Ама по-голямо от
първото ми пътуване до Ловеч беше...
Сутринта, когато се събудих и направих уговорката с Краси и Васко, звънна Наско и го поканих и него. Така напълнихме Киата на пълен капацитет от пътници и не остана място за стопаджии, както бях намислила да качим някого. То пък и стопаджии нямаше.
Взехме Краси от 8 блок, а Васко и Наско от Орлов мост, те даже се бяха запознали вече. Захванахме се да пътуваме в шеги и закачки.
Айде по Царигардско шосе. Лаф-мохабет и....изтървана отбивка. Тъкмо им разправях, че така можем да си стигнем до Пловдив и от там за Ловеч, ама на тях май не им хареса идеята. Лорди намери все пак някаква отбивка, върнахме се към София, че после до околовръстното и общо-взето почти в Симеоново, хаха. Намерихме някаква отбивка и в крайна сметка, геройски потеглихме по верния път...
До разклона Русе-Варна. Мъжкият съвет единодушно реши, че Плевен е по посока Русе, а Ловеч е до Плевен и се бамна в отбивката за Русе, макар да се опитах да обясня, че едно време за Ловеч ни качиха в отбивката за Варна. Усетихме се малко по-надолу и пак се върнахме до разклонението, за да поемем към Варна...
Благополучно пристигнахме в 14.30 (тръгнахме в 11.30). Паркирахме колата, обадихме се на Адаша и Денеб_50 и тръгнахме на разходка. С Денеб и жена му се видяхме почти веднага. Те ни разведоха из Стария град...ох, извинявам се, Вароша, в една галерия, в историческия музей, в етнографския музей, в църквата на Поп Кръстю, горе на крепостта...Страхотно обогатяваща разходка беше, благодаря им много за гостоприемството! :)
После Адашът се присъедини към компанията и седнахме да ядем на някакво заведенийце, където се опитаха да ме убедят, че два картофа, нарязани на дребно , са 300 грама, ама някак не им хванах вяра...Та хапване на шкембенце, пийване на бирица и сладки приказки.
После дойде време за концерта и се запътихме към сцената.
Първо пяха Ренегат, които на мен ми бяха симпатични, но имаше хора от публиката, които ги освиркваха. Много ми е непонятно това с освиркването по подгряващи групи. Въобще освиркването ми е грозно....След това пяха 6th sense, руска група, която на предния ден е пяла в София по случай День Победъй, поне Краси от там ги познаваше. Та те са доста добра група, а и направиха страхотно впечетление на публиката с китарното соло на Мила Родино и съответно прожекторите в бяло, зелено, червено. Беше страхотно.
След това половин час мотане , слушане на тъпи реклами и накрая излязоха Twisted Sister. Те, по мое мнение, направиха жестоко шоу. Много, много добър звук! Отдавна не съм чувала така ясен звук на концерт, може би и това, че е на открито имаше значение...Също много добри светлинни ефекти. Бяха и много забавни, въпреки постоянното псуване (може да слушам метъл, ноооо това постоянно motherfuckers и fucking ми идваше множко), имаха жив контакт с публиката.
За съжаление, на мен точно в края на концерта, на I wanna Rock, ми стана зле и трябваше да излезем, та го догледахме на стена прожектиран. Имаше и бис. Те ни снимаха от сцената и казаха да търсим снимки в сайта. Сутринта, когато погледнах обаче, още ги нямаше. Ама те едва ли са седнали на лаптопите веднага след концерта, де.
Ние се хванахме и тръгнахме обратно за София.
Мислите, че нацелихме пътя от първия път? Хаха, оптимисти. Първо отидохме до Троян, върнахме се до Ловеч и хванахме някаква отбивка уж за София, но се оказа за Варна. Питахме едни хора на една бензиностанция и те казаха, че сме 8 мите за тази вечер, които са объркали пътя. Яко, а?! Върнахме се и по някакъв странен късмет, нацелихме пътя за София. Оставихме Краси, Васко и Наско по къщите и ние се прибрахме, без да се загубим в София. Щото и тва сме правили де, 2 пъти - все се бъркаме как да се приберем от Наско до нас. Да се надяваме, че вече научихме.
Снимки по някое време, че сега съм нощна.
Comments9
Айде помислете си сериозно и елате! :) Колкото повече, толкова повече!!!
Усещането което ми носи музиката ИМ и зарядът... не може да се опише с думи.