Съдържание /Етапи/:
1. Чудене
2. Писане
3. Прочитане на написаното
4. Preview
5. Изпращане и чакане на коментари ;P
================================================
*етап 1*
Щом съм стигнал до тук, значи чуденето вече е приключило..
------------------------------------------------------------
*етап 2*
Всъщност чуденето се оказва, че не е спряло.. Например ми е интересно това къде ще се появи.. Като пост в моя блог? Който още го няма.. Или с тази публикация, блогът ще се създаде?.. Или аз не мога да намеря къде са ми отговорите или тях наистина ги няма.. Както често ми се случва... напоследък.... Но както и да е, ще се борим.. Уж.. За какво, е въпросът. Едно време четох малко Камю.. На повърхността се вижда главно безсмислието... Абсурдът. За какво да живееш, след като всичко умира.. Поне с такава идея тръгнах да чета.. После установих, че не било точно така, а че въпреки всичко, животът си струва, точно заради това, което преживяваш когато минаваш през различните неща /трудности, радости, проблеми, победи../. Да живееш точно поради, и въпреки, Абсурда. Или.. важно е пътуването по пътя!... И сигурно някога тогава съм почнал да пътувам.
Винаги ми е било интересно как срещаш някакви хора през живота си, прекарваш време с тях и след това никога не се виждате... На някои дори не помня имената.. А бяхме приятели. Помня обаче, преживяванията. Моментите, в които сме мълчали, в които сме се смяли.. Разходките, хек-а... След това всеки поема своя път. Всъщност и преди това е бил на него, просто сега посоките ни се разделят. С някои се старая да поддържам връзка.. Един-два мейла на година, картички. Не на всички получавам отговор. Но това е нормално. Всичко избледнява. Ако не се поддържа. А как да се поддържа ако няма интерес?....
Пиша тук не за да получавам отговори.. Свикнал съм да си говоря сам ;) Не ми пречи. Понякога е тъжно и самотно, но на сутринта всичко отново е "розово".. Електриково розово.. С жълти отблясъци. Изгаря очите ми... Виждам черни петна!.. Примигвам... Бързо.. Розовото постепенно изчезва, с напредването на деня.. Отстъпва място на сивото.. То все повече потъмнява. През нощта. А тя понякога, е спокойна...
Нещата не са толкова зле. Правя се ;р ;]... Всъщност нещата са много зле. Но и да го признавам, това не ми помага.. А и често (понякога..) зле-то се превръща в нещо добро.. Стига да имам търпение да изчакам.
Търпение... Нещо, което си мислех, че имам. Все още може би го имам. Затова обаче понякога ми се губи "границата на търпението". Прекалявам. Но забелязвам, че рядко някой се впечатлява от това. И най-често това не е човекът, който бих искал да забележи. И ми става още по-тъжно от това.....
Но да не натъжавам читателите си съвсем още с първия пост.. Въпреки че се съмнявам, че някой ще изтрае да чете до тук... ;] Но пък.. who knows... А и при *етап 3* установих, че всъщност не съм писал кой знае колко много :P
Кремчетата растат не винаги там където ги очакваш.. Котките единствени понякога ги намират.
Ти, който четеш предния абзац и се чудиш какво съм искал да кажа - успокой се и не го мисли. То просто не е било за теб.. ;]
------------------------------------------------------------------------
*етап 3*
access granted
------------------------------------------------------------------------
*етап 4*
approved
------------------------------------------------------------------------
*етап 5*
if (reader !== "TurningPoint") {
echo "done!";
}
else {
echo "still under construction";
}
;ppp~ ;]
Legacy friendly alias
публикация---
Поздравления и от мен за добре направената презентация!
+ + + + + + + !!!
Comments