Неведнъж съм изразявала мнението си по отношение на изоставените в сиропиталище деца и всеки път ми се къса сърцето, когато се сблъскам с историята на някое такова дете. Една такава - тъжна, но НЕ безнадежджна история ме застигна скоро и ми се иска да направя нещо, to make a difference, както казват англоезичните.
Става дума за малката Л. М. Не я познавам, но историята й стигна до мен чрез майка ми, която за известен период от време е била неин личен лекар.
Става дума за малката Л. М. Не я познавам, но историята й стигна до мен чрез майка ми, която за известен период от време е била неин личен лекар.
Л. М. е на 6 годинки и, според майка ми, е много красиво дете. Преди няколко години майката на Л. М. изоставила и нея, и мъжа си, за да преследва някакви свои житейски цели. Грижата за момиченцето поел бащата - обичащ родител (по думите на майка ми), дълбоко покрусен от бягството на съпругата си. Дали този мъж не е могъл, не е искал или не е имал сили да гледа дъщеря си сам по-дълго време, не зная. Факт е, че преди повече от година той я оставил за отглеждане в сиропиталище. Взимал я оттам от време на време, отивал е да я види понякога. От година насам обаче, Л. М. със сигурност не е виждала баща си, защото точно преди толкова време той сложил край на живота си. Сега 50 и няколко-годишната баба на малкото момиче (по бащина линия) е единствената роднина, която посещава Л. М. Взима я почти всеки уикенд в дома си. През останалото време работи в някаква фабрика за мизерни пари. Пари, които (тя се жалва) не стигат, за да може да продъжи да поема грижата за детето, дори само за уикенда. Пари, от които трябвало да връща заем, взет за погребението на самоубилия се син. А и момиченцето скоро трябва да тръгне и на училище ...
Преди да отиде ридаеща при майка ми, бабата се е свързала със "Социални грижи", които не й обърнали внимание. Дали това е цялата истина, не зная. Зная още само, че бабата - вдовица, има "приятел", с когото живее по-голямата част от времето и какъв е неговият дял в ситуацията, не мога да кажа.
Преди да отиде ридаеща при майка ми, бабата се е свързала със "Социални грижи", които не й обърнали внимание. Дали това е цялата истина, не зная. Зная още само, че бабата - вдовица, има "приятел", с когото живее по-голямата част от времето и какъв е неговият дял в ситуацията, не мога да кажа.
Не пиша това, само за да разчувствам някого. По-скоро търся някакъв съвет. Майка ми ще се консултира с юрист по казуса. Също така, ще срещне жената с детски психолог, който да я посъветва как да каже на детето какво се е случило с баща му. Защото Л. М. упорито пита за него - защо вече не идва; да не би да не я обича вече, че съвсем я е изоставил ...
Не бих могла да кажа кое би било най-добре за момиченцето - дали бабата да продължи с нейните половинчати грижи "на парче", само за уикенда; дали жената би се справила като официален настойник за през цялото време, имайки предвид, че работи по цял ден и че в ситуацията има намесен някакъв друг мъж, за когото нищо не се знае - добър ли е, пияница ли е, не е ли; дали Л. М. да остане в дома за сираци; дали да бъде дадена за осиновяваяне от други хора ...
Не бих могла да кажа кое би било най-добре за момиченцето - дали бабата да продължи с нейните половинчати грижи "на парче", само за уикенда; дали жената би се справила като официален настойник за през цялото време, имайки предвид, че работи по цял ден и че в ситуацията има намесен някакъв друг мъж, за когото нищо не се знае - добър ли е, пияница ли е, не е ли; дали Л. М. да остане в дома за сираци; дали да бъде дадена за осиновяваяне от други хора ...
Comments11
Може да звучи тежко, но така е по-добре, от колкото да попадне с баба си при пияница, педофил и кой знае какъв още човек. Много от случаите на насилие в семейството над деца са от втория баща, в случая...дядо.
Моето мнение е, че най-добре би било детето да се осинови от свестни хора, които да дадат грижа и любов на Л.М., въпреки че то винаги ще чака мама и татко да се върнат....
Отношението ми към случая е: смаяна съм. Недоумявам как едно детенце може да е в дом, при положение, че има жива баба?!? И че тя не е на 80 и няколко, а на 50 и няколко, и само няколко постинга по-горе има случай на жена на 50 и няколко родила наскоро собствено дете/деца?!?
В целия свят това е една абсолютно прекрасна възраст да отгледаш дете, да не говорим че има мъже, които създават деца и на по-солидна възраст. Как е възможно някой да предпочете съжителство с любовник (както и евфемистично да го наричаме иначе - приятел, партньор, гадже...) пред това да отгледа детето на собственото си дете???????
Егати гнусната българска простотия вечно някой друг да е длъжен да се грижи за твоите бакии - Държавата, сватовете, оная другата (било тя снахата, свекървата, сватята, или някаква друга)!!! Та тази дама е още в годна за работа възраст, да не говорим че явно възрастта й е годна и за секс, нали така?!. Да си взима внучката и да я обгрижва, както се полага! Горкото дете, направо не е за вярване. Камъни може да яде тази жена, но как така ще изостави детенцето?! Срам и позор!!
По света хората ядат пръст и трева, но не оставят децата си нито за секунда! Учителката на сина ни по аннглийски като втори език събира там дрехи за мексиканка с 6 деца, изоставена от мъжа си, която работи на 4 места и спи по 3-4 часа, за да ги изхрани, само и само да не й ги вземат!!
Тук всичко вече минава всякакви човешки измерения!! Познаваме лично директорката на детски дом в Пловдивски регион - не бих могла дори да опиша, нито е редно да го правя, какво сме чували в този дом. Има деца, които системно бягат от дома, за да отидат при майка си в някой съседен град, а после майката лично ги връща с кола до дома, защото вече има нов живот с нов мъж, и те са й пречка. Може ли човешкия мозък да го поеме това?!? А те не спират да се надяват, защото знаели в душата си, че мама ги обича и един ден ще са пак заедно....
Не мога да повярвам какво прочетох. Мисля, че деградацията в страната ни е достигнала недостижими нива и това няма нищо общо с финансовите възможности. Просто цялото ни общество системно произвежда хора, достигнали до ръба на поносимостта си, които тръгват извън страната ... Явно това е последната държавна стратегия за масово изтребление - вместо да избиваме в сталински стил пречещите, просто да гоним всички оттук.
Прекарах целия си досегашен живот като патологичен патриот, за да мога само за две посещения, от по месец тук, да се отвратя тотално от всичко родно! Тотално!! Дори собствената ми дъщеря отказва да отиде в близкия парк, заради чудовищната арогантност и агресия на децата, които я блъскат, хвърлят пясък в очите й и й говорят глупости, под гордия поглед на родители и баби. Децата стъпват по угарки и парченца стъкло, докато майките им пушат в лицата на своите и околните деца, и говорят за диети и фолк звезди. Може ли това да е нормална нация?!???
Умирам от срам.
Много ме натъжава факта, че напоследък като че ли третият свят изнася деца за развитите страни - не само заради Анджелина... В Щатите масово се осиновяват деца от Китай и Виетнам, което е чудесно заради шанса, който дечицата имат да се измъкнат от дупката, в която мизерстват. Жалко е, обаче, че самите страни не искат или не могат да направят нещо по-добро за малките си сънародници и са се превърнали в разплодни точки в света...
Та, на всяко наше пътуване до Бг, винаги има американци, дошли да си "вземат" детето.... А това хем ме радва, хем ме натъжава....
Дано Л.М. да има такъв шанс - пожелавам й го от все сърце!!
Що се касае до осиновителите - моите познати се държат като едни от най-внимателните, грижовни и любящи родители, които познавам - поне отстрани нещата изглеждат така. Но пък и тези хора са преминали през толкова бюрократични и всевъзможни изпитания, разкарвания, почти изнудване, докато успеят да вземат детенце.
А по отношение на общото настоение сред българите (колкото и да е лошо да се обобщава по този начин) съм не просто натъжена , а направо ... ядосана. Мисля, че всички сме наясно какво е средностатистическото мнение за осиновяването у нас. На осиновителите (и осиновените) се гледа с едно недоверие, с неразбиране, одумват се, съседите шушукат с догадки "какво ли не им е наред на тия, че не са си родили свои си деца" и т.н. Изобщо грозна работа, много грозна! А само идеята етнически българи да си осиновят дете от ромски произход, например, предизвиква направо дивно недоумение (у голяма част от българите, не у всички, слава Богу!). Дори не просто недоумение - почти погнуса, примесена с крайно неразбиране: "Кой пък българин би си взел циганче, като може да осинови българче!"
Много ме огорчават тези нагласи и страшно се надявам те да се променят с времето ... Защото, в крайна сметка, това са едни невинни деца, които - както всички нас, както и вашите деца, имат нужда от любов, внимание, грижа, възпитание, за да станат зрели и разсъдливи хора, да оцелеят, да се развиват... да бъдат щастливи.
А за вече поотрасналите деца ... не знам, но мисля, че е сравнително рядко ги взимат за осиновяване - повечето хора си "търсят" бебенце, струва им се много по-трудно да вземат дете, което вече има някакви спомени, травми и т.н. А има и друг проблем - много от децата са оставяни от родителите си уж временно, без да се отказват от родителските си права. Така тези деца не могат да бъдат осиновени от другиго, защото юридически си имат родители с права над тях. Не съм сигурна какъв е точно случаят с Л.М., но май е точно този - тя си има живи роднини, сигурно дори и майка й е жива, някъде. Но детето живее в дом.