пазели в тайна и не искали робите да ги научат. Цели племена и народи оставали неграмотни. Унизявали ги, заробвали ги за това, че нямат писменост. Наричали ги варвари.